№ 134
гр. Пазарджик , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и пети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
Членове:Борислав Ал. Илиев
Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215200600310 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
На второ повикване в 12.00ч. се явиха :
Жалбоподателите – подсъдими Б.С. Б. – С. и А.С. се явяват лично и с адв.Ч.,
редовно упълномощен по делото.
Подсъдимият – ответник по жалбата Т. Б. М. се явява лично и с адв. Л.,
надлежно упълномощен по делото.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик Венцислав Петров:
С Присъда № 260017/15.03.2021 г., постановена по НЧХД № 1968/2019
1
г. на РС – Пазарджик, подсъдимите Б.С. Б. – С. и АБ. АХМ. С. са признати за
виновни в това, че на 23.08.2019 г. в с. Юнаците, област Пазарджик, в
съучастие като съизвършители, са казали нещо унизително за честта и
достойнството на Т. Б. М., в негово присъствие, а именно „боклуци“, „лъжци“
и „крадци“, отправени едновременно към него и съпругата му л. Стоименова
Б. – М.а – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
от НК вр. чл. 54 и чл. 57, ал. 2 от НК, поради което А.С. е осъден на глоба в
размер на 3 000 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт, и на
обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на
видно място в кметство с. Юнаците, за срок от един месец, а на основание чл.
78а, ал. 1 от НК Б.С. Б. – С. е освободена от наказателна отговорност за
извършеното от нея престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, като й е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт.
Със същата присъда подсъдимият А.С. е признат за виновен в това, че
по същото време и на същото място е причинил на Т. Б. М. лека телесна
повреда, изразяваща се в болка, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 вр.
чл. 54 и чл. 57, ал. 1 от НК същият е осъден на глоба в размер на 100 лева,
платима в полза на бюджета на съдебната власт.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия А.С. е определено и
наложено едно общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на 3 000
лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК към определеното най-тежко наказание
глоба в размер на 3 000 лева е присъединено наказанието обществено
порицание, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на видно място
в кметство с. Юнаците, за срок от един месец.
Подсъдимите Б.С. Б. – С. и А.С. са осъдени да заплатят солидарно на Т.
Б. М. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.08.2019 г. до
окончателното плащане, като гражданският иск за разликата до
претендираните 3 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Осъден е А.С. да заплати на Т. Б. М. сумата от 500 лева, представляваща
2
обезщетение за причинените с престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
23.08.2019 г. до окончателното плащане, като гражданският иск за разликата
до претендираните 1 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимите Б.С. Б. – С. и А.С. са осъдени на основание чл. 189, ал. 3
от НПК да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по
уважения граждански иск от 1 500 лева, а именно по 30 лева всеки един от
тях, а само подсъдимият А.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса от 50 лева по уважения граждански иск за 500 лева.
Подсъдимите Б.С. Б. – С. и А.С. са осъдени да заплатят на Т. Б. М.
сторените по делото съдебно-деловодни разноски за заплатени държавни
такси от по 13.50 лева всеки един от тях.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. Ч.Ч., в
качеството си на защитник на Б.С. Б. – С. и А.С., които намират присъдата за
незаконосъобразна и необоснована, поради което искането, обосновано въз
основа на направените в жалбата доводи и възражения е за отмяната й и
постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани и съответно
отхвърлени предявените срещу тях граждански искове. Сочат се допуснати от
първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила за
събиране и оценка на доказателствата, тъй като същите не са обсъдени
задълбочено и не са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Отделно
е нарушен и материалният закон. Следвало е да се подложи на анализ
показанията на свидетелите не само там където се припокриват, но и там
където си противоречат. Не е бил отчетен факта, че свидетелите на тъжителя
са били заинтересовани, тъй като по повод на този инцидент имало заведени
две дела от НЧХ срещу б. Б. преди настоящото, което се явява трето, а
свидетелите са участвали по тях или като тъжители или свидетели.
Неправилната интерпретация на доказателствата е довела до неправилни
фактически констатации относно изпълнителното деяние и неговото
авторство.
Няма доказателствени искания.
Съдът намира, че следва да се даде ход на съдебното следствие за
събиране на доказателства и затова
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
Адв. Л.: Нямам доказателствени искания.
Адв. Ч.: Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Л.: Уважаеми окръжни съдии, считаме така подадената въззивна
жалба, включително и допълнението към нея, за неоснователни, оспорваме
ги. Присъдата на първата инстанция намираме за правилна, обоснована и
законосъобразна. Споделяме изцяло съображенията на първоинстанционния
съд, изложени в мотивите му, те са извлечени от събраните по делото
доказателства. Моля да отхвърлите жалбата на двамата подсъдими като
неоснователни и потвърдите присъдата на Първоинстанционния съд.
Адв. Ч.: Моля да постановите присъда, с която да оправдаете
подзащитните ми и отхвърлите предявения граждански иск. От анализа на
мотивите на Първоинстанционния съд се установява, че за да осъди моите
подзащитни същият е дал вяра на показанията на свидетелите л. М., Н. Н., С.
К. както и видеозаписа от мобилния телефон, направен от свид.Н., както от
разпечатката от телефон 112. Тези доказателства обследвани по отделно и в
тяхната съвкупност ни водят към извода, че изводът на РС относно
кредитирането на свидетелските показания е неправилен. Нова фактическа
обстановка е превратно установена. Не можем да приемем, с изводът, който е
направен, че тези доказателствени средства са достоверни. Ако проследим
мисълта, която е развил в своите мотиви Първоинстанционния съд, същият
ако беше съпоставил доказателствата със самата тъжба, очертаната в тъжбата
фактическа обстановка и това за което е приел, че трябва подзащитните ми да
бъдат осъдени ще видите, че самите свидетели, разпитани по делото и въз
основа на тях е постановена първоинстанционната присъда, по различен
4
начин интерпретират установените по делото факти, и те изцяло противоречат
със заявената фактическа обстановка от тъжителя. За доверителят конкретно
по отношение обвинението за обида са индивидуализирани от три
последователни скандала. Първият безспорно за който моята подзащитна е
осъдена от Първоинстанционния съд по отношение на обидите по отношение
на л. М.а. Следващият, след развилия се инцидент, котато л. М.а е направила
опит и е спряла колата, неправомерно да се приберат в къщи моите
подзащитни. След което друг инцидент, когато е дошъл тъжителят, когато
безспорно с паркирането на своя автомобил също е попречил на автомобила
да потегли и следващ момент, когато след като е приключил този скандал
между Т.М., л. и подзащитните ми идва друг трети скандал, когато са
стигнали на края на улицата, на кръстовището са били спрени от кмета на
село Юнаците, за да ги спре хвърлил колелото пред тях, тогава се развива
третия инцидент. В своята анализ, който е направил първоинстанционния съд,
за да приеме за безспорно, че подзащитните ми са изрекли обидни думи
спрямо тъжителя М. е кредитирал едно изявление от разпечатката от телефон
112 в третия следващ момент, в който подзащитната ми б., както е установено
от РС е казала: „Ударих те в главата боклук такъв“. В разпечатката от 112 се
говори за общо изречение „боклуци боклуци“, но няма индивидуализиране
на конкретно лице за кого е адресирано, там се говори общо. С оглед тези
обстоятелства той приема, че тези думи са изречени спрямо тъжителя М..
Обвинението както е повдигнато в тъжбата за боклуци е именно когато в
първия момент тъжителят е спрял автомобила на подсъдимите, когато са били
непосредствено пред тяхната общо-наследствена къща, а не когато се е
развил другия инцидент на кръстовището, за което има друго дело и моля да
имате предвид, че там с присъда от 31.05.21 по НЧХД № 47/21г. подсъдимата
б. бе освободена от наказателна отговорност, като се прие, че там реално
развилата се фактическа обстановка с тъжителя там и понастоящем
свидетелят К. и е приел, че има реторсия , тъй като тези обидни думи спрямо
К. са изречени от б. след като тя е била обидена. Там понастоящем няма
присъда, с която същата да е осъдена и към настоящия момент това е
установено, така че за този трети момент свидетелят К. е предявил в тъжбата
си обвинение, което бе поддържано от всички свидетели, че за този трети
момент за който и РС е приел, че тези обидни думи са изречени по отношение
на свид. К., но не и по отношение на свид. М.. Не може
5
първоинстанционният съд да променя деянието, което е повдигнато с
тъжбата, защото обвиненията са на друго място в развила се съвсем различна
фактическа обстановка, когато той казва в тъжбата, че свидетелят К. е дошъл,
те го били обсипали със закани и обиди, но спрямо него той не визира да са
отправени такива думи. Тоест с тъжбата няма повдигнато обвинение за този
период от време нито спрямо подсъдимия А., нито спрямо подсъдимата б.,
те да са отправили обидни думи, така че ако приемете, че обвинението за
обидите е обосновано с оглед разпечатките на телефон 112 и установеното от
свидетеля К. считам, че след като няма изменение в 6 месечен срок тази
присъда в тази част следва да бъде обезсилена само на процесуално
основание, тъй като не може РС да се произнася по нещо, за което няма
повдигнато обвинение, а и е изминал 6 месечния срок и не може да се
направи такова изменение. Телефонните разпечатки, които визира третия
период, когато е дошъл кмета на селото и се е проявил в някаква роля на
някакъв шериф са ирелевантни за установяване фактите по делото по
отношение повдигнатото обвинение за обиди. Ако така ги съпоставим от
тези разпечатки, от записът който се представи , не може да се направи
извода, че там когато те са били спрени, те са изрекли тези обидни думи. При
простата съпоставка между свидетелските показания на свид. л. М.а, Н. Н. и
С. К. има интерпретиране на фактическата обстановка по съвсем различен
начин, което води до извода, че се нагласят в полза на обвинението. Самата л.
М.а по отношение на обстоятелства за удара, нанесен по отношение на мъжа
й, тя твърди в своите показания, че още със слизането от автомобила на А.,
той нанесъл удар във врата на съпруга й. Медицинското увреждане, за което
е СМЕ № 232 от 2019г на Доктор Б.П., Съдебна медицина, е видно, че
единствените увреждания на лицето , ако се приеме, че са причинена от
подсъдимия А., са над лявата слепоочна част. Няма нищо общо с удар във
врата, за което ни е повдигнато обвинение, няма в следствие на удар
установени разкъсвания във врата, което е пренебрегнато от
Първоинстанционния съд в анализа на доказателствата. РС е приел в своите
мотиви, че това СМЕ е издадено на 23.08.2019г., за което се твърди, че е
извършено деянието.Видно от същото е, че е издадено на 26 август 2019
година. Говори се за това деяние по съобщаване на анамнеза от пострадалия,
но е издадено няколко дена след това, а не същия ден. Не случайно в тази
насока ние оспорихме това медицинско и по наше настояване
6
Първоинстанционният съд изиска справка от Спешна помощ за която
твърдяха, че веднага са отишли след инцидента. От листа за преглед,
приложен по делото от 23.08.19г. в 23.22ч, когато се твърди, че пострадалият
отишъл на преглед се установява единствено по негови твърдения, че има
световъртеж и главоболие, но никъде в този преглед от пациент не е
установено да има травми или разкъсване над лявата слепоочна област.
Същият ден когато трябва да са установени, два три часа след инцидента и
трябва да съществуват тези травми по главата на пострадали не са установени
от медицинските служители на МБАЛ-Пазарджик, нещо което е прието, че е
установено от първоинстанционния съд. Не само, че не е установено
причинна следствена връзка, от която да е видно, че подсъдимия да е ударил
тъжителя, а и самите медицински документи не говорят за такова деяние, за
което се претендира по отношение на моя подзащитен. Обвинението за лека
телесна повреда е само по отношение на А.. Когато е проверявана
достоверността на обясненията на моите подзащитни, тенденциозно
Първоинстанционният съд в мотивите си не е обсъдил приетото поп делото
медицинско за причинените увреждания по отношение на подсъдимата б. С..
От там е видно, че на същата дата са причинени травми по тялото спрямо б.
С., което не бе обсъдено в мотивите на първоинстеанционния съд, което е
съществено процесуално нарушение за нещо за което ние сме направили
възражение и сме градили изцяло нашата защита по отношение на
свидетелските показания и обясненията на подзащитните ми.
По отношение нанасянето на удара има разминаване и със свидетеля Н., за
който се твърди колко бил достоверен, но при простия прочит на неговите
показания той си противоречи с това което е заявил тъжителя в своята тъжба:
„Аз когато отидох първоначално видях жена ми, че спира автомобила на
подсъдимите, след което и аз спрях колелото и застанах пред автомобила да
го спра и да изчакаме полицията да дойде.“ Към този момент няма никъде
установено да е извикана полиция. Полицаите са извикани няколко часа, 3 - 4
часа след станалия инцидент. Свидетелят Н. казва, че когато тъжителят М.
дошъл чул, че жена му се кара. Свидетелят Н. каза: „той си паркира
автомобила от страни на автомобила, което противоречи със самия тъжител.
Въпреки всичко самият Н. не твърди в своите показания да е видял А. да удря
тъжителя. Той казва, че може да е имало посягане, но не е видял да го удря.
Това посягане, за което той говори, за което първоинстанционния съд си е
7
позволил извода да прави някаква логика, този удар е когато е застанал между
тях да ги отбранява, а по тъжба и по свидетелските показания на л. М.а този
удар е още когато е слизал от автомобила. Ако твърденията, че А. е слязъл да
удря тъжителя е за това, че той поискал от тях отговорност защо са били жена
му, а по твърденията в тъжбата от анализа на доказателствени средства се
установява, че подсъдимите са слезли от автомобила за да помолят М. и
съпругата да ги освободят, да спрат да преграждат автомобила. Считам, че
така визираните деяния, ако има нещо безспорно установено е, че между
моята подзащитна б. С. и тъжителя и неговата съпруга л. М.а е имало
дългогодишен спор, повече от 10 години, във връзка с делбата на наследствен
имот и в следствие недопускане на подзащитните ми да ходят в
наследствения си имот. Ако е имало скандал, той е станал единствено и само
между подсъдимата б. С. и л. М.а, за което тя си е понесла отговорността и е
осъдена от РС Пазарджик, има потвърдена присъда от ОС Пазарджик и ако е
имало някакви квалификации и обиди както са визирани в самата тъжба,
неконкретно към конкретно лице, тя през цялото време се е обръщала към л.
М.а. Тя с Т.М. няма този конфликт, който се твърди да има. С оглед тези
анализи, които направих пред Вас и с оглед това, което съм описал подробно,
моля да постановите присъда, с която да ги признаете за невиновни по така
повдигнатото обвинения и отхвърлите предявените граждански искове. Ако
приемете, че самото поведение по отношение на обидите е предизвикало
някакви действия на подсъдимите, ще следва да приложите чл.9 ал.2 от НК,
тъй като е видно от анализа, че това поведение, което се развива, не е
предизвикано от подсъдимите, а е предизвикано от л. М.а, Т.М. и С. К., които
са преграждали пътя и създали повод за възникване даже на ПТП във втория
случай. Те са в ход на дългогодишни спорове, за което няма спор и те го
признават. Т.М. признава във своята тъжба, че имат дългогодишен спор за
имот, не се касае за такава тежка обществена опасност, за да приемем, че
следва да понесат наказателна отговорност и моля в този случай да
приложите чл.9 ал.2 от НК и ги признаете за невиновни по обвинението за
обида. Не се твърди, нито един от свидетелите не установява, да е удрял в
главата Т.М. и медицинските документи не кореспондират с предявените
обвинения за удари. Тенденциозно Първоинстанционният съд не е обсъдил
показанията на полицейския служител Георгиев, който след като е приключил
инцидента едва тогава е посетил сигнала, не е установил на място нито кмета,
8
а е установил само л. и Т.М.и, но в разговор с тях те не са се оплакали да имат
увреждания по себе си. Затова той каза, че не предприели мерки да ги отведат
до Спешна помощ. Първоинстанционният съд казва , че той не си спомнял
нищо. С оглед на тези всички обстоятелства моля за Вашия съдебен акт.
Адв. Л. реплика: В пространната си защитна реч защитникът на двамата
подсъдими представя пред настоящия съдебен състав своите тълкувания,
които са превратни, тълкува по един превратен и пристрастен начин
доказателствата, с оглед защитната линия на подзащитните си.
Първоинстанционният съд положи всевъзможни усилия и в множество
заседания изясни фактическата обстановка. Анализът на доказателствата е
направил в своите мотиви и той е безпристрастен според мен и присъдата
е обоснована и законосъобразна и подкрепена от
мотивите.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
Подс. б. С.:Поддържам твърденията на адв.Ч. и това, че имам спорове
със сестра ми, имотен спор не значи, че трябва да се намесват и семействата
ни, съпрузите и децата ни, за което не смятам, че това поведение което имат
те към нас трябва да се толерира. Не се считам за виновна, защото не съм
извършила това, с нищо не съм обидила Т.М., никакви обидни думи не съм
произнесла спрямо него.
Подс. А. С.: Спречкахме се, удари няма. За обидите, качих се веднага в
колата. В записът от 112 няма нито обиди, нито нищо. Обаждането на 112 е
след спречкването. Кавгата стана, когато дойде кмета. Поддържам тезата на
адвоката.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
Подс.А. С.: Моля да бъда оправдан.
Подс.б. С.: Надявам се на обективна присъда и да бъда оправдана.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
9
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.40ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10