Решение по дело №871/2009 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Варна, 24.11.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски окръжен съд, Гражданско отделение в съдебнo заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета гoдина в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ

                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

при участието на секретаря  Г. С. катo разгледа дoкладванoтo oт съдия М. Славов в.гр. делo № 871 пo oписа за 2009 гoд., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

Настоящото производство е образувано по жалбата на Х.Х., подадена чрез назначения му процесуален представител, към която в срока по чл. 204 от ГПК /отм./ се е присъединила и Д.В.Х., против решение № 500/24.02.09г., поправено с решение № 875/30.03.09г. на ВРС, ХХ с-в, с което е признато по отношение на въззивниците, че Г. Д. С. и Й. Д. П. са собственици на реална част от недвижим имот в землището на кв. „Галата”, гр. Варна, м. „Боровец север”, представляващ имот № 1150 по КП на тази местност от 1979г., с площ на частта от 756 кв.м. и при посочени граници на същата, придобита от тях на основание наследствено правоприемство и реституция, постановена в полза на наследниците на Димитър Николов С., починал на 11.01.1989г., с решение № 493/24.04.98г. на ПК-Варна и въззивниците са осъдени да предадат на ищците владението върху описаната реална част, на осн. чл. 108 от ЗС; както и са присъдени в тежест на въззивниците разноски.

Излага се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано и постановено при непълнота на доказателства, относими към предмета на делото, поради което решението следва да се отмени и предявения ревандикационен иск да се отхвърли. Поддържа се, че ищците не са установили, че въззивниците владеят имота, поради което и неоспорването на това твърдение на ищците не е доказателство за това обстоятелство. Освен това е наведено възражение за неоснователност на претенцията и поради изтекла придобивна давност в полза на въззивниците за периода от закупуването на имота до предявяване на исковата молба. В с.з. жалбата се поддържа от въззиваемите чрез процесуални представители, назначени от съда, като се представя и ново доказателство.

Въззиваемият С. в предвидения срок е подал възражение, с което се оспорва въззивната жалба като се иска потвърждаване решението на първоинстанционния съд. Сочи се на това, че пред ВРС не е било направено оспорване на твърдението на ищците, че ответника владее имота, придобит в СИО с Д.Х.. Ответницата също не е оспорила факта на владението, а в тази връзка следва да се има предвиди и НА № 21/23.02.02г., с който тя по време на брака си с въззивника са придобили имота. Неоснователно се приема и възражението за изтекла придобивна давност, тъй като до 21.11.1997г. съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ давност не се зачита. Именно и поради това съставения през 1991г. констативен нотариален акт е нищожен – поради противоречие със закона. В с.з. пред въззивната инстанция възражението се поддържа чрез процесуален представител.

Въззиваемата Й.П. не е подала възражение против жалбата.

За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано по исковата молба от 19.11.07г., подадена от Г.С. и Й.П. за осъждане на ответниците /за Х.Х. конституирането е с определение от 22.04.08г./ да им предадат владението върху описаната реална част от недвижим имот /уточнена по граници с молба от 29.01.08г./. Твърди се, че с решение № 493/24.04.98г. на ПК-Варна на ищците като наследници на Димитър Николов С. е било възстановено правото на собственост върху място с площ от 13860 кв.м. в м. „Кърчанлъка” /”Боровец-север”/, землище на кв. Галата – Варна, представляващо имот пл. № 377 по плана на стари имотни граници на местността, при граници: имот пл. 415. Мястото е било придобито от наследодателя Димитър С. по давност – владение за периода от 1937г. до 1957г. С молба от 11.11.08г. са внесени допълнителни уточнения относно придобиването на имота от общия наследодател на ищците и границите на имота към момента на отнемането му през 1957г.  – л. 160 от делото на ВРС. Твърди се, че ответниците неоснователно владеят описаната реална част от недвижимия имот, а именно ПИ № 1150 по действащия КП на местността от 1989г. при граници: пл. № 1151, пл. № 1149, пл. № 1146 и гора. В имота е било построено паянтово бунгало.

В първото по делото с.з. ответниците чрез назначените им по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК /отм./ процесуални представители са оспорили предявения иск като неоснователен.

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че с решение № 493/24.04.98г. на ПК-Варна на наследниците на Димитър Николов С. е възстановено правото на собственост върху лозе от 13.860 дка в терен по § 4 на Галата, м. „Кърчанлъка”, представляващ имот пл. № 377 по плана на стари имотни граници на м. „Боровец-север”, изготвен 1997г., при граници – имот пл. № 415. От удостоверение за наследници от 2712.07г., издадено от община Варна се установява, че ищците като деца на Димитър Николов С., поч. на 11.01.1989г. са негови единствени наследници по закон след смъртта на съпругата му Марийка Маркова Сотирова, настъпила през 1990г. Пълната преписка на ПК-Варна по възстановяването на собствеността върху описаната земеделска земя е на л. 146-158 от делото на ВРС.

Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 21, т. І, рег. № 288, дело № 21/23.02.2002г. на нотариус В. Апостолова, рег. № 244 на НК, че ответницата Д.В. Владимирова е закупила от три физически лица техния съсобствен имот, представляващ дворно място в гр. Варна с площ от 1000кв.м., незастроено и представляващо УПИ пл. № 1150 по КП на м. „Боровец-север”, землище Варна, при граници: път, борова гора, пл. № 1151 и пл. № 1149.

Видно от удостоверението за семейно положение на ответницата Диана В.Х. – л. 76 от делото на ВРС, че същата има сключен граждански брак с Х.Х. на 26.02.02г. 

На л. 125-127 от делото на ВРС са представени нотариални актове за разпоредителни сделки, с които наследниците на Марин Д. Добрев /удостоверение за наследници на л. 167/ – Ганка Станева Добрева, Димитринка Маринова Андонова и Станчо Маринов Д. /придобили по наследство от Марин Д. ***, при съседи: Кузман Кузманов, Рафаил Николов Иванов, Стоян Георгиев Иванова и гора, за което обстоятелство са се снабдили с КНА от 19.12.1991г. на ВН/ са продали на Янчо Колев Недялков посочения имот /НА от 23.12.91г. на ВН/, а наследниците на последния /удостоверение за наследници на л. 169/ са продали имота на ответницата с цитирания по-горе НА № 21/23.02.02г. на нотариус В. Апостолова.

От Протокол № 17/04.10.1957г. на комисията по ТПС в с. Галата на осн. 651 ПМС от 11.10.1950г. и въз основа на молба на Димитър Николов С., е отчуждена и причислена към ДПФ нивата му от 5 дка в м. „Кърчанлъка” при описани граници: Тодор Стоянов, Димитър Илиев Д. и гора.

От показанията на разпитания пред ВРС свидетел се установява, че имот от 5-6 дка в м. „Кърчанлъка” е бил притежаван от общия наследодател на ищците Д. С. /спомените на свидетеля са от около 1936г., макар и да сочи, че е бил на 15г./ и при граници – Тодор Стоянов, училищни ниви /раздадени през 1941г. на отделни хора/, път. Имотът е бил бостан и нивата е включена в ТКЗС. Първоначално Д. С. е имал 5 дка, а после е бил оземлен с още земя. Сега в имотите има вили.

От заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено се установява, че процесния имот, описан в исковата и уточнителната молба е идентичен със закупения през 2002г. от Д.Х. имот, с реалната си част от 756 кв.м., оконтурена с жълт цвят върху комбинираната скица, изготвена от вещото лице на л. 180 от делото и при посочени граници. Освен това м. „Кърчанлъка” попада в обхвата на СО „Боровец-север”. В имота има построена паянтова постройка със застроена площ от 28.80 кв.м., покрита с плосък покрив от ламарина, а стените са от талашит, фазер и желязо. Първоначалното застрояване е от 8 кв.м., съгласно отразяването в графичната част на КП към ПКП на местността.

Видно от представеното пред въззивната инстанция заверено копие на НА № 136, т. І, рег. № 2347, дело № 117/14.03.07г. на нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196 на НК, че Д. В. Х. е продала на К. Милкова Великова собствения си недвижим имот, закупен на 23.02.02г. с описания по-горе НА № 21 на нотариус В. Апостолова.  

От съвкупния анализ на събраните и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства съдът намира следното:

За да е основателна ревандикационната претенция, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на право на собственост върху описаните имоти, придобито на твърдяното основание; упражняване на фактическа власт върху описаната реална част от имота от страна на ответниците, с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.

По активната материалноправна легитимация на ищците.

Коментираното решение на ПК-Варна, представляващо индивидуален административен акт, постановено в рамките на административно производство, което е издадено при действието на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията му към ДВ, бр. 98/1997г. има легитимиращ относно правото на собственост на наследниците на Д. С. ефект относно земеделската земя, при липсата на оспорване на предпоставките за настъпване на земеделската реституция. Това обуславя надлежната материално-правна легитимация на ищците относно претендираната реална част от 756 кв.м. от имот пл. № 1150, включен с тази си част в стар имот № 377, при посочените и от вещото лице граници.

По пасивната легитимация на ответниците.

Установи се обаче, че имот пл. № 1150 по КП на м. „Боровец-север” в землището на гр. Варна е придобит от ответницата преди брака й с Х.Х. /на 23.02.02г., а брака им е от 26.02.02г./ и преди подаване на исковата молба по настоящото дело – на 14.03.07г. /а исковата молба е подадена на 19.11.07г./ самостоятелно е сключила сделка за продажбата на имота. Тези обстоятелства, наред с изричното оспорване, че ответниците  владеят имота, при липсата на доказателства за противното, налага извода за неоснователност на предявената ревандикационна претенция. Без значение е в тази връзка наличието на нотариален акт за придобиване на имота през 2002г. от Д.Х., тъй като нито в същия, нито в последващия НА от 14.03.07г. има клаузи на договора, указващи на предаване на фактическа власт върху имота. Доказателствената тежест за установяване и това кой владее имота понастоящем по пътя на главното и пълно доказване  е върху ищците, които не са го сторили. Последното не може да бъде заменено и от твърдения на служебно назначените процесуални представители на ответниците, позоваващи се на придобивна давност, тъй като самите представители сочат на липсата на връзка с ответниците, за да може да се приеме, че това защитно процесуално поведение отразява реалното осъществяване на владение от ответниците. 

При това положение обжалваното решение следва да се отмени изцяло в атакуваната му част /определението, с което е отказано допълване на решението не е обжалвано/. Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 500/24.02.09г., поправено с решение № 875/30.03.09г. на ВРС, ХХ с-в, с което е признато по отношение на Диана В.Х. с  ЕГН ********** и Х.Х., р. на 17.09.60г., гражданин на Германия, че Г.Д.С., ЕГН ********** и Й.Д.П., ЕГН ********** са собственици на реална част от недвижим имот в землището на кв. „Галата”, гр. Варна, м. „Боровец север”, представляващ имот № 1150 по КП на тази местност от 1979г., с площ на частта от 756 кв.м. и при граници на същата: останалата част от имот № 1150, имот № 1149, имот № 1151 и път, придобита от тях на основание наследствено правоприемство и реституция, постановена в полза на наследниците на Димитър Николов С., починал на 11.01.1989г., с решение № 493/24.04.98г. на ПК-Варна и Диана В.Х. с  ЕГН ********** и Х.Х., р. на 17.09.60г са осъдени да предадат на Г.Д.С., ЕГН ********** и Й.Д.П., ЕГН **********  владението върху описаната реална част, на осн. чл. 108 от ЗС; както и са присъдени в тежест на Диана В.Х. с  ЕГН ********** и Х.Х., р. на 17.09.60г. разноски в размер на 345лв., на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.С., ЕГН ********** и Й.Д.П., ЕГН ********** против Диана В.Х. с  ЕГН ********** и Х.Х., р. на 17.09.60г. ревандикационен иск за осъждането им да предадат владението върху реална част от недвижим имот в землището на кв. „Галата”, гр. Варна, м. „Боровец север”, представляващ имот № 1150 по КП на тази местност от 1979г., с площ на частта от 756 кв.м. и при граници на същата: останалата част от имот № 1150, имот № 1149, имот № 1151 и път, придобита от тях на основание наследствено правоприемство и реституция, постановена в полза на наследниците на Димитър Николов С., починал на 11.01.1989г., с решение № 493/24.04.98г. на ПК-Варна, на осн. чл. 108 от ЗС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: