№ 7833
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110157651
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД, излага, че през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.
доставил в имота на ответника – ап. 65, находящ се в гр. София, кв. „П.“ бл. 9, ет. 13, с
аб. № *******, ТЕ на стойност 3 589.57 лева. За периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г.
дължима била цена на услугата дялово разпределение в размер на сумата 60.89 лева.
Ответникът не заплатила дължимите суми и за периода от 15.09.2018г. до 25.01.2021г.
му дължала обезщетение за забавата в размер на 440.44 лева върху главницата за
топлинна енергия, а за периода от 03.03.2018г. до 25.01.2021г. му дължала обезщетение
за забавата в размер на 10.66 лева върху главницата за дялово разпределение, както и
законни лихви върху главниците от 04.02.2021г. до окончателното погасяване. Ищецът
подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК на 04.02.2021г., за което на
23.02.2021г. по ч.гр.д. № 6948/2021г. по описа на СРС, 70-и състав била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предвид дадени му указания на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск, ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае горните вземания за установени. Претендира разноски за
производството.
Ответникът Т. Г. Г. в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с който възразява за изтекла погасителна давност за вземанията, а в
непогасената по давност част признава същите.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище
по исковете.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за
клиент /потребител/ по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови
нужди собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота
има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай клиент
/потребител/ по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно
определяне на титуляра на същото като клиент /ползвател/ на доставяната в имота
топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното
право на ползване по чл. 57 ЗС.
От представеното по делото и неоспорено писмено доказателство – нотариален
акт за дарение на недвижим имот с учредено вещно право на ползване № 192, том I,
рег. № 6438, дело № 162/2016г., съдът приема за установено, че на 21.10.2016г. в полза
на ответника Т. Г. Г. било учредено пожизнено вещно право на ползване върху
процесния недвижим имот – апартамент № 65, находящ се в гр. София, ж.к. „М.-1“ бл.
9, ет. 13, който адрес, видно от удостоверяването, извършено от СО, район Младост е
идентичен с процесния имот апартамент № 65, находящ се в гр. София, кв. „П.“ бл. 9,
ет. 13. От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесната
сграда в режим на етажна собственост е топлоснабдена, като същото обстоятелство не
е оспорено от ответника по делото в нито един етап от развитието на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да са възползвала от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното съдът приема, че между страните
бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. формуляр за извършен
2
отчет, извлечение от сметка за аб. № *******, изравнителни сметки, съобщения към
фактура № **********/31.07.2018г., **********/31.07.2019г. и обща фактура №
**********/31.07.2020г. неоспорени от страните, както и от изричното признание на
ответника, че не оспорва отчетените количества топлинна енергия и начислената
стойност, по делото се установява количеството на доставената топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период от м.05.2017г. до м.04.2020г., на обща
стойност 3 589.57 лева.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника в
срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни
на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор
при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително
фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на
вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите
топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г.
по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично
изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с
изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се
прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410
ГПК пред съда на 04.02.2021г. Така необхванати от погасителната давност се явяват
задълженията, чиято изискуемост е настъпила, респ., които са възникнали след
04.02.2018г.
3
Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда задължение на
клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. Настоящият състав на съда намира, че независимо от
практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация
и на изравнителната сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща
фактура, давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Давността за фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече
след изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася задължението. Ето защо при
съблюдаване чл. 33 ОУ, в сила от 2016г., месечната фактура за задължения за ТЕ за
м.11.2017г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.11.2017г., т.е. 14.01.2018г. Поради
това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена ТЕ по
прогнозна консумация през периода до 30.11.2017г., вкл., са погасени по давност, а
изцяло необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за отоплителния
период от 01.12.2017г. до 30.04.2020г.
От съдържанието на представеното по делото и неоспорено съобщение към
фактура № **********/31.07.2018г. се установява, че на абоната за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. била доставена топлинна енергия на обща стойност 1
359.71 лева. В рамките на последния размер 390.49 лева били начислени като месечни
прогнозни задължения. Последната сума, представляваща месечни прогнозни
задължения обаче, видно от отразяването за платени задължения по фактури за същия
период, била заплатена, предвид на което не са налице месечни прогнозни задължения,
обхванати от погасителната давност. Задължението на абоната за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. се определя в размер на 969.22 лева и включва единствено
сумата за доплащане от изравняването. Сумата фигурира като дължима и в
представеното по делото и неоспорено извлечение от сметка за абонат *************,
аб. № *******.
От съдържанието на представеното по делото и неоспорено съобщение към
фактура № **********/31.07.2019г. се установява, че на абоната за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. била доставена топлинна енергия на обща стойност 1
256.55 лева. Като месечни прогнозни задължения била начислена сумата 1 494.22 лева,
а 237.65 лева, видно от отразяването подлежали на възстановяване на абоната от
изравняване. Видно от отразяването за платени задължения по фактури за същия
период абонатът заплатил за периода 17.96 лева, при което задължението на абоната за
периода се определя в размер на разликата от 1 238.59 лева. Сумата фигурира като
дължима и в представеното по делото и неоспорено извлечение от сметка за абонат
*************, аб. № *******.
Видно от съдържанието на представената по делото и неоспорена фактура №
**********/31.07.2020г., на абоната за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. била
4
доставена топлинна енергия на обща стойност 1 420.88 лева. Като дължимо по същата
фактура в представеното по делото и неоспорено извлечение от сметка за абонат
*************, аб. № ******* фигурира задължение в размер на сумата 1 342.80 лева.
В обсъжданото неоспорено от ответника извлечение от сметки се установяват
още необхванати от погасителна давност задължения за изравняване в размер на
общата сума 29.68 лева, както следва – 0.72 лева от 31.10.2018г., 3.66 лева от
31.10.2018г., 18.52 лева от 31.08.2019г., 2.68 лева от 31.08.2019г., 4.10 лева от
31.08.2018г. Фигурират и задължения в общ размер 9.28 лева от 30.09.2020г., както
следва: 0.77 лева, 7.02 лева и 1.49 лева.
Общият размер на всички обсъдени падежирали след 04.02.2018г. и необхванати
от погасителна давност задължения, възлиза в размер на претендираната от ищеца по
делото сума за главница за топлинна енергия от 3 589.57 лева. Ето защо предявеният
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъде
изцяло уважен.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество. Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда
обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата
дялово разпределение, предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания
тече от възникването им, т.е. от фактурирането. Фактурата за м.01.2018г. е издадена на
31.01.2018г., предвид на което съдът приема, че вземанията на ищеца за цена на
услугата дялово разпределение за периода м.01.2018г., вкл. са обхванати от
погасителна давност. От съдържанието на представеното по делото извлечение от
сметки за абонатен № ************* съдът приема, че дължимата сума за дялово
разпределение за необхванатия от погасителната давност период от м.02.2018г. до
м.04.2020г. възлиза на 58.80 лева, до който размер искът следва да бъде уважен. Искът
следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 60.89 лева за
периода м.01.2018г.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава
само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
За заплащането на непогасеното по давност задължение по фактура фактура №
**********/31.07.2018г., в размер на 969.22 лева, ответникът изпаднала в забава
считано от 15.09.2018г. Съобразно съдържанието на неоспореното извлечение от
сметки, както и по реда на чл. 162 ГПК, посредством използването на лихвен
5
калкулатор, съдът определя задължението за обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за заявения от ищеца период от 15.09.2018г. до 25.01.2020г. в
размер на сумата 440.44 лева. Ето защо предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение. По делото по горните мотиви не са ангажирани никакви доказателства
за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при
дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането
на ответниците в забава. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявените искове за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищеца и ответника съобразно
уважената/отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер от 182.03 лева, от които
82.03 лева – заплатена по делото държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски в размер на
181.46 лева разноски, сторени пред СРС.
Ответникът не претендира и не доказва сторени разноски, предвид на което
такива не следва да й бъдат присъждани.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 131.62 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 6948/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Т. Г. Г., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 3 589.57 лева, представляваща цена
на доставена през периода 01.05.2017г. до 30.04.2020г. топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент № 65, находящ се в гр. София, кв. „П.“ бл. 9, ет. 13, с
аб. № *******, сумата 58.80 лева, представляваща цена на услуга дялово
6
разпределение за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от 04.02.2021г. до окончателното погасяване, и на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 440.44 лева, представляваща обезщетение за
забава за плащането на главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от
15.09.2018г. до 25.01.2021г., вкл., за които вземания по ч.гр.д. № 6948/2021г. по описа
на СРС, 70-и състав на 23.02.2021г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за дялово разпределение за горницата до пълния
предявен размер от 60.89 лева и за периода от м.01.2018г. и иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10.66 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
03.03.2018г. до 25.01.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Г. Г., ЕГН **********, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 181.46 лева – разноски в производството по
чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и 131.62 лева – разноски в производството по ч.гр.д.
№ 6948/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7