О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
ЗА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО
№
Гр.Варна- 07.11.2018година
Варненски районен
съд-петнадесети състав- в закрито съдебно заседание на шести ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
разгледа НАХД №4879 по описа за 2018 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
НАХД №4879/ 18г. по описа на ВРС е
образувано по повод жалба от В.А.В.,
срещу Заповед №1361/26.11.2013г. на Кмета на Община Аврен, с която е прекратена
образувана преписка по жалба с вх.№ Ж 23/23.04.2013г. от въз.В. за установяване
на нарушение по ЗОССИ, поради констатирана липса на причинени вреди върху
селскостопанско имущество, собственост на заявителя, издадена въз основа на
Решение на Адм. Съд-Варна по адм. Дело № 2083 по описа за 2013г., с което е
отменен мълчаливият отказ на кмета да се произнесе по горепосочената жалба на
въззивника.
Заповедта е била връчена на В. на
21.12.2013г. и обжалвана съгласно отразеното
в същата пред Адм. Съд-Варна.
След депозиране на жалбата следват
няколко произнасяния от Адм. Съд-Варна, а след решение на ВКС и ВАС, делото е
изпратено за произнасяне по подсъдност на РС-Варна, където е образувано гр.
дело №4290/2015г.
С Решение по горепосоченото гражданско
дело от 17.12.2015г. на ВРС, съдът е отменил процесната Заповед на Кмета на
Община Аврен с която е била прекратена преписката по жалбата на В. и същата е
върната на административния орган за произнасяне по съществото на жалбата
съгласно указанията в мотивите на решението и е бил осъден Кмета на Община
Аврен да заплати на В. направените по делото разноски.
Срещу горепосоченото решение на ВРС
са постъпили жалби, като отново са били образувани производства пред Адм.
Съд-Варна.
С Решение по касационно дело №2241/
16.10.2018г. на Адм. Съд-Варна е било обезсилено решение по гр.дело № 4290/2015г. по описа на ВРС и
делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при
спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.Прието е било, че процесът на оспорване на обжалваната
заповед не е административен, а административно-наказателен, за който
върховните съдебни инстанции са посочили приложимостта на реда по ЗАНН, който
ред не е бил приложен, като се цитира нормата на чл.84 от ЗАНН.
В конкретния случай съдът намира, че
така депозираната жалба е недопустима по смисъла на ЗАНН по следните
съображения:
Съгласно
чл. 36. (1) от ЗАНН: Административнонаказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.)
Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
Съгласно
чл. 53. (1) от ЗАНН: Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно, ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29, наказващият орган
издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно
административно наказание.
Съгласно
чл. 54 от ЗАНН Когато се установи, че
деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като
нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган
прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат
иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати
тяхната равностойност в случаите на чл. 46, ал. 4. Вещите, притежаването на които е забранено, не се връщат, а с тях се
постъпва по реда, установен в съответните нормативни актове.
Съгласно
чл. 55. (1) от ЗАНН: При издаване на наказателното постановление наказващият орган
се произнася и по искането за обезщетение на причинените от нарушението вреди.
(2) Когато с нарушението са причинени вреди
на държавно предприятие, учреждение или организация, наказващият орган се
произнася по обезщетението и без да е предявено искане.
(3) Размерът на обезщетението за вредите се
определя по предвидения ред, а когато няма такъв, може да бъде определен с
помощта на вещо лице.
Съгласно
чл. 59. (1) от ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 10 от
2011 г.) Наказателното постановление и
електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е
извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина -
пред Софийския районен съд.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Нарушителят и поискалият обезщетение
могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а
прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването
му. Електронният фиш подлежи на обжалване в определения в Закона за движението по пътищата
срок.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., бр. 110 от 1996 г., изм. и доп., бр. 11
от 1998 г., изм., бр. 25 от 2002 г., доп., бр. 10 от 2011 г., отм., бр. 77 от
2012 г., в сила от 9.10.2012 г.).
Съгласно
чл. 63. (1) от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 59 от 1998 г., бр. 30
от 2006 г., доп., бр. 10 от 2011 г.) Районният съд в състав само от съдия
разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да
потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш.
Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) В предвидените от закона случаи
съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване
с частна жалба.
Съгласно
чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998
г., бр. 39 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила
за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на
касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
В конкретния случай видно от материалите по
преписката се обжалва Заповед за прекратяване на образувана преписка по жалба,
без по преписката да е било издадено наказателно постановление и без да е било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на АУАН,
поради което въззивникът не е процесуално легитимиран да обжалва акт, подлежащ
на съдебен контрол по смисъла на ЗАНН и на НПК, не се явява нарушител или лице,
което да е индивидуализирано като пострадал в АУАН или в НП. Дори и АНО да бе прекратил преписката с мотивирана
резолюция по смисъла на чл.54 от ЗАНН, жалба срещу същата отново би била
недопустима.
За
пълнота следва да се отбележи, че в производството по ЗАНН съдът е лишен от
правомощия да указва на АНО дали да образува или не административнонаказателно
производство, тъй като единствените правомощия по ЗАНН за съда са да потвърди, да измени или отмени наказателно постановление или
електронния фиш.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата, във връзка с която
е образувано НАХД №4879/18г. по описа на ВРС,
е подадена от лице, което няма право на жалба, същата се явява
недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество, а съдебното производство
по делото да бъде прекратено, поради
което и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН вр.чл.84 от ЗАНН вр. чл.323 ал.1т.3 от НПК съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
ЖАЛБАТА без разглеждане по същество
и ПРЕКРАТЯВА производство по НАХД 4879 по описа на ВРС за
2018 година, петнадесети състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 дневен срок пред
Административен съд-Варна.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните за
определението на ВРС.
След влизане в сила на определението,
АНП да се върне на АНО по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС:…………………..