Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 257
гр. Сливен, 14. 12. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
девети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 101 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.
220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба от „С. КО“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от у.С.И.Д.,
подадена срещу Решение към MRN 16BG002002H0007982 от 24.01.2016 г. с Рег. №
32-29898 от 28.01.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция
Северна морска в Агенция „Митници“, с което е решено
следното: Отказано е приемане митническата стойност на декларираната стока с №
1 по МД MRN 16BG002002H0007982/ 24.01.2016 г.;
Определена е митническата стойност на декларираната стока с № 1 по МД
MRN 16BG002002H0007982 / 24.01.2016 г. в размер на 11160,00 лв., на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013; Разпоредено
е да се коригира митническа декларация MRN: 16BG002002H0007982 /
24.01.2016 г., както следва: Стойността в кл. 43
„Код-МО” да се чете: 3; Стойността в кл. 46
„Статистическа стойност” да се чете: 11160,00; Стойностите в кл. 47 „Изчисляване на вземанията” да се четат: АОО – сума
1 886,04, BOO – сума 2638,34, всичко – 4524,38; Възникнали задължения, съгласно
решението: МИТО 1195,66 лева и ДДС 1654,12 лева; Определена
е дата на възникване на задълженията 24.01.2016 г.; Посочено е, че на
основание чл. 124, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013,
митническото задължение се счита за погасено.
В жалбата си оспорващото дружество твърди,
че оспореното решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че: в решението
не е обосновано наличието на съмнения относно достоверността на митническата стойност; не е ясно защо административният орган е пристъпил към
определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от МК, тъй като
оспорващият е представил на митническите органи фактура, платежни документи за
заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е
доказал декларираната митническа стойност; в решението не се съдържат данни, от
които може да се направи обоснован извод, че определената от митническите
органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде
приложена; липсват доказателства, че стоките, внесени от третото лице, които
митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност,
отговарят на изискването за „сходни стоки“; определена е по-висока стойност, без
да се посочва как е изчислена и какво включва. Моли оспореното решение да бъде
отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество,
редовно призовано, не се представлява.
Административният орган, редовно призован,
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител счита жалбата за неоснователна, моли да
бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си законосъобразност
на оспореното решение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по
делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Митническа
декларация /МД/ с MRN 16BG002002H0007982 от 24.01.2016 г. „С. КО“ ЕООД
е декларирало на режим „допускане за свободно обращение“
една стока, 100 колета, държава на износ Китай, деклариран произход Китай,
условие на доставка CFR Варна, с обща фактурна стойност 2280,00 USD, при
валутен курс 1,79171 лв. за 1 USD, както следва:
Стока № 1: „Мъжки спортни обувки /маратонки/ с горна част от изкуствени
материали и ходила от пластмаси - 800 чифта”, код по ТАРИК **********, 720,00
кг нето, цена на стоката 2280,00 USD, митническа стойност 5,11 лв./чифт или
5,67 лв./кг. Към МД са приложени: фактура № CL150227
от 24.11.2015 г. и опаковъчен лист към нея, коносамент
№ MSCUX7398402 от 20.12.2015 г., фактури за терминално обслужване и изготвяне
на митнически документи № ********** от 21.01.2016 г. и № ********** от 21.01.2016
г., декларация, че стоката не е застрахована, пълномощно, преводни нареждания
за плащане към бюджета на мито и ДДС.
С Писмо Рег. № 32-296348 от 12.10.2020 г.
по описа на Териториална дирекция /ТД/ Северна морска в Агенция „Митници“, от „С.
КО“ ЕООД са изискани за нуждите на проверка по горецитираната декларация
допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на
стоката. В отговор на писмото, дружеството е представило обяснение, че за
закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети
лица; представило е платежен документ за извършено плащане по фактурата,
приложена към МД.
На 28.01.2021 г. от Директора на ТД Северна
морска в Агенция „Митници“ е издадено оспореното в настоящото производство
Решение към MRN 16BG002002H0007982 от 24.01.2016 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във
връзка с чл. 74, пар. 2, буква „б” от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, във вр. чл. 103, чл. 104
и чл. 124 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54,
ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е решено
следното: Отказано е приемане митническата стойност на декларираната стока с №
1 по МД MRN 16BG002002H0007982 / 24.01.2016 г.;
Определена е митническата стойност на декларираната стока с № 1 по МД
MRN 16BG002002H0007982 / 24.01.2016 г. в размер на 11160,00 лв., на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013; Разпоредено
е да се коригира митническа декларация MRN: 16BG002002H0007982 /
24.01.2016 г., както следва: Стойността в кл. 43
„Код-МО” да се чете: 3; Стойността в кл. 46
„Статистическа стойност” да се чете: 11160,00; Стойностите в кл. 47 „Изчисляване на вземанията” да се четат: АОО– сума 1
886,04, BOO – сума 2638,34, всичко – 4524,38; Възникнали задължения, съгласно
решението: МИТО 1195,66 лева и ДДС 1654,12 лева; Определена
е дата на възникване на задълженията 24.01.2016 г.; Посочено е, че на
основание чл. 124, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013,
митническото задължение се счита за погасено.
В мотивите на оспореното решение е
посочено че: декларираната митническа стойност на стоката /5,67 лв./кг/ е по-ниска от
справедливата цена /25,80 лв./кг/, валидна за
нея в ЕС, поради което възникват съмнения относно декларираната митническа
стойност; следва да се приложат други методи за остойностяване с цел
определяне на митническата стойност; стойността на стоките не може да се
определи по реда на член 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013; при
изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2,
буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е достигнат извод, че не може да се
определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като
описанието на стоките в кл. 31 на МД, регистрирани в
приблизително същия период е недостатъчно; при изследване на метода съгласно
чл. 74, пар. 2, буква „б” от Регламент (ЕС) №
952/2013, е направен анализ в митническата информационна система за декларации
за допускане за свободно обращение с крайно
потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време”; след
направения анализ в митническата информационна система за оформени митнически
декларации за допускане на свободно обращение в същия
или приблизително същия момент на сходни стоки със стоката по цитираната МД са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други
вносители на „сходни стоки” както следва: база за определяне на нова митническа
стойност МД № 14BG002005H0023625
от 10.07.2014 г. - 13,95 лв./чифт.; митническата
стойност на стока № 1 от процесната МД следва да бъде определена на основание
чл. 74, пар. 2, буква „б” от Регламент (ЕС) №
952/2013, като се вземе предвид декларираната митническа стойност по митническа
декларация MRN 14BG002005H0023625 от
10.07.2014 г.
Оспореното решение е съобщено на
оспорващото дружество на 01.02.2021 г. Жалбата срещу решението е подадена чрез
изпращане по пощенски куриер на 15.02.2021 г.
В хода на съдебното дирене по делото е представена
митническата декларация, посочена в оспореното решение, послужила като база за
определяне на процесната нова митническа стойност.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И. със
специалност – счетоводство и контрол, чието заключение съдът възприема като
компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. От заключението на
вещото лице е установено, че: платената цена от оспорващото дружество за
процесните стоки по фактура № CL150227/24.11.2015 г.,
приложена към МД MRN 16BG002002H0007982/24.01.2016 г.,
е в размер на 2
280,00 щатски долари; сумата по доставката
е платена изцяло на 09.12.2015 г. с валутен превод с
референтен №
********* в размер на 2 280,00 USD в полза на XIAMEN XINSHENGWEI IMP&EXP CO., LTD по сметка № 35114566000220105013 BIC ***OICE NO: CL150227; налице е съответствие между платената
цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в
процесното ЕАД.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения
срок от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен
интерес, съгласно Определение № 10025 от 05.10.2021 г. по адм.
дело № 8955 / 2021 г. по описа на Върховен административен съд на Република
България – Осмо отделение, и срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се
издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. Следователно и с оглед фактите по делото, с горепосочената разпоредба
Директорът на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е оправомощен да издаде
решение по прилагане на митническото законодателство.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в
установената от закона писмена форма, но е незаконосъобразен като постановен в
противоречие с материалния закон.
Митническата стойност е определената за
митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от
вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и
служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид значението на митническата стойност за определяне размера на
възникналите от вноса митнически задължения, Митническият кодекс на Съюза,
Регламентът за изпълнение и вътрешното митническо законодателство въвеждат
редица правила и мерки за контрол, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение, а друга, след като вдигането на стоките е разрешено.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е
тяхната договорна стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или
трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и
включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие
за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.
74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която
може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото
остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от
МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по
чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация, съмненията
на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение,
те могат да отхвърлят декларираната цена, като в тези случаи следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от
МК, и в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно
право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което
да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
В разглеждания случай с процесното решение е определен нов, по –
висок размер на задължения по процесната МД. Спорният въпрос по делото е налице
ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2,
б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Видно от доказателствата по делото,
оспорващото дружество е представило на митническия орган фактурата, както и документ
за плащане по фактурата, удостоверяващ, че на
09.12.2015 г.
от сметката на дружеството в щатски долари в „Прокредит Банк“ ЕАД в
полза на XIAMEN XINSHENGWEI IMP&EXP CO., LTD е нареден превод в размер на 2
280,00 USD c основание
на плащането INVOICE NO: CL 150227 по МД MRN 16BG002002H0007982 от 24.01.2016 г. Въпреки това, митническият
орган е приел, че следва да се приложи чл. 140, § 2 от Регламента за
изпълнение, съобразно която разпоредба, ако съмненията на митническите органи
след извършената проверка не отпаднат, те могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса.
Митническият орган е приложил вторичния
метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент №
952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на
вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и
изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на
договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да обосноват
определената по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на
внасяните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за
изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, §
2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на
определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са
стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им, като
незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; „сходни
стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
В разглеждания случай административният
орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на чл. 74, § 2, б. „а“ от МК не
може да се приложи, тъй като не е открита достатъчно изчерпателна информация за
декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки. Но
този извод на административния орган не е подкрепен с доказателства по
административната преписка, поради което липсва надлежно обосноваване на
причините за прилагане на метода по чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №
952/2013 за „сходни“ стоки. Предвид изложеното, не може да се приеме, че
законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74, § 2, б. „б“
от МК. Възможността на митническата администрация да определя друга
митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна
информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват
цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си.
Наред с изложеното, при прилагане на чл.
74, § 2, б. „б“ от МК, от административния орган е извършено позоваване на 1
брой ЕАД – MRN: 14BG002005H0023625/
10.07.2014 г. за извършен внос на стоки, въз основа на
което е увеличена митническата стойност на процесната стока, без да са посочени
други данни за анализ и без да са изложени мотиви защо именно стойността по
посочения 1 брой ЕАД следва да бъде база за определяне. По този начин, от
документите в административната преписка не е възможно да се извърши преценка
за наличието или липсата на по-ниска, съответно по-висока договорена цена на
сходни стоки. Подходът на митническия орган по прилагане на цитираната норма е
неправилен и предвид обстоятелството, че липсва анализ за сходството на
стоките, съобразно легалната дефиниция за „сходни стоки“ в чл. 1, § 2 т. 14 от
Регламента за изпълнение. В тежест на митническия орган е да докаже
извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни стоки“. Ето защо,
съдът намира за необоснована причината, поради която е приложен методът по чл.
74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни стоки“.
В тази връзка следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение, според която
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и
съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките, дисквалифицира
съпоставените стоки като сходни, поради което съдът приема, че определянето на
митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки,
противоречи на материалния закон.
Незаконосъобразното прилагане на
използвания от митническия орган вторичен метод за определяне на митническата
стойност е установено и от стойностите, посочени в заключението на вещото лице.
Установено е, че сумата по процесната доставка е изплатена от оспорващото
дружество на доставчика изцяло и еднократно с валутен превод, като е налице
съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната
митническа стойност на същите в процесното ЕАД.
От изложеното следва, че не са били налице
предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния
метод, установен в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. С оглед
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките,
незаконосъобразно са и определени на дружеството възникнали задължения за МИТО
и ДДС.
По изложените съображения, оспореното
решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В този смисъл е
практиката на ВАС, изразена в Решение № 5465 от 11.05.2020 г. по адм. дело № 14188/2019 г., I о.; Решение № 8561 от 14.07.2021
г. по адм. дело № 1620/2021 г., VIII
о.
С оглед изхода на спора, претенцията на
оспорващото дружество за присъждане на направените по делото разноски е
основателна, поради което Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати
на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 610 лева, от
които: 50 лева- внесена държавна такса, 360 лева - договорено и платено
адвокатско възнаграждение, и 200 лева - внесено възнаграждение за вещо лице. В
тази връзка неоснователно е възражението на административния орган за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото не надвишава
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „С. КО“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: **********, представлявано от у.С.И.Д., Решение
към MRN 16BG002002H0007982 от 24.01.2016 г. с Рег. № 32-29898 от 28.01.2021 г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция Северна морска в Агенция
„Митници“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати на „С. КО“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от у.С.И.Д.,
сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.