РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
3708 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 441 от ГПК във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът К.И.Б.
твърди, че в резултат на воденото от ответника ЧСИ Р.М.В.принудително
изпълнително производство по изпълнително дело № 838/2015г. за него са
настъпили имуществени и неимуществени вреди, а именно 50 000лв. имуществени вреди
от разходи за преместване на движими вещи и неимуществени вреди в размер на 3 000 000
лв. за стреса, който е получил във връзка с извършеното принудително
изпълнение. Ищецът сочи, че ответникът е залепил по реда на чл.47 ал.1 от ГПК
уведомление за получаване на призовка за доброволно изпълнение до ищеца на адрес,
на който ищецът не е живеел. Заради съобщението за започнатото срещу ищеца
принудително изпълнение лицата, живеещи на адреса /децата на ищеца/, на който
било залепено съобщението, се наложило да изнесат намиращите се в жилището движими
вещи. Разноските по изнасянето били заплатени от ищеца. Децата му повече не го
допускали в жилището им, заради
създадените неприятности. Отделно от това ищецът претърпял и тревоги, негативни
изживявания и стрес от създалата се ситуация във връзка с принудителното
изпълнение. Моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът Р.М.В.–
частен съдебен изпълнител в гр.София оспорва исковете по основание и по размер.
Признава, че е залепено уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК на адреса,
посочен от взискателя, тъй като имотът е бил посещаван няколко пъти и не бил
намерен никой за връчване на ПДИ. Получила молба от децата на ищеца, в която те
я уведомили, че имотът е техен и длъжникът не живее там. ЧСИ М.уважила молбата
им и отменила описа на движими вещи на този адрес. Счита, че е действала
съобразно закона и моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице
помагач „ДЗИ-О.З.“ не заявява становище по предявените искове.
За да се произнесе,
съдът установи следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че при ЧСИ М.е образувано изпълнително дело под №
838/2015г. с взискател Г.К.и длъжник К.Б.. Взискателят е посочил адрес на
длъжника гр.София, бул.“******. На този адрес призовкар на ЧСИ е залепил уведомление
по чл.47 ал.1 от ГПК до длъжника Б., в което е посочено, че следва да се яви в
кантората на ЧСИ М.за получаване на призовка за принудително изпълнение по изп.дело № 838/15г. , както и че е
насрочен опис и оценка на движими вещи на посочената дата и час.
По делото не
се спори, че жилището, на което е било залепено уведомлението по реда на чл.47
ал.1 от ГПК е собственост на децата на ищеца. Не се спори, че те са уведомили
ЧСИ, че длъжникът не живее на адреса, а вещите в жилището са тяхна собственост.
Не се спори, че опис на вещи в това жилище не е извършван.
По делото
липсват доказателства ищецът да е организирал изнасянето на вещи от жилището на
адреса на бул.“******.
Въз основа
на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
обективно съединени искове за търсене на обезщетение за търпени имуществени и
неимуществени вреди са допустими. Ищецът твърди, че в резултат на неправомерни
действия на ответника ЧСИ – залепване на уведомление за насрочен опис на
движими вещи в имот, собственост на трети лица, а не на длъжника по
изпълнението, за него са настъпили вреди -
заплатил изнасянето на вещите от имота, за да се избегне изпълнение върху тях, и изпитал негативни
емоции във връзка с това. С тези твърдения ищецът обосновава своя правен
интерес съдът да разгледа исковете му
по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл.45 от ЗЗД за вредите причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. Т.е., за да са налице специфичните предпоставки за
отговорността на ЧСИ е необходимо да се установи наличието на процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение от ЧСИ, настъпили за ищеца вреди и
установена причинно следствена връзка между процесуалното незаконосъобразно
принудително изпълнение и вредите.
Представените
от ищеца писмени доказателства не установяват ответната страна в качеството й
на ЧСИ да е извършила процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по
изп.дело № 838/15г. ЧСИ е залепила уведомление за получаване на книжа по
изпълнителното дело и за насрочен опис на вещи на адрес на длъжника посочен от
взискателя /л.72/. След като е била уведомена, че жилището и съответно вещите в
него не са били собственост на длъжника, ЧСИ е разпоредила опис на вещи в
жилището да не се извършва. Връчването
на съобщения на адрес , различен от този на който длъжника живее, само по себе
си не е закононарушение. Съгласно разпоредбата
на чл.38 от ГПК, която като обща норма се прилага и в изпълнителното
производство, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато
адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия
му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. Длъжникът е търсен на адреса,
посочен от взискателя по делото, не е намерен, след което взискателят е
представил данни за постоянен и настоящ адрес на длъжника/л.72/. Именно на
постоянния адрес на длъжника на бул.“Драган Цанков“ е било залепено и
съобщението по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. ЧСИ не е допуснала нарушение на
закона, поради което липсва противоправно поведение. А след като е установила,
че длъжникът реално не живее на адреса, а жилището, което се намира на този
адрес е собственост на други лице, е прекратила процедурата по опис на вещите.
Изнасянето на вещи от това жилище , ако е имало такова, тъй като доказателства
в тази насока не бяха ангажирани, не намира опора в закона. ГПК защитава
собствеността върху вещите и не допуска принудително изпълнение да се насочи
към чужди вещи- така напр.чл.465 от ГПК. Предвидена е и специална защита в чл.440 от ГПК на трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението , в случай че
имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично задължение, не
принадлежи на длъжника. Вероятно недоверието в институциите, в приложението на
закона, и в частност в дейността на съдебните изпълнители е мотивирало изнасянето
на вещи от жилището на бул.“Драган Цанков“ , но това са лични съображения на
ищеца и неговите близки и не са пряк резултат от залепено съобщение за
насрочено принудително изпълнително действие срещу ищеца. Вярно е, че в
уведомлението до длъжника е пресъздадена нормата на чл.431 от ГПК, но извършването
на тези действия във връзка с принудителното изпълнение касаят обичайните
случаи, при които изпълнението е насочено срещу лични на длъжника вещи. Ответната страна е приложила закона, такъв
какъвто е и отговорност за действията на ищеца или на други лица по избягване приложението
на същия този закон, тя не може да носи.
При липса на
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по воденото срещу К.Б.
изпълнително производство, съдът няма да изследва останалите елементи от
фактическия състав на деликта но чл.45 от ЗЗД – вредите и причинно следствената
връзка.
Предявените
искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ответната
страна не претендира разноски, поради което съдът не й присъжда такива.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.И.Б. , ЕГН **********
срещу ЧСИ Р.М.В., рег.№ 790 на КЧСИ искове за заплащане на сумата 50 000лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 3 000 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.441 от ГПК във вр.
с чл.45 от ЗЗД по изп.дело № 838/15г., произтичащи от залепено уведомление по
чл.47 ал.1 от ГПК на жилище, находящо се на адрес бул.“****** в гр.София, като
неоснователни.
Решението е
постановено с участието на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, третото лице помагач на
ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните и
третото лице помагач.
Съдия :