Решение по адм. дело №1737/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. Я. М., чрез адв. Д. Д. от ХАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-131584/13.10.2025 г., издадена от Д. П. П. на длъжност мл. полицейски инспектор към Сектор Пътна полиция Хасково при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково.

В жалба са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и на неговата цел. Твърди се, че органът не приложил правилото на чл. 35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и ЗППАМ била преждевременно предприета, тъй като към датата на издаване ѝ имало сключена застраховка, която била предоставена незабавно. Поради това и ПАМ била приложена без законова цел за преустановяване на нарушението, защото то вече било преустановено. Сочи се, че не следвало водачът на автомобила да понася лична отговорност чрез отнемане на личното му СУМПС, затова че собственикът му не бил изпълнил свое задължение. Поддържа се още, че санкционирането за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) и прилагането едновременно с това на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП по същността си представлявало кумулиране на две отделни санкции, наложени в две отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което водило до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление, като в същия смисъл било Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС.

Предвид изложеното се иска да се отмени ЗППАМ № GPAM-131584/13.10.2025 г., издадена от Д. П. П. на длъжност мл. полицейски инспектор към С. П. полиция Хасково при ОДМВР – Хасково, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – младши полицейски инспектор към С. П. полиция Хасково при ОДМВР – Хасково (Д. П. П.), не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № GPAM-131584/13.10.2025 г., издадена от Д. П. П. на длъжност мл. полицейски инспектор към Сектор Пътна полиция Хасково при ОДМВР – Хасково, е наложена на П. Я. М. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач (СУМПС) на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) до предоставяне на сключена валидна застраховка.

В мотивите на заповедта е посочено, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4707758/13.10.2025 г. срещу жалбоподателя за това, че в [населено място] по [улица]до блок 30 в посока [населено място], е управлявал товарен автомобил „Опел Виваро“ с peг. № [рег. номер], собственост на Т. И. И. от [населено място], като автомобилът е нямал валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката. Посочено е и че така е нарушил чл. 638, ал. 3 КЗ.

По делото са приети като писмени доказателства още цитираният в заповедта АУАН серия GA № 4707758/13.10.2025 г., застрахователна полица "Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от жалбоподателя автомобил, сключена на 10.11.2024 г., със срок на действие от 00.00 ч. на 11.11.2024 г. до 23.59 ч. на 10.11.2025 г. и документ за плащане само на първата вноска по нея, застрахователна полица "Гражданска отговорност“ на автомобилистите за същия автомобил, сключена на 13.10.2025 г., със срок на действие от 11.30 ч. на 13.10.2025 г. до 23.59 ч. на 12.10.2026 г., както и справка за нарушител/водач.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № GPAM-131584/13.10.2025 г., същата е връчена на адресата ѝ на 13.10.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 23.10.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП и държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково. Видно от приетите Заповед № 272з-3007/25.07.2024 г. на Директора на ОДМВР – Хасково и Акт за встъпване в длъжност от 29.07.2024 г. Д. П. П. е назначен на длъжност мл. автоконтрольор в група на С. П. полиция Хасково при ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в т. 9 на заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково. Следователно, в случая не е налице основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният акт е издаден в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направеното в тази връзка възражение на жалбоподателя не може да бъде споделено. В случая са спазени общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. Тук е уместно да се отбележи, че смисъла и ефекта на налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП е да се преустанови извършено нарушение по ЗДвП с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия по отнемане на СУМПС. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП, която предвижда, че в случаите по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН. В този ред на мисли, не е налице и твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ не е в съответствие с материалния закон.

Съгласно цитирания в нея чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП в приложимата му редакция след изм. с ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., ПАМ временно отнемане на СУМПС се налага до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца. Следователно, срокът ѝ е изрично определен в закона и при посочването му в заповедта административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като не определя неговия размер. Безспорно е обаче, че в процесната ЗППАМ срокът, за който се прилага наложената ПАМ, е определен по следния начин „до предоставяне на сключена валидна застраховка“, т.е. пропуснат е предвиденият от законодателя краен момент „не повече от 6 месеца“. По този начин органът не се е съобразил с изрично уредената в ЗДвП възможност дори и при евентуална липса на сключена валидна застраховка, действието на ПАМ да отпадне след изтичане на максималния срок от 6 месеца. Тук е уместно да се отбележи, че ответникът не е бил длъжен да определи конкретен срок на действие на процесната мярка, но в случая той не е приложил правилно материалния закон, пропускайки да посочи неговите императивни рамки, които се явяват задължителен реквизит на заповедта. Касае се за съществено нарушение, защото то рефлектира както върху самото волеизявление на административния орган, доколкото целта на закона не допуска да се налага ПАМ при липса на яснота относно нейния срок, така и върху правата на задълженото лице. Безспорно е, че тази ПАМ не е безсрочна и не може да се изпълнява без ограничение във времето, респ. налага се за определен максимален срок, след изтичането на който изземването на СУМПС представлява действие на администрацията без основание.

Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалвания акт по отношение на другите наведени от оспорващия доводи за противоречието му с материалния закон, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното им приемане за неоснователни, не би се стигнало до по различен резултат с оглед установената незаконосъобразност на процесната заповед.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на П. Я. М. е основателна, респ. оспорената от него заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 1 010,00 лв., от които 10,00 лв. за внесена държавна такса и 1 000,00 лв. за платено възнаграждение на един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 22.10.2025 г. Възражението за прекомерност на последното е неоснователно, защото размерът му е справедлив и обоснован, тъй като е съобразен, както с фактическата и правна сложност на делото, така и с осъществената от упълномощения адвокат защита по него.

В съответствие с чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и по арг. от § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните му разпоредби и чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-131584/13.10.2025 г., издадена от Д. П. П. на длъжност мл. полицейски инспектор към Сектор Пътна полиция Хасково при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково да заплати на П. Я. М., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], общ. Димитровград, обл. Хасково, сумата от 1 010,00 лева (516,40 евро), представляваща направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.