№ 6625
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110105637 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Тс“ ЕАД срещу А. Д.
Б., ЕГН **********, гр. София, общ. В, ж.к. О, бл. ***, вх. В, ап. ***, с която
са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че отвтникът дължи на
ищеца сумата в общ размер на 297,63 лв., от които 222,36 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ), доставена в
имот: гр. София, общ. В, ж.к. О, бл. ***, вх. В, ап. ***, аб. № *** за периода от
05.2019 г. до 04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, 40,26 лв. - мораторна
лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 11.07.2023г., както
и сума за извършена услуга дялово разпределение (УДР) в размер на 28,98
лева - главница за периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането и 6,03 лева - мораторна лихва върху главницата за УДР за
периода от 15.08.2020 г. до 04.06.20211.07.2023 г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2023г.
по ч.гр.д. №41180/2023г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
1
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия за имот, находящ се на адрес гр. София, общ. В, ж.к. О,
бл. ***, вх. В, ап. ***, аб. № ***. За процесния период ищецът е доставил
топлинна енергия до потребителя, чиято стойност не е заплатена, поради
което е начислена и лихва. Въз основа заявление на ищеца на 16.08.2023г. по
ч.гр.д. № 41180/2023 г. по описа на СРС, 126 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани
от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез назначения особен представител, който оспорва исковете, като
твърди, че същите са погасени по давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Страните по делото не спорят относно наличието на предпоставките
2
обуславящи основателността на исковата претенция. С оглед на което съдът
намира, че исковата претенция е установена по своето основание.
Единственото оспорване на ответника е, че задълженията за процесните
периоди са погасени по давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането.
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
В разглеждания случай искът е предявен на 21.07.2023 г. Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди тази дата 21.07.2020 г., са
погасени по давност. Следователно погасена е главницата за топлинна енергия
за периода 05.2019 - м.06.2020г. Видно от представената съобщение към
фактура и информация за окончателно задължение същата възлиза на 53,23
лева.
Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия следва
да се уважи за сумата от 169,13 лева за периода от 21.07.2020г. до 30.04.2022г.
За разликата следва да се отхвърли като погасен по давност. Що се отнася до
мораторната лихва, то същата следва да се уважи до размера от 24,59 лева за
периода 15.09.2020г. до 11.07.2023г., като за разлика до пълния претендиран
3
размер искът бъде отхвърлен.
По отношение на услугата за дялово разпределение и мораторна лихва
към нея:
По отношение на цената на услугата за дялово разпределение съдът
намира, че същата е дължима в цялост, тъй като представлява годишна такса и
нейната изискуемост е настъпила след края на отоплителни сезон. Общият
размер на дължимата цена за услугата дялово разпределение за исковия
период възлиза на сумата 28,98 лв, който размер не се оспорва от ответника.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от „Техем
4
Сървисис“ ЕООД.
Предвид дължимостта на главницата за услуга дялово разпределение,
основателен е и искът за мораторна лихва върху за посочения в исковата
молба период.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 525 лв., от които
25 лв. за ДТ, 400 лева за особен представител и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има право на
403,46 лв. в исковото производство. По отношение за разноските в
заповедното – 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсулстко
възнаграждение съдът намира, че същите следва да бъдат уважени до размера
от 57,64 лева.
Ответникът не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, от „Тс” ЕАД, ЕИК *** срещу А. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, общ. В, ж.к. О, бл. ***, вх. В, ап.***, че ответникът ДЪЛЖИ
на ищеца следните суми: сумата в размер на 169,13 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес
гр. София, общ. В, ж.к. О, бл. ***, вх. В, ап.***, за периода от 21.07.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законна лихва от 21.07.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 24,59 лева за периода 15.09.2020г. до
11.07.2023г., сумата от 28,98 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 6,03 лв. за периода от 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 41180/2023г. по описа на СРС 126
състав, КАТО:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Тс” ЕАД, ЕИК *** срещу А. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. В, ж.к. О, бл. ***, вх. В, ап.***, искове
5
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 169,13 лева до пълния
претендиран размер от 222,36 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. София, общ.
В, ж.к. О, бл. ***, вх. В, ап.*** за периода от 01.05.2019г. до 21.07.2020г.,
както и за разликата над присъдения размер от 24,59 лева до пълния
претендиран размер от 40,29 лева, представляваща мораторна лихва за забава
за периода 15.09.2020г. до 11.07.2023г., КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА А. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. В, ж.к. О,
бл. ***, вх. В, ап.***, ДА ЗАПЛАТИ на „Тс” ЕАД, ЕИК ***, на основание чл.
78, ал. ГПК сумата от 403,46 лева разноски в исковото производство и 57,64
лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6