№ 776
гр. Русе, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря Х. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520106317 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 262,
чл. 221, ал.1, чл. 224, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. Р. Н. против „Кондор Бус“ ЕООД, в
която се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение
за периода от 22.06.2022г. до 30.09.2022г. за длъжността „продавач-
консултант“ с място на работа в гр. Русе, търговски обект – магазин за турски
стоки, находящ се зад бл. „***“, с продължителност на работния процес 5 дни
в седмицата, 8 часа на ден, при 8 часа законоустановено работно време и
уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 710лв. Твърди се, че
ищцата е работила на смени съгласно предварително изготвен график с
продължителност от по 12 часа в дните от понеделник до събота, и 8 часа в
неделя. Работното време на ищцата съвпадало с работното време на
търговския обект, в който полагала труд. Твърди, че е отработила определен
брой часове по време на трудовото си правоотношение, а съгласно чл. 262, ал.
1 от Кодекса на труда положеният от нея извънреден труд следвало да се
заплаща със съответното увеличение в зависимост от това дали е в работен
ден, в почивен или на официален празник. Твърди, че е полагала извънреден
труд, който не бил заплатен от работодателя. Поради това за нея възникнало
1
правото да прекрати трудовото правоотношение на основание уведомление
без предизвестие съгласно чл. 327, ал.1 т.2 КТ. Именно поради неплатените
възнаграждения за извънреден труд, които в случая имали постоянен
характер, ищцата прекратила трудовото си правоотношение, считано от
30.09.2022г. и поканила работодателят да заплати дължимото обезщетение
по чл. 221, ал. 1 КТ. Работодателят приел изявлението на ищцата и издал
заповед №***2022г. в която посочил, че трудовото правоотношение е
прекратено на посоченото от ищцата основание, както и че е дължимо
обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на
154,35лв., която сума също не ѝ била заплатена.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 356,9лв., представляваща сбор на чистата
сума за получаване на дължимо допълнително възнаграждение за извънреден
труд в размер на 6,26лв., труд през почивни дни в размер на 309,32лв.и труд
по време на официален празник - 22.09.2022г. в размер на 41,32лв., положен
през време на действие на трудовото правоотношение; законна лихва върху
посочената сума от предявяване на иска до окончателното изплащане; сумата
от 1917лв., представляваща дължимо обезщетение в нетен размер по чл.221,
ал.1 КТ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане; сумата от 22,37лв., представляващи законната лихва върху
претендираното обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ от 01.11.2022г. до
предявяване на иска – 12.12.2022г.; сумата от 138,91лв., представляваща
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 5 дни неизползван платен годишен отпуск
и сумата от 1,62лв., представляваща законна лихва върху претендираната
главница по чл. 224, ал.1 КТ. Моли се да бъдат присъдени в полза на
представляващият адвокат разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявените искове, които оспорва по
основание и размер. Твърди, че дори и да съществува задължение на
работодателя да заплати положен от ищцата извънреден труд, то
незаплащането на същото не е основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като това
възнаграждение няма постоянен характер. Работодателят издал заповед, с
която констатирал прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като
същото било едностранно прекратено от ищцата с изпратеното от нея
2
волеизявление, независимо, че на са били налице предпоставките за това –
дължимото трудово възнаграждение за месец август 2022г. било изплатено
своевременно. Оспорва се ищцата да е полагала извънреден труд, за който да
се дължи заплащане на възнаграждение. Също така се счита, че
незаплащането на извънреден труд за месец септември 2022г. не е настъпило
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Задълженията за
незаплатени възнаграждения за месец септември настъпвало едва на
25.10.2022г. Независимо от това се оспорва ищцата да е полагала извънреден
труд. Твърди се, че е направено извънсъдебно възражение за прихващане със
задължението на работодателя да заплати обезщетение за неизползван отпуск
със задължението на ищцата да заплати вреди на работодателя поради това,
че не са били налице предпоставки за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото от нея основание, в размер на срока на
предизвестието каквото изявление било отправено до нея. Оспорва се и
претенцията по чл. 86 ЗЗД поради неоснователност на главните искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че страните по делото са били обвързани в трудово
правоотношение, възникнало на 22.06.2022г. и прекратено на основание чл.
327, ал.1 т.2 КТ, след писмено уведомление от страна на ищцата, считано от
30.09.2022г. В уведомлението си ищцата е посочила като основание за
прекратяване на трудовото си правоотношение – „неплащане на трудовото ми
възнаграждение за месец август в срока, посочен в трудовия договор“.
С трудовия договор между страните е уговорено работно време от 8
часа на ден, 5 дни в седмицата, платен годишен отпуск в размер на 20 работни
дни и срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение
от 3 месеца. Основното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на
710лв., платимо до 25-то число за предходния месец.
Ответникът е представил заповед от 06.06.2022г., с която е въвел
сумирано отчитане на работното време, считано от 07.06.2022г., с период от
един месец, в края на който да се извършва преценка за положен извънреден
труд, който да се заплаща на работниците в обектите му с увеличение
съгласно чл. 262, ал.1 т.4 КТ.
С РКО от 22.09.2022г. е изплатено трудовото възнаграждение на
3
ищцата за месец август 2022г.
Свидетелката Д. Б. К. установява, че е работила заедно с ищцата в
посочения в исковата молба магазин на ответника, на длъжността „управител
на търговския обект“. В магазина се работело по график, като обичайно се
работело два дни по 12 часа и два дни се почивало. Единствено в неделния
ден работното време на магазина било 8 часа и работния ден също бил
толкова. Според свидетелката, М. работела два дни, единия на касата, а
другия зареждала, след това два дни почивала, а на петия ден пак била на
работа. Поради начина по който работели, било възможно отработените
часове в един месец да са повече от тези в друг, като тази разлика следвало да
я пресмятат в счетоводството на ответното дружество и да се съобразяват при
изплащане на трудовите възнаграждения. По време на работа нямали
регламентирана почивка, търговският обект не затварял, почивката била
„тогава, когато няма клиент, който да обслужиш“. На официалните почивни
дни магазина също работел, като на 22.09.2022г. на работа била свидетелката
и ищцата.
Свидетелката Т. С. А. установява, че е прабаба на детето на ищцата и
помага в грижите за него. Поради това знаела, за работата в магазина за
турски стоки, че работи от понеделник до събота по 12 часа, а само в неделя 8
часа. Работело се и на официални празници. За почивки в рамките на
работното време не знаела. Докато работела в магазина ищцата на две пъти
ползвала болничен.
Свидетелят Е.Ю., установява, че е син на управителката на ответното
дружество и упълномощен от нея да подпомага дейността на дружеството. В
тази връзка участвал в организацията и в самата работа на въпросния магазин,
в който работела ищцата. Спомня си, че имало случай, когато прилошало и
се наложило да си тръгне по-рано от работа, като той я заменил. Свидетелят
участвал при изготвянето на графиците на работниците. Работело се два дни
и два дни се почивало. Работните дни били по 12 часа, а само в неделя 8 часа,
тъй като такова било работното време на магазина.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, по която е
дадено заключение за времето през което ищцата е полагал труд и е
изчислено евентуално наличието на извънреден такъв във варианти при
съобразяване представените графици за работа и присъствени форми
(дневник за лична хигиена, подписван от служителите), както и при сумирано
4
изчисляване на работното време и без такова. Вещото лице е изчислило, че
ако бъде съобразено, че ищцата е работила 2 дни по 12 часа и е почивала 2
дни, като единият работен ден в неделя е бил 8 часа, не се установява тя да е
полагала извънреден труд в делнични дни, в почивни е полаган такъв
съответно за периода м. юни – м. септември по 8, 48, 32 и 40 часа, за които е
дължимо и незаплатено възнаграждение в брутен размер от 402,07лв. с
увеличение от 75 на сто за почивни дни. Трудът в празнични дни е на
22.09.2022г. за 12 часа в брутен размер 53,25лв. с увеличение 100 %.
При съобразяване на представената от работодателя по делото
присъствена форма (дневник за личната хигиена), дължимото на ищцата
възнаграждение за извънреден труд е 8,07лв. в брутен размер (6,26лв. в
нетен) и е за месец юни, извънредния труд в почивни дни е съответно за
периода м. юни – м. септември по 8, 48, 40 и 32 часа, за които е дължимо и
незаплатено възнаграждение в брутен размер от 398,66лв.(309,32лв. в нетен
размер) с увеличение от 75 на сто за почивни дни. Трудът в празнични дни е
на 22.09.2022г. за 12 часа в брутен размер 53,25лв.(41,32лв. в нетен размер) с
увеличение 100 %.
При сумарно изчисляване на работното време, извънредния труд на
ищцата възлиза съответно за периода м. юни – м. август на 6, 7 и 2 часа, а за
месец септември не е налице извънреден труд. В този случай дължимото
възнаграждение на ищцата за работата на 22.09.2022г. е в размер на 37,90лв.
в нетен размер (за 11 часа).
Вещото лице е изчислило и размера на евентуално дължимото на
ищцата обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в размер на 1917лв. в нетен размер, а
обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ в размер на 138,91лв. в нетен размер,
съответно изчислени са и дължимите обезщетение за забава върху посочените
суми за период от прекратяване на трудовото правоотношение до
предявяване на исковата претенция.
Ищцата е изменила размера на претендираните първоначално с
исковата молба суми по отделните искове съобразно заключението на вещото
лице дадено във вариант 2 – без сумирано изчисляване, при съобразяване на
представените от работодателя присъствени форми.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Първият спорен по делото въпрос е кой от възможните начини за
5
изчисляване на положените часове труд от ищцата следва да бъде възприет.
Действително не се установява по делото работодателят да е връчил (да е
запознал) работниците си със заповедта си от 06.06.2022г., с която е въвел
сумирано отчитане на работното време. Същевременно няма спор по делото, а
и се установява еднозначно от всички събрани доказателства начина по който
се е работило в магазина на ответното дружество – по графици, два работни
дни следвани от два дни почивка, без прекъсване включително и на
официални празници. Очевидно е, че е налице разлика с уговореното работно
време и неговото изчисляване в трудовия договор, където не е съобразено с
естеството на работата . Поради това напълно логично е да се приеме, че
след като почивните дни за работниците не съвпадат с официалните почивни
дни (събота, неделя и празниците) и броя на отработените от тях часове не
съвпадат по седмици, то единствения справедлив начин (от гледна точка и на
двете страни по трудовото правоотношение) за възмездяване на положения
труд е при сумираното му изчисляване. Очевидно такава е била волята на
работодателя и работниците са били запознати с нея и са приели да работят
по този начин, който не съответства на уговореното в трудовия им договор.
Поради това липсата на запознаването им със заповедта на работодателя от
06.06.2022г. не е формална пречка за възприемане, че в търговския обект на
ответното дружество е било въведено сумирано изчисляване на работното
време, още повече, че за работодателят няма и изрично регламентирано
задължение да предяви на работниците си заповедта си в този смисъл. По тези
съображения следва да бъдат съобразени изчисленията на вещото лице
съгласно вариант 3 от заключението му. В този случай е налице извънреден
труд, но не в почивни дни (какъвто не би могъл да има при сумирано
изчисляване на работното време, или работа на смени). Исковата претенция е
в нетен размер от 6,26лв. и следва да бъде изцяло уважена, тъй като е в по-
малък размер от посочения от вещото лице за периода на трудовото
правоотношение (71,53лв.). Втората искова претенция – за заплащане на
допълнително възнаграждение за труд през почивни дни в нетен размер на
309,32лв. следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.
Искът за заплащане на извънреден труд през официален празничен ден
следва да бъде изцяло уважен за сумата в нетен размер от 41,32лв. (за 12
часа), каквото е и становището на ответника изразено в писмената му защита.
На следващо място спорен по делото е въпросът относно това дали са
6
били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение
от страна на ищцата на основание чл. 327, ал.1 т. 2 КТ. При даване отговор на
този въпрос, съдът съобразява основанието посочено в представеното от нея
пред работодателя уведомление, а не изложеното в исковата молба. Поради
това само неплащането на трудовото възнаграждение за месец август би
могло да представлява основание по чл. 327, ал.1 т.2 КТ за законосъобразно
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно
дължимото трудово възнаграждение на ищцата за месец август е било
заплатено в срока - до 25.09.2022г. Единствено съгласно заключението на
вещото лице би могло да се приеме, че неплатено за месец август е
възнаграждение на ищцата за положен от нея извънреден труд от 2 часа в
нетен размер 8,92лв.! Очевидно е от начина на формулиране на исковата
претенция и последващото изменение, че самата ищца не е била наясно
дали е имала положен извънреден труд за месец август или не. Същата ясно е
разграничила в исковата си молба отделните си претенции (за извънреден
труд, за труд през почивни дни, за труд на официален празник и пр.), но в
уведомлението си до работодателя е посочила единствено, че не е заплатено
„трудовото ми възнаграждение за месец август“, което очевидно не отговаря
на истината и поради което няма искова претенция за неговото заплащане.
Неплащането на горепосоченото възнаграждение за извънреден труд не би
могло да бъде основание за прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото от ищцата основание, не само поради това, че няма постоянен
характер по смисъла на чл. 6 и чл. 15 от НСОРЗ (в който смисъл е и
посочената практика от процесуалния представител на ответника), а и поради
изключително незначителния си размер, установен едва в настоящото
производство. Противното разбиране би дало възможност за злоупотреба с
право от страна на ищцата, каквато очевидно е и целта в настоящото
производство, претендирайки обезщетение в размер 3 месечни трудови
възнаграждения поради неплатени 2 часа извънреден труд! Правото по чл.
327, ал.1 т.2 КТ е предоставено на разположение на работници и служители,
по отношение на които работодателят не е изпълнил основното си
задължение – да възмезди предоставената от тях работна сила, какъвто
очевидно не е случая. След като за ищцата не е възникнало право да прекрати
трудовото си правоотношение на посоченото от нея основание – неизплатено
трудово възнаграждение за месец август 2022г., то за нея не е възникнало и
7
правото да получи обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.
221, ал.1 КТ за сумата в нетен размер 1917лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
По предявения иск за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ в размер на
138,91лв. Няма спор по делото, че след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, ищцата има право да получи обезщетение
за неизползвания от нея платен годишен отпуск от 5 работни дни или сумата
от 138,91лв. в нетен размер. Срещу дължимостта на същата ответникът е
възразил, поради това, че с направено от него извънсъдебно изявление е
извършил прихващане на това свое задължение с дължими му от ищцата
вреди за незаконосъобразно прекратеното от нея трудово правоотношение.
Независимо, че не са били налице предпоставки за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на ищцата без предизвестие, с достигане на
нейното уведомление до работодателя е настъпило това прекратяване.
Случаят обаче не е идентичен с прекратено от работник или служител
трудово правоотношение без спазване на уговорения между страните срок за
предизвестие ( в случая три месеца), в която хипотеза действително ищцата
би дължала на работодателя обезщетение в размер на три месечни трудови
възнаграждения. В конкретния случай обаче, работодателят има единствено
право да претендира обезщетяване от ищцата на причинени му вреди. Същите
обаче законът не презумира, а подлежат на доказване. Доколкото такива не са
установени преди направеното изявление за прихващане (не са въведени и
като предмет на настоящото производство), то няма основание да се приеме,
че направеното от ответника изявление за прихващане е породило действие и
е погасено вземането на ищцата за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ. Поради
това исковата претенция за сумата от 138,91лв. следва да бъде уважена
изцяло, както и претендираното върху нея обезщетение за забава за периода
от един месец след прекратяване на трудовото правоотношение (когато е
настъпил и падежа на това задължение) до предявяване на исковата
претенция – 12.12.2022г. в размер на 1,62лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответното
дружество разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на
отхвърлената част от исковите претенции или от претендирани 540лв. сумата
от 498,31лв.
8
На основание чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищцата
адв. К. Х. – за оказана безплатна помощ на ищцата като материално
затруднено лице, следва да бъде определено възнаграждение в минималния
размер по чл. 7, ал.1 т.7 от Наредба №1/2004г. на ВАС от 400лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса върху уважените
искови претенции в размер на 100лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кондор Бус“ ЕООД , ЕИК201318538, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ №74, вх.1, ет.3, ап.9,
представлявано от Ефрумие Ефраим Осман да заплати на М. Р. Н.
ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Драма“ №15, адв. К. Х.
6,26лв. нетен размер на възнаграждение за положен извънреден труд за
периода м. юни – м. септември 2022г., 41,32лв. нетен размер на
възнаграждение за работа на официален празник – 22.09.2022г., 138,91лв.
нетен размер на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за 5 работни дни, ведно със
законната лихва върху посочените суми считано от 12.12.2022г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 1,62лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.11.2022г. до 11.12.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Р. Н. ЕГН**********, против
„Кондор Бус“ ЕООД , ЕИК201318538 искове за заплащане на сумите:
309,32лв. нетен размер на възнаграждение за труд през почивни дни в
периода м. юни – м. септември 2022г., 1917лв. нетен размер на обезщетение
по чл. 221, ал.1 КТ и 22,37лв. обезщетение за забава за периода от
01.10.2022г. до 11.12.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Р. Н. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Драма“ №15, адв. К. Х. да заплати на „Кондор Бус“ ЕООД ,
ЕИК201318538, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“
№74, вх.1, ет.3, ап.9, представлявано от Ефрумие Ефраим Осман сумата от
498,31лв.. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Кондор Бус“ ЕООД , ЕИК201318538, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ №74, вх.1, ет.3, ап.9,
9
представлявано от Ефрумие Ефраим Осман да заплати на основание чл. 38,
ал.2 ЗА на адвокат К. Х. от АК – Русе, с адрес гр. Русе, ул. „Драма“ №15
сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Кондор Бус“ ЕООД , ЕИК201318538, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“ №74, вх.1, ет.3, ап.9,
представлявано от Ефрумие Ефраим Осман да заплати по сметка на Районен
съд – Русе сумата от 100лв. държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10