Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
осми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13090 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника С.И.Ч. срещу решение от 28.07.2020 г. по гр.д. №43349/2014 г. на
Софийския районен съд, 118 състав, с което е допусната на основание чл.247 ГПК
и чл.406 ал.4 вр. чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение от 20.08.2015 г., постановено по гр.д. №43349/2014 г. по
описа на СРС, 118 състав, както и в изпълнителен лист, издаден на 14.01.2020 г.
по гр.д. №43349/2014 г. по описа на СРС, 118 състав, като вместо грешното име
на ответника – С. И.Ч., да се чете правилното: С.И.Ч..
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, тъй като с това ищецът цели да достигне изгоден финансов
резултат, тъй като процесните вземания са погасени по давност. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът,
след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил извод във връзка
с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива
на решението тези свои изводи. Или очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
проявление в писмения текст на решението, като данни, относно наличието на
очевидна фактическа грешка, следва да се черпят от мотивите на решението.
В конкретния случай, при постановяване на описаните
по-горе решение и изпълнителен лист, съдът е допуснал очевидна фактическа
грешка, изразяваща се в погрешно посочване на собственото име на ответника в
диспозитива на решението, тъй като е видно, че правилното има на ответника е С.И.Ч., а не посоченото С. И.Ч.. Ирелевантни са доводите на въззивника
относно настъпила погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на
производството пред СРС, тъй като в производството по чл.247 ГПК съдът е
ограничен единствено от наличието или липсата на допуснати в постановеното
решение очевидни фактически грешки.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.07.2020 г., постановено по гр.д. №43349/2014 г. по
описа на СРС, ГО, 118 състав.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.