Решение по дело №7282/2019 на Районен съд - Русе

                                             Р Е Ш Е Н И Е №260004

                                           гр. Русе,  07.01. 2021 г.

 

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     II-ри гр.с.               в публично заседание на   22-ри декември  през две хиляди и  двадесета  година в състав:

 

                                                           Председател:  МИЛЕН ПЕТРОВ                           

при   секретаря   Т. ПЕТРОВА и   в   присъствието   на прокурора…………………….., като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 7282 по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

           Ищецът И.Я.И. *** твърди, че е работил в ответното дружество от 27.09.2017г. до 27.08.2018г., когато подал молба за прекратяване на договора, считано от последната дата, но документите му не били надлежно оформени.  Твърди,че за периода от 01.01.2018г.-28.08.2018г. ответникът не му е изплатил трудово възнаграждение в размер на 4080.00лв. Заявява и че  му се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  в размер на 782.00лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и направените по делото разноски.

         Съдът като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.245, ал.1 и  чл.224 КТ.

         Ответникът ЕТ "Дея - И. *** не представя отговор на ИМ. В първото с.з. чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва частично предявените искове, позовавайки се на извършени плащания.Моли исковете да се отхвърлят частично, претендира разноски.

          От фактическа страна:

         Видно от представените по делото писмени доказателства-препис от трудов договор от 27.09.2017г/л.8/, страните по делото са били в трудовоправни отношения като ищеца е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил.”  По делото не е представена заповедта за прекратяване на трудовия договор, но страните не спорят, а и от протокол за проверка на Д“ИТ“-Русе/л.14/ се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.325,ал.1, т.1, считано от 29.08.2018г.По делото са представени разчетно-платежни ведомости за процесния период, като ищецът е оспорил подписа си  за ”получил сумата ” в тези ведомости.

          По делото е приетата неоспорена от страните икономическа експертиза относно размера на дължимите се на И. суми. Според експертизата  на ищеца е начислено и заплатено срещу положен подпис дължимото се трудово възнаграждение за периода м.01.-м.07.2018г., като незаплатено остава възнаграждението за м.08.2018г. в 443.48лв./в брутен размер/.  Експертът установява и че размерът на обезщетението по чл.224 КТ възлиза на 533.14 лв./в брутен размер/ и че същото не е изплатено на ищеца.

           По делото са приети  единична и тройна графологически експертизи. Съдът изцяло кредитира заключението по тройната графологична експертиза, като обективно, подробно  и компетентно дадено  и с участието на вещото лице изготвило единичната експертиза. От това заключение се установява, че подписите в графа „подпис“ срещу името на И.Я.И. в  разчетно-платежни ведомости за м.01,м.02, м.03, м.04, м.05,  м.06 и м.07. 2018г. са положени/изпълнени/ от ищеца.

           От правна страна:

         Ищецът е оспорил по реда на чл.193 ГПК представените по делото ведомости за заплати за м.01,м.02, м.03, м.04, м.05,  м.06 и м.07. 2018г, като твърди, че подписът в тях не е негов.  От приетата тройна  графологическа експертиза се установява, че подписите в графа „подпис“ срещу името на И.Я.И. в  оспорените разчетно-платежни ведомости са положени/изпълнени/ от ищеца. Предвид  изложеното съдът намира, че оспорването на представените от ответника документи –   разчетно-платежни ведомости за м.01,м.02, м.03, м.04, м.05,  м.06 и м.07. 2018г. е недоказано, поради което същите съставляват надлежни писмени доказателства.

         Съгласно чл.245 ,ал.1 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като остатъкът остава изискуем и се заплаща , ведно с обезщетение в размер на ОЛП за страната. Аналогичен е смисъла на нормата на чл.128 КТ, посочваща основно задължение на работодателя по трудово правотношение- дължи заплащане на възнаграждение за извършената от работника или служителя работа. Съдът намира, че не  е налице правопораждащия вземането на И. фактически състав предвиден в цит.правни норми за периода м.01.-м.07.2018г. Ищецът безспорно през  процесния период е бил в трудовоправно отношение с ответника. Работодателят не оспорва добросъвестното изпълнение на възложените му трудови функции. Ответникът навежда възражения за частично изпълнение на неговите задължение за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца, които възражения  са доказани по делото. По аргумент от чл.164,ал.1,т.4 ГПК заплащането на трудовото възнаграждение може да се доказва пред съда само с писмени доказателствени средства. Такива доказателства по делото са представени от ответника. Назначената по делото икономическа експертиза категорично установява, че на ищеца не се дължат суми за периода м.01.-м.07.2018г, недоказано е и оспорването на подписа на И. в процесните ведомости за заплати.  Предвид изложеното съдът приема, че по делото ответника  е доказал,че е заплатил на ищеца за периода м.01.-м.07.2018г. дължимото му се  трудово възнаграждение за действително отработено време, което прави исковата претенция основателна само до размера на сумата от 443.48лв./в брутен размер/- възнаграждение за м.08.2018г., а над нея до пълния предявен размер от 4080.00лв.- недоказана и подлежаща на отхвърляне.                               

         При прекратяване на трудовото правоотношение за работника или служителя възниква правото да претендира парично обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. Фактът ,че ищецът има право на такова обезщетение   не се оспорва от  работодателят. От  приетата по делото експертиза се  установи размера на задължението на работодателя- 533.14 лв./в брутен размер/ , което прави исковата претенция доказана до този размер, а над нея до пълния предявен размер от 782.00лв.- недоказана и подлежаща на отхвърляне

Само за яснота следва да се отбележи, че в трайната съдебна практика е прието, че  може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В първия случай съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения./в т.см. Решение № 166/25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., Решение № 154/24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2014 г., III г. о. и др./.

Съдът намира, че по неуспешно проведеното оспорване на представените от ответника разчетно-платежни ведомости следва да се произнесе с изричен диспозитив в решението си / с характер на определение в тази част/. В този смисъл изрично е напр. Решение № 135/03.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., ГК/.

И двете страни по делото са претендирали разноски.Ищецът доказва разноски в размер на 500.00лв.-заплатено адв.възнаграждение, а ответника доказва разноски в размер на 300.00лв.-заплатено адв.възнаграждение. Предвид уважената/отхвърлена част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 139.28лв.-разноски по компенсация. На основание чл.359 КТ в тежест на ответника е д.т. по см. на РРС в размер на 100.00лв., както и възнагражденията на в.л. в размер на 194.87лв./съобразно уважената част от исковете/, платени от БС.

Мотивиран така съдът

 

                                                        Р       Е       Ш       И       :

 

 

         ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на осн.чл.194, ал.3 вр.ал.2 ГПК,  оспорването от страна на И.Я.И., ЕГН:**********  на истинността на представените от  ЕТ "Дея - И. Енчев", ЕИК: *********, документи: разчетно-платежни ведомости за м.01,м.02, м.03, м.04, м.05,  м.06 и м.07. 2018г., в частта относно положения в тях подпис на ищеца.

ОСЪЖДА  ЕТ "Дея - И. Енчев", ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.Русе, пл.”Дунав”№2, бл. „Калоян“, вх. А, ет. 2, представляван от И. С. Е. да заплати на И.Я.И., ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв.Я.Я.  сумата от 443.48лв./в брутен размер/- незаплатено трудово възнаграждение за м.08.2018г.и сумата от 533.14 лв./в брутен размер/- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.12.2019г. до окончателното  плащане.  

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Я.И., ЕГН:**********  против ЕТ "Дея - И. Енчев", ЕИК: *********  искове за заплащане на сумата  над 443.48лв. до  4080.00лв. – представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.01.-м.07.2018г. и за сумата над 533.14 лв. до  782.00лв.-обезщетение по чл.224 КТ.

ОСЪЖДА И.Я.И., ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв.Я.Я.  да заплати на ЕТ "Дея - И. Енчев", ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.Русе, пл.”Дунав”№2, бл. „Калоян“, вх. А, ет. 2, представляван от И. С. Е. сумата от 139.28лв.-разноски.  

ОСЪЖДА ЕТ "Дея - И. Енчев", ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, пл.”Дунав”№2, бл. „Калоян“, вх. А, ет. 2, представляван от И. С. Е.  да плати по сметката на Районен съд-Русе сумата в размер на 100.00лв.- държавна такса и сумата от 194.87лв.- деловодни разноски.

Присъдените на ищцата суми следва да бъдат заплатени от ответника по следната банкова сметка: ***:***,BIC:***, в полза на  И.Я.И..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :