Решение по адм. дело №1394/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба от Г. П. Г., [ЕГН] срещу Решение № 120/10.06.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № [рег. номер]-022-0041364/14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител.

Жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност на решението. Оспорва формираните от решаващия орган изводи относно липса на условия за приложение на института на погасителната давност. Намира, че неправилно от публичния изпълнител са наложени обезпечителни мерки върху банковата му сметка, предвид постъпващите средства за социално подпомагане - инвалидна пенсия, за което представя решение на ТЕЛК. Твърди, че не е съобразена несеквестируемост на средствата и необходимостта от налагане на запора. Отправено е искане за отмяната на ПНОМ.

Ответник – директор на ТД на НАП – Варна чрез гл. юрисконсулт А. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. По отношение на изложените доводи, че сумите, които постъпват по банковата сметка не подлежат на запор, изтъква, че е във всяко запорно съобщение е посочено изрично на банката да се съобрази точно с тези условия - кои постъпващи суми не подлежат на запор и до каква сума. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебната проверка е Решение № 120/10.06.2025 година на директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – [населено място], с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № [рег. номер]-022-0041364/14.04.2025 г. издадено от главен публичен изпълнител в ТД НАП – Варна по изпълнително дело № *********/2018 г.

За образуваното изпълнително дело Г. П. Г. е уведомен със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК изх. № [рег. номер]-048-0053711 от 05.02.2018 г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна за неплатени публични задължения, с начислена лихва към 05.02.2018 г. за следните публични задължения:

1. По Декларация № 0300И0197851 от 20.02.2015 г. по ЗКПО за период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. – главница 2074,13 лева, лихва – 602,53 лева или общо – 2676,66 лева;

2. По Декларация № 0300И0290054 от 11.03.2016 г. по ЗКПО за период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. – главница 112,85 лева, лихва – 21,17 лева или общо – 131,02 лева;

3. По Декларация № 0300И0019727 от 13.03.2010 г. по ЗКПО за период 01.04.2010 г. - 19.05.2015 г. – главница 0 лева, лихва – 9,34 лева или общо – 9,34 лева.

Съобщението е получено на 13.02.2018 г. от съпругата на жалбоподателя.

От справка за общите задължения на Г. П. Г. се установява, че към 09.06.2025 г. има задължения по:

1. Декларация № 0300И0197851 от 20.02.2015 г. по ЗКПО за период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. – главница 2074,13 лева, лихва –2300,55 лева или общо – 4374,68 лева;

2.По Декларация № 0300И0290054 от 11.03.2016 г. по ЗКПО за период 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. – главница 112,85 лева, лихва – 113,56 лева или общо – 226,41 лева.

С Постановление с изх. № [рег. номер]-022-0069564/06.10.2020 г. за налагане на обезпечителни мерки е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в „БАНКА ДСК“ АД. До банката на основание чл. 202, ал.1 от ДОПК е изпратено запорно съобщение. ПНОМ е връчено на Г. П. Г. на 19.11.2020 г., видно то Удостоверение за извършено връчване по електронен път.

С писмо изх. № 17-10-142908/1/19.11.2020 г., „Банка ДСК“ АД уведомява ТД на НАП - Варна, че на основание чл. 206, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 508 от ГПК не са установени банкови сметки, подлежащи на запориране с титуляр длъжника Г. П. Г. и не е наложен запор.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № [рег. номер]-022-0041364/14.04.2025 г. издадено от главен публичен изпълнител в ТД НАП – Варна, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, на Г. П. Г., за сумата от 4 557,03 лева, в това число главница 2 186,98 лева и лихва в размер 2370,05 лева, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: 1. „ТБ Токуда Банк“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД. Постановлението е връчено на 17.04.2025 г. на жалбоподателя /л. 8 от адм. преписка/.

Изпратени са две запорни съобщения до „ТБ Токуда Банк“ АД с изх. № [рег. номер]-003-0029219 от 14.04.2025 г. и до „УниКредит Булбанк“ АД, с изх. № [рег. номер]-003-0029217 от 14.04.2025 г., като и в двете е посочено, че на основания чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 и ал. 2 от ДОПК не се запорират суми постъпващи по банковите сметки на Г. П. Г., както следва: 1. В размер на 250 лева за всеки член на семейството; 2. Трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсия или стипендия – в общ размер до минималната работна заплата месечно и петдесет на сто от трудовото възнаграждение за разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена за икономическите дейности за предходното тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата; 3. Обезщетения по социално осигуряване, включително за безработица; социални помощи, предоставени от държавния или общинския бюджет; суми по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност над 50 на сто и други категории лица в неравностойно положение; вземания за издръжка, определени от съда.

От „ТБ Токуда Банк“ АД с писмо изх. № 898-1/16.04.2025 г. е уведомена ТД НАП – Варна, че на Г. П. Г. е наложен запор на банковата сметка до размера на сумата в запорното съобщение.

От „УниКредит Булбанк“ АД до ТД НАП – Варна е изпратено съобщение № 0890-49-*********/ЗАПОРИ/ТБЦ/ДАК 839278/15.02.2025, че сметката на Г. П. Г. е запорирана.

По жалба на Г. П. Г. против Постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0041364/14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна е образувано адм. дело № 907/2025 г. по описа на Административен съд Варна. С Определение № 5429/19.05.2025 г. по адм. дело № 907/2025 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата и е изпратил делото като преписка за произнасяне по жалбата по реда на чл.197 и сл. от ДОПК на компетентния административен орган – директора на ТД на НАП - Варна.

В жалбата срещу ПНОМ от 14.04.2025 г. са наведени доводи, че изпълнителното основание е погасено по давност.

С Решение № 120/10.06.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна /л. 23 от адм. преписка/ жалбата е оставена без уважение като неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу постановлението, директорът на ТД на НАП – [населено място] е посочил, че задълженията, за чието обезпечение е наложен запора, са изискуеми и са установени по подадени от лицето данъчни декларации, но не са били внесени в законоустановения срок. Налагането на запора е обосновано с обстоятелството, че срещу задълженото лице са предприемани действия по принудително изпълнение, то е било уведомено за съществуващите задължения и не е предприело действия за заплащането им, поради което публичният изпълнител е приел, че събирането на публичното задължение ще се затрудни. Приел е, че по отношение на вземането са наложени обезпечителни мерки с ПНОМ от 2020 г. и на основание чл. 171, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността е спряла, а абсолютната [възраст] давност не е изтекла. Направен е извод, че размера на законна лихва е правилно определен по реда на Постановление № 426 от 18.12.2014 г.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя е представено Експертно решение № 93023 от зас. 181/24.10.2024 г. на ТЕЛК към Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Ст. Ч.“ АД, [населено място], издадено от Г. П. Г. с вид и степен на увреждането – 95 % от 01.08.2023 г. пожизнено.

Приета е и Индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждане на Г. П. Г., с определена месечна финансова подкрепа съгласно чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 25 % от линията на бедност, считано от 01.11.2024 г. до изтичане на срока на оценката.

Жалбоподателят е представил вносно бележка от 23.07.2025 г., за погасяване на задължения по запор в размер на 1500 лева.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, поради което е допустима.

Внесена сума от Г. Г. в размер на 1500 лева с вносна бележка от 23.07.2025 г., за която е посочено „Вноска за погас. на задълж. по запор“ не установява оттегляне на жалбата, тъй като липсва такова изрично изявление.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 197, ал. 1 ДОПК, а именно директорът на ТД на НАП – Варна. Идентичен извод следва и по отношение на потвърденото ПНПОМ, което изхожда от главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Варна - компетентен на основание чл. 195, ал. 3 във вр. с 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Спазени са изискванията за писмена форма, като оспореното Решение № 120/10.06.2025 г. съдържа фактически и правни основания, в достатъчна степен конкретизирани, за да се възприеме обективираната в разпоредителната му част воля на административния орган. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки съдържа всички установени от закона реквизити, съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 ДОПК. При издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

На основание чл.162, ал.1, т.1 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. На основание чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] довнесен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки. Съобразно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.

Съгласно чл.202, ал.1 ДОПК, запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника. Относно връчено запорно съобщение от 06.10.2020 г. на „Банка ДСК“ АД е установено, че не е наложен запор, поради това, че Г. е нямал сметка в „Банка ДСК“ АД, т.е. това съобщение не е произвело налагане на запор и спиране на давността по см. на чл.171, ал.1, т. 5 ДОПК.

Процесните задължения са по ЗКПО за периода 2014 г. и 2015 г. Предвид нормата на чл. 92, ал. 2 ЗКПО (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), декларацията се подава в срок до 31 март на следващата година, т.е. в конкретния случай до 31.03.2015 г., съответно 31.03.2016 г. и данъка е дължим до 31.03.2015 г. съответно 31.06.2016 г., на основание чл.93, ал.1 ЗКПО (Обн. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.). Давностният срок е започнал да тече от 01.01.2016 г., съответно от 01.01.2017 г. и е изтекъл на 31.12.2021 г., съответно на 31.12.2022 г. До 31.12.2021 г., съответно до 31.12.2022 г. не е наложен запор върху сметките на длъжника, т.е. не е извършено обезпечение по чл. 198, ал.1, т.3 от ДОПК. При липса на наложена обезпечителна мярка следва, че липсва действие по принудително изпълнение и давността не е спряна на основание чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК, също така не е прекъсната на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК относно задълженията по декларациите по ЗКПО.

ПНОМ от 14.04.2025 г., въз основа, на което е наложен запор на сметките на Г. в „Токуда банк“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД е издадено след погасяване на публичните вземания по давност, поради което е незаконосъобразно, тъй като е в нарушение на чл.171, ал.1 ДОПК.

Ответникът в нарушение на чл.171, ал.1 ДОПК и чл.202, ал.1 ДОПК е приел, че ПНОМ от 06.10.2020 г. е спряло давностния срок за събиране на публичното задължение и ПНОМ от 14.04.2025 г. е издадено преди да изтече давносттния срок за събиране на публичното задължение.

Следва да се отмени оспореното решение и ПНОМ от 14.04.2025 г. на публичен изпълнител.

Доводът на жалбоподателя, че са запорирани суми, за които има забрана за това е неоснователен, тъй като в запорните съобщения до банките е вписано, че не се запорират суми по чл.213, ал.1, т.3 и 5 и ал.2 ДОПК и липсват доказателства, такива суми да са запорирани. Това не променя направения извод, че ПНОМ от 14.04.2025 г. и оспореното решение са незаконосъобразни.

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно, поради което се оставя без уважение.

На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от Г. П. Г., [ЕГН] Решение № 120/10.06.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0041364/14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0041364/14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител.

Решението е окончателно.