№ 586
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена И.
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело №
20211100512185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.” ЕАД - длъжник по изпълнително дело
№ 20219240400581 по описа на ЧСИ Г.К. с рег.№ 924 на КЧСИ срещу Разпореждане от
31.08.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на
приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК
и като последица от това- за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че възложените в негова тежест разноски за
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител са прекомерни и завишени, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените
от процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство
се изразяват единствено в изготвяне на молба за неговото образуване, поради което от
длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Излага, че от пълномощника на взискателя не са извършени други действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от
Наредбата и в тази връзка оспорва дължимостта на разликата над сумата 200 лв.- до
размера на общо определената сума в размер на 400лв. - за адвокатско
възнаграждение. Заявява, че към момента на получаване на ПДИ е заплатил всички
свои задължения в срока за доброволно изпълнение. С изложените доводи
жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното разпореждане и за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, определено на взискателя, до
размера на сумата от 200 лв., съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и като последица от това- за намаляване на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Заявява искане за присъждане на
разноските, направени в настоящото съдебно производство, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
1
Насрещната страна по жалбата – взискател в изпълнителния процес Е.В. И.,
чрез процесуалния си представител адв. В.Н., оспорва жалбата като неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Възразява, че заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение не е прекомерно и съответства на размерите, определени с
чл.10 от Наредба № 1/2004г., като счита, че е дължимо и възнаграждението по т.2 от
Наредбата, доколкото от процесуалния й представител, освен молбата за образуване на
изпълнителното дело, са извършени и други действия, осъществяващи
представителство й.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Г.К. с рег.№ 924 на КЧСИ, с които е
заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 14.07.2021г. на Е.В. И., чрез
пълномощника й – адв. В.Н. срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен
лист от 08.07.2021 г., издаден от СРС, 53 състав по гр.д.№ 59774/2020 г. С
изпълнителния лист „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Е. И. сумата от 102 лева,
представляваща разноски в исковото производство. Към молбата по чл.426 ГПК е
представено пълномощно от 08.07.2021г., с което адв. В.Н. е упълномощен да
представлява взискателката Е. И. и инкорпориран в пълномощното договор за правна
защита и съдействие, с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., заплатено изцяло в брой.
На 19.07.2021г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочен и размерът на дължимите разноски по изпълнителното
производство, в това число сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение. С ПДИ
длъжникът е уведомен за наложен запор върху банковата му сметка в „Общинска
банка“ АД – до размера на задълженията по изпълнителното дело. Запорът е наложен
със запорно съобщение изх.№ 10193/15.07.2021г.
От представеното по изп.дело платежно нареждане се установява, че в деня, в
който на длъжника е връчена ПДИ /19.07.2021 г./, е преведена по сметка на ЧСИ от
сметката на длъжника в „Общинска банка АД – цялата сума , предмет на принудително
събиране, включително и за определеното адвокатско възнаграждение за
пълномощника на взискателя..
С възражение вх.№ 06234/28.07.2021г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е заявил искане за
намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение като
прекомерно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на изп.делото, както и
поради факта, че процесуалният представител на взискателя е подал единствено молба
за образуване на изпълнителното производство. Заявено е и искане за намаляване на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като последица от намаляването на
адвокатското възнаграждение.
С обжалваното разпореждане от 31.08.2021 г. ЧСИ Г.К. е оставил без уважение
молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни
изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител–разпореждане от 31.08.2021г., с което е оставено без уважение
възражението вх.№ 06234/28.07.2021г. на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Това
разпореждане е връчено на длъжника „Т.С.“ ЕАД на 01.09.2021г., а частната жалба е
2
подадена на 13.09.2021г.- в рамките на преклузивния 2 седмичен срок по чл.436, ал.1
от ГПК.
При проверка за законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:
Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК изчерпателно и лимитивно изброява действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава 39 от ГПК,
обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в
ГПК е в част първа "Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника
за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал.1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма,
от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за
разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е
реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно
причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната
страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е
предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение
на съдебния изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за
празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата
на чл. 78, ал.5 от ГПК е също в част първа "Общи правила" и важи както за исковия
процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също
има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася по
искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като
неговият акт подлежи на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо,
тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да
договаря с пълномощника си - адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска
намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква
съдебния изпълнител да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и
възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на
длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение,
респективно отказ на съдебния изпълнител. С оглед изложените мотиви и предвид
систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК в общите правила на ГПК,
съдът приема, че тази обща разпоредба намира приложение и в изпълнителния процес.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва
да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява
извършеното на 19.07.2021г. - в срока за доброволно изпълнение, погасяване на
задължението по изпълнителното дело в пълен размер. При тази хипотеза съдът
приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
3
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото
последните действия не са извършени и няма да бъдат извършени от процесуалния
представител на длъжника, предвид пълното удовлетворяване на взискателя в срока за
доброволно изпълнение.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че обжалваното разпореждане
на ЧСИ Г.К., с което възражението на длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без
уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата от
200 лева. Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на
таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При този изход на делото – установена основателност на жалбата, на
жалбоподателя се дължат направените разноски в настоящото отделно и самостоятелно
производство в размер на 75,00лв., включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.” ЕАД - длъжник по изпълнително дело №
20219240400581 по описа на ЧСИ Г.К. с рег.№ 924 на КЧСИ, разпореждане от
31.08.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на
приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК
и като последица от това- намаляване и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя Е.В. И. по изпълнително дело №
20219240400581 по описа на ЧСИ Г.К. с рег.№ 924 на КЧСИ до размера на сумата от
200,00 лева.
ОСЪЖДА Е.В. И. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 75,00лв.- разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4