Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 27,07,2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№7193 по описа на съда за 2019
г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от ***, чрез юрк.М., против Б.Б.Б., ЕГН **********,***, и
А.Б.Б., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответниците на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същите дължат на ищеца при разделна
отговорност всеки от тях следните суми: Б.Б.Б. – 224,23 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2016
г. – 30,04,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на сумите, и А.Б.Б. – 224,24 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2016 г. – 30,04,2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №4223/2016 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжниците. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №***. В
с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът А.Б.Б. не депозира писмен отговор. В
с.з. същият се явява лично и сочи, че скоро е разбрал, че има задължения за
парно, тъй като никой не живее в имота.Заявява, че брат му не живее в имота от
1994-1995 г.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Б.Б.Б. депозира писмен отговор, в който сочи, че не
живее в имота от 2004 г. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност, възражение за прекомерност на
претендираното юрк.възнаграждение и за недължимост на разноските, тъй като не е
станал причина за завеждане на делото. Не се явява в с.з., за
което е редовно призован.
Съдът, след
като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по
ч.гр.д.№4223/2019 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва
да се разгледа по същество.
Не се спори между страните, а се
установява и от представената Справка за декларирани имоти за ЕГН ********** – ***Б.,
и удостоверение за наследници на ***Б., че ответниците са съсобственици на
процесния топлоснабден имот, за който има открита партида при ищеца с аб.№***.
Видно е от представеното извлечение от
счетоводна сметка по същата партида /в настоящото гр.д./, че през процесния на
исковата молба период е била начислена сума за топлоенергия в размер на 549,08 лева.
От справката
по пера, инкорпорирана в ИМ, се установява, че размера на неизплатената
главница,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01,10,2016 г. до 30,04,2019 г., е в сбор
от следните компоненти - 244,11 лева за отопление без ИРУ, 298,23 лева е за ТЕ,
отдадена
от сградната инсталация и 6,74
лева за услугата дялово разпределение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предвид безспорния между страните
факт, че ответниците са собственици на процесния имот, за който има открита
партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в топлоснабдена
сграда, съдът приема, че ответниците имат качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на
закона (чл.150 от ЗЕ) при публично
известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и
ответниците. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по
делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Ответниците
са съсобственици на апартамент №21 в сградата и поради това имат качество на
потребители по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153,
ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответниците реално са ползвали
топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че
е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в
топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
В отговора
на ИМ ответникът Б.Б. е направил възражение за
погасяване на дължимите суми по давност, за периода преди 2017
г. Съдът
счита това възражение за неоснователно по следните съображения - съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, обвързващи страните по делото, купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. падежа за плащане на
дължимата за м.октомври 2016 г. главница е настъпил
на 02,12,2016 г. В съответствие с нормата на чл.111,
б."в" от ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна енергия се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, тъй като се касае за
периодични плащания и същият започва да тече не от датата на възникване на
задължението, а от датата на изискуемостта му, според правилото на чл.114, ал.1
от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен срок за главницата за м.октомври
2016 г.
е започнал да тече от 02,12,2016 г. /датата на падеж на задължението/ и не е
изтекъл към 25,06,2019 г., когато кредитора е депозирал заявлението
си по чл.410 от ГПК.
На основание гореизложеното съдът намира, че
искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва
да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в
размер на 75,00 лева за държавна такса, или по 37,50 лева за всеки от ответниците.
По отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева /в списък
по чл.80 от ГПК, депозиран в последното с.з./, съдът намира следното – с оглед
на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на
претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки
фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената
разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от
100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо съдът счита, че
на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното
производство в размер на 100,00 лева, или всеки от ответниците следва да
заплати на ищеца сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер на по 50,00 лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г.
на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25,00
лева за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сторените
разноски /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ от заповедното производство в
размер на 54,74 лева съразмерно с частта от
уска, която се установи, че съществува, или всеки от
ответниците следва да заплати на ищеца сумата от 27,37 лева –
деловодни разноски от заповедното производство.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Б.Б.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
***, сумата от 224,23 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2016
г.
– 30,04,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, която сума
представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4223/2019 г. по
описа на РС Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че А.Б.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, сумата от 224,24 лева
главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2016
г.
– 30,04,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумите, която сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4223/2019 г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Б.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 87,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Б.Б.,
ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 87,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Б.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 27,37 лева съразмерно с частта от
вземането, която се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Б.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 27,37 лева съразмерно с частта от
вземането, която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: