Определение по дело №741/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№1161                                                                21.06.2019 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

          ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                      2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело №741 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №939 от 22.04.2019г. по гр.д.№6688/18г. на РС- Бургас е прието за установено между страните по делото, че Т.И.Д. *** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД сумата от 101,15 лв. , представляваща половината от стойността на доставена електрическа енергия за периода от 26.08.16г. до 25.11.2016г., както и 17,91 лв.- представляваща половината от мораторната лихва за периода от 11.10.16г. до 21.06.2018г., както и законната лихва мърху главницата от датата на подаване на заявлението- 22.06.2018г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №2423 от 25.06.2018г. по ч.гр.д.№4746/2018г. по описа на Бургаския районен съд, като претенцията е отхвърлена за разликата над посочените суми до пълните предявени размери от 218,29 лв. за главницата и 35,82 лв. за лихвата. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и първоинстанционното производство в размер на 375 лв.

            Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№19732/9.05.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която решението е обжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени. Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението е неправилно. Признава, че обектът, за който се дължат сумите е СИО и не е еднолична собственост на никой от съпрузите. Изтъква обаче, че с оглед разпоредбата на чл.36, ал.1 от СК, според която разходите за задоволяване нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи, а за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно, поради което всеки то съпрузите отговаря за заплащането на консумираната в съсобствения обект електроенергия. Солидарната отговорност възниква по силата на закона. На второ място се изтъква, че според общите условия на договора между дружеството и потребителите на ел.енергия, практически не е възможно две лица да бъдат потребители на ел.енергия за един обект на потребление. Затова при съсобственост само единия от съсъбствениците ставал титуляр на партидата за обекта и именно той дължал заплащането на разходите за ползването ѝ. В случая по делото било безспорно доказано качеството на съсобственик на ответника Д., както и че същия е клиент на крайния снабдител. Развити са подробни съображения. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като взесто него се постанови ново, с което исковете бъдат уважени и за останалата част от задълженията. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Представена е квитанция за внесена д.т.

Въззиваемият Т.И.Д., действащ чрез назначения на разноски на ищеца процесуален представител адв.М. е представил своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас, с което исковете са отхвърлени за половината от задълженията, за правилно и законосъобразно. Не били представени доказателства за присъединяване на ответникът Д. или други, от които да е видно, че именно той е титулярът на облигационните отношения с ответното дружество. Изводите за наличие на такива правоотношения били направени само въз основа на записа в партидата, която се води на негово име, макар в декларацията по чл.14 от ЗМДТ да били отразени двама собственици на имота. Съгласно чл.6, ал.3 от Общите условия, при наличие на съсобственост, правата за клиента се упражняват от съсобствениците или от упълномощено от тях лице, а в случая такова пълномощно не било представено. Затова решението на БРС било правилно и законосъобразно. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира за определяне на възнаграждение в качеството на особен представител.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбите:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК,  Бургаският окръжен съд                                                                                           

О П Р Е Д Е Л И :

 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                           

                                                        

                                                           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

                                                                                      

                                                                       

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                  

                                                            

                                                                     2.