Решение по дело №410/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4223
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20225330100410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4223
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330100410 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против Н. Р. Б. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 10294/03.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19125/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.06.2021 г. до
22.08.2021 г. до обект с ИТН **, находящ се в гр. П., ул. ***** електрическа
енергия в размер на сумата от 231, 41 лв., както и за установяване на изтекла
мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
11.08.2021 г. до 30.11.2021 г. в размер на сумата от 6, 21 лв., ведно със
законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.12.2021 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на
електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с
ИТН **, находящ се в гр. П., ул. ***** електрическа енергия за периода от
23.06.2021 г. до 22.08.2021г. Твърди, че ответникът има качеството на
1
потребител по отношение на процесния имот, в качеството му на битов
клиент. Последният бил клиент на електроснабдителното предприятие с
открит кл. № **. Поради забава в заплащането на главницата, претендира
обезщетение за забава на основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за всеки
ден забава в размер на законната лихва. Моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски.
Ответната страна Н. Р. Б., чрез назначения й от съда особен
представител адв. С. К., е депозирала в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че в производството по делото не се
установява, че ответната страна представлява потребител на електрическа
енергия в качеството й на собственик или на титуляр на ограничено вещно
право по отношение на процесния обект. По така изложените съображения
оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно
правоотношение. Твърди, че в производството по делото не са представени
доказателства, че услуга на посочената цена, е реално доставена и потребена.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е
доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи
основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в
производството по делото от представените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
2
това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството
по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за
главница и обезщетение за забава. Това обстоятелство съдът приема за
доказано, тъй като в тази насока бе изричното изявление на процесуалния
представител на ищеца, релевирано от ищеца в съдебното заседание,
проведено на 08.12.2022 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца
факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за
съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е
едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в
гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите
доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на
делото – арг. чл. 175 ГПК.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на
ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове. В този смисъл не следва
да се пристъпва към разглеждане на доводите на особения представител на
ответника за неоснователност на предявените искове, тъй като се установява,
че задължението е погасено лично от ответната страна, която не участва в
производството.
В полза на ищеца се следват разноски, но такива не следва да бъдат
присъдени, тъй като не се претендира заплащането им, като погасени в хода
на процеса, в който смисъл е изявлението на процесуалния представител на
ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“ № 37, против Н. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
10294/03.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 19125/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV
граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена за периода от 23.06.2021 г. до 22.08.2021 г. до обект с ИТН **,
находящ се в гр. П., ул. ***** електрическа енергия в размер на сумата от
231, 41 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху
главното парично задължение за периода от 11.08.2021 г. до 30.11.2021 г. в
размер на сумата от 6, 21 лв., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение - 01.12.2021 г., до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4