Решение по адм. дело №252/2025 на Административен съд - Ловеч

Производство по чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.

Посоченото по-горе административно дело е образувано въз основа на Жалба вх. № 1655/04.06.2025г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № 967000-6849/27.05.2025г. по регистъра на ОДМВР [населено място], подадена от В. К. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], област Ловеч, [улица], чрез пълномощника адв. М. И. от АК [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000142 от 04.05.2025г., издадена от С. А. Н. – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [населено място].

С подадената жалба се иска отмяна на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000142 от 04.05.2025г., издадена от С. А. Н. – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [населено място], като незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

В съдебното заседание жалбоподателят В. К. Д., редовно призован, не се явява лично. Явява се упълномощеният от него процесуален представител адв. М. И. от АК [населено място], който поддържа жалбата и по същество излага подробни аргументи за отмяна на оспорената заповед както в съдебно заседание, така и в представени писмени бележки. Претендира присъждането на разноски по делото, съгласно представен списък на разноските в общ размер 1010.00 лева, от които 10.00 лева за заплатена държавна такса по делото и 1000.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата С. А. Н. – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [населено място], редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представил е писмено становище, в което е изложил аргументи за неоснователност на подадената жалба с искане същата да бъде отхвърлена. Посочил е, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000142 от 04.05.2025г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, същата е в съответствие с материалния закон и целта на закона.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 04.05.2025г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 3688019 от Я. Х. В. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [населено място], в присъствието на Р. П. И., посочен като очевидец на нарушението, срещу М. С., [ЕГН] от [населено място], за това, че като водач на товарен автомобил „Мерцедес 310Д“, с рег. № [рег. номер], на 04.05.2025г., около 04:38 часа в [населено място], [улица], управлявал товарен автомобил „Мерцедес 310Д“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. Д. от [населено място], без да притежава Свидетелство за управление на МПС. В съставеният АУАН е посочено, че с горното М. С. е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, като с акта са иззети 2 броя регистрационни табели с номер [рег. номер] и СРМПС № *********.

На същата дата, на която е съставен АУАН с бланков № 3688019, а именно 04.05.2025г. е издадена обжалваната по настоящото дело Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000142 от 04.05.2025г., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Мерцедес 310Д“, с рег. № [рег. номер] за срок от 8 месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от 04.05.2025 година. Със заповедта са отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с № [рег. номер]. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че АУАН с бланков № 3688019 е съставен срещу В. К. Д.. Посочено е, че В. К. Д., като собственик на товарен автомобил „Мерцедес 310Д“, с рег. № [рег. номер] е предоставил (допуснал) управлението му на М. С., който на 04.05.2025г., в [населено място], на [улица]до № 4 го управлява без да притежава свидетелство за управление на МПС (неправоспособен водач), с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Заповедта е връчена на В. К. Д. лично на 20.05.2025 година.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законоустановения срок, пред местно и родово компетентният да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл. 146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки /ПАМ/ се уреждат в съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приложение пред общите по АПК. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С приетата като доказателство по делото Заповед № 369з-3066/01.11.2023г., Директорът на ОДМВР [населено място], на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, т. 2.2 е оправомощил служителите на длъжност „младши автоконтрольори“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [населено място] да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“, „е“ и „ж“, т. 2, б. „а“, „в“, „е“, „л“ и т. 2а от ЗДвП за нарушения по ЗДвП на цялата територия, обслужвана от ОДМВР [населено място]. Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Предвид изложеното съдът приема, че не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от неправоспособния водач М. С., собственикът и регистрационния номер на МПС, както и е описано извършеното нарушение. Посоченото в ЗППАМ нарушение, което е довело до прилагането на процесната мярка, е посочено ясно и непротиворечиво – управление на МПС от неправоспособен водач, като МПС е собственост на друго лице. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Не е налице и отменителното основание по чр. 146, т. 2 от АПК.

Съдът счита, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000142 от 04.05.2025г., издадена от С. А. Н. – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [населено място] е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основателно е изложеното от адв. М. И. в представените от него писмени бележки, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставянето на АУАН, като изключение от това правило е посочено в ал. 2 на същия член. Това изключение в конкретният случай не е налице. АУАН срещу В. К. Д. не е бил издаван. Такъв АУАН е издаден срещу водача на товарния автомобил – М. С. и това е АУАН с бланков № 3688019 от 04.05.2025 година. В обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000142 от 04.05.2025г. е посочено, че Я. Х. В. на длъжност мл. автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [населено място] е съставил АУАН № GA3688019/04.05.2025г. против В. К. Д. с [ЕГН], което не е вярно и не съответства на представените по делото писмени доказателства. Посоченият акт е съставен срещу М. С., който е водач на товарен автомобил „Мерцедес 310Д“, с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя в настоящото производство В. К. Д.. В действителност АУАН срещу В. К. Д. не е бил съставен, за да се приеме, че срещу същият е било образувано административнонаказателно производство. Неправилно е и посоченото в обстоятелствената част на заповедта, че В. К. Д., който е адресат на заповедта, е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23 от ЗАНН.

В конкретният случай ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Принудителната административна мярка, която е приложена с обжалваната заповед, от фактическа страна се основава на това, че на 04.05.2025г., около 04:38 часа, в [населено място], на [улица], собственият на жалбоподателя товарен автомобил е бил управляван от лицето М. С., който не притежавал СУМПС, т. е. наложената на жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“, предложение последно от ЗДвП – на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач.

Не е спорно по делото, а и се доказва от представената справка на л. 14 от делото, че МПС, което е било управлявано от лицето М. С. и което е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ, е собственост на жалбоподателя В. К. Д.. Макар ответникът да не ангажира доказателства за отразеното в АУАН обстоятелство, че лицето М. С. е било неправоспособен водач (съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но тази обвързваща доказателствена сила на акта важи за административния орган, а не за съда, пред когото на общо основание подлежат на доказване чрез допустимите доказателствени средства всички относими факти и обстоятелства), същото не се оспорва от жалбоподателя. Следвало е обаче преди да издаде ЗППАМ срещу собственика на МПС - В. К. Д., административният орган да ангажира неговата административнонаказателна отговорност, образувайки административнонаказателно производство срещу Д. за извършено от него нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на водача, собственика или упълномощеният ползвател на МПС се забранява да го предоставя на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което е неправоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Предвид изложеното съдът приема, че обжалваната ЗППАМ е издадена както при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, така и при противоречие с материалноправните разпоредби, поради което са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяването и преустановяването на което е приложена принудителната административна мярка. В този смисъл е и указаната доказателствена тежест от съда с Определение № 946 от 09.06.2025 година. Предвид непредставянето на такива доказателства, съдът счита, че фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред. Както по-горе съдът изложи срещу жалбоподателя и адресат на наложената принудителна административна мярка няма издаден АУАН за извършено от него конкретно административно нарушение по ЗДвП.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП целта на принудителните административни мерки е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Съдът приема, с оглед събраните по делото доказателства, че към момента на издаване на Заповедта не е налице доказано административно нарушение, извършено от жалбоподателя В. К. Д., за преустановяването на което да е необходимо прилагане на ПАМ. В този смисъл издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000142 от 04.05.2025г. е незаконосъобразен административен акт и като такъв следва да се отмени.

Доколкото, принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в само в предвидените от закона случаи, а процесният не попада сред тях, оспореният административен акт е несъответен освен на материалноправните разпоредби и на целта на ЗДвП, поради което съдът приема, че е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената ЗППАМ, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл. 6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 1, във вр. с §1, т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, ОДМВР [населено място] дължи заплащане на жалбоподателя на сторените от него съдебно-деловодни разноски, съобразно приложения списък на л. 30 от делото в общ размер на 1 010.00 лева, от които: 10.00 лева за внесена държавна такса (л. 8) и 1 000.00 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения Договор за правна защита и съдействие на л. 29 от делото. Размерът на адвокатското възнаграждение е в минимално предвиденият размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение второ и чл. 143, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000142 от 04.05.2025г., издадена от С. А. Н. – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР [населено място], с която на В. К. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС - товарен автомобил „Мерцедес 310Д“, с рег. № [рег. номер], за срок от 8 - осем месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] да заплати на В. К. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], общо сумата 1010.00 – хиляда и десет лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от Закона за движение по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.