Решение по в. гр. дело №2002/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1071
Дата: 1 октомври 2025 г. (в сила от 1 октомври 2025 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20255300502002
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1071
гр. Пловдив, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300502002 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т. И.а Г. против решение №
2131/04.05.2025г. по гр.д.№ 10084/2024г. на ПдРС, V гр.с., с което е изменен размерът на
дължимата издръжка за малолетните И. и Н. Г.и от 170 лева месечно на 400 лева месечно.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че в мотивите към същото са възпроизведени допуснати в исковата молба
фактически грешки относно предходния размер на дължимата издръжка, което навеждало на
извода, че РС се е ръководил при постановяване на решението си от исковата молба, а не от
обективните факти и доказателства по делото. Това личало и от начина, по който били
възприети показанията на свидетелката Х. Д.. Тези показания били превратно тълкувани, в
подкрепа на твърденията в исковата молба, макар че последните по никакъв начин не се
установявали от казаното от свидетелката. Твърди се, че РС не е извършил правилна
преценка на нуждите на децата от издръжка, както и на материалните възможности на
двамата родители. По- конкретно се сочи, че през годините от 2019 г. насам, материалните
възможности на жалбоподателя значително намалели за разлика от тези на майката на
децата. Оспорват се като недоказани твърденията на последната, че жалбоподателят
реализира допълнителни доходи от наеми на недвижими имоти. Иска се частична отмяна на
обжалваното решение до размер от по 350 лева- месечна издръжка за всяко едно от децата.
От въззиваемата С.на Н. М., в качеството й на майка и законен представител на
малолетните И. и Н. Г.и , е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържат се и изводите на
първоинстанционния съд по отношение на относимите към спора по делото обстоятелства.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№ 10084/2024г. на ПдРС, V гр.с. са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 150 от СК от С. Н. М., в качеството й на майка и законен представител
1
на И. Т. Г. и Н. Т. Г., , против Т. И. Г. за увеличаване на дължимата от ответника издръжка от
170 лева месечно на 400 лева месечно за всяко едно от двете деца. В исковата молба се
твърди, че с влязло в сила решение от 07.07.2016г. по гр.д. № 3264/2016г. на ПдРС бил
прекратен гражданския брак между родителите на децата, като по силата на утвърденото с
решението споразумение между страните Т. Г. се задължил да плаща на двете си малолетни
деца И. Т. Г. и Н. Т. Г. месечна издръжка в размер от по 120 лева месечно. Впоследствие с
протоколно определение № 3563 от 27.03.2019 г. по гр.д. № 1515/2019г. на ПдРС била
одобрена постигнатата между бившите съпрузи спогодба, с която месечната издръжка за
децата била увеличена в размер от по 170 лева. Независимо от неколкократното увеличаване
на минималното трудово възнаграждение за периода от 2019 г. до 01.06.2024 г., както и
нарасналата инфлация в страната, опредЕ.та издръжка не била изменена. Съобразно с
нарасналите нужди на децата и променената обществено- икономическа обстановка в
страната, се претендира увеличаване на издръжката в размер от по 400 лева за всяко едно от
децата. Твърди се, че предвид израстването на децата, неизбежно били нараснали и нуждите
им от облекло, храна и други текущи разходи. Към момента на подаване на исковата молба
И. Т. Г. била на 14 години, а Н. Т. Г. бил на 13 години. И двете деца били ученици. За
изхранването им по време учебните дни редовно били закупувани купони за храна на
стойност от около 90 лева за всяко дете. Същите били и на занималня до около 17,30 – 18,00
часа, което налагало и предоставянето им на „джобни“ пари за закупуване на следобедни
закуски. Освен горното, децата активно посещавали извънкласни мероприятия, а именно
курсове по програмиране, които се заплащали изцяло от майката и били на стойност от 174
лена на месец за всяко дете; курсове по английски език; тренировки по лека атлетика в
СКЛА "***" ****. Децата били и активни участници в училищните извънкласни
мероприятия, в това число състезания, олимпиади и училищни екскурзии. Бащата Т. Г. бил
трудово активен и имал допълнителни извънтрудови доходи от наем на апартаменти и
паркоместа.
С подадения от Т. Г. отговор на исковата молба исковете се признават за частично
основателни до размер от по 270 лева издръжка за всяко едно от децата. Твърди се, че в
исковата молба възрастта на децата не била посочена правилно, а именно, че детето И. Г.
била вече на 14 години, а детето Н. Г. било вече на 13 години. Към момента на подаване на
отговора на исковата молба детето И. Т. Г., родена на *****.2013 г., била на 11 години, а
детето Н. Т. Г., роден на *****.2014г., бил на 10 години. Ответникът оспорвал посочените
месечни разходи за извънкласни занимания на децата и в частност приложените към
исковата молба служебни бележки от СКЛА „****“- ****. Сочи се, че не била посочена дата
на издаване на служебните бележки, нито бил посочен период, за който се отнасят. Също
така ответникът оспорва удостоверенията за посещавани курсове по английски език, както и
фактурите за извършени плащания. От представените фактури не се установявало, че това са
плащания, направени именно за децата. По предходното образувано дело за увеличение на
издръжката през 2019г. отново се твърдяли подобни обстоятелства, че децата посещават
курсове по английски език и тренировки по плуване, но това било за кратък период от
време, докато се водело делото, след което децата не посещавали въпросните курсове и
тренировки. Поради това ответникът счита, че всички тези мероприятия на децата били
предприети и описани основно с цел да се получи по-висока издръжка за децата, и повечето
от тях били издавани в периода, когато на ответника била изпратена покана чрез ЧСИ да
заплаща от месец април 2024г. увеличена издръжка за децата. Също така, от представените
към исковата молба кореспонденции по вайбър, не се установявало същата да се отнася до
децата им, като в същата никъде не фигурирало името на майката на децата. От
представените копия от разплащателни сметки не ставало ясно, нито чия е банковата сметка,
нито какво се е заплащало от нея, поради което същите не следвало да бъдат приети.
Относно представения договор от 29.05.2024 г. с „Частно основно училище *****“ ЕООД се
твърди, че същият отново бил сключен в периода, когато се претендирало увеличение на
издръжката на децата. Ответникът е оспорил твърденията, че имал допълнителни
извънтрудови доходи от наем на апартаменти и паркоместа. Дори той да бил публикувал
обява, че отдава паркомясто под наем, от това не следвало, че същото е отдадено под наем.
2
От момента на определяне на предходния размер на издръжката обстоятелствата се били
променили, но тези промени засегнали не само децата. Ответникът също имал ежемесечни
разходи за заплащане на консумативи за ел. енергия, вода, отопление, телефон и др..
Лишавал се от много неща и водел скромен начин на живот, за да може да осигури издръжка
на децата си и да помага на майка си. Финансовите му възможности били ограничени,
независимо, че работел. Той продължавал да изплаща заема в размер от 25000 евро, който
бил взел от родителите си за закупуването и цялостното обзавеждане на жилището,
находящо се в гр. *****, което закупил на 13.01.2014г. по време на брака си със С. М., което
останало в неин дял и изключителна собственост. Ответникът й оставил цялото жилище
напълно обзаведено, като същото било предоставено за ползване под наем от наематели и то
все още се ползвало от наематели, което трябвало да бъде за допълнително подпомагане за
издръжката на децата им. Такава била уговорката им със С. М. по време на бракоразводното
дело, за да не заплаща тя на ответника парично уравнение на дела за въпросното жилище. Тя
придобила през месец декември 2022г. недвижим имот - апартамент в гр. *****, и изплатила
законната ипотека за същия този апартамент за срок от една година, което малко хора в
страната ни можели да си позволят. Тя била закупила през 2023г. и идеални части от дворно
място и паркомясто в гр. *****. Т. Г. редовно изплащал присъдената издръжка на двете си
деца, като освен това им закупувал каквото им било необходимо- храна, дрехи, обувки,
учебни пособия и т.н. За празници и за рождените дни на децата също им подарявал
подаръци, когато ищецът М. му позволявала да се види с тях.
Безспорно е, а и видно от приетите по първоинстанционното дело заверени копия от
съдебни актове и удостоверения за раждане, от прекратения с бракоразводното решение
граждански брак страните имат две малолетни деца- И. Г., родена на *****.2013г. и Н. Г.,
роден на *****.2014г. Безспорно е също така, че считано от 27.03.2019г. дължимата от
жалбоподателя месечна издръжка за децата е в размер от по 170 лева за всяко от тях.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелките Х. Д. /без родство/ и Р. Г. /
майка на жалбоподателя/. В показанията си първата свидетелка сочи, че са приятелки със С.
М.. Познавали се от около 10- 11 години. От месец септември 2023г. Т. Г. не се бил виждал с
децата си. Въззиваемата не й била споделила каква е причината за това. Свидетелката
знаела, че децата ходели на тренировки по лека атлетика. Завършили курсовете по
английски език с много добри оценки. Понастоящем учели в частно училище. Имало
значителни разходи за храна, дрехи и обувки. Баща им плащал само опредЕ.та от съда
издръжка и не им купувал нищо. С. М. отдавала апартамент под наем. Т. Г. също получавал
наеми от апартаменти, гаражи и паркоместа.
Свидетелката Р. Г. сочи, че синът й много искал да вижда децата си, но майката не му
ги давала. Той ги водел в магазини да си купят нужните дрехи и обувки, защото те не
харесвали тези, купени от него. Работел, като помагал и на нея, защото била вдовица. Синът
на свидетелката не отдавал никакви недвижими имоти под наем. Имал паркомясто в гр.
****, но тя не знаела да го отдава под наем. Бил дал апартамент на бившата си съпруга,
независимо, че трябвало да се раздели наполовина, но и го дал, заради децата. Той се
опитвал да се свърже по телефона с децата си по време на празници, но те не отговаряли.
Искал да заведе децата на почивка, но майка им не позволила. Същите обстоятелства се
сочат и в дадените от Т. Г. обяснения пред първоинстанционния съд.
Видно от приетите по делото на ПдРС справки от ТД на НАП- гр. ****,
жалбоподателят от месец август 2024г. работи в „*****“ООД на длъжност „*****“ /НКПД
*****/, с осигурителен доход от ***** лева. Той притежава седем недвижими имота, като
последните два са придобили през 2022г. През същата година той е придобил и лек
автомобил марка „Тойота“. Въззиваемата работи във „****“ООД на длъжност „*****“, с
осигурителен доход от ***** лева. Тя притежава три апартамента, като два от тях са
придобили през месец януари 2024г. Предвид заеманата от нея длъжност и пред факта, че
има възможност да запише двете си деца в частно училище и да закупи два апартамента с
данъчни оценки в размер от ***** лева и ***** лева следва да се приеме, че реално
доходите й значително надхвърлят осигурителния доход, отразен в справката от ТД на НАП.
3
По първоинстанционното дело са приети също така документи относно посещавани от
децата извънкласни занимания, договори с Частно основно училище „*****“, постановление
на РП- гр.Пловдив за отказ да се образува наказателно производство, разпечатки от
комуникация по Вайбър между родителите на децата и др., които доказателства нямат
съществено значение относно нуждите на децата от издръжка и материалните възможностти
на родителите им.
Съгласно чл.142, ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. При минимална работна заплата от
1033 лева, колкото е минималната работна заплата считано от 01.01.2025г., размерът на
минималната издръжка е 258,25 лева. Това е минимално дължимата от всеки един от двамата
родители издръжката. Следователно за покриване на абсолютно базисните потребности на
едно дете са необходими общо 516,50 лева. Следва обаче да се има предвид, че тези
минимални потребности се отнасят до деца на много ниска възраст, за които може да се
приеме, че е достатъчно да им бъдат осигурени единствено храна и дрехи. За издръжката на
едно дете на 11- 12 години са необходими значително повече средства, а именно около 800
лева, като се има предвид, че линията на бедност за 2024 година е опредЕ. в размер от 638
лева- месечен доход, под който е невъзможно да се задоволят основните нужди на който и да
било човек. Следва да се има предвид, че малолетните И. и Н. посещават училище и се
нуждаят от учебни пособия, по- честа смяна на дрехите и обувките, пари за храна и за други
ежедневни потребности. Разходите за извънкласни занимания не са абсолютно наложителни,
но несъмнено са от полза за физическото и умственото им развитие. Разходите за частно
училище се правят единствено по лично желание на майката на децата и не следва да се
отчитат като част от необходимата им издръжка. Съдът приема, че двамата родители имат
относително равни материални възможности, които при това са достатъчно високи, за да им
позволят да поемат по равно необходимата за децата издръжка. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемата С. М. бъдат
присъдени направените от нея съдебни разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция в размер от 800 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2131/04.05.2025г. по гр.д.№ 10084/2024г. на ПдРС, V
гр.с., с което е изменен размерът на дължимата от жалбоподателя Т. И. Г. издръжка за
малолетните му деца И. Т. Г. и Н. Т. Г. от 170 лева месечно на 400 лева месечно.
ОСЪЖДА Т. И. Г. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на С. Н. М. от гр.*****, в
качеството й на майка и законен представител на малолетните И. Т. Г. и Н. Т. Г., сумата от
800 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

4