№ 179
гр. В., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20241320100339 по
описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. ”М.д.”, ул. „Р.П. – К.“,
№ 4-6, с която против И. К. И., с ЕГН **********, от гр. В., общ. В., обл. В.,
ж.к. „Г.М.“, бл. № 17, вх. „В“, ап. 40, са предявени искове с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 29.09.2020г. в гр.В. е сключен договор за
кредитен лимит, чрез кредитна карта между „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството на
кредитор и ответника И. в качеството на кредитополучател, и така „У.К.Ф.“
ЕАД е отпуснало на длъжника кредитен лимит в размер на 1000лв., при това
кредитополучателят от своя страна се е задължил да погаси задължението за
срок от 12 месеца с минимална погасителна вноска от 3% от кредитния лимит
т.е. 30лв.
Сочи се, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е
погасявал кредитния лимит, останало е непогасено вземане в размер от
1157.10лв., от които главница в размер на 1000лв., договорна лихва от
114.77лв, лихва за забава 42.33лв.
Заявява се, че на 19.12.2022г. е сключен рамков договор за цесия между
„У.К.Ф.“ ЕАД и „АПС Б.Б.“ ЕООД, с който задълженията на И. по договора е
изкупено от „АПС Б.Б.“ ЕООД, което на 19.05.2023г. е сключило договор за
1
цесия с ищеца, по силата на който договор задължението на ответницата е
изкупено от дружеството ищец.
Поддържа се, че ищцовото дружество е пристъпило към принудително
събиране на вземанията, подало е заявление до ВРС за издаване на заповед за
изпълнение, образувано е ч.гр.дело и е издадена по него такава заповед, при
което И. е подала възражение и е изпълнена процудерата по връчването му на
заявителя.
Изтъква се, че съгласно чл.8.2 от Договора ако кредитополучателят е
допуснал необслужване на дълга 91 дни, включително и след изтичане на
срока на неговото предизвестие за прекратяване и независимо от поканите на
УКФ, не е осигурил средства за покриване на дължимите суми на 91 ден
задължението по настоящия договор се трансформира като задължение по
кредит за просрочена кредитна карта с фиксирана лихва, равна на текущата
договорна лихва върху текущ дълг.
Излага се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД
до длъжника е изпратено уведомление, че кредитор спрямо него е ищеца, а
уведомлението е изпратено с обратна разписка на постоянен адрес и е върнато
в цялост, но причина за недоставянето отбелязано е непотърсено.
Отбелязва се, че по силата на чл.235, ал.3 от ГПК с връчването на
препис от исковата молба и приложенията към нея по делото,
кредитополучателят получава уведомлението от „АПС Б.Б.“ ЕООД за
извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно
уведомен за извършената цесия.
Във възражението ответникът твърди, че не дължи изпълнението по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Към настоящия момент
погасяване на задължението по договора не е осъществено, не е изестно
основание задължението за погасяване да е отпаднало.
Ищецът подал заявление на основание чл.410 от ГПК. По образуваното
ч.гр.д.№ 1682/2023г. по описа на Районен съд В. е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника, и при условията на чл.414 от ГПК е
подадено възражение и поради тази причина съдът е указал на ищеца да
предяви иск, с който да установи вземането си.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
2
че ответницата И. има задължение към дружеството ищец, а именно сумата от
1157.10лв., от които главница 1000лв., договорна лихва 114.77лв., лихва за
забава 42.33лв., което е обективирано в заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1682/2023г. по описа на Районен съд В.. Претендират се направените разноски
по заповедното производство и в исковото производство. В срока по чл. 131 от
ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по
делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани по размер.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д.№
1682/2023г. по описа на РС - В.. С оглед данните по делото, съдът намира
следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 1682/2023г. на Районен съд-В. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът ищцата да заплати на кредитора следните суми: 1000 лева-
главница, 114.77лева-договорна лихва за периода от 29.10.2020г. до
29.08.2021г., 42.33 лева-лихва за забава за периода от 29.10.2020г. до датата на
подаване на заявлението в съда 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда 22.08.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева-разноски за държавна
такса и 240.00 лева-разноски за адвокатско възнаграждение. В заповедта е
посочено, че вземането произтича от неизпълнение на парични задължения по
договор за кредитен лимит на физически лица, който се използва чрез
кредитна карта.
На 29.09.2020г. в гр.В. е сключен договор за кредитен лимит, чрез
кредитна карта между „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника И.
в качеството на кредитополучател, и така „У.К.Ф.“ ЕАД е отпуснало на
длъжника кредитен лимит в размер на 1000лв., при това кредитополучателят
от своя страна се е задължил да погаси задължението за срок от 12 месеца с
минимална погасителна вноска от 3% от кредитния лимит т.е. 30лв. След
усвояване на кредита кредитополучателят не е погасявал кредитния лимит,
останало е непогасено вземане в размер от 1157.10лв., от които главница в
размер на 1000лв., договорна лихва от 114.77лв, лихва за забава 42.33лв. На
19.12.2022г. е сключен рамков договор за цесия между „У.К.Ф.“ ЕАД и „АПС
Б.Б.“ ЕООД, с който задълженията на И. по договора е изкупено от „АПС Б.Б.“
3
ЕООД, което на 19.05.2023г. е сключило договор за цесия с ищеца, по силата
на който договор задължението на ответницата е изкупено от дружеството
ищец. Ищцовото дружество е пристъпило към принудително събиране на
вземанията, подало е заявление до ВРС за издаване на заповед за изпълнение,
образувано е ч.гр.дело и е издадена по него такава заповед, при което И. е
подала възражение и е изпълнена процудерата по връчването му на заявителя.
Съгласно чл.8.2 от Договора ако кредитополучателят е допуснал
необслужване на дълга 91 дни, включително и след изтичане на срока на
неговото предизвестие за прекратяване и независимо от поканите на УКФ, не
е осигурил средства за покриване на дължимите суми на 91 ден задължението
по настоящия договор се трансформира като задължение по кредит за
просрочена кредитна карта с фиксирана лихва, равна на текущата договорна
лихва върху текущ дълг. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99
от ЗЗД до длъжника е изпратено уведомление, че кредитор спрямо него е
ищеца, а уведомлението е изпратено с обратна разписка на постоянен адрес и
е върнато в цялост, но причина за недоставянето отбелязано е непотърсено.
По силата на чл.235, ал.3 от ГПК с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, кредитополучателят получава
уведомлението от „АПС Б.Б.“ ЕООД за извършеното прехвърляне на
процесните вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия.
При така установените фактически данни се налагат следните правни
изводи:
За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор,
от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в
закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между
ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че
праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил
точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора;
както и че ответникът е в забава и периода на забавата.
В случая ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация
в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация произтича от
сключените договори за цесия, по силата на които са прехвърлени вземания,
4
сред които е и процесното вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът
встъпва в правоотношението, породено между цедента и кредитополучателя и
го придобива такова, каквото е към момента на извършване на цесията. От
този момент цесионерът придобива правата и задълженията по кредитния
договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните
от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител на
правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено
с кредитополучателя.
Съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Съгласно ал.2 на чл.99 от ЗЗД, прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. От приетото по
делото доказателство е видно, че цедентът е изпратил на ответника
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия на посочения в договора
за кредит адрес, което при данните в исковата молба не е получено.
Уведомлението за цесията обаче е осъществено чрез връчването исковата
молба. При данните по делото Съдът счита, че приложеният по делото
договор поражда задължение за връщане на взетата в заем сума. Вземанията
по договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор за тях.
Няма и доказателства, че след усвояване на сумата по кредита ответникът е
изплатил задълженията си по договора, предмет на исковия процес.
Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е
сключен след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните
по основните му елементи.
Кредитополучателят е усвоил суми от одобрения кредитен лимит и
същият предварително е бил наясно с общата сума, която трябва да върне.
Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон
за тези, които са ги сключили. Съгласно кредитния договор потребителят е
5
длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща дължимите
месечни потребителски вноски.
В случая клаузите от договора, с които са уговорени лихвените условия
не са нищожни, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013/18.06.2014 г. на ОС ГТК на ВКС по
т. д. № 4/2013 г. и изхода на делото ответникът следва да понесе отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да понесе направените от ищеца
разноски в настоящето производство, а именно а именно: 25.00лв.-платена
държавна такса, както и адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, в размер на 240.00 лв., или сумата в общ размер от 265.00 лв.
Ищецът претендира присъждане на разноски в заповедното
производство в размер на 25.00лв.-платена държавна такса и 240.00лв-
адвокатско възнаграждение. Видно от Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело е, че заявителят е поискал
присъждане на разноски в размер на 25.00 лева-държавна такса и 240.00 лева-
адвокатско възнаграждение, поради което съдът счита искането на ищеца за
присъждане на разноски в заповедното производство за основателно, като
същото следва да бъде уважено за сумата в общ размер от 265.00 лева. /25.00
лева държавна такса и 240.00 лева адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. И., с ЕГН **********, от гр.
В., общ. В., обл. В., ж.к. „Г.М.“, бл. № 17, вх. „В“, ап. 40, дължи на „Е.М.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,
ж.к. ”М.д.”, ул. „Р.П. – К.“, № 4-6, следните суми: сумата от 1157.10 лева, от
които главница 1000 лева, договорна лихва 114.77 лева, лихва за забава 42.33
лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
22.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. К. И., с ЕГН **********, от гр. В., общ. В., обл. В., ж.к.
„Г.М.“, бл. № 17, вх. „В“, ап. 40, да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********,
6
със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. ”М.д.”, ул. „Р.П. –
К.“, № 4-6, сумата в общ размер от 415.00 лева, направени в настоящето
производство разноски: 25.00 лева за държавна такса, 240.00 лева за
адвокатско възнаграждение, и 150.00 лева за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА И. К. И., с ЕГН **********, от гр. В., общ. В., обл. В., ж.к.
„Г.М.“, бл. № 17, вх. „В“, ап. 40, да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. ”М.д.”, ул. „Р.П. –
К.“, № 4-6, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1682/2023г. в
общ размер от 265.00 лева /25.00 лева–платена държавна такса и 240.00 лева–
адвокатско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от
връчването на страните, като след влизане в сила да се приложи препис по
ч.гр.д.№ 1682/2023г. по описа на Районен съд – гр.В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7