РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. К., 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245100600041 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано e по въззивeн протест, подаден от прокурор от Районна
прокуратура - К. против присъда № 70/21.11.2023 г., постановена по НОХД №
381/2023 г. по описа на Районен съд - К..
С протестираната присъда подсъдимият М. Р. Ш. е признат за
невиновен в това, че на 07.02.2017 г. в гр.К. е отнел чужда движима вещ -
машина за рязане, мокрене и сгъване на суровина за мокри кърпи, на стойност
5000 лева, собственост на „Я.“ ЕООД гр.К., от владението на управителя и
едноличен собственик А. Я. А. от гр.К., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено чрез използване на
моторно превозно средство - товарен автомобил „М“ с peг.№ * **** ** -
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. първо вр. чл.194, ал.1 от НК, като на
основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.
1
Със същата присъда, съдът е отхвърлил предявения от „Я.“ ЕООД гр.К.
граждански иск, против подсъдимия М. Р. Ш. от гр.К., с ЕГН **********, за
сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. първо вр.
чл.194, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2017 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
В протеста се твърди, че така постановената присъда е неправилна и
не кореспондира със събрания доказателствен материал по наказателното
производство. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подс.М. Ш. да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от
НК, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, което да се отложи за изпълнение за срок от три години. В
представено писмено допълнение към протеста се излагат допълнителни
доводи в подкрепа на същия.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - К.
поддържа протеста, като в допълнение сочи и обстоятелството, че
протестираният съдебен акт е постановен от незаконен състав, тъй като в него
участва съдия, за който е съществувала пречка по чл. 29, ал. 2 от НПК, тъй
като същият съдия е постановил определение преди това за отмяна на
постановление за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл
съдебната практика била непротиворечива, като прокурорът сочи решения на
ВКС, както и на Окръжен съд – К.. Моли, протестирания съдебен акт да бъде
отменен и делото да се върне на районния съд за разглеждане от друг състав,
защото счита, че присъдата е постановена от незаконен състав. Поддържа и
искането в условията на алтернативност, да се отмени присъдата и да се
постанови нова осъдителна присъда.
В съдебно заседание гражданския ищец „Я.“ ЕООД, представлявано
от управителя А. Я. А. счита протеста за основателен, както и се
присъединява към становище на прокурора изразено в пледоарията му.
Подсъдимият М. Р. Ш., не се явява в съдебно заседание, като се
представлява от защитника си - адвокат С. С. от АК – К., който намира
протеста за неоснователен. Счита присъдата за законосъобразна и
постановена въз основа на събраните по делото доказателства. От самия
протест на Районна прокуратура - К. не ставало ясно както в етапа на
досъдебното, така и в етапа на съдебното производство, за какво
престъпление прокуратурата пледира - дали за престъпление по чл. 195 или за
2
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. В обвинителния акт се визирало
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, което означавало, че
подсъдимият е отнел чужда движима вещ от владението на еди-кой си, а още
в етапа на съдебното следствие нямало каквито и да било доказателства, че
инкриминираната вещ е била във владението на жалбоподателя.
Доказателства нямало и за престъпление по чл. 206 от НК, поради което
счита, че постановената присъда на Районен съд - К. е напълно
законосъобразна, тъй като почивала на събрания доказателствен материал по
делото, поради което моля същата да бъде потвърдена. Относно
алтернативното искане на Окръжна прокуратура – К., предоставя на
въззивния съд да прецени.
Окръжен съд – К., като съобрази доводите в подадения протест и
допълнението към същия, както и тези изложени в съдебно заседание пред
въззивния съд, и след служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Въззивният протест е депозиран в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и от
легитимирано лице, а именно прокурор от РП – К., поради което се явява
процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен, но по
съображения изложени в пледоарията на прокурора от ОП – К., а не на
посочените в протеста и допълнението към същия.
Първоначално досъдебно производство №756/2017 г. по описа на РУ
– К. е било образувано за това, че на 07.02.2017 г. в гр.К. противозаконно
била присвоена чужда движима вещ – машина за мокри кърпи на стойност
5000 лева, собственост на „Я.“ ЕООД- А. Я. А., която владее – престъпление
по чл.206, ал.1 от НК.
След проведено разследване с постановление от 25.04.2019 г. на
прокурор от РП – К. наказателното производство по досъдебно производство
№756/2017 г. по описа на РУ – К. е било прекратено, поради това, че
извършеното деяние не съставлява престъпление.
Срещу така посоченото постановление на прокурора е била
подадена жалба от А. Я. А., в качеството му на управител на „Я.“ ЕООД,
гр.К.. С определение № 201/05.06.2019 г., постановено по ЧНД № 482/2019 г.
по описа на Районен съд – К. (т.3, л.3 на ДП ), постановлението за
прекратяване на досъдебното производство е било отменено, като със
съдебния акт са дадени конкретни указания по прилагане на закона. Съдебния
състав, а именно съдия В. Е. е приела, че обжалваното прекратително
постановление е необосновано и незаконосъобразно, като в атакувания акт
прокурорът бил описал фактическа обстановка без обаче за приемането й да е
3
направил задълбочен и подробен анализ на събраните в досъдебното
производство доказателства, като съдът е изложил подробни съображения
относно анализа на събраните към онзи момент на производството
доказателства и направените фактически и правни изводи. След връщането на
делото на РП – К., разследването по делото е продължило и е завършило с
внасяне на обвинителен акт в РС – К. с обвинение срещу М. Р. Ш. за
извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от
НК. По така внесения обвинителен акт в Районен съд – К. е било образувано
НОХД № 381/2023 г., което е било разпределено за разглеждане от съдия В.
Е..
Присъда № 70 от 21.11.2023 г., постановена по НОХД № 381/2023 г.
по описа на Районен съд – К., която е предмет на разглеждания протест и
настоящото въззивно производство е постановена от съдебен състав, в който
участва същият съдия, който се е произнесъл и в производството по чл.243,
ал.4 от НПК по същото наказателно производство. За съдията произнесъл се
веднъж по жалба срещу постановление за прекратяване на досъдебното
производство е налице пречка за разглеждането на същото производство
образувано по вече внесен обвинителен акт от прокуратурата, доколкото при
осъществяване на контрол по реда на чл.243 от НПК по необходимост се
навлиза в съществото на делото и съдът се е произнесъл по
законосъобразността и обосноваността на постановения прокурорски акт.
Така, решаващият съд е изразил вече становище относно събраните
доказателства, приложението на закона и по съставомерността на
извършеното от М. Ш. деяние. Обективирането на становище по съществото
на обвинението в рамките на контрол върху прекратяване на наказателното
производство е основание съдията, участвал в този контрол, да се счита за
предубеден и това да обоснове необходимост от отвеждането му при
разглеждане на производството по същество. Изразеното веднъж становище
на съда по горепосочените въпроси се явява пречка същият съд повторно да
се занимава с тях, както и онова друго обстоятелство, което указва на
„предубеденост“ по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Когато този съдия не се е
отвел от разглеждане на делото в производството пред първата инстанция, то
се обосновава извод, че съдебният акт е постановен от незаконен състав. Това
е така, понеже в производството по чл. 243, ал.4 от НПК съдът проверява
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за
4
прекратяване на наказателното производство и ако съдът е изпълнил тези
свои правомощия, то следва да се приеме, че той е формирал предварително
становище по обвинението. То съставлява пречка за съдиите, участвали в
производството по съдебен контрол върху прокурорския акт за прекратяване
на наказателното производство, ако съдебният контрол е включвал
преценката за обоснованост и законосъобразност, да участват в решаването
на делото по същество в съдебната фаза.
Аргумент в тази посока е и изискването на чл. 6, § 1 ЕКПЧ, делото
да бъде разгледано от „независим и безпристрастен съд“, което не може да
бъде удовлетворено, ако съдията постановил първоинстанционната присъда е
и съдията, който е постановил контролния съдебен акт по отношение на
постановление за прекратяване на същото наказателно производство. Това е
така, защото, както се посочи и по-горе, този съдия след като е разгледал
материалите по делото по същество, вече е предубеден при новото
разглеждане на същото дело, макар и с предмет внесен обвинителен акт.
Аргумент за наличие на предубеденост е хипотезата, в която при произнасяне
по прокурорското постановление, съдията е дал указания по приложението на
закона. Процесният случай е именно такъв, съдията отменил прокурорското
постановление за прекратяване на ДП се е произнесъл по
законосъобразността и обосноваността на същото и е дал конкретни указания
по приложението на закона, е същият, който се е произнесъл с
протестираната присъда по внесения по същото ДП обвинителен акт.
Или, отново следва извода, че протестирания съдебен акт е
постановен от незаконен състав, тъй като в него е участвал съдия, за който е
съществувала пречка по чл. 29, ал.2 от НПК. В този смисъл е и съдебната
практика (Решение № 238 от 29.04.2010 г. на ВКС по н.д. № 118/2010 г.,
Решение № 528 от 22.12.2008 г. на ВКС по н.д. № 570/2008 г., Решение № 155
от 12.11.2018 г. на ВКС по н.д. № 775/2018 г. и Решение № 249 от 07.07.2023
г. на ВКС по к.н.д. № 433/2023 г.).
Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на
съществените по смисъла на чл. 348, ал.3, т.3, вр. с ал.1, т.2 от НПК, тъй като
протестираната първоинстанционна присъда е постановена от незаконен
състав, в какъвто смисъл между впрочем бе направен довод от страна на
представителя на ОП – К.. Констатираното нарушение не може да се отстрани
5
от въззивния съд, като в същото време отстраняването му е възможно при
ново разглеждане на делото от първата инстанция.
По така изложените съображения протестираната присъда следва да
бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав на Районен съд – К..
Предвид установеното съществено нарушение на процесуалните
правила, настоящият съдебен състав не следва да обсъжда и преценява по
същество доводите наведени с въззивния протест и допълнението към същия.
Ето защо и на основание чл. 334, ал. 1, т.1, вр. с чл. 335, ал.2, вр.с чл.
348, ал.3, т.3 , вр. с ал.1, т.2 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 70/21.11.2023 г., постановена по
НОХД № 381/2023 г. по описа на Районен съд – К. и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6