Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 20.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на
четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря Дафинка Борисова като
разгледа докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 270 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение
№103 от 15.10.2019 г. по гр.д. №249/2019 г. Никополски Районен съд е:
ОСЪДИЛ
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.2, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР
Главна дирекция „***, с адрес: гр.С., бул.“***“№*** и адрес за кореспонденция:
гр.Р., бул.“***“ №***, да заплати на Л.М.М., ЕГН: **********,***, чрез адв. В.П.
от ПлАК със съдебен адрес: ***, сумата от 1 566.78 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото – 02.07.2019 г. до окончателното
ѝ заплащане.
ОСЪДИЛ
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Главна дирекция „***, с адрес: гр.С., бул.“***“№***
и адрес за кореспонденция: гр.Р., бул.“***“ №***, да заплати на Л.М.М., ЕГН: **********,***,
чрез адв. В.П. от ПлАК със съдебен адрес: ***, сумата от 219.89 лв. за периода от 01.10.2016 г. до датата на подаване на ИМ
– 02.07.2019 г.
ОСЪДИЛ на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция „***, с адрес: гр.С., бул.“***“№***
и адрес за кореспонденция: гр.Р., бул.“***“ №***, да заплати на Л.М.М., ЕГН: **********,***,
чрез адв. В.П. от ПлАК със съдебен адрес: ***, направените по делото разноски в
размер на 550 лв.
ОСЪДИЛ на
основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „*** с адрес: гр.С., бул.“***“№***
и адрес за кореспонденция в гр.Р., бул.“***“ №***, да заплати по сметка на
Никополски Районен съд държавна такса в размер на 100 лв.
Недоволен
от решението е останал ответникът Главна дирекция „***“ в *** и е подал
въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно и
вместо него да се постанови друго, което
да бъдат отхвърлени ищцовите претенции. Претендират се разноски, в т.ч. и за
юриск. възнаграждение.
Препис от
въззивната жалба е връчен на 27.11.2019 г. на Л.М.М.. На 03.12.2019 г. е
подаден отговор с искане да бъде потвърдено обжалваното решение.
Първоинстанционният
съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски
Окръжен съд, където то е постъпило на 09.12.2019 г. и за разглеждане на
въззивната жалба е образувано в.гр.д. №1065/2019 г.
Въззивният
съд е констатирал, че приложеното първоинстанционно дело е гр.д. №359/2019 г.,
а не както е посочено в „шапката“ на решението – гр.д. №249/2019 г. Приел е, че
се касае се за ОФГ и с определение №1815 от 20.12.2019 г. е прекратил
производството по в.гр.д. №1065/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е
изпратил на Никополски Районен съд негово гр.д. №359/2019 г. за поправка на ОФГ
в постановеното по делото решение.
Гр.д.
№359/2019 г. на Никополски Районен съд, в т.ч. и постановено по реда на чл.247
от ГПК решение №20 от 05.02.2020 г., се е върнало на 09.03.2020 г. в Плевенски
Окръжен съд и за разглеждане на първоначалната въззивна жалба е образувано
в.гр.д. №270/2020 г. Срещу решение №20 от 05.02.2020 г. не е подавана въззивна
жалба.
С
определение №324 от 09.03.2020 г. въззивната жалба е приета за допустима и
редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането и.
На
12.05.2020 г. по делото са постъпили писмени бележки и списък по чл.80 от ГПК
от Главна дирекция „***. Процесуалният представител на въззивника – юриск. С. е
заявила, че не възразява да бъде даден
ход на делото в о.с.з. на 14.05.2020 г. и е пледирала за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на решение за отхвърляне изцяло на предявените
искове. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение в размер на 300 лв. и
за ДТ във връзка с въззивното обжалване в размер на 50 лв.
На
13.05.2020 г. по делото са постъпили писмено становище, списък по чл.80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие от Л.М.М.. Процесуалният
представител на въззиваемия адв. В.П. е заявила, че не възразява да се даде
ход на делото в о.с.з. на 14.05.2020 г. и е изложила аргументи за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се разноски за адв. възнаграждение в размер
на 300 лв.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно, че през периода от 01.07.2016
г. до 30.06.2019 г. Л.М.М. е заемал длъжността „***“ в ГПУ-*** към Регионална дирекция „***“-Р. при Главна
дирекция „***“ в ***, като е работел на 12-часови смесени смени.
Не е спорно, че в ГПУ-*** към Регионална дирекция „***“-Р. при Главна
дирекция „***“ в *** е установено сумирано изчисляване на работното време – за тримесечен
период.
В исковата молба се твърди, че през
периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. Л.М.М. е
положил общо 1 744 часа нощен труд и за тях е претендирал допълнително
заплащане в размер на 1 745.74 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждане на делото.
Л.М.М. претендира
и сумата от 200 лв. като лихва за забава върху главницата от 1 745.74 лв.
Според ищеца, е приложима
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Ищецът сочи като съответен
коефициент 1.143, който се получава при отношение „8 часа дневно работно време
: 7 часа нощно работно време“. След преизчисление с този коефициент процесните 1
744 часа стават 1 993.392 часа.
Според ищеца, разликата от 249.392
часа /1 993.392 – 1 744/ се явява извънреден труд, който следва да му бъде
възмезден при часова ставка 7 лв.
Видно от
заключението на ВЛ Т. И., положеният нощен труд е 1 616 часа, т.е. с 128 часа
по-малко.
Часовата ставка, изчислена на база основните работни заплати на ищеца през
процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден труд, е 6.78 лв. Така за 231.088
часа /1 847.088 – 1 616/ при часова ставка 6.78 лв. се получават 1 566.78
лв. Лихвата за забава възлиза на 219.89 лв.
В о.с.з. на 03.10.2019 г. ищецът е
поискал и съдът е допуснал изменение на предявените искове, съгласно което те
да се считат предявени съответно за 1 566.78 лв. и за 219.89 лв., които
именно суми са присъдени с обжалваното решение.
Никополски Районен съд е възприел
тезата на ищеца, че е приложима субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НОСРЗ, поради липсата в действащите през процесния период наредби на министъра
на вътрешните работи на норма за коефициент за преобразуване на часовете нощен
труд. В обжалваното решение е прието, че това преобразуване на нощния труд в
дневен води до отчитането му като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че
първоинстанционният съд е квалифицирал спорното материално право неправилно,
без при това да е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна
квалификация на спора обуславя правилността на решението и налага след неговата
отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и да разреши
спора по същество.
Спорното
право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба релевантни
фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба Л.М.М. не
сочи каква е нормата за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена,
т.е. че е работил извънредно.
Л.М.М. твърди единствено, че е
работил на 12-часови смени и че е полагал нощен труд, т.е. такъв между 22 часа
и 6 часа. Това означава, че смените са били смесени. Нито ищецът сочи изрично,
нито по дедуктивен път е възможно съдът да извлече извод за някакво установено
за него работно време, респ. за надвишаване на нормата и за полагане на извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния
период определен брой часове нощен труд и претендира допълнително
възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет,
т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от заплащането на дневния труд. За
това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда преизчисление на нощния труд в дневен
чрез коефициент. За сравнение – по правилото на чл.262 от КТ извънредния труд
също се заплаща с увеличение, чиито минимални размери обаче са конкретно
посочени и не е нужно преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание
/факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за
него плащане с увеличение по двата начина
– и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез прилагане на завишена с 50 %
часова ставка. Никополски Районен съд безкритично е приел тази квалификация и е
уважил иска, присъждайки възнаграждение за извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче,
фактите сочат за положен нощен труд, а претенцията е да бъде платено
допълнително възнаграждение за него.
Съдът не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на
това допълнително възнаграждение. Според въззивната инстанция, в случая за
часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за часове дневен
труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение, каквото се
дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента по чл.9, ал.2 от
НОСРЗ и от полученото се вади базата преди преизчислението /защото тя вече е
платена като дневен труд/ и разликата се плаща също като дневен труд, а не при
завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин – преизчислението с коефициента се
прави, за да се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при
прилагане на дневната ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки –
дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в
дневен и разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове,
която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната
ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за
каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Никополски
Районен съд е приел, че празнотата в специалната нормативна уредба относно
служителите в МВР налага прилагането на общата нормативна уредба, в частност
НСОРЗ. В потвърждение на този извод, според Плевенски Окръжен съд, е нормата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд
за времето между 22 ч. и 6 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Част
от тази специална закрила е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при
5-дневна работна седмица нормалната продължителност на работното време през
нощта е 7 часа. Именно тази нормална продължителност на нощния труд трябва да
се ползва при определяне на коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
Между страните не е спорен общия
брой часове нощен труд за процесния период – 1 616. Не е спорен и резултата от
преизчислението с коефициент 1.143 – 1 847.088. Часовата ставка без
увеличение с 50 % е 4.52 лв., което означава, че се дължи допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 1 044.52
лв., получено чрез умножение на тази часова ставка и разликата от 231.088
часа. Именно за сумата от 1 044.52 лв. се явява основателен и доказан
предявения иск.
Уважаването на главния иск
предпоставя уважаването и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Плевенски
Окръжен съд изчисли с помощта на on-line калкулатор за законна лихва, че сборът
на лихвите за забава, начислени върху дължимите за всяко тримесечие от
процесния период допълнителни възнаграждения за нощен труд, считано от деня,
следващ края на съответното тримесечие до 02.07.2019 г., възлиза на 144.98 лв. Именно за тази сума се явява
основателен и доказан иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на спора по същество
на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна
дирекция „***“ в *** следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд ДТ в
размер на 50 лв.
Главна
дирекция „***“ в *** следва да плати в полза на Л.М.М. сумата от 332.75 лв., явяваща се разноски по
компенсация, направени в първата инстанция. При определяне на тази сума, съдът
е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на
100 лв.
Главна
дирекция „***“ в *** следва да плати в полза на Л.М.М. и сумата от 149.59 лв., явяваща се разноски по
компенсация, направени във въззивната инстанция. При определяне на тази сума,
съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№103 от 15.10.2019 г. по гр.д. №359/2019 г. по описа на Никополски
Районен съд, в което е била допусната очевидна фактическа грешка – поправена на
основание чл.247 от ГПК с влязло в сила решение №20 от 05.02.2020 г. по гр.д. №359/2019
г. по описа на Никополски Районен съд, и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА
на
основание чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140,
ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ Главна дирекция „***“ в *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Л.М.М.,
ЕГН: **********,***, сумата от 1 044.52 лв., явяваща се неизплатено допълнително възнаграждение за нощен
труд, положен в периода 01.07.2016 г. до
30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на делото – 02.07.2019 г. до окончателното ѝ заплащане, а
иска за разликата до претендираните 1 566.78
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД Главна дирекция „***“ в *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Л.М.М.,
ЕГН: **********,***, сумата от 144.98
лв., представляваща сбора на
лихвите за забава, начислени върху дължимите за всяко тримесечие от процесния
период допълнителни възнаграждения за нощен труд, считано от деня, следващ края
на съответното тримесечие до 02.07.2019 г., а иска за разликата до претендираните
219.89 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от Главна
дирекция „***“ в *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ДТ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Главна
дирекция „***“ в *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Л.М.М., ЕГН: **********,***, сумата от 332.75 лв., явяваща се разноски по
компенсация, направени в първата инстанция, както и сумата от 149.59 лв.,
явяваща се разноски по компенсация, направени във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: