№ 1383
гр. Сливен, 25.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело
частен характер № 20232230201507 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частната тъжителка, редовно призована се явява лично и с редовно
упълномощен повереник адв. И. М. от АК София.
Подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник адв. Д. И. от АК Сливен.
Свидетели поредни №№ 3 и 4, редовно призовани се явяват лично.
В залата присъства инспектор ДПС при РУ на МВР Сливен А.У..
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фаза на съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
И. И. Ж. – роден на *** г. в гр. Сливен, български гражданин, неженен,
с основно образоване, ученик в ****, неосъждан, ЕГН: **********, син на
1
частната тъжителка.
Й. К. К. – родена на **** г. в гр. Сливен, живуща в същия град,
българска гражданка, неомъжена, средно образование, ученичка в единадесет
клас в художествената гимназия *****, неосъждана, ЕГН: **********, дъщеря
на подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл. 290 от НК
обещават да говорят истината.
Съдът отстрани от залата свид. К..
Свид. И. И. Ж., РАЗПИТАН КАЗА: На 28.02.2022 г. бях излязъл да
нахраня животните на двора. Имаме кокошки и кучета, хранех кучетата с
гранули, а кокошките с готови смеси. Кокошките ги гледаме за яйца, не са
много. Излязох около 7 часа сутринта да нахраня животните и видях кучето на
К. К. отново в двора ни, за пореден път. То започна да се спуска към мен,
започнах да викам и мама излезе от вкъщи, не знам породата на кучето, но е
голямо. Започнах да викам, мама ме чу, излезе и подгони кучето. То се
шмугна и влезе в двора на съседа от северна страна, И. Ж.. Тогава влязох и се
оправих за училище и тръгнах. Къщата, в която живеем се намира във вилна
зона, *** след подстанция Комуна. Сутрин баща ми ме кара на училище,
тогава пак баща ми ме закара на училище с кола. Аз се затичах към входа на
къщата, майка ми излезе, бутна ме към нея и започна да гони кучето с вилата,
тъй като то беше агресивно. Когато се прибрах от училище дочух майка ми и
баща ми да разговарят за нещо случило се преди това, докато аз съм бил на
училище. Говореха за нещо, което бях чул по телефона по-рано през деня.
Докато бях на училище звъннах на мама, за да й кажа, че ще имам свободни
часове и ще се прибера по-рано, тъй като се прибирам пеша. Чух как тя беше
до оградата в двора ни и К. К. й отправя закани как ако още веднъж подаде
жалба срещу кучето му ще й се случи случка. Това го чувам по време на
разговор с нея по телефона. Звъннах на мама през голямо междучасие, за да й
кажа, че ще имам намалени часове и ще се прибера по-рано. Обадих се, за да й
обясня, че няма да имам последните часове и ще се прибера по-рано. Свърших
училище около 10:30 – 11:00 часа. В къщи се прибрах към 13:00 часа. Аз
отидох на тренировка по баскетбол в зала „Васил Левски“. Това е планирана
тренировка, след училище. Аз се прибирам пеша, а това е дълъг път и ми
отнема време. Прибирах се в къщи от училище, оправих се за тренировка и
2
тръгнах за там. Разговора между майка ми и К. К. чух по телефона, докато бях
в голямо междучасие. Докато говорех с нея по телефона К. К. я заплаши, че
ще и се случи случка ако отново подаде жалба срещу кучето. Майка ми е
подавала жалба, че кучето е системно извън техния двор, по улиците,
свободно пуснато и влиза в другите дворове. След като се прибрах в 13 часа
майка ми я нямаше. Аз минавам по заобиколен път заради кучетата. Около 17
часа се прибрах от тренировка и чух майка ми и баща ми да разговарят за
това, която бях чул по телефона, че К. К. е отправил закана. На 09.03.2022 г.
вечерта кучето отново беше в нашия двор. Ние тогава, около 21 часа, сядахме
да вечеряме, чухме как всички кучета започват да лаят и решихме да
проверим какво се случва. Излязохме и видяхме въпросното куче в двора ни.
Звъннахме на тел. 112, тате отиде да посрещне полицаите, тъй като те не знаят
от къде да минат и да стигнат до нас. Тогава жената на К. К. започна да
прибира кучето, мама я предупреди, че е извикала полицаи и да не прибира
кучето, тъй като те твърдят, че не е тяхно. Докато се разправяха К. К. излезе от
тъмното на техния двора, тъй като той не е осветен, тръгна да прескача нашата
врата и влезе в нашия двор. Събори мама на земята и започна да я налага с
черна пръчка, аз се изплаших, започнах да крещя за помощ и се прибрах към
къщи, за да се обадя на тате да му кажа. Докато тичах към къщи чух някои да
ме пита „какво става И.”, само че аз в паниката си продължих да тичам, за да
звънна на тате. Звъннах му и му казах тате по-бързо идвай, че К. прескочи и
преби мама. След около две минути, той дойде, явно е бил наблизо, видях
фенери около вратата, приближих се и видях двама полицаи, мама беше на
земята, а тате отключваше, защото ние имаме само един ключ, тъй като ние не
минаваме от там. Тате вдигаше мама от земята, полицаите попитаха баща ми
кой е този човек, който е там, това беше човека, който ме пита „какво става
И.“, а това се оказа съседа ни от източната страна С. Д.. Явно след като е чул
съседа ни, К. К., докато съм тичал към вкъщи, той се е прибрал и след като
дойдоха полицаите, тогава дойде отново. Мама докато ставаше от земята беше
повлякла синя обувка, която твърдя, че е на К. К., защото майка ми и баща ми
нямат такива обувки. При прескачането той я е забравил. Мама я прибра тази
обувка и я пази. Мама беше напикана от побоя и я беше срам да влезе в
патрулката, затова пишеше документите върху капака на патрулката. Отидоха
в спешното, като тя беше 20 мин на системи. Когато излезе от болницата
отидохме и в районното. Няколко дена след това кучето пак беше пуснато.
3
Майка ми няколко дена беше на легло и не ставаше, беше замаяна, а сестра ми
имаше бал тогава и трябваше да й купуваме рокля, но не успя. Преди
инцидента съм виждал кучето както на улицата, така и тях. В съседа съм
ходил, но до кучето не. Кучето ме е нападало, спускало се е, но не е успявало
да ме ухапе. Чувал съм, че е нападал други кучета на съседи, както и нашите
кокошки в двора. В деня на инцидента бяхме аз, майка ми, жената на К. К. и в
последствие той. Дъщеря му не съм виждал. След инцидента майка ми имаше
голяма цицина не само на едно място. Кръв не е имала. Черната пръчка не
знам какво точно беше, защото беше тъмно и не видях. Видях нещо дълго и
черно и тръгнах да бягам към къщи, за да звъня на баща ми.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси
ИНСПЕКТОР ДПС: Предвид възрастта му разбира поставените
въпроси, правилно отговаря на тях, ориентиран е за време и място.
Съдът отстрани от залата сви. И. Ж..
Свид. Й. К. К., РАЗПИТАНА КАЗА: Инцидента беше през учебната
година, през пролетта, още бяхме на училище. Една вечер съседката ми
извърши насилие срещу баща ми. Аз бях отишла да си прибера кучето, тъй
като беше излязло извън двора, кучето беше улично, в момента го нямам.
Прибрах го като малко от улицата. Кучето беше вързано и вечер го пускахме
да се разхожда, да не стой цял ден вързано. Имота ни е ограден с тухлена
ограда. От едната страна има колчета, които са с дупка и то се е промушило
през тези колчета и е излязло. Колчета са метални и са върху тухлите. Само от
едната страна е такава оградата. От другите страни е изцяло с тухли. Оградата
е висока. Единия кол се беше счупил и затова е достатъчно широко, за да се
промуши, а отдолу има различни неща и то явно се катери по тях и излиза.
Тази ограда е към двора на частната тъжителка. Когато изядох кучето беше на
пътеката между двата двора. Между двата двора има разС.ие и там има малка
пътека, през която може да се минава. То е излязло от нашия двор и беше там.
Другия двор е с мрежа. Аз не знам да се е случвало кучето да е влизало с
другия двор. Кучето не е агресивно, винаги е било добро, не е лаело външни
хора. С нейния син е израснало, ние сме го разхождали заедно, той го е галил,
кучето познава нейния син. Не е посягало на човек, не е проявявало някаква
агресия. Кучето не е нападало никой. След като видях кучето на пътеката
тръгнах да го прибирам и жената се показа на оградата. Започна да крещи, да
4
вика, да заплашва моето семейство. Обиди ме, че съм тъпа, че нищо няма да
стане от мен, че ще ни изсели, че ще ни убива и всичко беше едно след друго,
тя ме заплашва и обижда. Докато крещи и ме заплашва, аз не успях да прибера
кучето и започнах да плача. Мама се появи, тя не знаеше какво се случва.
Започна да ме пита какво става. Мама се опита да я успокои да спре да ни
обижда. Докато мама беше там и се опитваше да успокои жената, тъй като не
спираше да крещи, аз отидох да прибера кучето. То се беше свило, скимтеше,
а аз плачех. Тя не спря да крещи, вика обижда, заплашва. Прибрах кучето и се
прибрах разплакана. Татко беше на долния етаж и ме видя разплакана. Казах
му какво се случва, той излезе по нощница. Аз се качих горе, за да се успокоя,
а и брат ми и сестра ми започнаха да задават въпроси. Аз отидох в моята стая,
която има тераса. Чух викове и крясъци и излязох да видя какво става.
Виждам как тате и мама се опитват да я успокоят, а тя им крещи. Виждам как
тя му дърпа телефона. Той прескочи оградата, за да си вземе телефона. Докато
тате се навежда да си вземе телефона тя започна да го бута, да го удря. Тогава
брат ми и сестра ми ме извикаха и аз се прибрах. Ме съм видяла баща ми да
упражнява физическо насилие над съседката, единственото нещо беше той да
прескочи оградата, за да си вземе телефона, не са я обиждали дори. Баща ми
не е агресивен, той е много добър към всички. Никога не съм го виждала да
удря някой или да проявява насилие към някой. След това не знам да са
идвали полицаи или съседи. Знам само, че след като се прибрах от терасата,
мама и тате се прибраха. Тате беше с раздърпано яке, казаха ни да си лягаме и
отново излязоха. Това се случи пролетта, беше тъмно, ние щяхме да си лягаме
когато се случи инцидента. По принцип си лягаме към 22:00 – 23:00 часа.
Кучето беше на 8 месеца когато спряхме контакт със съседите, спрях да
общувам с детето им. До преди това си контактувахме. Спряхме да общуваме
поради агресивност на частната тъжителка към мама и тате. Знам, че тя е
искала някакво място да купи и тате е отказал. Родителите ни се скараха и ние
спряхме да общуваме. Не съм видяла И. да е бил на място на инцидента. Не
съм го видяла. Баща ми влезе в двора на съседката ми. Когато бяха на
пътеката, общуваха през оградата и вратата. Той се покачи по вратата, за да си
взе телефона, а телефона беше на земята, защото тя го бутна. Докато те се
опитваха да разберат какво се случва бяха на пътеката между двата двора,
тогава тя му взе телефона му. Аз бях на терасата ми, която е на 7-8 метра.
Терасата е осветена и се вижда голяма част от техния двор, особено там
5
където те бяха. Тя крещеше те се опитваха да я успокоят, тя си подаде ръцете,
размахваше ги и му бутна телефона от ръцете. Той се покатери по вратата. Тя
му бутна телефона през врата докато не е в двора, тогава се покатери на врата,
за да си вземе телефона, които падна в техния двор и веднага се върна на
пътеката. Вратата е метална, обикновена с различни дупки и орнаменти.
Може да си промушиш ръката. Тя е вътре в двора, вратата е затворена. Баща
ми е на пътеката, а тя е вътре в двора, тогава го бутна. Не го взима, но в
същото време иска да покаже някакво насилие. Бута го и телефона пада в
техния двор. През тази врата кучето не може да мине. Знам само, че имаше
дупки, баща ми си държеше телефона в ръката, тя го бутна и той падна.
Кучето не може да мине през тяхната телена ограда.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
ИНСПЕКТОР ДПС: Разбира поставените въпроси, но малко хаотично
обяснява. Може би е минало време и не може правдоподобно да обясни
ситуацията, но отговаря правилно на въпросите.
Съдът отстрани непълнолетната свидетелка от залата.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал всички
писмени доказателства.
Адв. МЕЛЕДАЖИЕВА: Нямам възражения по писмените
доказателства и няма да соча други доказателства.
Адв. И.: Нямам възражения по писмените доказателства и няма да соча
други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Конфликта не е с тяхното семейство, а само с нея.
Тя има претенции по различни поводи. Преди време бяхме в добри
отношения, ходили сме и на гости, по нейни думи сме били роднини, някакви
братовчеди. С мъжа й се разбирахме нормално, не сме се карали, но вече не си
говорим. Имаше едно наше място, което граничи и с моя и с техния имот. Тя
искаше да й го продадем, аз не се съгласих и тогава започна едно озлобяване
към нас. Първоначално си направи един фалшив фейсбук профил и започна да
пише на наши познати и приятели. Тогава ходихме до полицията, показахме
6
скрийншотове. Представя се всеки път с различни имена, представя се пред
институциите с различни имена, включително и за мен се представя. Когато
мои приятели започнаха да ме срещат на улицата и ме питат какво съм ги
питал и какво съм им писал аз им казах, че няма такова нещо. Така разбрах, че
тя си прави фалшиви профили. В последствие започна да изпраща писма до
институции. До полиция, ХЕИ, защита закрила на детето, общината. За
незаконна кухня, за децата. Имаше поС.но тормоз с проверки. Дори хора от
общината ми казват, че като звъняла им казвала, че разговорите се записват и
ги заплашвала, за да им въздейства по някакъв начин. В разпита на сина им
има противоречия. Той каза, че не е разкарвал кучето, аз имам снимки как го
разкарват заедно с дъщеря ми. В началото когато каза, че кучето било влязло,
той каза, че го е подгонило и е избягало. Момчето коментира конкретна дата,
час на разговор, в който е чул заплашителни думи от мен към майка му. Може
да се изиска такъв запис, аз никога не съм заплашвал, не съм говорил такива
неща. Никога не съм заплашвал някои, че нещо ще му се случи. За конкретната
дата, аз също не я помня коя беше, но времето е едно и също около 21:00 –
21:30 часа. Аз си лягам по – рано, тъй като ставам сутрин в 6:30 часа. В 7:10
трябва да съм в училище. Аз се бях приготвил да си лягам. Моята дъщеря
вечер излиза да храни кучето, то си е нейно, тя му дава вода и храна.
Започнаха да се чуват някакви крясъци, дъщеря ми влезе в стаята на първия
етаж, беше разплакана, беше разстроена и ми каза, че комшийката пак вика и
крещи, тогава се качи на втория етаж. Бях по нощница, подпетих един обувки
и тръгнах да видя какво стана. Между двама имота има тясна уличка. Ако си
разперя ръцете мога да пипна двете огради. Това е тясна пътека, не е
обособено като широк път. Вратите ни са една срещу друга. Моята съпруга е
учителка по български език и тя деликатно се опитваше да я попита защо
крещи, С. Ж. в ней стил крещеше, викаше заплашваше, че ще ни убие децата.
Преди 2 седмици имаме нападение от С. Ж. срещу нашите деца и дете на
колега. Тя е спряла колата, започнала е да им крещи и да ги плюе на пътя.
Нейният син в момента ми е ученик, аз какво трябва да правя, да го заплювам
ли. В деня на случката отидох в уличката жена ми беше по нощница също.
Обувката която е намерила С. Ж. е на жена ми, тя също подпетява стари
обувка, като излиза в двора. В последствие тази обувка е попаднала в С. и й
казах, че моята жена й я подарява. Моята жена се опитваше да говори с нея, да
я пита защо крещи, чувахме заплахи и неистово ръмжане, неопределени думи,
7
без да може да проведем разговор. И двамата със съпругата ми сме училите,
говорим спокойно и ясно. Терасата на къщата ни гледа точно към тази част на
двора. Наистина са около 7-8 метра и лампата свети точно там. Когато излизах
от вкъщи телефона ми беше в ръцете и си светнах фенерчето, за да отида до
вратата, там води една трева. Не съм си позволил да отправя нито една обидна
или заплашителна дума. Започнах да ръкомахам и да питам „какво искаш,
какво искаш“ и в този момент, както попитахте и дъщеря ми тяхната врата е
метална конструкция долната е плътна от слепени ламарини, горната е от
железа, през които и дете може да мине, това са няколко железа разположени с
едно – две кръгчета са хванати отделните елементи, едновременно могат и три
деца да минат през нея. Тя е ажурна врата. В момента, в който телефона ми
беше дръпнат и падна, инстинктивно беше да си го взема. Аз работя с него
имам електронен дневник, там пишем отсъствие, оценка и така както бях по
нощница се прехвърлих в нейния двор. Това не е точно неин имот, защото
мисля, че са си изнесли с 1 метър вратата и оградата. Взех си телефона,
тръгнах да се качвам нагоре. Докато се бях навел да си взема телефона С. ме
удряше в главата. Имам и медицинско за това. Бях по нощница и с подпетени
обувки. Опитахме се да проведем разговор, но беше безсмислено да стоим и
да ни крещят. Това са някакви нейни съС.ия. Така както е нападнала малката
ми дъщеря преди 2 седмица. Прибирайки се към вратата звъннах на полиция и
малко след това, някъде към 10 минути, дойдоха двама полицаи. Те се
появиха на тази пътека, граничната. Питаха какво става, започнахме да
обясняваме, тогава за първи път и мъжът на С. започна да става агресивен. С.
и мъжът й влезнаха в къщи, те ни последваха и започнаха да ни нападат.
Полицаите ги държаха, все едно ги бяха прегърнали и ги изведоха. Не съм
използвал обиди. За мен този случай приключи така. Полицаите щяха да се
връщат да подписвам протокол, защото ги извикаха ги по спешност и
тръгнаха. От там насетне нашите взаимоотношения не престават от нейна
страна, претенции включително да спомена предно и задно стъкло на колата,
отровени кокошки, вратата ни е бетонирана. Вечерта я видях С., навеждаше се
там нещо седи там нещо до вратата и си правеше, не можех да предположа
какво точно прави, защото нашата ограда е до половината тухлена и после е
ажурна. Тя просто си е бетонирала вратата. Сутринта исках да изляза от
вратата, не успях. Няколко колички бетон е изляла, даже ги е загладила.
Пуснах жалба и въпреки, че от там минаваме само ние и те ми казаха че най -
8
вероятно аз съм си я бетонирал аз. Тя и сега си е така и не можем да излизаме
от там. Сега излизаме от една друга врата, от северна страна към друга улица.
Иначе от тази малката вратичка се излизаше по-бързо. Когато се разминаваме
с колите във вилна зона тя си отваря прозореца, плюе и крещи. Има и
свидетели за това. Никога не съм имал полицейска плака, не знам как го
решиха, синът й каза, че има цицина, а в медицинското няма такова нещо.
Полицаите казаха, че ако е имало палка би трябвало да има видими синини.
Нито имам палка, нито по нощница и подпетени обувки бих я бил. Въобще не
съм я налагал по главата, дори тя ме удряше в ухото докато се навеждах.
Категорично не съм имал намерения да упражнявам насилие. Това са сигнали,
тормоз, обиди, обаждания до различни институции. Не знам каква й е
психиката. Мога да извикам свидетели, на които тя е писала от мое име. Тя
дори е изпратила писмо до моя работодател, в което пише как съм биел хора
на улицата. То си е адресирано от нея, с нейните имена, с дата, отпечатано до
директора на училището. Бил съм престъпник, биел съм стари хора.
Нападения от кучето не е имало, това е поредната заблуда, то се стресира и не
можеше да се прибере от нейните викове и крясъци. На 8 месеца кучето няма
как да е агресивно. Мога да донеса снимки и видео как нейното момче
разхожда кучето и си обикалят по улиците, той поС.но беше вкъщи. Моята
дъщеря ми сподели, че С. се държи много лошо към сина си с ругатни и обиди
и се е стъписала и е спряла да ходи там. Учител съм от 1999 г. с прекъсвания.
Бил съм и на пълен и на непълен работен ден. Вече няколко години
продължава това с фалшивите имейли. Аз пазя писмата. Относно липсата на
подадени жалби мога да кажа, че това нещо беше коментирано в няколко
заседание в началото и там конкретизирах това не са конкретни жалби към
нея, когато има мъртви животни или бетонирана врата, не са конкретни жалби,
а жалби свързани с деянието, заради това не излизат, те бяха обяснения към
жалби. Аз нямам данни да е прекратена преписката от преди 2 седмици. Други
колеги също ще имат такива заведени преписки. Аз обясних, че за да стигна до
пътечката между двата двора има трева, която трябва да осветя и заради това
бях с фенерче. Когато ме удряше бях вътре при нея, в нейния двор, за да си
взема телефона, а и дали е бил нейния двор, нейния двор може би започва по-
навътре. Удари ме в главата с ръце дори, дрехите ми бяха скъсани.
Освидетелствах се и свидетелството е по делото, вие го имате. Представих
медицинско. Представено е три месеца по-късно, защото тогава адв. П. Н. така
9
е преценил. Всички носим нощници в къщи.
Съдът счита, че следва да даде възможност на подсъдимия да
представи споменатите от него снимки на сина на частната тъжителка и
кучето, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 06.11.2024 г от 14:30 часа. За която
дата страните да се считат редовно призовани.
ЗАДЪЛЖАВА подсъдимия да представи снимките, за които говори в
своя разпит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:51 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10