Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 6.6.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание
на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8232 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцовата страна И.Ю.М. твърди,
че е пострадал от пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 10.12.2016 г.,
предизвикано от водача на л.а. „Мерцедес“, peг. № ******
М.Б.М.. Поддържа, че вина за произшествието има водачът М., който около 00:50
часа при движение по път от с. Блатска в посока с. Абланица, обл. Благоевград, при навлизане в завоя надясно в участъка
от пътя № 19716, км. 9+100, загубил контрол над автомобила и въпреки
предприетото спиране автомобилът напуснал платното за движение, полетял в
пропаст (дере) от лявата страна на пътя, преобърнал се е паднал от таван. С
влязло в сила решение № 3969/16.10.2017 г. по НАХД 569/2017 г. на PC гр. Гоце Д.М.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 3, хип. 3, пр 1 НК и на основание
чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност. В резултат на удара ищецът
получил: открито счупване на тялото на дясна бедрена кост и на медиалния бедрен
кондил, счупване на дясна бедрена кост, което довело
до трайно затруднение в движението на десния долен крейник,
разкъсно-контузни рани на дясното бедро, причинили
временно разстройство на пострадалия. Ищецът е опериран по спешност, като по
време на операцията се открило и разкъсване на стаената капсула, м. всастус медиалис и частично м. ректус феморис, остеохондиална храктура на
медиален бедрен кондил. Извършено е открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, фемур.
Движението на десен долен крайник е било затруднено за срок по-голям от 30 дни.
На 10.02.2017 г. ищецът е приет за динамизация на ИМ
пирон от дясно бедро. Лечението и двукратните операции били съпроведени
с изключителни по интензитет болки и страдания, продължаващи и към настоящия
момент. С месеци ищецът изпитвал силни болки в областта на целия десен крайник,
главоболие и замайване, не можел да спи спокойно, сънувал кошмари, свързани с
претърпения инцидент. Изпаднал в силно депресивно състояние, чувствал се
напрегнат, тревожен, раздразнителен и агресивен, изпитвал страх от автомобили.
Не можел сам да извършва дейности от ежедневието.
В
Допълнителна искова молба посочва, че на 01.02.2018 г. е извършено оперативно
лечение чрез екстракция на интрамедуларна остиосинтеза, а на 12.07.2018 г. е установена накуцваща
походка, променен контур на колянна става, дифицит в екстензия, палапторна и спонтанна болка в областта на гръбначния
стълб, поради което му е назначена физиотерапия. Потърсил е помощ от психиатър
и му е поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“, предписано е
медикаментозно лечение.
Твърди
се разходите за лечението да са на обща стойност 4339,26 лв. Предвид
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Мерцедес“
е застрахована при ответника, ищцовата страна е предявила
претенция за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди от
произшествието, но такова не й било изплатено. При тези обстоятелства пред съда
тя предявява иск за изплащане на обезщетение от 120 000 лв. за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2017 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума (съобразно уточнение в
съдебно заседание на 22.03.2019 г.), както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 4339,26 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД оспорва предявения иск. Твърди, че
липсва противоправно поведение на водача на лекия
автомобил Мерцедес, ударът е бил непредотвратим, оспорва да е налице пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените травми. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцовата страна, която пътувала без
поставен предпазен колан. Намира за завишен размерът на предявения иск. Не
оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на
автомобила. Оспорва дължимостта на законна лихва от
датата на събитието, предвид приложимостта на правилото на чл. 497, ал. 1 КЗ.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично. Чрез адв. М.поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен в пълен размер. Ответникът, чрез юрк. В., оспорва исковете.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
страна:
С
решение от 16.10.2017 г., постановено по НАХД 3969/2017 г. на Районен съд гр.
Гоце Д.М.Б.М. е признат за виновен в това, че на 10.12.2016 година, около 00.50
часа, в участък от пътя с. Блатска в посока с. Абланица, обл.
Благоевград /път № 19716, при км.9 плюс 100/, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка и модел "Мерцедес Ц 180" с
рег. № , негова собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20, ал.1 и ал. 2, изр. 1, пр.2 и пр. 6 и изр. 2 от ЗДвП и е
допуснал настъпване на пътно-транспортно произшествие, при което по
непредпазливост е причинил телесна повреда на И.Ю.М., изразяваща се в счупване
на дясната бедрена кост, което е довело до трайно затруднение в движението на
десен долен крайник за срок по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 343а,
ал.1, б. в, пр.1, във връзка с чл. 343, ал. 3, хип.3,
пр.1, б. а, пр.2, във вр. с ал. 1, б. б, пр. 2 от НК,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал.1 и ал.2, изр.1, пр.2 и пр.6 и изр. 2 от
ЗДвП. Подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. Решението е влязло в сила на 01.11.2017 г. В изложените към решението
мотиви съдът приема, че ищецът И.М. е пътувал в автомобила, управляван от М.М., заедно със своите приятели А.М., М.М.и
Д.С., както и че всички били с поставени предпазни колани.
По
делото са приети писмени доказателства, установяващи заплащане на сумата от 1990,00
лв. с посочено основание „заключващ бедрен пирон“, 109,26 лв. – фраксипарин, 200,00 лв., 100 лв. – наем апарат за коленна става, 1100 лв. –
лекарства от спешна необходимост, общо 3499,26 лв.
С
молба от 12.01.2018 г. ищецът е поискал от ответника извънсъдебно заплащане на
обезщетение от претърпените болки и страдания, към което са приложение решение
по АНД, констативен протокол за ПТП, протокол за оглед и фотоалбум, експертизи
от досъдебно производство, епикризи и фактури.
От
събраните гласни доказателства чрез разпит на М.М. и А.М.
(брат на ищеца) се установява, че ищецът е седял на след ПТП ищецът се е
нуждаел от помощ за да излезе от автомобила. Свидетелят М. помни, че ищецът е
седял на задна средна седалка и е ползвал предпазен колан. Свидетелят А.М.
помни, че ищецът е седял на задна дясна седалка с поставен предпазен колан.
Прави този извод, тъй като е чул звук от поставяне на колани – 2 кликвания, а
освен това се коментирало, че отново ще минат при полицаи и трябва да поставят
коланите. Не посочва защо съди ищецът да е един от двамата пътници на задната
седалка, който е поставил колан. При изваждането на ищеца от колата не помни да
е откопчаван колан, посочва, че коланите вече били премахнати.
За
установяване на претърпените болки и страдания по делото са събрани гласни и
писмени доказателства и е приета Комплексна съдебно-медицинска и
Съдебно-психиатрична експертиза. Вещите лица д-р М.Г. и д-р Б.К. сочат, че при
отчитане механизма на ПТП - при навлизане в десен завой автомобилът е поднесъл,
напуснал е платното за движение, след което е полетял и паднал в пропаст (дере)
с дълбочина около 7 м, преобърнал се е и е паднал по таван, посочват, че ищецът
е получил следните травматични увреди в областта на опорно-двигателния апарат:
1. фрактура в средната трета на диафизата (дългата
тръбеста част на костта) на дясната бедрена кост, 2. остеохондрална
фрактура на медиалния бедрен кондил, 3. разкъсно-контузни рани (два броя), разположени по
предно-медиалната повърхност на дясното коляно е размери, съответно 4 и 5 см,
съпроводени с частична лезия (разкъсване) на широкия
медиален и правия бедрен мускули, както и на ставната капсула. В резултат на
горепосочените фрактури на дясната бедрена кост при И.Ю.М. е реализиран
медико-биологичния признак „трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник“ за период по-голям от 30 дни, при което в разглеждания казус
оперативното лечение трябва да бъде последвано от отбременяване
на оперирания крайник, както и от необходимото за съответната увреда физиотерапевтично и рехабилитационно
лечение. Разкъсно-контузните рани в областта на
дясното коляно са довели до реализирането на медико-биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Д-р К. акцентира, че диафизарната фрактура на бедрената кост се отнася към счупванията със сериозна степен на тежест на увредата. Остеохондралната
фрактура на медиалния бедрен кондил и разкъсно- контузните рани са с
доста по-ниска степен на тежест. Лечението, проведено на ищеца, е съобразено с
изискванията за добра медицинска практика в Република България и съгласно
принципите на съвременната ортопедия и травматология. Диафизарната
фрактура на дясната бедрена кост е наместена чрез мануална
репозиция под рентгенов контрол, след което е остеосинтезирана посредством дълъг застопоряващ интрамедуларен бедрен пирон - имплант,
който задържа фрактурата в наместена позиция и чрез проксималните и дистални застопоряващи винтове предотвратява ротацията на
фрагментите и вероятността от вторична дислокация. Поради характера на фрактурната линия - трансверзален
ход и ограничената контактуваща повърхност между фрагментите, се налага около
45 до 60 дни, период в който се очаква да се натрупа достатъчно количество
начален калус, който да стабилизира първично
фрактурата, след първоначалната операция този пирон да бъде динамизиран
(т.е. отключен) в проксималния си край, за да започне постепенно вбиване на
фрагментите един в друг под действие на телесното тегло при пълно натоварване
на крайника. Използваното средство за фиксация на фрактурата в разглеждания
казус предполага тя да зарасне чрез т.нар. вторично костно срастване,
характеризиращо се е образуването на масивен костен калус
в зоната на счупването. Самата интервенция по отстраняването на имплантите е описана в Оперативен протокол № 234/ 02.02.2018г. в Епикриза от У. „С.А.“***,
с което лечението на тази фрактура може да се счита за дефинитвно
приключено. Остеохондралната фрактура на медиалния
бедрен кондил, сама по себе си не изисква някакво
специфично лечение, поради това че е открита и се приема за първично контаминирана с материал от околната среда. Ако при този
тип фрактура се направят каквито и да било опити за репозиция
и остеосинтеза, те могат да доведат до състояние
потенциално застрашаващо както целостта на крайника, така и живота на самия
индивид. Според д-р К. болките са били най-силни в периода между настъпването
на травмите и оперативната интервенция, както и в ранния постоперативен период,
като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради
действието на оздравителните процеси в организма. Д-р Г. посочва, че
продължителността и високия интензитет на болки и страдания на счупената
бедрена кост е била в срок 6-8 месеца. Към настоящия момент е възможно
изпитване на болки при промяна на времето.
При
извършения от вещите лица клинен преглед ищецът не се
оплаква от болки в областта на ОДА. Съобщава за леки болки и дискомфорт в дясната колянна
става при промяна на климатичните условия, което е обусловено от интраартикуларния характер на остеохондралната
фрактура на медиалния феморален кондил.
Походката е самостоятелна, без помощни средства. Реализира се изправен стоеж
само на увредения крайник без нужда от опора. По латералната кожна повърхност
на дясното бедро личат два броя постоперативни цикатрикси
(проксимално и дистално), като проксималният е груб,
почти с характер на келоид и проявява хиперсензитивност към допир. В предномедиалната
област на дясното коляно се визуализира цикатрикс от
инцидентните рани. Обемът на движенията в дясната тазобедрена става е
възстановен във функционални граници: флексия - 115°; екстензия
- 10°; абдукция - 45°; аддукция
- 30°; външна ротация - 45° и вътрешна ротация - 35°. В колянната
става е налице пълна екстензия и дефицит във
флексията от порядъка на 5-7°, който е най-ясно установим при максимално
клякане на лицето. Налице е лекостепенна слабост в четириглавия бедрен мускул и абдукторите
(отвежданите) на ТБС в сравнение със здравата страна, което е очаквано усложнение
при този тип увреди. Не са установени сетивни и циркулаторни
смущения в десния долен крайник. Диафизарната фрактура
на дясната бедрена кост е възстановена на 100% и според вещите лица не се
очаква да окаже каквото и да било влияние върху функционалното състояние на
десния долен крайник, тъй като е била анатомично възстановена в трите
пространствени равнини, което не е довело и няма да доведе и за в бъдеще до
отклонения от механичната ос на костта. Разкъсно-контузните
рани в областта на дясното коляно, съпътствани от честична
лезия на подлежащите мекотъканни
структури също са възстановени напълно, без данни за наличие на инфекция към
момента на прегледа (тъй като това е най-рисковото усложнение при една контаминирана рана) и не би трябвало да окажат каквото и да
било влияние върху функцията на крайника и здравословното състояние на ищеца,
като цяло. Най-проблемна според експертите се оказва остеохондралната
фрактура на медиалния феморален кондил,
тъй като нейното наличие е предпоставка за по-бързото и по-скорошно развитие на
посттравматична артроза на колянната
става (т.нар. гонартроза), която със сигурност ще се
развие на определен етап от живота на ищеца. По отношение на поставения въпрос
бил ли е ищецът с поставен предпазен колан и какво е значението му за
предпазване от получаване на наранявания при установения механизъм на ПТП
вещите лица отговарят, че при механизъм на ПТП, подобен на процесния,
където се касае за напускане на автомобила на пътното платно, претъркалянето му в дере и обръщането му по таван,
получените от ищеца увреждания могат да възникнат с еднаква степен на
вероятност както при наличието на поставен обезопасителен
колан, така и при липсата му. Със същата степен на вероятност (50:50) може да се твърди, че увредите биха били по- леки, при
условие че лицето е било с поставен предпазен колан. Експертите подчертават, че
са по-склонни да смятат, че ищецът е бил с поставен колан, тъй като механизмът
на преобръщане на автомобила и падането му по таван предполага наличието на мекотъканни или костни травми в областта на главата на
свободно движещо се в купето тяло, данни за каквито не се откриват на нито едно
място в документацията по делото. В съдебно заседание д-р Г. допълва, че на
коляното белегът е загрозяващ, хлътващ, кръстовиден, може би 708 мм по-дълбоко
от околната кожа, с лилав цвят, който може да остане същия. В горната част
коляното е с различна конфигурация от лявото коляно. В момента няма скъсяване
на бедрената кост.
Вещото
лице д-р А.П. по приетата и неоспорена Съдебно-психиатрична експертиза, сочи че
на базата на данните, приложени по делото, анамнезата от ищеца и личния могат
да се обсъдят следните области по същество: на първо място - наличието на
ситуация съдържаща характеристиките на стресова такава - за която индивидът няма предварително
изработени стратегии за справяне и в същото време интинзитета
на стресогенният стимул надхвърля възможността той да
бъде игнориран. В случая - съчетана и с физически травми. Видно е от описанието
на протокола от ПТП, както и от личният разказ на ищеца, че се касае за
внезапно възникнала животозастрашаваща случка, която
се визира предимно и “експонирането” на И.М. пред реалната възможност да
настъпи неговата смърт, включително и след акта на катастрофата, тъй като той е
бил претърпял сериозни травми и е изпитвал болка и невъзможност да се
придвижва, като в същото време е бил в ясно съзнание в непосредствена близост
до преобърнатият автомобил, който ищецът в един начален момент очаквал да
избухне. От подобен характер е и очакваната ситуация за тежки последици за
здравето (или смърт) поради фатална кръвозагуба преди да дойде спасителен екип,
тъй като е разбрал, че дошлият екип на БМП не може да му помогне поради
сложният достъп до дерето и, че ще трябва да чака и пожарната. Динамиката на
симптоматиката показва наличието на реакция на стрес, която до известен момент
от развитието си може да се приеме за остра реакция на стрес съдържаща
тревожност, безсъние и кошмари. В същото време става ясно, че с отдалечаване от
времето на събитието симптомите се задълбочават, надхвърлят повече от един
месец (прието като условна граница за диагностицирането
на Остра стресова реакция) и освен това се появяват и сцени с патологично
оживяване на стресовото събитие по типа на “flash back”, косвени данни за хипервижилитет,
особено при поява на събития наподобяващи травматичната сцена, както и
избягващо поведение. Наблюдаваната симптоматика по нейното естество и динамика
отговаря на критериите за диагностицирането на
Посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Според д-р П. в общата
психопатологична картина могат да се обсъдят и тревожно-депресивни реакции от
по-общ, неспецифичен характер проявяващи се в хиподепресивитета,
самообвивенията и персистиращата
за известен период неспецифична тревожност, съобусловени
и от дългото лечение, което може да се разглежда като дисфункционален
фактор. В момента на прегледа специфичните симптоми на заболяването не се
откриват. Налице е тревожно-хиподепресивна реакция в
рамките на отзвучаващото следпроведеното лечение
ПТСР. Клиничната практика е показала, че отсъствието на специфични симптоми на
ПТСР след лечението и персистирането на тревожни
симптоми от общ характер не налага предиагностициране,
като за преминаване към боледуване от друго по-леко тревожно разстройство, а
диагнозата остава същата. Т.е, към момента ищецът има ПТСР в процес на лечение.
Още повече, че в случая персиситира избягващото
поведение и персистира, макар на друго ниво
(оживяване в спомените) на травматичната сцена. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че ако лечението продължи се очаква симптомите да изчезнат в
следващите 6-12 месеца.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А.С.М.–
майка на ищеца. Свидетелката сочи, че след инцидента ищецът е бил транспортиран
с линейка до Пирогов, като по пътя, поради кръвозагубата, е губел съзнание. Бил
е напълно обездвижен. В този период майка му, като придружител, му осигурявала
течна храна и го подпомагала при хранене. Нощем не можел да спи от силни болки.
Грижите продължили през първия месец, като ищецът споделял да изпитва
неудобство от състоянието си, ползването на уринатор
и подлога. Раздвижването започнало след първия месец чрез артромод,
дома им посещавал рехабилитатор. Този период продължил 4 месеца. В началото
ползвал проходилка, след това патерици. След осмия
месец започнал да маха патериците. Според свидетелката ищецът не можел да спи,
сънувал кошмари. Притеснявал се да не преустанови обучението си. Бил
транспортиран до София за ковоквиуми и изпита. Ищецът
се затворил в себе си, спрял да контактува с приятели. Посещавал редовно
психиатър и психолог. През 2019 г. започнал да контактува с най-близките си,
живее в София.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил „Мерцедес“. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото
доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие е установено по наказателното дело, в което е
прието М.М. да е управлявал МПС в нарушение на чл.
20, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и пр. 6 и изр. 2, както и чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Вината
на деликвента се предполага и при липсата на
обстоятелства, които да оборват неговата вина, съдът приема, че той виновно е
причинил произшествието.
От
въпросното произшествие ищецът е претърпял травматични увреждания: фрактура в
средната трета на диафизата на дясната бедрена кост, остеохондрална фрактура на медиалния бедрен кондил, както и разкъсно-контузни
рани, разположени по предно-медиалната повърхност на дясното коляно е размери,
съответно 4 и 5 см, съпроводени с частична лезия
(разкъсване) на широкия медиален и правия бедрен мускули, както и на ставната
капсула. Макар вещите лица да констатират, че разкъсно-контузните
рани в областта на дясното коляно са възстановени, налице са трайни загрозяващи
белези. Наред с това следва да се отчете, че остеохондралната
фрактура на медиалния феморален кондил
е предпоставка за по-бързото и по-скорошно развитие на посттравматична артроза на колянната става.
Съдът
намира за неоснователно направеното възражение за съпричиняване.
Изводът в мотивната част на присъдата пътниците в
автомобила да са били с поставени предпазни колани касае обстоятелство извън
задължителната сила на присъдата по чл. 300 ГПК, поради което съдът дължи
самостоятелно установяване на това обстоятелство. Дали ищецът е бил с предпазен
колан не може да се обоснове на база събраните гласни доказателства, доколкото
разпитаните свидетели нямат преки впечатления ищецът да е бил с предпазен
колан. Същевременно обаче вещите лица предполагат, че по всяка вероятност такъв
е бил поставен, поради липса на допълнителни травми в областта на главата. При
всички случай вероятността получените наранявания да се получат при установения
механизъм и при поставен колан се определя от експертите 50:50,
поради което въпрос на предположение е дали поставеният колан би предотвратил
нараняванията.
По
претендираното обезщетение:
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за
увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС). Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки първите 8
месеца от произшествието, с ограничена подвижност и възможност за натоварване
на крайниците. През този период ищецът е разчитала изключително на помощта на своите
родители при придвижване и обслужване. Съдът отчита, че към момента ищецът не е
напълно психически възстановен, както и очакваното настъпване на гонартроза.
При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и определените
от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези
обстоятелства, съдът приема, че претендираното от
ищеца обезщетение от 60000 лв. е справедливо и искът следва да бъде уважен. Върху
така определения размер ответникът дължи лихва за забава, дължима на основание
чл. 497 КЗ считано от 13.04.2018 г. (с изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне, считано от сезирането на ответника на 12.01.2018 г.). Основателен
е и искът за имуществени вреди в размер на 3499,26 лв., за който разход по
делото са представени писмени доказателства и който се определя от вещите лица
като необходим за лечението
По отговорността за
разноски:
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът не дължи заплащане на държавна такса и
разноски.
Искането
за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е основателно за сумата от 2458,28 лв. (4820,15 лв. х
0,51%).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да заплати, съобразно отхвърлената
част от иска, сторените от ответника разноски в общ размер 220,50 лв.
(350+100х0,49%). Съдът не е изплатил депозити на явилите се свидетели при
призоваване, поради което същите подлежат на връщане.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответното
дружество дължи заплащане на държавна такса в размер на 2539,97 лв., както и
разноски в размер на 331,50 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ******да заплати на И.Ю.М., ЕГН **********, по банкова сметка *** ***:
-
на
основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
сумата 60 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 10.12.2016 г., ведно със законната лихва от 13.04.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 120 000 лв., а по отношение на претенцията за законна
лихва - за периода 21.02.2017 г. – 12.04.2018 г.;
-
на
основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
сумата 3499,26
лв. обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 10.12.2016 г., ведно със законната лихва от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
4339,26 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ******да заплати на основание чл. 38
ЗАдв. на адв. Р.И.М. от САК
сумата от 2458,28 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ******да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2871,47
лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА И.Ю.М., ЕГН ********** да
заплати на „Застрахователно акционерно
дружество А.“ АД, ЕИК ******, IBAN ***, на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 331,50 лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
СЪДИЯ: