№ 14187
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110101956 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу К. Г. В., А. Г. М. и К. Б. В. - за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 35655/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
суми за главница и лихви за топлинна енергия и дялово разпределение за недвижим
имот, находящ се в *************. Тъй като заповедта била оспорена от двама от
длъжниците, а на трети връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били
дадени указания за предявяване на установителен иск. В исковата молба са изложени
твърдения, че ответниците, в качеството на съсобственици на процесния недвижим
имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ.
Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
1
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Нелбо” АД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество
сумите, както следва: 1/ К. Б. В. – сумата от 692,67 лева, представляваща 1/6 част от
сумата от общо 4156,03 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата 99,94 лева,
представляваща 1/6 част от сумата от общо 599,64 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022г. до
07.05.2024 г., сумата от 4,32 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 25,92
лева, представляваща главница на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва, считано от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,97 лева,
представляваща 1/6 част от сумата от общо 5,82 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
07.05.2024 г.; 2/К. Г. В. - сумата от 1385,34 лева, представляваща 2/6 части от сумата от
общо 4156,03 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата 199,88 лева,
представляваща 2/6 части от сумата от общо 599,64 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022г. до
07.05.2024 г., сумата от 8,64 лева, представляваща 2/6 части от сумата от общо 25,92
лева, представляваща главница на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва, считано от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,94 лева,
представляваща 2/6 части от сумата от общо 5,82 лева, представляваща обезщетение за
2
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
07.05.2024 г.; 3/А. Г. М. - сумата от 1385,34 лева, представляваща 2/6 части от сумата
от общо 4156,03 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата 199,88 лева,
представляваща 2/6 части от сумата от общо 599,64 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022г. до
07.05.2024 г., сумата от 8,64 лева, представляваща 2/6 части от сумата от общо 25,92
лева, представляваща главница на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва, считано от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,94 лева,
представляваща 2/6 части от сумата от общо 5,82 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
07.05.2024 г. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили идентични писмени отговори от
ответниците К. Г. В. и А. Г. М., в които се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца за
наличието на облигационно връзка между страните. Прави се възражение за настъпила
погасителна давност по отношение на претендираните суми, неоснователност на
претенцията за дялово разпределение , както и дължимостта на лихва за забава. По
изложените в отговорите доводи се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът К. Б. В. не е подал отговор.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 35655/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено тримата
ответници и ************* Б.а /по отношение, на която издадената заповед е влязла в
сила и е издаден изпълнителен лист/ да заплатят на кредитора – настоящ ищец сумата
от общо 4156,03 лева, представляваща доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
12.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 599,64 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022г.
до 07.05.2024 г., сумата от общо 25,92 лева, представляваща главница на извършена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 12.06.2024г. до изплащане на
3
вземането, сумата от общо 5,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 07.05.2024 г., сумата
от общо 95,75 лева - държавна такса и сумата от общо 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, съобразно посочените в заявление идеални части за всеки от тях.
С разпореждане от 10.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 35655/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от двама от длъжниците, а на
трети е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя -
настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
От приложения и неоспорен от ответника заверен препис от нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ № 122, том IV, дело №
722/1973 г. се установява, че собственик на процесния недвижим имот е бил
************* М..
От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
************* М. е починал на 26.11.1994 г., като е оставил четирима наследници по
закон – съпруга и три деца. Видно от същото удостоверение е, че съпругата е починала
на 22.12.2017 г.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от
Столична община, район Нови Искър е, че едно от децата на собственика на процесния
недвижим имот е починало на 21.12.2022 г., като е оставило двама наследници по
закон – съпруг и дъщеря.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
4
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай от горепосочените писмени доказателства се обосновава
извод, че ответниците К. Г. В. и и А. Г. М. /деца на собственика на процесния
недвижим имот/ се легитимират като собственици на по 2/6 ид.части от процесния
недвижим имот, а ответника К. Б. Варидинов /син на починала дъщеря на
наследодателя/ - на 1/6 ид.ч. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата
на това правоотношение през исковия период ответниците са били клиент на топлинна
енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата, съразмерно на притежаваната
от всеки от тях идеална част в съсобствеността. Обстоятелството дали в процесния
обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите
и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
5
облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответниците не оспорват количеството и стойността на доставената до
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищеца
стойност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде разгледано
обективираното в писмените отговори възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 12.06.2024 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността, погА.и
по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 12.06.2021 г.
Ето защо и съобразявайки представената по делото справка за издадени фактури през
исковия период, съдът приема, че няма погА.и по давност задължения за главница, тъй
като изискуемостта настъпва след изтичане на 45 дни от издаването на фактурата. В
случая първата издадена фактура от исковия период е от 31.05.2021 г.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана в пълните предявени размери, като се
дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда - 12.06.2024 г. до изплащане на вземането.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
6
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за вземания за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на горепосоченото
трето лице за извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я
7
претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност и недопустимост на главната искова
претенция за дялово разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явяват и
обусловените от нейното уважаване акцесорни искови претенции за обезщетение за
забава. Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
до ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер от 100,00 лева, тъй като делото не
е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание. Съразмерно на уважената част от предявените против ответника К. Б. В.
искове, последният дължи на ищеца сумата от 174,24 лева. Ответниците К. В. и А. М.
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 193,39 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото са представени доказателства
за направени разноски единствено от ответниците К. В. и А. М.. С оглед направеното
още с исковата молба възражение за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения, съдът след преценка на фактическата и правна сложност на спора и
обстоятелството, че делото е приключило само в едно открито съдебно заседание,
приема, че възнагражденията на процесуалните представители следва да бъдат
намалени до сумата от 350,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът следва да заплати на всеки от двамата ответници сумата от по 46,16 лева.
Ответникът К. В. не е представил доказателства за направени разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Съразмерно на уважената част от предявените против ответника К. Б. В. искове,
последният дължи на ищеца сумата от 28,33 лева. Ответниците К. В. и А. М. следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 56,64 лева. Възражението на ищеца
за прекомерност на претендираното от длъжниците – настоящи ответници адвокатско
възнаграждение е основателно, поради което същото следва да бъде намалено до
сумата от по 200,00 лева, като съразмерно на отхвърлената част от исковете против К.
8
В. и А. М. ищецът следва да им заплати сумата от по 26,38 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу К. Б. В., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 692,67 лева,
представляваща 1/6 част от сумата от общо 4156,03 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в *************, ведно със законната
лихва, считано от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за сумата 99,94 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо
599,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.08.2022г. до 07.05.2024 г., за сумата от 4,32 лева,
представляваща 1/6 част от сумата от общо 25,92 лева, представляваща главница на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 12.06.2024г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 0,97 лева, представляваща 1/6 част от
сумата от общо 5,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 07.05.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу К. Г. В., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1385,34
лева, представляваща 2/6 части от сумата от общо 4156,03 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в *************, ведно със законната
лихва, считано от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за сумата сумата 199,88 лева, представляваща 2/6 части от сумата
от общо 599,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2022г. до 07.05.2024 г., сумата от 8,64 лева,
представляваща 2/6 части от сумата от общо 25,92 лева, представляваща главница на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 12.06.2024г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1,94 лева, представляваща 2/6 части от
сумата от общо 5,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 07.05.2024 г.
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу А. Г. М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1385,34
лева, представляваща 2/6 части от сумата от общо 4156,03 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в *************, ведно със законната
лихва, считано от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за сумата сумата 199,88 лева, представляваща 2/6 части от сумата
от общо 599,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2022г. до 07.05.2024 г., сумата от 8,64 лева,
представляваща 2/6 части от сумата от общо 25,92 лева, представляваща главница на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 12.06.2024г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1,94 лева, представляваща 2/6 части от
сумата от общо 5,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 07.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Б. В., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 174,24 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 28,33 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 35655/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Г. В., ЕГН ********** и А. Г. М., ЕГН
********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от по 193,39
лева от всеки от тях, представляваща направените разноски по исковото
производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с уважената част от исковете
и сумата от по 56,64 лева от всеки от тях, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 35655/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да
заплати на К. Г. В., ЕГН ********** и А. Г. М., ЕГН ********** сумата от по 46,16
лева на всеки от тях, представляваща направените разноски по исковото
производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с отхвърлената част от
исковете и сумата от по 26,38 лева на всеки от тях, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 35655/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
10
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “Нелбо” АД, ЕИК
*********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11