Решение по адм. дело №349/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на Т. С., [ЕГН], притежаващ разрешение за пребиваване № RA002702, издадено на 20.05.2024 г. от Министерство на вътрешните работи, с адрес [населено място], общ. Търговище, [улица], действащ чрез пълномощника си адв. А. А. М. – АК Търговище, ЛН № **********, съдебен адрес: град Търговище, [улица], вх. Б, ет. 2, кантора 7, против Заповед № 363з-1067 от 30.05.2025 г. на зам. Директор на ОДМВР – Търговище, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка "Отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България", и е определен срок за доброволно напускане на страната от четиринадесет дни.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на процесната заповед. Поддържа се, че същата е издадена при липса на компетентност на административния орган, както и че не съдържа изискуемите от чл. 59 АПК реквизити. Сочат се допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство, както и че обжалвания акт е издаден в нарушение на материалния закон. Отправя се искане за отмяна за заповедта.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат А. М. от АК – Търговище, който изцяло поддържа жалбата на изложените в нея доводи. Излага доводи, обосноваващи допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на процедурата по издаване на оспорения акт. Навежда, че от събраните по делото гласни доказателства по делото се установява, че оспорващия узнава за воденото срещу нея административно производство едва след издаване на оспорената заповед. Моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът – директора на ОД на МВР -Търговище, излага становище за неоснователност жалбата, като намира издадената заповед за законосъобразна. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, конституирана на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, излага становище за неоснователност на жалбата. Намира, че от така събраните по делото доказателства по несъмнен начин по делото се доказва, че оспорващия не е установен и не пребивава трайно в страната. Дава заключение, че оспорената заповед е постановена при спазване на процесуалния и на материалния закон и счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Т. С. е роден на [дата]. в Република България, гражданство Република Турция, [ЛНЧ], [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес в с .Баячево, общ .Търговище, обл. Търговище, [улица].

С Решение рег.№ 850224/ 12.10.2021 г. на дирекция „Миграция“ гр. София е с предоставено право на постоянно пребиваване считано, от 12.10.2021 г.

Във връзка с постъпило заявление заявление вх. № 363000 - 13422/ 10.04.2025 г. от Т. С., с искане да му бъде издадено удостоверение, което да му послужи пред ТД на НАП, офис Търговище, от страна на служители от група “Миграция“ в ОДМВР – Търговище е извършена справка в АИС на МВР. Обхвата на проверката е и за изпълнение на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ от чужденеца Т. С., за периода от 01.01.2021 г. до 10.04.2025 г.

В хода на проверката е установено следното:

Регистрирани са влизания и излизания на чужденеца през ГКПП на страната от които е видно, че чужденеца през провереният период е пребивавал в страната, като пребиваванията му са кратковременни в рамките на няколко дни.

В периода от 12.10.2021 г. до 12.10.2022 г., лицето има краткосрочни влизания и пребивавания на територията на страната за общо установен срок от 10 дни. Установено е, че част от престоя му е за формални процедури по приключване на процедура, във връзка с предоставеното му право на пребиваване - заплащане на такса, вписване в регистъра на населението, генериране на ЕГН и издаване на български личен документ „разрешение за пребиваване“.

В периода от 12.10.2022 г. до 12.10.2023 г., лицето същия има установени две кратковременни влизания и пребивавания на територията на Република България за общо установен срок от 9 дни.

В периода 12.10.2023 г. - 12.10.2024 г. е установено, че Т. С. отново е пребивавал краткосрочно в Република България за общо установен срок от 2 дни.

През периода от 12.10.2024 г. до 10.04.2025 г. чужденеца има установено еднократно влизане и пребиваване за общ установен срок от 2 дни.

Извършена е фактическа проверка да заявения от чужденеца постоянен и настоящ адрес на пребиваване в [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], като чужденеца не е установен.

В резултат на проведен разговор с лицето М. А. М. [ЕГН] като е получена информация, че чужденеца се явява син на негова първа братовчедка. Чужденецът и неговото семейство са трайно установени в [населено място], Република Турция, като Т. С. е посещавал адреса 1 или 2 пъти в годината, но никога не се установявал в имота, а е пребивавал винаги в хотел в гр.Търговище. Чужденецът никога не е имал намерение да се установява на адреса и никога не е водил нито един член от своето семейство.

В тази връзка са извършени допълнителни справки в АИС на МВР в резултат на които са получени данни, че чужденеца действително през време на престоя си в страната е отсядал в места за обществен подслон, както следва: за периода 07-09.11.2021 г. в хотел „Идол“ гр. Търговище; в периода 09-12.06.2022 г. в хотел „Латинка“ гр.София; на 27.07 и 28.07.2022 г. в хотел „Идол“ гр.Търговище ; в периода 29.09.2023 г. -01.10.2023 г. в хотел „Хилтън“ гр.София; на 21 и 22.04.2024 г. в хотел „Мизия“ гр.Търговище; 08.04-09.04.2025 в хотел „Идол“ гр.Търговище.

Т. С. не се е установявал на заявения от същия адрес на пребиваване, а е пребивавал през време на пребивавания в страната в места за обществено настаняване.

Фактическите установявания в хода на проверка дават основание за започване на административно производство, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, относно отнемане правото на пребиваване на чужденеца в Република България.

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК, е издадено уведомление съобщение рег. №363000-13951/ 16.04.2025 г. Това съобщение е връчено на лицето по реда на чл. 18а от АПК. На 17.04.2025 г. Уведомление с УРИ № 363000 – 13951 е залепено на адреса в [населено място], общ. Търговище, обл.Търговище, [улица]. Видно от съдържанието, както на горепосоченото уведомление, така и от Протокола за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК, в същите не е отразено, че документите са оставени в канцеларията на органа и могат да се получат в едноседмичен срок. Уведомление с УРИ № 363000-13951/ 16.04.2025 г., с посоченото съдържание, е поставено и на интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 17.04.2025 г., като на 25.04.2025 г. е свалено от страницата съгласно представените по делото Протокол № 363р-10453/17.04.2025 г. и Протокол рег.№ 363р-11031/ 28.04.2025 г.

За чужденеца са установени регистрирани членове на неговото семейство в Република България, както следва: майка - българската гражданка Б. Т., [ЕГН], постоянен адрес в [населено място], общ.Търговище, обл.Търговище, [улица], настоящ адрес считано 14.12.2012 г. - Република Турция; От извършени справки в АИС на МВР за същата е установено, че същата е трайно установена и пребивава в република Турция, като влизанията. и пребиваванията й в Република България са веднъж годишно и кратковременна, като същата' е отсъствала от територията на България през цялата 2021 и 2022 г.; баща - българския гражданин И. Т., [ЕГН], постоянен адрес в [населено място], общ.Търговище, обл.Търговище, [улица], настоящ адрес считано от 14.12.2012 г. - Република Турция. В резултат а извършени справки в АИС на МВР за същия е установено, че той е трайно установен в Република Турция, като влизанията и пребиваванията му в страната са кратковременни, веднъж годишно и от 10.06.2024 г. не е посещавал страната, като същия е отсъствал от територията на България през цялата 2021 и 2022 г.; брат - българския гражданин Е. Т., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], общ.Ардино, обл.Кърджали, [улица], ет.2„ настоящ адрес считано от

14.12.2012 г. - Република Турция. От извършени справки в АИС на МВР за същия е установено, че същия пребивава в страната веднъж годишно с големи периоди на отсъствие от Република България, като съответно през 2020 и 2021 г.;последващо през 2023г не е пребивавал в страната.

От приложените по делото Докладна записка с рег. № 363р-10342/ 16.04.2025 г. се установява, че е извършена е и фактическа проверка на заявения от чужденеца постоянен и настоя адрес на пребиваване в [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], като чужденеца не е установен на този адрес. В резултат на проведен разговор с лицето М. А. М., е получена информация, че чужденеца се явява съпруг негова братовчедка. Чужденецът и неговото семейство са трайно установени в [населено място], Република Турция, като никога не е имал намерение да се установява в страната.

В хода на административното производство не са установени данни лицето да е пребивавало на територията на страната на други адреси, различни от заявения адрес на пребиваване.

В хода на административното производство, Т. С. не депозира обяснения или възражения, не са представени документи, които да установяват основателни причини за неустановяване в Република България, през изследвания период.

От административния орган е отправено и искане до ТД на НАП офис Търговище рег. №363000- 18312/ 28.05.2025 г., относно наличие на данни за регулярно по КСО и ЗЗО осигуряване. Получен е отговор вх. № 363000 -1960/ 03.06.2025 г. от който е видно, че Т. С. от датата на разрешеното му постоянно пребиваване в Република България до момента не е извършвал регулярни плащания данъчно — осигурителна сметка, същия не се е осигурявал регулярно здравно.

На 30.05.2025 г. от страна на началника “Миграция“ при ОДМВР – Търговище до директора на ОДМВР – Търговище са изготвени Докладна записка с УРИ №363р-13680 и Предложение с УРИ № 363р - 13681 за налагане по отношение на Т. С. на принудителна административна мярка, на основание чл. 39а, ал. 1,т. 1, във връзка с чл. 40, ал.1,т.5 от ЗЧРБ.

На 30.05.2025 г., Заместник-директор на ОДМВР – Търговище, комисар Й. К., издава оспорената Заповед № №363з-1067/ 30.05.2025 г., с която на Т. С., [ЛНЧ], [ЕГН], гражданин на Република Турция, на основание чл.39а, ал.1, т.1, във връзка с чл.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка – отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България.

Видно от Протокол № 363р – 15626/ 23.06.2025 г., съобщението за издадената заповед е поставено на интернет страницата на ОДМВР – Търговище.

На 05.06.2025 г. е посетен на място адресът в [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, [улица]. При посещението на място, на адреса е открито лицето М. А. М.. Видно от направеното отбелязване, последния получава съобщение, със задължение да предаде. Протоколът не съдържа данни за адресата на съобщението, нито за неговото съдържание. От приложената по делото Заповед № 363з-2071/01.09.2023г. на Директора на ОДМВР – Търговище е видно, че Заместник-директор на ОДМВР – Търговище, комисар Й. К., е оправомощено лице да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ.

Заповедта е връчена срещу подпис на пълномощник на лицето Т. С. – адв. М., на 09.07.2025 г., видно от направеното върху същата отбелязване.

Жалбата на Т. С. срещу горепосочената Заповед е подадена до Административен съд – Търговище, чрез органа, който я издава, на 10.07.2025 г.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, който подлежи на съдебно оспорване по аргумент чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ. Визираната норма предвижда възможност са обжалване на заповедите за налагане на принудителни административни мерки при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.

В случая, жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Този извод се налага доколкото извършеното на 05.06.2025 г. връчване на съобщението за издаване на заповедта е ненадлежно. Правилата за връчване, разписани в чл. 18а от АПК, предвиждат освен лично връчване на адресата, но и на всяко лице, намерено на адреса, съгласно да получи съобщението, със задължение да го предаде. На първо място, в приобщения на л. 88 протокол за връчване на съобщението по чл. 61 от АПК, липсва удостоверяване от страна на връчителя, че адресата на заповедта не може да бъде намерен на адреса. Не е удостоверено и качеството на лицето, получило съобщението, а именно, че се касае за лице, открито на адреса и съгласно да получи съобщението. Не е посочено и лицето, спрямо което се поема това задължение за уведомяване. Констатираните пропуски обуславят нередовност на предприетото по реда чл. 18а от АПК, връчване на съобщението по чл. 61 от АПК. Липсват данни и за залепване на уведомление по чл. 18а, ал. 9 АПК, поради което и е неприложима възможността за връчване по чл. 18а, ал. 10 от АПК, предполагаща надлежно изпълнение на процедурите по чл. 18а, ал. 1 – 9 АПК.

На следващо място, връчването на съобщението за издаване на заповедта, не е равносилно на нейното съобщаване по см. на чл. 149, ал. 1 АПК. Последното предполага запознаване на адресата с неговото запознаване в цялост, в т. ч. и с мотивите, с цел максимално осигуряване защитата на адресата срещу този акт.

В случая, оспорената заповед е съобщена надлежно за първи път на 09.07.2025 г., на която дата екземпляр от същата е връчен на упълномощен от адресата адвокат.

С оглед горните данни, налага се извода, че с подаване на жалбата в АдмС – Търговище на 10.07.2025 г., е спазен 14 – дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, допустимата жалба, е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

С оспорената заповед по отношение на Т. С. е наложена принудителна административна мярка по смисъла на чл.39а, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, директорите на областните дирекции на МВР са измежду изрично изброените органи, които са оправомощени да налагат принудителни административни мерки по този закон. В посочената разпоредба е регламентирана също така и възможността така изброените в нея органи да оправомощават с тези си функции и други длъжностни лица.

От Заповед № 363з-2071/01.09.2023г. на Директора на ОДМВР – Търговище се установява, че заместник-директорът на ОДМВР –комисар Й. К., е такова оправомощено лице да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ

Следователно оспорената заповед се явява издадена от материално компетентен орган, при наличието на законова възможност за делигиране на правомощия и при надлежно оправомощаване. Изхождайки от постоянния и настоящ адрес на Т. С., който е на територията на област Търговище оспорената заповед се явява издадена и при наличие на териториална компетентност на органа.

Съгласно правилото на чл.18а, ал.9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда..

В хода на административното производство е налице издадено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК до Т. С.. В съдържанието на същото обаче, както и в съдържанието на протокола за неговото връчване по реда на чл.18а от АПК, не е вписано, че това уведомление, както и събраните по делото писмени данни и документи въз основа на които същото е издадено, са оставени в канцеларията на органа и могат да се получат от Т. С., в едноседмичен срок.

При тези данни, съдът намира за недоказано по делото, че уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК, е с изискуемото по чл.18а, ал.9 от АПК съдържание, и че същото е било надлежно връчено, при спазване на изискванията на посочената разпоредба.

По изложените съображения, следва да се приеме, че в хода на административното производство органът не е изпълнил задълженията си, както по чл.26, ал.1 от АПК, така и по чл.34, ал.3 от АПК, във връзка с чл.9, ал.4 и чл.12, ал.1 от АПК, като в случая не е налице хипотеза на изключване на тези задължения по чл.34, ал.4 от АПК. Неспазването на тези законови задължения на органа за съществени, тъй като същите са довели до ограничаване на правото на защита и на участие на Т. С. в административното производство по налагане на принудителната административна мярка, приключило с издаването на оспорената заповед.

Едновременно с изложеното съдът намира, че в хода на административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като семейните и социалните връзки на лицето с Република България, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ и критериите, въз основа на които се определя центъра на интересите на едно лице, регламентирани от чл.11, пар.1 и пар. 2 от Регламент №987/ 2009. Съгласно разпоредбата на чл. 11 § 2 от посочения Регламент, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице има намерението му, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, които се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. При установяване на визирания в разпоредбата на чл. 40, ал. 1,т. 5, т. от ЗЧРБ правопораждащ юридически факт, органът е длъжен да извърши преценка и на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, в светлината на принципите на пропорционалност и ефективност и на основните права на Съюза, и едва в съответствие с тези изводи да прецени да наложи или не мярката. Изброените в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ обстоятелства не следва да се приемат като лимитативно определени. С оглед на посочените по-горе стандарти, приети в съюзния акт, органът е длъжен да обсъди и всеки друг факт, който би имал отношение към налагане на мярката при спазване на принципите за индивидуално взето решение, за пропорционалност и ефективност. Подобна преценка в случая не е направена, което обосновава и материална незаконосъобразност на оспорения акт.

Съгласно чл. 35 от АПК актът се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Видно от доказателствата по делото, органът не е изпълнил това свое задължение, с което е допуснал съществено процесуално нарушение.

По изложените съображения, налага се извода, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, при неспазване на чл.26,ал.1 от АПК, чл.34,ал.3 от АПК, във връзка с чл.9,ал.4 от АПК и чл.12,ал.1 от АПК, чл.35 от АПК, във връзка с чл.7 от АПК, довело до ограничаване на правото на защита и участие на Т. С. в административното производство и при неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл.146,т.3,т.4 от АПК.

На основание гореизложеното, съдът намира Заповед № 363з-1067 от 30.05.2025 г. на зам. Директор на ОДМВР – Търговище за незаконосъобразна и следва като такава, същата да бъде отменена.

Независимо от изхода на спора, разноски в полза на оспорващия не следва да се присъждат предвид липсата на искане в тази насока.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Т. С., [ЕГН], притежаващ разрешение за пребиваване № RA002702, издадено на 20.05.2024 г. от Министерство на вътрешните работи, с адрес [населено място], общ. Търговище, [улица], Заповед № 363з-1067 от 30.05.2025 г. на зам. Директор на ОДМВР – Търговище, с която спрямо Т. С., [ЕГН] е приложена принудителна административна мярка "Отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България", и е определен срок за доброволно напускане на страната от четиринадесет дни.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните.