Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 20.04.2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К. Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия М.Апостолова гр.дело №5234
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от „Ю.Б.“ АД срещу С. К.С.
и В.А.С. искове с правна квалификация чл.422,
ал.1 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ и чл.92
от ЗЗД, за признаване за
установено спрямо ищеца, че
ответниците дължат солидарно сума в размер на 43538,45шв. франка– главница
по Договор за потребителски кредит № HL 42253/09,09,2008год., сума в размер на 8357,50шв., възнаградителна договорна лихва,
за периода от 10,09,2014год. до 10,07,2017год.
на осн.чл.3, ал.1 от договора, сума в размер на 4385,09шв.франка-наказателна лихва по чл.3, ал.3 от договора, за
периода от 10,09,2014год. -01,08,2017год.,
сума в размер на 86,17шв.франка –банкови
такси, за периода от 10,09,2014год.
до 01,08,2017год., както и 480,00лв.-банкови
такси за периода от 19,07,2017год. до 01,08,2017год.
Релевират
се доводи за сключен Договор за кредит № HL 42253/09,09,2008год., по силата на
който банката се е задължила да предостави на кредитополучателите С. К.С.
и В.А. С. равностойността в швейцарски франкове на 26000,00евро
по курс „купува“ за швейцарския франк на банката в деня усвояване на кредита.
Кредитът сочи да е усвоен на 19,09,2008год. и 07,10,2008год., като размерът на
предоставения и усвоен кредитен лимит възлизал на 41140,11шв. франка.
Предвидено е заплащането на годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 1,4 пункта,
като към момента на сключване на договора приложимият лихвен процент е в размер
на 6,4%. При просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита е предвидено заплащане на договорената лихва плюс
наказателна надбавка от 10 %. Уговорени
са такса за управление в размер на 1,5 %, комисионна за управление, платима
ежемесечно в размер на 0,04% върху
размера на непогасената част от главницата, както и адм.такса за обработване на
документи. В чл.18 от договора сочи да са предвидени предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора.
Посочва
се, че вземанията по договора са прехвърлени на „Б.Р.С.“ АД, а впоследствие
дружеството ги е цедирало обратно на банката. С покана връчена лично на длъжниците на 10,07,2017год. задължението е обявено за предсрочно
изискуемо.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответниците–В.А. С. и С.К.С. в указания законоустановен срок за
отговор излагат идентични становища за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Сочи се на нищожност
на договор за кредит поради противоречие с добрите нрави, тъй като банката
претендира връщане на усвоената сума във франкове или виртуалната валута, различна
от валутата на кредита. При условията на евентуалност поддържа договор за
кредит да е унищожаем поради въвеждане на ответниците в заблуждение относно
размера и вида на валутата, в която се
дължи връщане на кредита. Поддържа се да
е налице неравноправност на клаузите от договора, с които се възлагат последиците от повишаване
стойността на швейцарския франк спрямо евро/лев. Навеждат доводи, че банката не
е изпълнила задълженията си да информира длъжника за валутния риск при
договаряне на валута различна от националната, в която длъжника получава
доходите си. Релевира доводи за неравноправност на договорна клауза, предоставяща възможност на
банката за едностранна промяна на лихвения процент-чл.6, ал.2, чл.3, ал.5 и чл.22
от договора. Поддържа да е налице капитализиране на възнаградителната лихва към
главницата. Релевира възражение за погасителна давност по отношение на главница
и договорна лихва.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед
приложените доказателства се установява наличието на сключен Договор за кредит с № HL 422253/09,09,2008год. /л.76/, сключен
между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, в качеството на кредитодател и С.К.С. и В.А.С., в
качеството на кредитополучатели, относно кредитен лимит в швейцарски франкове,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 26000,00евро по курс
„купува“ на швейцарския франк към евро на банката към деня на усвояването, а
кредитополучателят се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете
и при условията на договора-чл.1. В случай на частично- траншово усвояване на
суми по кредита, равностойността в швейцарски франкове на всеки отделен транш
се определя по курс „купува“ за шв.франк към евро в деня на усвояването му.
В чл. 1, ал. 4 от договора е
предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което
посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита
в швейцарски франкове.
Съгласно чл. 2, ал.1, разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя
С.К.С.. Съгласно чл. 2, ал. 2 усвоеният кредит в швейцарски франкове
по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски
курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояване, като се
превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя и с подписване на
договора кредитополучателят е дал своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава Банката за служебното извършване на горните действия.
В чл. 3, ал. 1 от договора е
предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 1,4пункта, като е посочено, че към момента на
сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
е в размер на 5 %.
В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница определена в алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
С чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено,
че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на базовия лихвен процент
за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на
видно място в банковите салони.
С чл.4, т.1 е предвидено
кредитополучателят да дължи такса за
управление-1,5%върху размера на
разрешения кредит еднократно. Съгласно т. 2 кредитополучателят дължи комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно
на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита
в размер на 0,04% върху размера
на непогасената главница считано към същата дата. В т.3 от чл.4 е
предвидена административна такса при подаване на документи
за кредит в размер на 70,00лв.
В чл. 5, ал. 1 от договора е
предвиден краен срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви от 180месеца,
считано от датата на усвояване на първия транш по кредита, която се
удостоверява от подписване на приложението по чл.1, ал. 4.
В чл. 6, ал. 1 от договора е
предвидено, че кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план/
приложение / към договора, представляващ неразделна част от него. Съгласно чл.
6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж
на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателите не са
осигурили дължимата сума в швейцарски франкове по сметката им, но имат средства
в лева или евро по техните сметки в банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро,
за което кредитополучателите с подписването на договора дават своето съгласие.
С чл. 18, ал. 1 от договора страните
се съгласили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Според, ал. 2 на същия текст, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.
В чл. 23, ал. 1 кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро,
както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица,
включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приемат да
носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са
съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, дължими по превалутирания
кредит. В чл. 23, ал. 2 кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.
2 и чл.чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Представено е приложение № 1 към договора за кредит /л.83/,
сключен между страните по делото. Установява се датата на усвояване на кредита да
е 19,09,2008год. на сума в размер на 22740 CHF, представляваща
равностойност в швейцарски франкове на 14030.00 евро, при крос курс „купува” за
тази дата 1.62076 CHF
за 1 евро.
Съгласно Приложение № 1
/07.10.2008 г. кредитополучателите са усвоили сума в размер на 11 970 евро при
курс 1.5889555, съобразно който е предоставен втория транш от кредитния
лимит е 19 020.00 CHF, като
сметката в швейцарски франкове на С.К.С. е заверена със сумата 18400.11 CHF на същата дата.
Общо за двата транша са
усвоени 26000.00евро, с равностойност в шв.франкове: 41 773.11 CHF.
Подписано е споразумение
от 12,05,2009год., с което страните констатират, че задълженията по
кредита са в размер на 41007,91шв.франка-редовна главница 40814,95 и редовна
лихва 192,96. Предвидено е облекчено погасяване на вземанията по р. 3,4 и 5. Впоследствие са
сключени допълнително споразумение от 17,05,2010год., 11,07,2011год., 23,02,2012год., 28,02,2012год., 09,10,2012год.
Представен е договор за цесия от 14,11,2008год. /л. 106/, с който „Ю.Б.“
АД цедира на „Б.Р.С.“ АД вземанията по договори за кредит. С договор за цесия
от 30,07,2014год. /л. 111/ „Б.Р.С.“
АД прехвърля обратно на „Ю.Б.“ АД тези вземания.
По делото са представени уведомления
/л. 119 и сл./ от ищеца, с които кредитополучателите се уведомяват на
12,07,2017год., че вземанията на банката са били цедирани на „Б.Р.С.“ АД, след
което са прехвърлени обратно на „Ю.Б.“ АД.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно
изготвено следва да бъде взето предвид при постановяването на съдебния акт се
установява, че сумата по кредита е усвоена на два пъти на 19,09,2008год. и на
07,10,2008год. Към тези дати приложимият курс „купува” за швейцарския франк на
„Ю.И Е.Д.Б.” АД към евро е 1.6207609/ 19,09,2008год./ и
1,5889555/07,10,2008год./.
Определеният съобразно този курс
размер на предоставения и усвоен кредитен лимит в шв.франкове по чл. 1 от Договора
е 41773,11шв.франка.
Установява се по кредита последната заплатена сума да е в размер на 60,69шв.франка
на 19,11,2012год., с която е погасена
възнаградителна лихва в размер на 43,33шв.фр. и лихва просрочие
17,36шв.фр. По кредита са извършвани
вноски чрез директен дебит по банкова
сметка *** С.С. до 16,03,2012год..
Установява се да е извършена промяна
на лихвата по кредита представена от ССЧЕ на основание решение на КУАП в
таблица 1 стр.296 като приложимата лихва
от 6,40% е променена до 8,60%;
Вещото лице посочва, че размерът на
задължението по договора за кредит при отчитане погасяването на кредита по
номинал на швейцарския франк към датата на сключване на договора, без да се
отчита курсовата разлика от превалутиране на швейцарски франк към евро/лев, към
датата на изготвяне на заключението възлиза на сумата от 30554,48швейцарски
франка-просрочена главница за периода от 19,07,2011год. до 19,03,2022год., а
главницата от вноски с ненастъпил падеж към датата на заключението е 6189,36шв.франка; В тази
хипотеза платените по кредита суми биха били 12923,80шв.франка, намалени с
257,89шв.франка такси за забава или
12665,91шв.франка, с която биха били погасени
5029,26шв.франка главница до 19,06,2011год., 7134,90шв.франка възнаградителна лихва , за периода от
19,10,2008год. до 19,06,2011год. и месечни такси 501,75шв.франка за периода от
19,10,2008год. до 19,06,2011год.
Възнаградителната лихва до датата на заключението е 15860шв.фр., а за
периода от 10,09,2014год. до 10,07,2017год.
е в размер на 4886,33шв.франка.
Наказателната лихва изчислена при 16,40% върху главниците в забава до за периода от 10,09,2014год.
до 01,08,2017год. е 1817,10шв.франка.
За периода от 10,09,2014год. до
01,08,2017год. от банката са заплатени
застрахователни премии в размер на 66,76шв.фр.
Установява се да е извършена
капитализация към датите на допълнителните споразумения като в периодите
на облекчен режим на погасяване, разликите между начислените лихви и платените се добавят към главницата. Общо
капитализираните суми са 3929,14шв.фр., в това число главница 725,46шв.фр., и
лихви и такси 3203,68шв.фр.
Установено е да са начислени такси за администриране на просрочен кредит общо в размер на
331,98шв.фр., платени са 257,89шв.фр. или дължимата сума е 74,09шв.фр.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал.2
от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“
АД от една страна и ответниците /кредитополучатели/ от друга е възникнало
правоотношение за предоставяне на кредит, по силата на което Банката е
изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателите договорената сума,
чрез превод по банкова сметка, ***.
По делото
са налице данни за сключени договори за цесия между „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД с
предмет вземанията по процесния договор като към датата на исковата молба ищецът се легитимира като
кредитор на вземането.
Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Кредитополучателят
е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР от ЗЗП/ДВ бр.36/2008год./, а банката е
търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред. към момента на сключване на
договора – 09,09,2008 г./, поради което в отношенията им са приложими
разпоредбите на този закон. Последният определя, че „финансова услуга“ е всяка
услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, процесният договор има
характер на потребителски договор, за който се прилагат разпоредбите на
чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. С
оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе по валидността на
договорните клаузи и след това досежно дължимостта на сумите по договора за
кредит.
В чл. 1,
ал. 1 от договора е уговорено, че банката предоставя на кредитополучателя
кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 26000,00 евро,
по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката, към деня на
усвояване на кредита. В клаузата на чл. 6, ал. 2 е предвидено, че кредитът се
погасява във валутата, в която е отпуснат и усвоен, а именно - швейцарски франкове.
В чл. 23 от договора е уговорено, че кредитополучателят приема изцяло риска от
покачване на валутния курс на швейцарския франк спрямо българския лев, както и
че изцяло разбира икономическия смисъл и последици на такива изменения. Съдът
намира, че доколкото с последната клауза върху ответника се възлагат
последиците от изменение на курса на валутата в която е уговорен договорът и с
оглед защитата на интереса, в качеството му на потребител, на преценка за
неравноправност подлежи чл. 23 от договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни
клаузи. Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 от ЗЗП, са нищожни, с изключение на тези,
които са индивидуално уговорени, а предвид ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От страна на
банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
досежно доказателствената тежест следва да бъде проведено доказване, спорните клаузи
да са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
На първо място
съдът следва да се произнесе по действителността на клаузата в договора, с
която валутният риск от сключване на договора във валута се прехвърля на
кредитополучателя, за което в чл. 23 последния дава своето безусловно и
неотменимо съгласие.
Следва да се
прецени доколко посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй като клауза,
която е индивидуално уговорена дори да е неравноправна не е нищожна. Макар
същата да не е част от общи условия,
съдът намира да не е индивидуално уговорена. Предвид чл. 146, ал.2 от ЗЗП не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Т.е. освен общите условия, за които дефинитивно се приема да са такива, върху
които потребителят няма възможност да влияе, то и включена в договора клауза,
ако отговаря на посочените критерии следва да се приема да не е индивидуално
уговорена. Включването на уговорката в
индивидуалния договор не предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена
и съдът дължи потребителска защита по отношение на нея. От ищеца, чиято е
доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП подобно доказване не е
проведено.
С оглед преценка наличието на неравноправност на подобна
клауза и съобразно задължителното за настоящия съд тълкуване дадено с решение на СЕС
С-186/2016год. в компетенцията на националната юрисдикция е да извърши
преценка, доколкото подобна клауза
отразява разпоредбите от националното право, които се прилагат в отношенията
между договарящите страни независимо от волята им, или които са с допълващ
характер и следователно се прилагат по подразбиране, т.е. когато в това
отношение между страните не е уговорено друго (вж. в този смисъл решение от
21 март 2013 г., RWE Vertrieb, C‑92/11, EU:C:2013:180,
т. 26, и от 10 септември 2014 г., Kušionová, C‑34/13,
EU:C:2014:2189, т. 79), поради което се обосновава извод за преценка
наличието на императивни разпоредби от националното право. Подобна нормативна
уредба в националното законодателства настоящия състав намира да не е налице.
На следващо място, следва да се приеме, че клауза в сключен
в чуждестранна валута договор за кредит, която не е била индивидуално уговорена
и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, попада в
обхвата на понятието „основен предмет на
договора“ по смисъла на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. За преценка
клаузата, с която е уговорено възлагане риска от промяна на валутния курс на
швейцарски франк спрямо местната валута – българския лев, респ. еврото, съдът
съобрази, че това е клауза определяща основните престации по договора. В този
смисъл решение С-186/2016год. на СЕС. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не може да
бъде извършвана преценка за неравноправност на клауза от основния предмет на
договора, в случай че тя е ясна и разбираема. Изискването договорните клаузи да
са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и
задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм
и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди
въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици (решения от 30 април 2014 г., Kásler и
Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 75,
и от 23 април 2015 г., Van Hove, C‑96/14, EU:C:2015:262,
т. 50). Т.е. следва да бъдат преценени всички относими фактически
елементи, сред които са публичността и информацията, предоставена от
кредитодателят при договаряне на договор за кредит (вж. в този смисъл решение
от 26 февруари 2015 г., Matei, C‑143/13, EU:C:2015:127,
т. 75). По този начин, изискването за „ясен и разбираем език“ включва яснота и разбираемост на клаузите не
само от формална и граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено
изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици - Решение № 98 от 25,07,2017год.
по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от Решение на СЕС по дело
С-186/16год. Финансовата институция следва да предостави като минимум
информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване на валутата на
държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на
кредитополучателя – т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год., както и за
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута – т. 50 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год., като по този начин даде възможност на средния,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен
потребител не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения – т. 51 от Решение
на СЕС по дело С-186/16год. В конкретния случай, в чл. 23 от договора се
посочва по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса
на швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Не са ангажирани
доказателства на потребителя да е била предоставена достатъчна информация за рисковете
от сключване на договор за кредит във валута, различна от тази, в която
получава доходите си, възможните промени във валутните курсове и тяхното
конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която да му
даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически
последици. Не са представени и други доказателства, че на ответниците са били
разяснени последиците от разглежданата норма. Предвид това, не може да се
приеме, че клаузата на чл. 23 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин
и по тази причина същата подлежи на преценка досежно нейната неравноправност.
При извършване на преценка за неравноправност на
разглежданата клауза, следва да се вземе предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи – така чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената
разпоредба, преценката за неравноправност на договора се прави към момента на
сключване на договора, като в конкретния случай негативните последици за
потребителя възникват в по-късен момент. Следва да се отчете обаче изложеното в
т. 54 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване,
респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в
стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи
се в увеличаване на стойността в местната валута, респ. евро, нужна за снабдяване
с швейцарски франкове, с които да бъдат погасявани вноските по кредита. В
същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския
франк към еврото/лева към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително,
на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете
страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика – в случая банката – ищец, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. Банката,
предвид нейната техническа и експертна
обезпеченост и принадлежността ѝ към международна група за предоставяне
на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния
потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една
спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между
банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още по-силно изразено като се вземе
предвид непредоставянето от страна на търговеца на потребителя на очертаната
по-горе в мотивите информация за възможните сериозни неблагоприятни последици
за последния при промяна на стойността на валутата, в която е уговорен
кредитът. В подкрепа на този извод, следва да се посочи, че не може да се
приеме, че ако кредитополучателите са били информирани за възможността за
широкото вариране на стойността на швейцарския франк и за вредите, които биха
могли да понесат вследствие на това, те биха се съгласили с процесната клауза
/в тази насока т. 57 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и т. 68 и 69 на
Решение на СЕС по дело С-415/11/. Съобразно изложеното предвид установените
рискове и възможни съществени неблагоприятни последици за потребителя от
промяната на валутните курсове, съдът намира, че разглежданата клауза е
уговорена във вреда на потребителите и създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като
прехвърля изцяло валутния риск от
промяна на валутата на ответника.
Ето защо и съобразявайки горните критерии, съдът намира, че
клаузата на чл. 23, от договора е неравноправна и в този смисъл на основание
чл. 146 от ЗЗП – нищожна, което налага извод, че събрана от банката сума в
резултат на курсова разлика на швейцарски франк към евро/лев, различаваща се от
номинала към момента на сключване на договора е недължимо платена.
По релевираните възражения за неравноправни клаузи, сочещи
на възможност за едностранна промяна на възнаградителната лихва:
Възнаградителната лихва представлява цената на услугата,
предоставена от банката. По отношение на процесния договор клаузата на чл.3, ал.5 от договора, в частта даваща възможност на
банката да променя БЛП следва да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от
чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата
предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП
сочи на неравноправна
клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай промяната на лихвения процент поради
промяна на БЛП не е обвързана с конкретно условие/причина предвидена в договора, поради което е неравноправна. Липсва
яснота относно методика или математически способ за формиране на едностранно
променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на
условието на чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата
в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146
от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на
цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителя не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така
изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП
сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В договора
липсват каквито и да било основания за промяна на БЛП, а дори да се приеме това
да са условия стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието
на свободния пазар и регулатора на банкова дейност, за да се приложи
изключението на сочената разпоредба,
необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин, както и потребителят следва
предварително да е получил информация
как търговецът/Банката/ може едностранно
да промени цената, за да може да
реагира по-най уместния начин /решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело
С-92/11/. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на
СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за
потребителя начин /чл.147, ал.1 и ал.2
от ЗЗП/, поради което настоящият състав намира да не е налице изключението на
чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
Ето защо възнаградителната лихва е дължима при първоначален
лихвен процент.
Едностранно увеличение в размера на лихвата е извършено от
банката, чрез промяна на БЛП.
При определяне на размера на дължимите по договора суми,
следва да се вземе предвид размера на лихвения процент по първоначалния
погасителен план.
По отношение на
сключените допълнителни споразумения за преструктуриране на дълга, чрез
разсрочване при определен гратисен период и капитализиране на лихвата/прибавянето
й към главницата/, съдът намира следното: съгласно Решение № 66 от 29,07,2019
год. по гр.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II Т.О., уговорката в допълнителни споразумения
към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Ето защо уговорките, с
които към главницата по кредита се прибавят начислени и непогасени лихви са
нищожни на основание чл.26, ал.4, вр.чл.10, ал.3 от ЗЗД.
Въпреки установяване на
неравноправни клаузи от договора за кредит, съдът намира това
обстоятелството да не води до нищожност
на целия договор. В този смисъл разпоредбата на чл.146, ал.5 от ЗЗП, съгласно
която наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител не води
до неговата нищожност, ако договорът
може да се прилага и без тези клаузи. Основната характеристика на договора за кредит
съставлява задължение на кредитодателя
да предостави на кредитополучателя определена парична сума/валута срещу
задължение на кредитополучателят да възстанови същата, обичайно срещу заплащане
на възнаграждение. Т.е. основният
предмет на договора е свързан със задължения за парични престации
на страните, които елементи са отразени в действителните разпоредби на чл.1,
ал.1 и чл.3, ал.1 и ал.2 от договора –задължение за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността на 26000,00евро, при
задължение за връщане на усвоената сума
срещу възнаградителна лихва, която е конкретно определена към датата на сключване на договора в размер на 6,40%. В член 6,
параграф 1 от Директива 93/13 се предвижда, че неравноправните клаузи,
съдържащи се в сключен договор с потребител от продавач или доставчик, не
обвързват потребителите, при условията, определени в националното право на
държавите членки, и договорът продължава
да е обвързващ за страните в останалата част, ако може да продължи да се
изпълнява и без неравноправните клаузи. Т.е.целта не е обявяване на всички
договори за кредит съдържащи неравноправни клаузи за недействителни, а
възстановяване на равновесието в правата
и задълженията на всяка от договарящите страни. Ако характерът на договора се запазва без прилагането на
неравноправните клаузи, то договорът следва да бъде запазен, доколкото нормите
на националното право допускат такава възможност. Съдът намира за неоснователни
доводите на ответниците за нищожност на целия договор, тъй като е сключен във
виртуална валута, тъй като шв.франкове не попадат в тази категория.
Задължението на кредитополучателят да заплаща
възнаградителна лихва в определен
процент не е пряко свързано с клаузата прехвърляща валутния риск на ответника,
а възнаградителна лихва е уговорена в процент, с който ответниците са се
съгласили.
Неоснователно е
и възражението за унищожаемост на
договора за кредит поради въвеждане в заблуждение на ответниците за размера и вида на валутата. От ответната
страна, чиято е доказателствената тежест
не са ангажирани никакви доказателства в
този смисъл.
Фактическият състав
на измамата по чл. 29, ал. 1 ЗЗД изисква: Да е
сключена сделка; едната страна по сделката да е била в заблуждение както
относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея;
заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката като сделката да
е сключена поради заблуждението. Измамата представлява умишлено въвеждане в
заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на
определена сделка. Въвеждането в
заблуждение, чрез създаване на погрешна, невярна представа се обусловя от
създадена, чрез изопачаване на действителността или нейното премълчаване,
представа, в резултат на което е сключена сделката. Заблуждението може да
се отнася както до всички елементи на сделката относно нейното съдържание, така и до формиране на
мотивацията за сключване на сделката. Обичайно доколкото измамената страна е дееспособно
лице съзнаващо свойството и значението на извършеното, то съзнава съдържанието
на сделката. Основен критерий за наличие на предпоставките по чл.29 ЗЗД е това, че
опорочаването
на волята на лицето се
обосновава именно с мотива за сключването, т.е. ако лицето е действало съзнавайки действителното положение никога не би сключило
такава сделка.
По изискуемостта:
В конкретната хипотеза досежно претенцията за предсрочно
изискуема главница по договора за банков кредит е налице задължителна съдебна
практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от
същото.
Съобразно
даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да изследва настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като
отчете извършени ли са от кредитора действия по упражняване на правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в
договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на
определени обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните
институции кредиторът следва да е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
исковата молба.
Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й.
По делото
от приложените нотариални покани е видно да е обявена предсрочна
изискуемост на вземането по договор за кредит преди датата на заявлението на 10,07,2017год.-лично
на всеки от кредитополучателите.
Предмет на претенцията за задължението по договор
за кредит е заявено на едно основание, а
именно предоставена главница по възникналата облигационна връзка, независимо
дали същата се претендира като просрочена или предсрочно изискуема. Кредитополучателят
дължи изпълнение макар и само на онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните, в случай, че вземането не е изцяло изискуемо
поради непредявената предсрочна изискуемост при условията на закона. По аргумент
на изложеното се обосновава и извод, че при установяване на предсрочна
изискуемост на дата различна от посочената от ищеца, при безспорно установяване
на задължението по договора на заявеното основание /неплатена главница/, съдът
следва да уважи исковата претенция като не може да се обоснове извод за
произнасяне по непредявено основание.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че като не се отчита
курсовата разлика от превалутирането на шв. франк към лева/евро, при
съобразяване на номинал на швейцарския франк към датата на сключване на договора и при определяне на
възнаградителната лихва по първоначален погасителен план последната напълно
погасена вноска за главница е с падеж от 19,06,2011год.
Ето защо при определяне на размера на задължението следва да
бъде ценено заключение на ССчЕ /стр.308/, при което дължимата
главница към приключване на съдебното
дирене е в размер на 36743,84шв.франка,
в който размер исковата претенция е основателна.
Дължимата възнаградителна лихва е общо 15860,56шв.фр., но доколкото съдът е
ограничен до исковата претенция за периода от
10,09,2014год. до 10,07,2017год., то задължението за лихва е в размер на
4886,33шв.франка.
С оглед констатациите за
просрочени задължения налице са предпоставките на чл.3, ал.3 от договора за
неустойка за забава, с оглед установеното неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да заплати месечните вноски на падежа съгласно погасителен
план. Размерът на обезщетението за забава върху просрочените вноски за периода
от 10,09,2014год. до 01,08,2017год., при 16,40%, е 1817,10шв.франка/ заключение на вещо лице задача 8, стр.309/, в
който размер исковата претенция е основателна.
По вземането за такси за
управление и усвояване по кредита:
Видно от
заключението по ССчЕ за целия период на договора са начислени такси за администриране на просрочен кредит общо 331,98шв.фр., от които
са платени 257,89шв.франка. Таксата за администриране на просрочен кредит след 10,09,2014год. е 19,41шв.фр..
Клаузата на чл.4, т.1 и т.2 от договора, съдът намира да обосновава нарушаване принципа за добросъвестност в отношенията между страните по сключен договор с финансовата институция. Действително съгласно разясненията дадени с т.49 от решение на СЕС по дело С-621/2017 /Gyula Kiss срещу CIB Bank Zrt., Emil Kiss, Gyuláné Kiss/, не посочване конкретно на услугите, предоставени като насрещна престация за таксата за управление и за комисионното възнаграждение за опускане на кредита, да не означава, че съответните клаузи не отговарят на изискването за прозрачност, предвидено в член 4, параграф 2 и в член 5 от Директива 93/13, то преценката на националния съд следва да е в насока, доколко естеството на действително предоставените услуги срещу посочените такси да може разумно да се разбере или да се изведе от разглеждането на целия договор.
Вземането
съставляващо такса за просрочие, съдът
намира да е недължимо, тъй като от ищеца
не са ангажирани доказателства за извършен разход от страна на Банката, във
връзка с просрочието, а от друга страна
интересът на кредитора е гарантиран с вземането за неустойка за
просрочие по чл.3, ал.3 от договора, при което
е налице припокриване на таксата с договореното обезщетение за мораторна неустойка. Ето защо исковата
претенция за вземането за сума от 19,41франка
такси като неоснователна подлежи на отхвърляне.
На
осн.чл.14 от договора ответниците дължат
платените от банката застрахователни
премии. Въпреки това исковата претенция относно сума в размер на 66,76шв.фр. подлежи на
отхвърляне, доколкото се претендира като
банкова такса, а съобразно ССчЕ се установи да е сума за платена
застрахователна премия./ Не е заявено процесуално искане за изменение на иска/.
Ето защо и доколкото съдът е ограничен в
основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение искът подлежи на
отхвърляне. По тези мотиви подлежи на отхвърляне и претенцията за сумата от 480,00лв., която по ССЕ се установи да представлява разходи по връчване
на нотариални покани, а заявеното
основание и издадена заповед по чл.417 от ГПК е начислена банкова такса.
Присъждане на горните суми на основание, различно от заявеното накърнява
защитата на ответника и е в нарушение на процесуалните правила.
По възражението за изтекла погасителна давност относно
вземането по договор за кредит:
Относно задължението
за главница приложима е общата пет годишна давност съобразно чл. 110 от ЗЗД. Заявлението
е депозирано на 03,08,2017г., т.е. погасени по давност са всички просрочени задължения за главница с
настъпил падеж преди 03,08,2012г. Ето защо от общо дължимата просрочена
главница от 30554,48шв.франка следва да се извадят погасените по давност
просрочени задължения възникнали в периода от 19,07,2011год. до 19,07,2012год.
или вноски от 34 до 46 от погасителния план –таблица 8, задача 6 към
съдебно-счетоводната експертиза-стр.15 от заключението относно непогасените
задължения или сумата от 2185,76шв.франка. Ето защо задължението за главница е общо 34558,08шв.франка, от които 28368,72шв.франка
просрочена главница и 6189,36шв. франка –предсрочно изискуема главница.
Предвид горните мотиви исковата претенция следва да бъде
уважена в размер-34558,08шв.франка.
По отношение на възнаградителната лихва и мораторна
неустойка е приложима 3годишна погасителна давност като с оглед датата на
заявлението 03,08,2017год. погасени биха били вземания за период преди
03,08,2014год. Претендираните суми са за период след 10,09,2014год., поради
което възражението е неоснователно.
Установителната искова претенция за вземане в размер на
1941,45лв.-разноски и 2383,31лв.-адв. хонорар в заповедното производство е
недопустима и производството в тази част подлежи на прекратяване.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 3660,93лв. от общо 5084,63лв., от
които 3884,63лв. –държавна такса и 1200,00 лв. - в.л./По делото няма данни за
заплатен депозит в размер на 200,00лв.-в.л. по поставена доп. Задача на ССЕ/.
На осн.чл.78, ал.1, вр.т.12 от ТР №4/2013,
ВКС се дължат разноски по заповедното производство по гр.д.№53614/2017год.,
СРС, 65 състав, съобразно уважената част от
исковата претенция, които съдът намира за доказани в размер на 3113,82лв. от общо 4324,76лв., от
които 1941,45лв.-д.т. и 2383,31лв.-адв. възнаграждение.
С оглед изхода от
спора и на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. С.А.К. и адв.Н.И.И. се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 923,56лв. от общо 3420,60лв., за всеки, с оглед договори
за правна помощ с уговорено възнаграждение по чл.38 Задв. /Адв. възнаграждение
е определено по НМРАВ, поради което възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю.Б.“АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес ***, по предявените искове с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК,
вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД срещу С.К. С., с ЕГН **********, с адрес *** и В.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***, че С.К. С. и В.А.С.,
дължат при условията на солидарност на
„Ю.Б.“АД, сума в размер на 34558,08 CHF-главница по договор за кредит № HL42253/09,09,2008год., 4886,33CHF-договорна възнаградителна лихва по чл.3,
ал.1 от договор от 09,09,2008год., за периода от 10,09,2014год. до 10,07,2017год., сума в размер на 1817,10 CHF-неустойка по чл.3, ал.3 от договор от 09,09,2008год., за периода от 10,09,2014год. до 01,08,2017год., за които е издадена заповед за
изпълнение от 10,08,2017год. по гр.д.№53614/2017год. по описа на СРС, 65 състав/
поправена с разпореждане №270323/ като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата над присъдената главница 34558,08шв.франка до предявения размер от 43538,45шв.франка/
като неоснователна и погасена по давност/; за разликата над 4886,33шв.франка до
8357,50шв.франка-договорна лихва; за разликата над 1817,10шв.франка до 4385,09шв.франка-мораторна
неустойка, както и за сумата от 86,17шв.франка
–банкови такси, за периода от 10,09,2014год. до 01,08,2017год. и
480,00лв.-банкови такси като неоснователни.
ОСЪЖДА С.К. С., с ЕГН **********, с адрес *** и
В.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на „Ю.Б.“АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес ***, на осн.чл.78, ал.1
от ГПК сума в размер на 3660,93лв.
-разноски по делото.
ОСЪЖДА С.К. С., с ЕГН **********, с адрес *** и
В.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на „Ю.Б.“АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес ***, на осн.чл.78, ал.1
от ГПК, вр.т.12 от ТР №4/2013, ВКС сума в размер на 3113,82лв. -разноски гр.д.№53614/2017год.,
СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да заплати на адв. С.А.К. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
сума в размер на 923,56лв. –адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да заплати на адв.Н.И.И. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 923,56лв. –адв.възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА гр.д.№5234/2018год.
по описа на СГС, ГО, 14 състав, в частта
по установителната искова претенция за сумата 1941,45лв.-разноски
и 2383,31лв.-адв. хонорар в заповедното производство като процесуално
недопустима.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните, а в
прекратителната част в 1 седмичен срок.
СЪДИЯ: