П Р О Т О К О Л
31.05.2010 г., Велико Търново
Великотърновски районен съд Четвърти състав
На 31.05.2010 г.
В публичното заседание в следния състав:
Районен съдия: Кирил Хаджитанев
Секретар: М.И.
Сложи за разглеждане докладваното от съдията
НЧХД
№493 по описа за 2010 г.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛЯТ – Б.М.К., редовно
призован, се явява лично и с адв. Косев, редовно упълномощен.
ПОДСЪДИМИЯТ – М.И.Н., редовно
призован, се явява лично.
В залата се явява адв. Г.П.,
определен от ВТАК за служебен защитник на подсъдимия Н. с писмо изх. №496/2010
г.
Подсъдимият Н. – Желая да ме
защитава адв. П..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Назначава адв. Г.П.П. от ВТАК за
служебен защитник на подсъдимия М.И.Н. в настоящото наказателно производство.
Съдът на основание чл.271, ал.6
от НПК подканва страните да вземат отношение по определения граждански иск.
Адв. Косев – Поддържаме така
предявения граждански иск и молим доверителя ми да бъде конституиран като
граждански ищец, и моля да бъде приет за съвместно разглеждане гражданския иск
в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва.
Адв. П. – Да се приеме
гражданския иск. Същият е своевременно предявен. Нямаме искания.
Подсъдимият лично – Предоставям
на съда.
Съдът счита, че предявеният
граждански иск, ведно с тъжбата, е процесуално допустим. Предявен е в
необходимото процесуално време преди даване ход на съдебното следствие от
активно легитимирана страна. Същият не сочи към данни, които да дават на съда
основания да счита, че разглеждането му ведно с наказателното производство би
довело до отлагане на последното, с оглед на което съдът счита същия за
допустим за съвместно разглеждане.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема за съвместно разглеждане предявения от Б.М.К. ***, с ЕГН **********,
граждански иск против М.И.Н. ***, с ЕГН **********, за сумата от 20000.00 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението,
изразяващи се в причинен силен душевен смут, унизяване, сконфузване,
притеснения и вдигнато високо кръвно, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.03.2010 г. до окончателното й изплащане.
Конституира Б.М.К. в качеството му на граждански ищец в
наказателното производство.
Адв. Косев – Да се даде ход на
делото.
Адв. П. – Да се даде ход на
делото.
Подсъдимият – Да се даде ход на
делото.
Съдът счита, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
Дава ход на делото.
Снема самоличността на
подсъдимия:
М.И.Н. – роден на *** ***
Търново, постоянен адрес гр. Велико Търново, ул. „Силвестър Пенов” №14,
български гражданин, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Съдът разяснява на страните, че
имат право да поискат отвод на съда и съдебния секретар след като изложат
мотиви за това.
Адв. Косев – Не правим отвод на
настоящия съдебен състав. Нямаме искания по реда на съдебното следствие.
Адв. П. - Не правим отвод на
съдебния състав по делото и от името на подзащитния ми ще изразя неговото
становище, което и той ще направи в съдебно заседание, а именно, че същият не
оспорва фактическата и правната страна на извършеното от него деяние на
18.03.2010 г. на сесията на Общинския съвет, в настоящото дело не отрича
обидните думи отправени към тъжителя и много съжалява за това, което е направил
и той лично ще обясни. След като изразяваме това становище, ако тъжителят
приеме предложението ни, да му заплатим сумата от 4000 лева от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, представляваща неимуществени
вреди и направени разноски по делото, в срок до 01.07.2010 г. При това
положение аз смятам, че не е необходимо да бъдат разпитвани явилите се днес
свидетели, тъй като доверителят ми признава всички факти и обстоятелства така,
както подробно са описани в тъжбата.
Подсъдимият лично – Ние с лицето Б.К.
***. Имали сме някакви по-остри въпроси и конкретно за общинската сесия на 18
март - бях се нервирал от някакви питания на г-н К.. Той имаше въпрос за закрити
детски ясли и градини, и просто в състояние на афект изтървах си нервите и
искам лично да поднеса всеобхватни искрени извинения, защото имам и морална
вина, и моля да бъдат приети моите извинения. /към тъжителя/ – Г-н К., искам да
поднеса моите всеобхватни извинения за вината, която извърших и моля да бъдат
приети тези извинения, тъй като всичко хуманно трябва да има бъдеще и моля да
приемете моите искрени извинения. Също искам да посоча, че не мога да преценя и
не съм информиран какви морални и финансови щети ще трябва да понеса като
наказание и искам да подам моята приятелска ръка. Поради заболяването ми не
можах лично да се явя на общинската сесия през месец май и лично да поднеса
моите извинения, защото имах здравословни проблеми. На следващата общинска
сесия ще се постарая лично от мое име да поднеса извинения.
На въпроси на адв. Косев:
Подсъдимият – Няколко дни преди
самата сесия аз прочетох във в-к „Борба”, че има питания, които ще зададе г-н К.
***, а там имаше по-рано една детска ясла, на ул. „Силвестър Пенов” №20 и там
сега живее г-н К., и как са закрити детски ясли и градини във Велико Търново и
във връзка с някакви предложения да се построят нови такива заведения. Имам
гражданска позиция и затова отидох на общинската сесия. И на други сесии съм
ходил. Обидните думи мисля че са документирани, но едно е изпуснато, а именно
въпросът ми към г-н К. - Вие в коя детска градина живеете? В момента не мога да
си спомня точно думите си, прочетох тъжбата, но не мога ясно да си спомня моите
думи. Не мога в момента ясно да си спомня думите си към г-н К..
Адв. Косев – Моля да бъдат приети
приложените с тъжбата писмени доказателства, както и изисканата справка за
съдимост, и моля да бъдат допуснати до разпит Петко Михайлов Тюфекчиев, Гани
Монев Пантилеев, Иван Величков И. и Камен Михайлов Алексиев. От последния
свидетел се отказваме. По предложението за спогодба ще вземем отношение след
разпита на свидетелите.
Адв. П. – Не възразявам, но ако
се приеме така приложената спогодба не е необходимо да ги разпитваме.
Съдът счита, че по случаите,
описани с тъжбата, в днешното съдебно заседание свидетелите ще допринесат за
разкриване обективната истина по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска до разпит в качеството на свидетели посочените лица.
Съдът снема самоличността на
свидетелите:
Петко Михайлов Тюфекчиев – на
Гани Монев Пантилеев – на
Иван Величков И. – на
Камен Михайлов Алексиев – на
Съдът предупреждава свидетелите
за отговорността, която носят по чл.290 от НК за лъжесвидетелстване и затаяване
на истината. Свидетелите обещаха да говорят истината, след което съдът изведе
същите от залата.
Съдът счита, че няма процесуални
пречки за даване ход на съдебното следствие, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
Дава ход на съдебното следствие с прочитане
на тъжбата от частния тъжител на основание чл.276, ал.1 от НПК.
Съдът на основание чл.276, ал.3
от НПК и чл.277, ал.1 от НПК запитва подсъдимия разбира ли в какво е обвинен и
го подканва да даде обяснения по обвинението.
Подсъдимият лично – Разбирам в
какво съм обвинен. Прочел съм материалите по делото. Става въпрос за морални
щети - обидил съм К. в състояние на нервна възбуда.
Съдът пристъпва към разпит на
свидетелите:
Свидетелят Тюфекчиев – Присъствах
на мартенската общинска сесия – четвъртък на 18.03.2010 г. Б. го познавам от
седем години, а господина /към подсъдимия/ го видях на тази сесия. Сесията беше
интересна като съдържание и имаше много граждани. К. имаше множество питания.
Господинът се провикна – „Престъпник. В затвора.”. Такова нещо не съм виждал и
това беше крайно смущаващо. Това бяха провиквания от място с мощен глас – „Престъпник.
В затвора.”.
Защитата – Нямам въпроси към
свидетеля.
Подсъдимият – Нямам въпроси към
свидетеля.
Свидетелят Пантилеев – Присъствах
на мартенската сесия на Общинския съвет тази година. По памет, ако се не лъжа, това беше 17.03.2010 г. Аз съм
общински съветник. Конкретно по една от точките от дневния ред поиска думата за
изказване г-н Б.К.. Излизайки на микрофона и правейки своето експозе от залата
се чу викане – „Престъпник. Махнете го от микрофона и от залата.”. В първия
момент всички бяха учудени. Ние седяхме на последния ред и в дясно от нас беше
този господин /към подсъдимия/. Не мина много време и се чуха втори път същите
реплики – „Престъпник. Махнете го от микрофона.”. Друго не си спомням и не знам
председателя дали му направи забележка за тишина в залата. К. не е предизвиквал
с нищо подсъдимия. След тези викове в залата имаше някакви аплодисменти, но чии
бяха не разбрах. В първия момент К. замълча, после се опита да продължи, но
направи кратко мълчание, може би според мен имаше момент на скованост. След
втория вик също забави изказването си и замълча. Според мен се притесни. С мен
не е споделял след това нищо. Недопустимо е в такава институция да се подвиква.
Друг такъв случай не помня да е имало в общинската зала.
Адв. П. – Нямам въпроси.
На въпроси на подсъдимия.
Свидетелят – Аз работя в БТК и
веднъж подсъдимият ме попита за моя електронен адрес и ме попита дали има начин
да му помогна за работа. Има правилник и ред в общинския съвет и председателят
определя колко е времето за изказване.
Свидетелят И. – Присъствах на
мартенската сесия на Общинския съвет. Аз съм общински съветник. Имаше инцидент
между К. и подсъдимия. Беше втората половина на изказването на К., а малко
преди това въпросният господин седна и когато К. се изказваше той започна да
вика – „Мошеник. Махнете го оттам.”. И нашият колега се смути и пресече
изказването си, пресече патосът, с който беше започнал. К. не го е предизвикал,
не е говорил за него, изказването беше относно точка от дневния ред. Хората
започнаха да се обръщат и да се питат какво става. Всичко това не е никак
приятно. Друг такъв случай не е имало в общинския съвет. Два мандата съм
съветник и токова нещо не е имало.
Адв. П. – Нямаме въпроси към
свидетеля.
Свидетелят Алексиев – Присъствах
на мартенската сесия на общинския съвет на редовно заседание. Аз съм общински
съветник, председател на група. На трибуната беше излязъл г-н К., но темата не
се спомням. Въпросният господин влезе, мина отстрани над входовете, където
сядат граждани. По време на изказването на К. този господин няколкократно се
провикна на висок глас и каза за К., че е престъпник. Каза: „Няма ли да махнете
този човек от трибуната.” и мисля че няколко пъти спомена това. К. се смути,
спря речта си, попита председателя Чокойски няма ли да вземе мерки и след
няколкократното настояване г-н Чокойски извика портиера от входа на общината и
въпросният господин беше изведен от залата. При самото извеждане нямаше
инциденти. Подсъдимият мирно и тихо си излезе. К. не е провокирал подсъдимия по
никакъв начин. Реакцията в залата – аз лично бях смутен, тъй като нямаше никакви
провокации от страна на К.. Той се изказваше относно точките, които
разглеждахме и няма никаква логика и връзка между изказването на К. и викането
на господина. Не си спомням точно реакциите на останалите присъстващи в залата.
Толкова обидно нещо не е имало в общинската зала.
Адв. П. – Нямам въпроси.
На въпроси на подсъдимия:
Свидетелят Алексиев – Разговаряли
сме с подсъдимия, тъй като редовно ходя на библиотека и няколко пъти пред входа
на библиотеката сме говорили. Сигурно и пред Младежки дом сме разговаряли. Не
си спомням от трибуната да е имало обидни думи срещу подсъдимия.
Съдът приканва страните към
спогодба.
Адв. Косев – От името на
доверителя си заявявам, че приемаме предложението на спогодба така, както беше
направено от подсъдимия. Същият да се покае и да се извини за постъпката си и
да заплати 4000 лева за неимуществени вреди претърпени вследствие на казаните
обидни изрази, ведно със законната лихва от 18.03.2010 г., в която сума влизат
и разноските по делото.
Тъжителят лично – Подкрепям
казаното от адвоката ми.
Подсъдимият лично – От душа и
сърце чувствам, че имам вина за некоректната и недобрата си постъпка. Искам да
помоля г-н Б.М.К. да приеме моите искрени и всеобхватни извинения, за да се
продължи живота напред. В крайна сметка на една улица живеем и за в бъдеще няма
да се случват такива неща. Много остра бележка си вземам за поведението си за в
бъдеще, защото не може да се живее така.
Съдът вписва в съдебния протокол
съдържанието на постигнатата между страните спогодба, а именно: Подсъдимият М.И.Н.
- роден на *** *** Търново, постоянен адрес гр. Велико Търново ул. „Силвестър
Пенов” №14, български гражданин, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, се
извинява на пострадалия Б.М.К., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********,
в съдебната зала като се задължава да заплати на същия сумата от 4000 лева
/четири хиляди лева/, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
18.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
неимуществени вреди вследствие на извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и
т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК, изразяващи се в причинен силен душевен смут, унизяване,
сконфузване, притеснения и вдигнато високо кръвно, в която сума са включени
направените от частния тъжител разноски по настоящото производство, в срок до
01.07.2010 г.
СПОГОДИЛИ СЕ:
ЧАСТЕН
ТЪЖИТЕЛ:
/Б.М.К./
ПОДСЪДИМ:
/М.И.Н./
Съдът на основание чл.289, ал.1
вр. с чл.24, ал.4, т.3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното и
наказателно производство в настоящото НЧХД №493/2010 г. по описа на ВТРС.
Определението не подлежи на
обжалване.
Постигната спогодба има силата на
влязла в сила присъда и не подлежи на обжалване.
На пострадалия Б.М.К. да бъде
върната внесената с вносна бележка BORD00478480 чрез Общинска банка, Финансов център Велико Търново, по сметка на Районен
съд Велико Търново, определена по чл.391, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от ГПК с
Определение от 27.05.2010 г. парична гаранция в размер на 2000.00 лева /две
хиляди лева/.
Определението не подлежи на
обжалване.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 11:40 часа.
Районен съдия:
Съдебен секретар: