Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 415
гр.
Горна Оряховица 09.11.2010 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, ТРЕТИ състав в публично
заседание на първи септември през две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:……………………………………
……………………………………
при секретаря С. Д. и в
присъствието на прокурора…………………….като разгледа докладваното от съдията
Димитрова гр. дело № 985 по описа за 2009
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делбено производство – втора фаза по извършване на делбата.
Искане за възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК
Приети за съвместно разглеждане сметни претенции по реда
на чл. 346 от ГПК – иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
С решение № 576 от 11.01.2010 год. по настоящото дело е
допусната съдебна делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от
Ищцата Н.Н.Х. чрез своя процесуален представител адв. Л.И. е направила
искане за възлагане на допуснатия до делба имот по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК. Твърди, че имота, предмет на делбата, представлявал съпружеска имуществена
общност, прекратена в следствие на развода, е предоставен за ползване на нея.
Ищцата Н.Н.Х. – предявява искане по сметки за сумата от 1640,00 лв. - обезщетение, равняващо се на
½ от месечната наемна цена за ползването на процесния недвижим имот, от
което е била лишена, за периода от 01.11.2006 година до 01.04.2010 година.
Ответникът
М.Х.Ш. – не взема изрично становище относно извършването на делбата. Оспорва
изцяло предявеният иск по сметки и твърди, че не ползва имота изцяло, а живее
само в пристройката и няма достъп до горния етаж. Оспорва дадената от
съдебно-технико-оценъчната експертиза пазарна стойност на имота, предмет на
съдебната делба, счита я за прекомерно висока. Не е съгласен с определената от
вещото лице наемна цена за процесния имот.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, техните
искания и възражения, събра необходимите доказателства за изясняване на делото
от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Решението по допускане на делбата е влязло в законна сила и
постановява, че между Н.Н.Х. и М.Х.Ш. се допуска делба на недвижим имот,
находящ се в село Д., Община Л., Област В.Т., ул. ” , а именно - ДВОРНО МЯСТО
от
Видно от допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, по която е изготвено писмено заключение от вещото лице инж. Р.Г.,
допуснатия до делба недвижим имот не е поделяем на две реални дяла и съгласно
действащите строителни правила и норми от него не могат да се оформят
самостоятелни обекти. Действителната пазарна стойност на този имот, определена
от вещото лице, е 14810,00 лв. Съдът възприема тази оценка, тъй като писменото
заключение на вещото лице е пълно, точно, компетентно и обективно и съобразено
с пазарните условия, местонахождението на имота и другите обективни критерии,
при определяне на пазарната стойност на недвижимите имоти в гр. С.. Първоначално
страните не са оспорили това заключение, като в съдебно заседание от 21.06.2010
година ответникът изрично заявява, че не оспорва заключението и констатациите
на вещото лице, както и дадената от него оценка /виж съдебния протокол от
21.06.2010 годи. Едва при обсъждане допълнителното писмено заключение на
съдебно-техническата експертиза относно определянето на наемната цена за
процесния имот за периода от 01.11.2006 год. до 06.04.2010 год. ответникът Ш. оспорва
посочената от вещото лице пазарна цена на имота и заявява, че не е доволен от
експертизата. Същият обаче не е направил искане за повторна експертиза и с
оглед това, че вещото лице обстойно е аргументирало становището си, съдът не
допуска друга експертиза. Вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси
и ги е аргументирало обстойно, а ответникът в своите изявление не оборва
констатациите на вещото лице относно цената на имота и посочената пазарна
наемна цена. Вещото лице сочи като обща стойност на наемната цена за процесния
недвижим имот за периода от 01.11.2006 год. до 06.04.2010 год. сумата от
3065,00 лв. или ½ от нея – 1532,60 лв. Подробно вещото лице посочва
месечната наемна цена по периоди –виж допълнителното писмено заключение – лист
82,83 и 84 от делото.
Анализирайки горната фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Искането по чл. 349, ал. 1 от ГПК
за поставяне на имота в дял на ищеца е процесуално допустимо и направено в срок.
Преценено по същество обаче се явява неоснователно. Съображенията за това са
следните:
В
процесния случай възлагане на имота, предмет на съдебната делба не може да бъде
извършено нито по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК, нито по чл. 349, ал. 2 от ГПК.
В първата хипотеза е необходимо освен предмета на делбата да е неподеляемо
жилище, което да е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта
на единия съпруг или с развод, и единият от съделителите да е преживелия съпруг
или бившия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права,
да няма собственост жилище. Всички тези предпоставки са кумулативно изискуеми и
липсата дори само на някой от тях, прави искането неоснователно. Ищцата Х. не е
нито преживял съпруг, нито съпруг, комуто е представено упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака между съделителите деца.
Във втората хипотеза – чл. 349, ал. 2 от ГПК – съсобствеността върху
неподеляемото жилище следва да е възникнала на основание открито наследство,
което е абсолютно неприложимо. Действително страните са бивши съпрузи и
процесният имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена с развод и на ищцата като бивша съпруга е било предоставено
ползването на това жилище, но не й е било предоставено упражняването на
родителските права спрямо родените от брака им деца. Страните имат син, но
същият е бил пълнолетен към момента на разглеждане на иска за развод.
Следователно липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде
приложима нормата на чл. 349, ал. 1 от ГПК.
Делбата
на процесния имот следва да бъде извършена по реда на чл. 348 от ГПК – чрез
изнасяне на имота на публична продан. Разпоредбата визира, че когато имота е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той
да бъде изнесен на публична продан, като законът предвижда, че страните в
делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. В настоящия
случай имота е неподеляем и не може да бъдат съставяни дялове. Същият не може
да бъде поставен и в един дял. Имайки предвид всичко гореизложено, съдът е
мотивиран да приеме, че единствено възможния способ за извършване на делбата и
ликвидиране съсобствеността между страните в настоящия процес е чрез изнасянето
на допуснатия до съдебна делба недвижим имот на публична продан, като
евентуалната първоначална цена бъде определена на 14810,00 лв. От получената от
публичната продан парична сума следва да се оформят дялове равни на квотите на
страните по делото – по1/2 част за всеки от съделителите и всеки да получи
такава сума.
По сметните претенции:
Ищцата е предявила и съдът е
приел за съвместно разглеждане иск по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2
от ЗС, който предвижда, че когато общата вещ се ползва лично само от някого от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Ищцата твърди, че е лишена от
възможността да ползва процесния имот за времето от 01.11.2006 год. – датата,
когато е влязло в сила решението по брачното дело и което е постановило
предоставяне на процесния имот да бъде ползван изцяло от нея, до 01.04.2010
год. Установява се, че ответникът живее в процесния имот, като обитава само
част от него. Достъпът до имота не е възпрепятстван от ответника. От друга страна
на ищцата по съдебен ред й е признато правото да ползва целия имот с оглед
качеството му на семейно жилище. Налице е влязло в сила съдебно решение,
предоставящо ползването на процесния имот изцяло на ищцата като бивша съпруга.
Последната не е предприела никакви действия във връзка с упражняването на
правото си на ползване – не е отправила нито покана за доброволно предаване
държанието на процесния имот, нито е предприела действия за принудителното му
изпълнение чрез съдебен изпълнител. Ищцата сама се е лишила от възможността да
ползва имота и е проявила пасивно поведение при упражняване на съдебно
признатото й право на ползване на недвижимият имот, предмет на делбата. С оглед
изложеното съдът счита иска за присъждането на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС за неоснователен изцяло и го отхвърля.
Ищцата е направила искане да й
бъдат присъдени направените по делото разноски. Съгласно 355 от ГПК разноските
в производството по делбата се заплащат съобразно стойността на дяловете им, а
по присъединените искове в делбеното производство – съобразно правилата на чл.
78 от ГПК. С оглед това съдът не следва да присъжда в тежест на ответника
разноските, направени от ищцата за заплащането на адвокатски хонорар, но той
следва да понесе тези относно изготвянето на експертизата. Размерът на
разноските, дължими от ответника за изготвянето на писмено заключение по
допусната съдебна експертиза общо 95 лв. за основното заключение и 30 лв. за
допълнителното. Ищцата е внесла разноски в размер на 75 лв. в повече , които
следва да й бъдат присъдени. По отношение на останалата част от разноските в
размер на 50 лв. – дължими от ответника и 30лв. – дължими от ищцата, съдът
следва да постанови принудителното им събиране, като се осъдят съответно
страните да ги платят по депозитната сметка на съда.
Страните по делото дължат в полза
на съда и държавна такса върху стойността на дяловете си, а именно всеки от тях
следва да заплати по сметка на ГОРС сумата от 296,20 лв. Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на съда и сумата от 65,60 лв. – държавна такса
върху отхвърления иск по сметки.
Водим от
гоните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН по реда на чл. 348 от ГПК недвижим имот, находящ се в
село Д., Община Л., Област В.Т., ул. ” , а именно - ДВОРНО МЯСТО от
Действителна пазарна стойност на имота към датата на решението 14810,00
лева (четиринадесет хиляди осемстотин и десет лева).
ПОЛУЧЕНАТА от ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума пари ДА БЪДЕ РАЗПРЕДЕЛЕНА между
съделителите както следва: ½ част
за Н.Н.Х. с ЕГН ********** *** и ½
част за М.Х.Ш. с ЕГН ********** ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н.Х. с ЕГН **********
*** против М.Х.Ш. с ЕГН ********** ***, иск по сметки с правно основание чл. 31,
ал. 3 от ЗС за обезщетение в размер на 1640,00 лева за лишаване от правото да
ползва имота, предмет на съдебната делба, изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Х.Ш. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Х. с ЕГН ********** ***,
сумата от 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляващи направените по
делото разноски за възнаграждение на вещото лице, съразмерно на деля му.
ОСЪЖДА Н.Н.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Горнооряховския
районен съд сумата от 296,20 лв. /двеста деветдесет и шест лева и двадесет
стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела й; сумата от 65,60
лв. /шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса
върху отхвърления иск по сметки, както и 5,00 лв./пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Х.Ш.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Горнооряховския районен съд сумата от 296,20 лв. /двеста деветдесет и
шест лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността
на дела му, както и 5,00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Н.Х.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по депозитна сметка на Горнооряховския
районен съд сумата от 30,00 лв. (тридесет лева), представляваща дължими разноски
за изготвяне на заключение по допуснатата съдебна експертиза, както и 5,00
(пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Х.Ш.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по
депозитна сметка на Горнооряховския районен съд сумата от 50,00лв.
(петдесет лева), представляваща дължими разноски за изготвяне на заключение по
допуснатата съдебна експертиза, както и 5,00 (пет) лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ…………………………..