Р Е Ш Е
Н И Е
№ …………./10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети май през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТИНА КОЛЕВА
при
секретаря Цветелина И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17070 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от С.И.И., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника адв. С.Т. *** срещу Г.Д.Н.П.“ – МВР, с
адрес: *****, с която са предявени искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и
чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 1547.78
лв. /хиляда петстотин четиридесет и седем лева и 0.78 ст./, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
– 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 215.16 /двеста и петнадесет лева и 0.16
ст./, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до
30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимото плащане до 21.10.2019г.
В исковата
молба се твърди,
че в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът полагал труд на длъжност
„старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция
„Жандармерия“ при Г.Д.Н.П.“ в МВР. Съгласно Закона за Министерството на
вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител. Брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на
работното време била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители
се изчислявало в работни
дни-подневно, а за работещите на 8, 12, или 24- часови смени - сумирано на тримесечен период,
като съгласно ал.5, т.2 работата извън работното време се компенсирало с възнаграждение
за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. В разпоредбата на чл.178 ал.1 т.З към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г./отм./ изрично било предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00
и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 1,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г. била отменена с приемане на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните
работи, която била отменена
с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016г. В процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
издадена от Министъра на вътрешните
работи, уреждаща реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В текста на чл.3, ал.3 от същата наредба
се посочвало, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните
часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, за разлика
от действалата до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407 от11.08.2014г., която в нормата на чл.
31, ал.2 регламентирала изрично при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период
се умножава по 1.143. Ищецът поддържа, че липсата на такава норма не
следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна),
а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно
да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от
26.01.2007г.). В чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът твърди, че положеният от него нощен труд от
22:00ч. до 06:00ч. за периода от 21.10.2016г. до
30.09.2019г. е в размер на 1617 часа, които следва
да бъдат приравнени към дневен труд с коефицент
1.143, които възлизат на 1848.23 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд
води до извънреден
труд от 231.23 часа, който следва
да бъде допълнително
заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран
с по 6,20 лв. на час, като задължението
на ответника за целия период
възлизало
на 1547.78 лв. Ищецът претендира също заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимото плащане до 21.10.2019г., като сборът на
дължимите обезщетения за забава се претендира в общ размер от 215.16 лева.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока и по реда
на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не се оспорва, че страните по
делото са били в служебно правоотношение през процесния период. Посочва, че ищецът е работил на 12-часови /дневни и
нощни/ смени, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат
на това, чрез прихващане на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода
е формиран резултат, който при надвишаване
нормата работни часове е заплащан като извънреден на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите,
че в случая по отношение възможността
за преобразуване на положения нощен
труд в дневен, следва да намерят
приложение разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата. Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите
на ЗМВР,
касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за
периода са били действащи Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. и Наредба
№ 8121з-908/ 02.08.2018 г., обн. ДВ № 67/ 14.08.2018 г. Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл. 187, ал.
1 и ал. 3
ЗМВР се сочи да са разписани
8-часова
продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен
труд и положеният извънреден и нощен такъв вече е бил
заплатен. Искането е за
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се
поддържат.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието,
че са били в служебно правоотношение в процесния
период, по което ищецът е заемал длъжност - „старши полицай“ в Зонално жандармерийско
управление – Варна към Дирекция „Жандармерия“ при Г.Д.Н.П.“ в МВР.
Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, незаплатената сума за извънреден труд за периода 21.10.2016г.-30.09.2019г., при прилагане на коефициент 1.143 е 1547.78 лв. Размерът на дължимото
обезщетение за забава за процесния период е 215.16 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно между
страните е наличието на служебно правоотношение и полагането на твърдените от
ищеца часове труд в рамките на периода 21.10.2016г.-30.09.2019г...
В настоящия случай
спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи
преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент
1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на
смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно
време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр.
81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е
посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване,
т.е от 14.10.2016г. Т.е за периода 21.10.2016г.-30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани
в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд.
А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на
чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението
за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители
се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл.187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Така, за процесния
период приложима към спора, касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019
г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2
от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от
11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба №
8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма,
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да
се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на
вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете
положен нощен труд.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че размерът на дължимото
възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1547.78 лева., а на обезщетението за забава – 215.16лв. Ответникът не е изплатил дължимото възнаграждение за извънреден труд в
пълния размер и дължи обезщетение за забава за заявения период.
Предвид изложеното, претенциите
следва да бъдат уважени в пълен размер за периода 21.10.2016г.-30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът
е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените в
производството разноски за ДТ от 111.91 лева и депозит за вещо лице от 150
лева, или общо в размер от 261.91 лева.
С оглед изхода на спора и
отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени
са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. Своевременно в процеса не е отправено възражение от ответната
страна за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Д.Н.П.“ – МВР, с
адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И., ЕГН **********, адрес *** сумата от 1547.78
лв. /хиляда петстотин четиридесет и седем лева и 0.78 ст./, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
– 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 215.16 /двеста и петнадесет лева и 0.16
ст./, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко
неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до
30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимото плащане до 21.10.2019г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.Н.П.“ – МВР, с
адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Варна сумата в размер на 261.91 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.Н.П.“ – МВР, с
адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И., ЕГН **********, адрес *** сумата от 400 лева,
представляваща сторени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: