№ 86
гр. Тетевен, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100598 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК,съединен с осъдителни искове за заплащане на главница и договорна
лихва.
Ищецът излага,въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК,срещу Д. М. С. е образувано
ч.гр.дело № 320/2021 г.. 2 с-в по описа на Районен съд Тетевен. Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК.На дата 30.06.2022 г. на заявителя „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД е връчено
съобщение с дадени от Съда указания на заявителя за възможността му да предяви
установителен иск срещу длъжника за вземането си по Заповед за изпълнение.В
законоустановения срок, доколкото едномесеченият срок изтича на 30.07.2022 г. /събота/, в
първия работен ден след изтичане на срока, а именно на 01.08.2022 г. и на основание чл. 415
във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника по издадената заповед за изпълнение в
размер на 734.89 лв. (седемстотин и тридесети четири лв. и 89 ст.), дължима по договор за
кредит № М00000000456/29.04.2020г., както следва:
-663.83 лв. (шестотин шестдесет и три лв. и 83 ст.) - представляваща 10 броя
незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.05.2020 г. до
2021. г.;
-71.06 лева (седемдесет и един лева и 0,06 ст.) лихва за забава, начислена върху
просрочената главница за периода на забавата от 21.05.2020г. до 16.03.2021г.
1
Не предявява установителен иск за сумата над 663.83 лева и до пълния размер от
780.53 лева, за която сума е била издадена заповедта за изпълнение.
Сумата в размер на 663.83 лева представлава само чиста стойност на предоставена
главница, без в нея да са включени вноски по еднократната такса за оценка на риска по чл.
7.1., б. в) от договора за кредит. Доколкото частта от вземането над сумата 663.83 лева и до
пълния размер 780.53 лева представлява вноски по еднократната такса за оценка на риска,
то не предявява установителен иск за тази част от вземането, за което е била издадена
заповед за изпълнение, доколкото в настоящото производство няма да претендира вземането
за еднократната такса за оценка риска.
На следващо място, доколкото за вземането на заявителя в размер на 896.35 лева,
представляваща 10 вноски по договорната възнаградителна лихва, дължими за периода от
20.05.2020 г. до 20.02.2021 г. е бил постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение,
който отказ е бил потвърден от ОС Ловеч, то в настоящото производство предявява
осъдителен иск за това вземане.
Освен това, предявява и осъдителен иск за сумата от 1038.37 лева /хиляда и тридесет
и осем леваи 0.37 ст./, която сума представлява 17 бр. вноски по договорната
възнаградителна лихва с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски по погасителния
план от № 11 до № 27 вкл./, които вноски са падежирали след подаване на заявлението по чл.
410 ГПК и също не са били заплатени на кредитора- ищец. Така, общата сума на
осъдителния иск за незаплатена договорна възнаградителна лихва по договора възлиза в
размер на 1934.72 лева (хиляда деветстотин и тридесет и четири лева и 0.72 ст.) -
представляваща общо 27 месечни вноски възнаградителната лихва по погасителния план с
падежи от 20.05.2020 г. до 20.07.2022г.
На следващо място, предявява и осъдителен иск за сумата в размер на 2836.17 лева
/две хиляди седемстотин тридесет и шест лева и 0.72 ст./ - представляваща незаплатена
главница по кредита, от която 1611.59 лева /хиляда шестстотин и единадесет лева и 0.59 ст./
представлява 17 бр. вноски по погасителния план с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г.
вкл. /вноски по погасителния план от№ 11 до № 27 вкл./, които вноски са падежирали след
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и също не са били заплатени на кредитора-ищец,
както и сумата в размер на 1224.58 лева /хиляда двеста двадесет и четири лева и 0.58 ст./,
представляваща предсрочно изискуема главница.
За просрочената главница в размер на 1611.59 лева /хиляда шестстотин и единадесет
лева и 0.59 ст./, представляваща 17 бр. вноски по погасителния план с падежи от 20.03.2021
г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски по погасителния план от № 11 до № 27 вкл./, които вноски са
падежирали след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, е начислена лихва за забава в
размер на 222.04 лева /двеста деветдесет и два лева и 0.04 ст./ за периода на просрочието от
21.03.2021 г. до 29.07.2022 г., за която сума също предявявам осъдителен иск в настоящото
производство.
Съединяването на осъдителните искове с установителния такъв при условията на
2
първоначално обективно кумулативно съедияване е допустимо по арг. от т. 11 б от ТР № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., В КС, ОСГТК, в случай, че осъедителният иск
подлежи на съвместно разглеждане с иска по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК. В настощия случай,
доколкото дори основанието за претендиралите суми с установителния и осъдителните
искове е едно и също - договора за кредит кредит № М00000000456/29.04.2020 г, и предвид
това, че осъдителните искове не подлежат на разглеждане в особено производство, то
съединяването се явява процесуално допустимо и като такова моли да бъде допуснато и
исковете да бъдат разгледани в настоящото производство.
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД е небанкова финансова институция, вписана в
търговския регистър на Република България под ЕИК: *********. Основният предмет на
търговска дейност на дружеството е предоставянето на краткосрочни потребителски заеми
посредством използването на търговска мрежа или чрез специално създадена он-лайн
платформа.
На 29.04.2020г. Д. М. С. е кандидатствала за целеви потребителски кредит при
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Договорното правоотношение е договорено за цел
текущи нужди на Потребителя и в резултат е сключен Индивидуален договор за
Потребителски кредит под № М00000000456/29.04.2020г („договора“) между „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството на Кредитор и Д. М. С., съответно в качеството
му на Потребител.Въз основа сключения договор за кредит № М00000000456/29.04.2020г,
на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 3920.00 лева /Три хиляди
деветстотин и двадесет лева/. Страните са уговорили в чл. 7.1, б, в) Потребителят да бъде
финансиран от Кредитора и за дължимата се при сключването на договора за кредит
еднократна такса за оценка на риска в размер на 420.00лв. /четиристотин и двадесет/ лева.,
като възстанови тази сума на Кредитора ведно с месечните вноски по уговорения
погасителен план по чл. 11.5 от договора. Това вземане не е предмет на настоящия иск,
предвид изложеното по горе по отношение на установителния иск за главницата в размер на
663.83 лева.
Съгласно договорената цел на кредита в чл. 7.1, б. б), сумата по кредита в размер на
3500.00 лева е предоставена от Кредтора на Потребителя по посочената от последния
банкова сметка с IBAN: BG54UNCR700001520257691, съгласно чл. 7.2 от договора, за което
представям и платежно нареждане за извършен кредитен превод с референция №
OOOPWUB201205655/29.04.2020r.
Съгласно чл. 11.3 от договора кредитът е отпуснат за срок от 36 месеца, като в края
на периода по погасителен план - 20.04.2023г. Потребителят следва да възстанови на
Кредитора сумата в общ размер на 6033.18 лева /шест хиляди шестотин и шестдесет лева
и 0.30 ст./, при лихвен процент на заема: 31.15 % /чл. 8 от договора/ и ГПР на заема: 48,77 %
(чл. 10 от договора), от която обща сума, на връщане подлежат по пера 3920.00 лева -
размера на предоставения кредит, от които 3500 лева - усвоени от потребителя и 420 лева -
еднократна такса за оценка на риска финансираната от Кредитора за сметка на Потребителя
и 2113.18 лева - договорена възнаградителна лихва.
3
Съгласно чл. 11.6 от договора, Потребителят се задължава да върне получения
паричен кредит /главница/, ведно е договорената възнаградителна лихва и сумата по чл. 7.1,
б. в), съобразно посочения в чл. 11.5 погасителен план Страните са уговорили съгласно чл.
19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи
на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК кредитът е бил в просрочие,
като не са били заплатени 10 бр. месечни вноски по главницата и по договорната лихва, а
именно месечните вноски по главницата от № 1 до № 10 вкл.. и месечните вноски по
договорната лихва от № 1 до № 10 вкл., всички с падежи съгласно погасителния план от
20.05.2020 г. до 20.02.2021 г. вкл., както следва: Неизплатеното задължение на ответника
към ищеца към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по договор №
М00000000456/29.04.2020 г. възлиза на сумата в общ размер на 1631.24 лв. (Хиляда
шестотин тридесет и един лв. и 24 ст.), както следва:
-663.83 лв. (шестотин шестдесет и три лв. и 83 ст.) - представляваща 10 броя незаплатени
вноски по главницата по кредита за периода от 20.05.2020 г. до 20.02.2021 г.;
-896.35 лева (осемстотин деветдесет и щест лева и 0.35 ст.), представляваща 10 вноски по
договорната възнаградителна лихва, дължими за периода от 20.05.2020 г. до 20.02.2021 г.
-71.06 лева (седемдесет и един лева и 0,06 ст.) лихва за забава, начислена върху
просрочената главница за периода на забавата от 21.05.2020г. до 16.03.2021г.
За гореописаното вземане за главница и лихва за забава ищецът има интерес от
предявяване срещу ответника на настоящия установителен иск, доколкото предмет на
делото е установяване парично вземане, за което има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 320/2021 г., 2 с-в по описа на Районен съд Тетевен.
За вземането за договорната възнаградителна лихва в размер на 896.35 лева, за което е
отказано издаването на заповед за изпълнение по заповедното дело, ищецът има правен
интерес да предяви осъдителен иск в настоящото производство, съгласно чл, 415, ал. 3 ГПК.
Наред с установителния иск, ищецът има правен интерес да предяви срещу ответника
и осъдителни искове за вноските по погасителния план по главницата и по договорната
лихва, които са падежирали към момента на подаване на настоящата искова.
Предвид горното за ищецът е налице правен интерес да предяви осъдителни искове и
за сумите, както следва;
-1611.59 лева /хиляда шестотин и единадесет лева и 0.59 ст./ - представляваща 17 бр. вноски
по главницата с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски по погасителния план
от № 11 до № 27 вкл./
-1038.37 лева /хиляда и тридесет и осем леваи 0.37 ст./ - представляваща 17 бр. вноски по
договорната възнаградителна лихва с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски
по погасителния план от № 11 до № 27 вкл./, - 222.04 лева /двеста деветдесет и два лева и
4
0.04 ст./ - лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода на
просрочието от 21.03.2021 г. до 29.07.2022 г.
Поради допуснатото просрочие по кредита и на основание Раздел V, т.9 и т.10 от ОУ
към Договор за потребителски кредит № М00000000456/29.04.2020г. към настоящата искова
молба прилага Уведомление от кредитора ..МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД до
длъжника-ответник Д. М. С., с което прави изрично изявление за предсрочна изискуемост
на оставащата главница по кредита в размер на 1224.58 лева /Хиляди дветса двадесет и
четири лева и 0.58 ст./, която представлява вноски по погасителния план от № 28 до № 36
вкл. с падежи от 20.08.2022 г. до 20.04.2023 г. включително.
Длъжникът-ответник Д. М. С. не е изпълнила задълженията си към кредитора
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД по договор № М00000000456/29.04.2020 г. до датата
на подаването на заявлението по чл. 410 ТПК, както и към настоящия момент на подаването
на исковата молба, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото
производство, да предяви установителни искове за вземането за гланвица и за лихва за
забава, за които е издадена заповед за изпълнение, както и осъдителен иск за вземането за
договорна лихва, за което е отказано издаването на заповед за изпълнение , както и
осъдителни искове за всноските по погасителния план за главница и за договорна лихва,
които са падежирали след образуване на заповедното дело, предвид постановките на т. 116
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, според които е
допустимо първоначално обективно кумулативно съдиняване на установителния иск по чл.
422 ГПК с друг иск на ищеца на основание чл. 210 ГПК.
Моли да бъде постановено Решение, с което се признае за установено по отношение
на ответника Д. М. С., ЕГН: **********, нает. адрес: с. Брестница, община Ябланица, обл.
1
Ловеч, ул. "Вутю Милков', № 7, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, произтичащо от договор за кредит №
М00000000456/29.04.2020 г. в размер на 734.89 лв. (седемстотин и тридесети четири лв. и 89
ст.), както следва:
-663.83 лв. (шестотин шестдесет и три лв. и 83 ст.) - представляваща 10 броя незаплатени
вноски по главницата по кредита за периода от 20.05.2020 г. до 20.02.2021 г.;
-71.06 лева (седемдесет и един лева и 0,06 ст.) лихва за забава, начислена върху
просрочената главница за периода на забавата от 21.05.2020г. до 16.03.2021г.
Моля да бъде осъден ответника Д. М. С., ЕГН: **********, нает. адрес: с. Брестница,
община Ябланица, обл. Ловеч, ул. "Вутю Малков", № 7, да заплати на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД сумата в размер на 2836.17 лева /две хиляди седемстотин тридесет и
шест лева и 0.72 ст./, дължима се по договор за кредит № М00000000456/29.04.2020 г. както
следва:
-1611.59 лева /хиляда шестотин и единадесет лева и 0.59 ст./ - представляваща 17 бр. вноски
по главницата с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски по погасителния план
от № 11 до № 27 вкл./
5
-1224.58 лева /Хиляди двеста двадесет и четири лева и 0.58 ст./ -предсрочно изискуема
главница.
Моли да бъде осъден ответника Д. М. С., ЕГН: **********, нает. адрес: с. Брестница,
община Ябланица, обл. Ловеч, ул. "Вутю Малков”, № 7, да заплати на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД сумата в размер на 1934.72 лева (хиляда деветстотин и тридесет и
четири лева и 0.72 ст.), дължима се по договор за кредит № М00000000456/29.04.2020 г.
както следва:
-896.35 лева (осемстотин деветдесет и щест лева и 0.35 ст.),представляваща 10 вноски по
договорната възнаградителна лихва, дължими за периода от 20.05.2020 г. до 20.02.2021 г., за
което вземане е отказано издаване на заповед за изпълнение;
-1038.37 лева /хиляда и тридесет и осем леваи 0.37 ст./ - представляваща 17 бр. вноски по
договорната възнаградителна лихва с падежи от 20.03.2021 г. до 20.07.2022 г. вкл. /вноски
по погасителния план от № 11 до № 27 вкл./,
Претендира и законната лихва върху главницата по установителния иск, дължима от
датата на подаване на заявлението по реда на чл, 410 ГПК до окончателното погасяване на
задължението.
Претендира и законната лихва върху главницата по осъдителния иск, дължима от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението.
Моля, да бъде осъден ответника да заплати направените от ищеца разноски за
платена държавна такса в настоящото производство и за адвокатско възнаграждение.
Моли съдът да се произнесете и по отговорността за разноските в заповедното
производство и да присъдите в полза на дружеството 25 лв. (двадесет и пет лв. и 0 ст.),
представляваща държавна такса и 360 лева (триста и шестдесет лева) - възнаграждение за
адвокат по ч.гр.дело № 320/2021 г. по описа на Районен съд- Тетевен, 4 св, съобр. т. 12 от ТР
№4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответника адвокат К.,в който се излага,че в качеството на особен
представител на Д. М. С. от с.Брестница.назначена с разпореждане № 606/30.03.2023г. по
горното дело, ангажира следния отговор в срока о чл. 131 от ГПК: По отношение на
ответницата от ищеца МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ —АД-София са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК иЧл. 124 от
ГПК.както следва-
-663.83лв.-представляваща 10 броя неизплатени вноски по главния по кредит за период от
20.05.2020г. до 20.02.2021 г,-
-71.06лв. лихва за забава начислена върху просрочена главния за периода от 21.08.2020г. до
16.03.2021г.
-сума в размер на 2836.17лв. дължими по договор за кредит М00000000456/29.04.2020г.
-1611.59лв. представляваща 17бр. вноски по главница с падежи 20.03.2021г. до 20.07.2022г.-
6
по погасителен план № 1 1 до 27 /
-1224.58лв.-предсрочно изискуема главница за просрочени задължения.а в конкретния
случай дори е определена като възнаградителна лихва.
В конкретния случай следва да се дължи само остатъка от договора за кредит и
законна лихва върху този остатък, като в този смисъл се постави допълнителна задача на
вешото лице.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,съдът приема за установено следното:
Приложен е договор за потребителски кредит №М0000000456/29.04.2020г,сключен
между страните,съгласно който ищецът предоставил на ответника кредит в общ размер на
3920.00 лева,от които чист размер на кредита 3500.00 лева и еднократна такса за оценка на
риска в размер на 420.00 лева.Кледитът е със срок на издължаване 36 месеца,като по
погасителен план последната погасителна вноска е на 20.04.2023 година.
В чл.10 от договора е посочен годишен лихвен процент на разходите на кредита в
размер на 48.77%
Приложено е платежно нареждане за кредитен превод в размер на 3500.00 лева,от
дата 29.04.2020г,като наредител на превода е ищецът,а получател ответницата по делото.
Въз основа заявление по чл.410 от ГПК,по образувано ч.гр.дело №320/2021г по описа
на РС-Тетевен,със Заповед от 03.06.2021г е издадена заповед за изпълнение за следната
сума:главница в размер на 780.53 лева ,ведно със законна лихва от 19.03.2021г до изплащане
на вземането,лихва от 21.05.2020г до 16.03.2021г в размер на 65.04 лева,държавна такса в
размер на 25.00 лева.
С разпореждане №810/02.06.2021г съдът е от хвърлил молба на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сума в размер на 896.35
лева,представляваща просрочена договорна възнаградителна лихва за периода от
20.05.2020г до 20.02.2021г,за вземане в размер на 174.20 лева,представляващо обезщетение
за неизпълнение на чл.18 от договора,за лихва за забава над уважен размер от 65.04 лева и
до претендиран такъв от 71.06 лева и за разноски над уважен размер ат 25.00 лева и до
претендиран такъв от 398.44 лева.В мотивите на разпореждането си съдът е приел,че
уговорката в договора за възнаградителна лихва е недействително,както и уговорката за
неустойка по чл.18 от договора.
С разпореждане от 19.05.2022г съдът е указал на заявителя,че издадената заповед по
чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,като в този случай може
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на
съобщението.Съобщението и разпореждането са връчена на длъжника на дата 30.06.2022г ,а
исковата молба е изпратена до съда на 01.08.2022г-първият работен ден след изтичане на
едномесечния срок,съгласно чл.60,ал.6 от ГПК.
От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява следното:
7
Размерът на дължимите суми от ответника Д. М. С., по Договор за потребителски кредит,
под № М00000000456 сключен на 29.04.2020 година /главница, договорна възнаградителна лихва,
лихва за забава/ към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК (16.3.2021г) и к м датата
на подаване на искова молба (01.08.2022 г.), са както следва:
4 503.24 лева,в т.ч. 734.89 лева за установителен иск,от които главница в размер на 663.83
лева от 20.05.2020г до 20.02.2021 година,71.06 лева лихва за забава от 21.05.2020г до
16.03.2021г,,1934.72 лева за осъдителен иск-договорна лихва 27 вноски от 20.05.2020г до
20.07.2022г, 1611.59 лева осъдителен иск за главница,17 вноски от 20.03.2021г до
20.07.2022г,222.04 лева осъдителен иск за лихва за забава от 21.03.2021г до 29.07.2022г.
По договора за кредит няма плащания от страна на ответницата,като размерът на
просрочената изискуема главница п о договора за периода от 20.08.2022г до 20.04.2023г е в размер
на 1224.58 лева.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
От приложените писмени доказателства се установява,че между страните по делото
са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за потребителски кредит
№М0000000456/29.04.2020г.
От приложеното платежно нареждане за кредитен превод от 29.04.2020г се
установява изпълнение на задължението на ищеца за реално предоставяне в заем на
паричната сума-чистата сума по кредита,в размер на 3 500.00 лева.
От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че е налице пълно
неизпълнение на задължението на ответника,за връщане на заетата сума по кредита.
В предвид неизпълнението на задължението на ответника,установителният иск за
вземане за главница в размер на 663.83 лева,падежирала за периода от 20.05.2020г до
20.02.2021 година се явява основателен и следва да бъде уважен.По отношение на вземането
за лихва за забава установителният иск следва да бъде уважен до размера на сумата от 55.32
лева,изчислена от съда чрез използване на модул „он лайн какулатор“ и за периода от
21.05.2020г до 16.03.2021 година.За разликата до претендираната сума за лихва за забава-до
71.06 лева,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По отношение на осъдителните искове:
Съединяването на осъдителните искове с установителния такъв при условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване е допустимо по арг. от т. 11 б от ТР № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., В КС, ОСГТК, в случай, че осъдителният иск
подлежи на съвместно разглеждане с иска по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК.
С оглед идентичността на основанието за претенцията по установителните и
осъдителни искове,съдът намира,че осъдителните искове са процесуално допустими,а
разгледани по същество-частично основателни.
Доколкото към момента на приключване на устните състезания вземането за
главницата по кредита е падежирало,независимо от липсата на данни за получаване на
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,то осъдителните искове за
8
главница в размер на 1611.59 лева за периода от 20.03.2021г до 20.07.2022г и за главница в
размер на 1224.58 лева за периода от 20.08.2022г до 20.04.2023 година,следва да бъдат
уважени.В тази връзка и съобразно константната съдебна практика,приема се,че исковата
молба играе ролята на уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника. Това
задължение за главница след изтичане на последната падежна вноска по договора за
кредит,е установено и от заключението на съд.-счетоводната експертиза.
По отношение на сумите за договорна/възнаградителна лихва в размерна 896.35 лева
за периода от 20.05.2020г до 20.02.2021г и в размер на 1038.37 лева за периода от
20.03.2021г до 20.07.2022г:
С разпореждане №810/02.06.2021г,постановено по ч.гр.д. №320/2021г по описа на
РС-Тетевен,е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК в частта за договорната лихва в
размер на 896.35 лева за периода от 20.05.2020г до 20.02.2021г.,представляващо просрочена
договорна възнаградителна лихва,уговорена в т.8 от договора,като олихвяема главница с
годишен лихвен процент 31.15% и дневен лихвен процент 0.09%.
Заповедният съд е приел,че максималният размер на договорната лихва /
възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.. Въпреки че не е
налице действащо нормативно ограничение при договарянето на размера на
възнаградителната лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика /решение №
906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003, ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.
№315/2005г., ІІ г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о.,
определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д. №6295/2014 г., ІV г.о. и др./ се приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на договорната
възнаградителна лихва , съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод
предоставеното ползване на заемната сума. В съответствие с препращащата разпоредбата на
чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на законната лихва е определен с Постановление на
Министерския съвет,като с оглед периода на просрочие,за който се претендира
възнаградителната лихва,съдът приема,че същата надвишава трикратно размера на
законната лихва.В този случай е накърнен принципът за еквивалентност на насрещните
престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В
предвид изложеното и при проверката по чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,заявлението за това
претендирано вземане следва да бъде отхвърлено.
Разпореждането е потвърдено по същите съображения и от въззивната инстанция.
Настоящият решаващ състав в исковото производство също дължи проверка за
действителността на договорната клауза за договорна/възнаградителна лихва,като на същите
основания приема,че тази уговорка е недействителна-нищожна,като нарушаваща добрите
9
нрави и на основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД.
В предвид горните съображения осъдителния иск за договорната лихва следва да
бъде изцяло отхвърлен,като неоснователен и недоказан,както за сумата от 896.35 лева,така и
за сумата от 1038.37 лева.
По отношение на посочената в обстоятелствената част на иска сума от 222.04 лева-
лихва за забава от 21.03.2021г до 29.07.2022г,няма обективиран петитум,респ. искане за
присъждането и.
При този изход на делото,съразмерно уважената част от исковете,на ищецът следва
да се присъдят разноски по заповедното и исковото производство в общ размер на 1591.38
лева,от които:25.00 лева държавна такса по заповедното производство,като сумата от 360.00
лева адвокатски хонорар не се присъжда,порадди съображенията,изложени в
разпореждането за отхвърляне на вземането по заповедното производство, 477.64 лева за
адвокатски хонорар в исковото производство,563.73 лева за особен представител в исковото
производство и 525.01 лева за държавни такси и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от
ГПК,съществуване на вземане на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“-АД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ул.“Рачо Петков
Казанджията“,№4,ет.6,представлявано от управители Р. Д. и А. Й. срещу Д. М.
С.,ЕГН:********** с постоянен адрес в град София и настоящ адрес в село
Брестница,Лов.обл.,за сума в размер на 663.83/шестстотин шейсет и три лева и осемдесет и
три ст./лева,представляващи главница по договор за кредит №М0000000456/29.04.2020г,за
периода от 20.05.2020г до 20.02.2021 година,ведно със законната лихва върху тази
сума,начиная от 19.03.2021 година до изпращане на вземането,както и за лихва за забава в
размер на 55.32/петдесет и пет лева и тридесет и две ст./лева,за периода от 21.05.2020г до
16.03.2021 година,за което вземане е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№320/2021г по описа на РС-Тетевен, като за разликата до претендирания размер на лихвата-
до сумата от 71.06 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, Д. М. С.,ЕГН:********** с постоянен
адрес в град София и настоящ адрес в село Брестница,Лов.обл.,да заплати на „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,ул.“Рачо Петков Казанджията“,№4,ет.6,представлявано от управители Р. Д. и А.
Й.,сумата от 2 836.17/две хиляди осемстотин тридесет и шест лева и седемнадесет
ст./лева,представляваща падежирала главница по договор за кредит
№М0000000456/29.04.2020г,за периода от 20.03.2021г до 20.04.2023 година,заедно със
законната лихва върху тази сума,начиная от 02.08.2022г до изплащане на вземането.
10
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от "МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,ул.“Рачо Петков Казанджията“,№4,ет.6,представлявано от управители Р. Д. и А. Й.
срещу Д. М. С.,ЕГН:********** с постоянен адрес в град София и настоящ адрес в село
Брестница,Лов.обл.,осъдителен иск за заплащане на договорна възнаградителна лихва в общ
размер на 1934.72 лева,за периода от 20.05.2020г до 20.07.2022 година.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Д. М. С.,ЕГН:********** с постоянен
адрес в град София и настоящ адрес в село Брестница,Лов.обл.,да заплати на „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,ул.“Рачо Петков Казанджията“,№4,ет.6,представлявано от управители Р. Д. и А.
Й.,сумата в размер на 1591.38/хиляда петстотин деветдесет и един лева и тридесет и осем
ст./лева,представляващи сторени разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
11