РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Берковица, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100181 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „А1
България“ ЕАД против Т. Н. Н. кумулативно обективно съединени искове по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД – установителни искове за
признаване на установено, че ответницата дължи суми в общ размер на 298.62
лева, от които 99,13 лв. - неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги и начислената мораторна лихва върху тях в размер на 25,77
лв. за период на забава 26.03.2021 г. - 14.12.2023 г., 140,10 лв. - общ размер
неустойки и начислена мораторна лихва върху тях в размер на 33,62 лв. за периода
02.08.2021 г. 14.12.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 27/2024 г. по описа на РС – Берковица, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди в исковата си молба и
уточнителна молба с вх. № 1706/14.06.2024, че на 25.11.2020 г. между „А1
България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), в качеството на
мобилен оператор и ответницата, в качеството на абонат, е бил сключен
1
договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия
уникален номер ********* със системен партиден номер М6629539.
За периода от 07.02.2021 г. – 06.07.2021 г. е било извършено изпълнение
от страна на дружеството. Ответницата не е заплатила съответно
възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите
условия на „А1 България” ЕАД и е натрупала просрочени задължения за
неплатени електронни съобщителни услуги за посочения период. В тази
връзка договора е прекратен поради неплащане продължило повече от 124
дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в общ размер на 140.10 лв.
Предвид гореизложеното за периода от 10.03.2021 г. – 01.08.2021 г.
ответницата дължи на ищцовото дружество суми в общ размер на 298.62
лева, от които 99,13 лв. - неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги и начислената мораторна лихва върху тях в размер на
25,77 лв. за период на забава 26.03.2021 г. - 14.12.2023 г., 140,10 лв. - общ
размер неустойки и начислена мораторна лихва върху тях в размер на 33,62
лв. за периода 02.08.2021 г. 14.12.2023 г.
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 27/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземането в полза на „А1 България“ ЕАД против ответницата за
горепосочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
27/2024 г. на РС – Берковица, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна Т. Н. Н. не е подала отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок.
2
След изтичане на срока за отговор представя доказателства, че на
25.07.2024 г. е платила част от претендираната сума в размер на 159.10 лева
/системен бон на л. 92/.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, по силата на което за изпълнение на
договора се ангажира отговорността на ответника; че вземането е станало
изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на
претендираните вземания и основанията за възникването им, както и размера
на търсените суми.
По иска за обезщетение за забавено плащане на главницата ищецът
следва да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В хода на делото ищецът с допълнителна молба вх. № 3536/11.12.24 г. е
заявил, че признава направено от страна на ответницата доброволно плащане,
в общ размер на 159.10 лева, което е извършено в хода на делото на 25.07.24 г.
/за което е приложен системен бон на л. 92/, представляваща главница за
неплатени услуги и неустойка, като е оттеглил претенцията си за главниците
до размера на посочената сума и е заявил, че остава непогасен остатък от
главницата за неустойка в размер на 80.13 лева.
С Протоколно определение от 11.12.24 г. съдът е прекратил
производството в частта за сумата от 159.19 лева, представляваща
главница за неплатени услуги и неустойка, като част от общо заявената
сума, поради заявено оттегляне на иска при условията на чл. 232 ГПК,
предвид което предмет на делото е останал предявеният иск само за
главницата за неустойка в размер на 80.13 лева, както и претендираните
лихви върху двете главници.
С допълнителна молба вх. № 9/03.01.25 г. ищецът е заявил, че
3
ответницата е заплатила изцяло претендираната главница, включително
остатъка за нестойка в размер на 80.13 лева и в тази връзка сочи, че
претендира заплащане само на мораторната лихва върху двете главници, така
както са заявени с исковата молба.
Като доказателство по делото е приет системен бон на л. 121 за
извършено в хода на делото плащане - на 26.12.24 г. за сума в размер на 80.13
лева.
С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе
предвид така направеното плащане, както и направеното в тази връзка
изявление на ищеца, че приема същото като изпълнение на вземането си за
неустойка. Предвид липсата на заявен отказ, респективно оттегляне от иска за
вземането за остатъка от неустойката в размер на 80.13 лева, същият следва да
се отхвърли като неоснователен.
Така предмет на спора остават само претендираните суми за лихви върху
двете главници в размер на 25,77 лв. върху главницата за услуги, съответно
33,62 лв. върху главницата за неустойка.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за
електронни съобщителни услуги в размер на 25.77 лв.:
По делото не се спори, а и от събраните доказателства /неоспорения
Договор за електронни съобщителни услуги – на л. 45 гръб, идентифициран с
неговия уникален номер ********* със системен партиден номер М6629539,
анекси и приложения към него се установи, че на 25.11.2020 г. между страните
е възникнало валидно облигационно отношение по силата, на което ищцовото
дружество се е задължило да предоставя на ответницата електронни
съобщителни услуги.
Ответницата не спори, че ищцовото дружество й е предоставило
електронни съобщителни услуги за посочения период. Не оспорва
претендираните суми по размер, респективно че за тях са издадени
посочените в исковата молба фактури за предоставени услуги.
Според чл. 21.5. и чл. 21.6 от приложимите ОУ операторът предоставя 15-дневен срок
от издаване на фактурата за доброволното й плащане и това именно е релевантният момент,
към който следва да се преценява дали ответницата е изпаднала в забава за тяхното плащане,
като извън този срок ответницата е разполагала след това и 6- месечен срок за оспорване на
дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е
4
упражнил това свое право.
При това положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото дружество е
изправна страна, предоставило е електронни съобщителни услуги за посочения срок и при
установената в процесните фактури за мобилни услуги цена в общ размер на 99.13 лв., като
за ответницата е възникнало задължението да ги заплати, което тя е направила едва в хода на
настоящото исково производство на 25.07.24 г. /за което е приложен системен бон на л. 92
като част от плащане в общ размер на 159.10 лева/.
За периода от 26.03.2021 г. до 14.12.2023 г. ответницата е била изпаднала в забава и
дължи заплащане на лихва на ищеца.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
Както се посочи по-горе съгласно чл. 21.5 от ОУ абонатът следва да
заплати задължението си в 15- дневен срок от издаване на фактура.
В конкретния случай първата фактура е издадена на 10.03.2021 г. и
следователно е с падеж на 25.03.2021 г. или считано 26.03.2021 г. ответницата
е изпаднала в забава за заплащане на задължението по нея. При доказана
основателност на вземането за обезщетение за забава и при съобразяване
правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът с помощта на електронен
калкулатор определи неговия размер на сумата от 29.51 лева, за периода от
26.03.2021 г. до 14.12.2023 г. Предвид което предявеният иск за сумата от
25.77 лева – лихва върху главницата за услуги се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за
неустойка в размер на 33.62 лв.:
Претенцията на ищеца се явява неоснователна поради следните причини,
Същата се основава на твърдението, че Договор № ********* със
системен партиден номер М6629539 е прекратен предсрочно по вина на
абоната поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ.
Съдът намира, че претендираните последици от прекратяване на
договора са неоснователни и за ищеца не е възникнало правото да търси
неустойка, тъй като по делото не се установи договора да е развален по
надлежния ред.
Действително в чл.54.12 от ОУ е предвидена възможност за доставчика
5
едностранно, без предизвестие да прекрати индивидуален договор с
потребител, който не е платил дължими от него суми повече от 124 дни.
Клаузата по чл.54.12 от ОУ предвижда автоматично прекратяване, без
предизвестие и дори без уведомяване за прекратяването.
Тази клауза е в противоречие с императивната разпоредба на чл.87, ал.1
от ЗЗД, съгласно която „Когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.“
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление
от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока
му представлява по същество разваляне на договора, ако основанието за
прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на
задължение от страна на абоната. С оглед характера на насрещните престации
/за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие
занапред. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок, е основание за развалянето му, според
нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е
сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му също следва да е
в такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение.
По делото не се твърди и не са представени доказателства договорът
между страните да е прекратен по предвидения в закона ред – едностранно, с
писмено предизвестие от мобилния оператор, отправено до абоната-ответник,
поради виновно негово неизпълнение. Липсата на надлежно прекратяване на
договора препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца
за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото
фактическия състав за възникване това право не е завършен.
Предвид което съдът приема, че процесният договор не е прекратен на
посоченото основание, а оттук и не се дължи неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, съответно претенцията за
начисляване на мораторна лихва като акцесорна на главното вземане се явява
6
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство както за уважената част от иска в размер на 25.77 лева,
така и в частта, в която производството е прекратено за сумата от 159.10 лева,
съответно иска е отхвърлен за 80.13 лева поради извършеното плащане от
страна ответницата в хода на производството /в този смисъл Определение №
674 от 23.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 597/2011 г., IV г. о./.
Или съобразно посочените суми в общ размер на 265 лева от общо
претендираните 298.62 лева на ищеца се дължат заплатените от него разноски,
а именно – 356.89 лева /от заплатената ДТ в размер на 175 за разглеждане на
исковата молба, ДТ в размер на 76 лева за изготвяне на преписи и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение/ и 155.75 лева за заповедното производство
/от заплатената ДТ в размер на 25 лева и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение./
Ответницата не претендира заплащане на разноски, предвид което не й се
дължат такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения исков по реда на чл. 422
вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че Т. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. Б.,
ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски, СУМАТА 25,77 лева - начислената мораторна
лихва върху вземането за услуги за партиден номер М6629539 за период на
забава 26.03.2021 г. - 14.12.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение
7
по ч. гр. д. № 27/2024 г. по описа на РС – Берковица.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че Т. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.
Б., ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски СУМАТА 80.13 лв. - общ размер неустойки за
партиден номер М6629539, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.24 г. и начислена
мораторна лихва върху тях в размер на 33.62 лева за периода 02.08.2021 г.
14.12.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 27/2024
г. по описа на РС – Берковица.
ОСЪЖДА Т. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски СУМАТА 356.89 лева - разноски за исковото производство и 155.75
лева - разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8