№ 152562
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110159766 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 316724 от 08.10.2024 г. на „С К“ ООД
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу В. М. И. за вземане в размер на сумата от 600 лв. – главница по Договор
за потребителски кредит с № ***** от 08.08.2023 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от подаване на заявлението – 08.10.2024 г. до
окончателното й плащане; сумата от 44,70 лв. – договорна (възнаградителна)
лихва за периода 08.08.2023 г. – 14.121.2023 г.; сумата от 223,30 лв. –
договорна неустойка, начислена за периода 08.08.2023 г. – 14.11.2023 г.; сумата
от 110,46 лв. – обезщетение за забава (законна лихва) върху главницата,
начислено за периода 01.10.2023 г. – 01.09.2024 г. и сумата от 150 лв. –
неустойка за забава, начислена на 01.12.2023 г.
Съдът като съобрази съдържанието на представените към заявлението -
Договор за потребителски кредит с № ***** от 08.08.2023 г. и приложенията
към него, намери за установено следното:
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са
нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да
съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
1
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
В настоящия случай, видно от съдържанието на сключения договор за
паричен заем между „С К“ ООД и длъжника В. М. И., в чл. 3 на същия е
посочено, че размерът на кредита е 600 лв., като сумата следва да бъде
върната на 14 бр. седмични вноски, лихвеният процент е 44,50%, а ГПР –
56,77%. В чл. 3.2. е посочено, че се дължат 2 бр. вноски от по 5,19 лв. и 12 бр.
вноски от по 52,86 лв., като общата сума за плащане възлиза на 644,70 лв., т.е.
размерът на възнаградителната лихва е 44,70 лв. На следващо място – в чл. 11
от ДПК е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка в размер на
сумата от 223,30 лв., в случай, че в тридневен срок, не представи обезпечение
при условията на чл. 5 от договора, която сума е дължима разсрочено – с
погасителните вноски, съобразно погасителен план – Приложение № 1 към
ДПК. Видно от съдържанието на цитираното приложение, седмичните
погасителни вноски – 14 бр. всяка на стойност от по 62 лв. са формирани като
сбор от главница, договорна лихва и неустойка, като с първите две вноски се
погасява половината от договорената неустойка и никаква част от главницата.
Съдът намира съдържанието на процесния ДПК, за неясно,
подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за
договорената неустойка (която клауза от договора е сама по себе си нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, алт. 1 и 2 и предл. 2 ЗЗД) в размер на
223,30 лв., не е включена в ГПР по договора, но е прибавена към
задължението на кредитополучателя, чрез увеличаване на стойността на
съответните месечни погасителни вноски, въпреки, че представляват разход за
допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Цитираната сума за която
се сочи да е вземане за неустойка, се претендира за неизпълнение на
акцесорно задължение – предоставяне на обезпечение по договора.
Неизпълнението на това задължение не е свързано пряко с претърпени вреди
и е типичен пример за уговорка, която излиза извън присъщите за неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като накърнява
добрите нрави и поставя в неравностойно положение икономически по-
2
слабата в преговорите страна по правоотношението. Съобразно договорения
механизъм на формиране на задължението (начислено е 3 дни след
сключването на договора, като стойността му е добавена към дължимите
погасителни вноски), не се достига до обезщетяване на вече реално
възникнали вреди в патримониума на кредитора, съответно –
санкционирането на длъжника за неизпълнението му по договора, а до
неоснователно обогатяване на лицето, което има право на договореното
вземане – кредиторът би могъл да получи „обезщетение“ за вреди от
презюмирано неизпълнение, като в същото време длъжникът да е изпълнил
точно и в срок. Съобразно условията и предпоставките за възникване на това
задължение, прикрито като договорена неустойка, същото представлява
сигурен разход за кредитополучателя.
Въпреки това, вместо да бъде упоменат като разход по кредита, респ.
като компонент на ГПР (елементите на който са изцяло неясни - в текста на
процесния договор е посочено единствено, че ГПР е 56,77% и липсва, каквото
и да е уточнение какви точно разходи се включват в този процент), процесната
сума (неустойка за непредставено обезпечение) е включена в месечната
погасителна вноска, като част от главницата, дължима от кредитополучателя.
Съдържанието на процесния ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1
ЗПК, доколкото т.нар. неустойка за непредставено обезпечение, не може да се
квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като
несъмнено очакван разход, действителния ГПР би бил значително завишен
спрямо посочения в договора (приблизително 980%). Още повече, че същият
(видно от съдържанието на ДПК) надвишава законоустановения в чл. 19, ал. 4
ЗПК максимум, а именно – 56,77%. Следователно от една страна, ГПР по
процесния ДПК е договорен при пряко нарушение на императивна правна
норма, а от друга -потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи, а съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не
отговаря на императивно установените законови изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
3
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
поради което и на осн. чл. 24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В същия смисъл е и практика на СЕС – решение по дело С-714/22, в
което изрично е прието (т.55 и т.56), че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер (така Определение № 958 от 17.04.2024 г. на ВКС
по к. т. д. № 1897/2023 г., както и напр. Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г.)
По отношение чистата стойност на кредита.
Заявителят е посочил, че длъжникът не е заплатил нито една
погасителна вноска, поради което същият дължи връщане на получената по
процесния ДПК сума, в размер на 600 лв., и в тази част заявлението следва да
бъде уважено. За всички останали суми, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение подлежи на отхвърляне.
По разноските.
Пропорционално на уважената част от претендираните вземания, на
заявителя се следва сумата от 13,29 лв. – платена държавна такса и сумата от
26,58 лв. – юрисконсултско възнаграждение (при първоначална определен
размер от съда – 50 лв.), като за разликата до пълния предявен размер
заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
4
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление с вх. № 316724/08.10.2024 г. по описа на СРС,
подадено от „С К“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В. М. И., ЕГН ********** в частта за сумата от 44,70 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва по Договор за потребителски кредит с № ***** от
08.08.2023 г. за периода 08.08.2023 г. – 14.121.2023 г.; сумата от 223,30 лв. –
договорна неустойка, начислена за периода 08.08.2023 г. – 14.11.2023 г.; сумата
от 110,46 лв. – обезщетение за забава (законна лихва) върху главницата,
начислено за периода 01.10.2023 г. – 01.09.2024 г. и сумата от 150 лв. –
неустойка за забава, начислена на 01.12.2023 г., както и в частта за
претендираните разноски, а именно – за разликата над сумата от 13,29 лв. лв.
– д.т. и над сумата от 26,58 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземанията си
по горните суми, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5