№ 769
гр. Пазарджик, 11.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500865 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За жалбоподателя ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, редовно призовани, не
изпращат законен представител. За тях се явява адв. С. М., надлежно
упълномощен да я представлява.
Не се явява ответницата по въззивната жалба А. Б. И.. За нея се явява
адв. Р. А., надлежно упълномощен.
Адв. М.: - Да се даде ход на делото.
Адв. А.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Велинградски районен съд, рег. №227 от 22.07.2025 г.
постановено по гр.д.№20255210100080 по описа на същия съд за 2025г. Е
ОСЪДЕНА Община Велинград с ЕИК *********, с адрес: гр. Велинград,
бул. Хан Аспарух № 35, представлявана от Кмета д-р К. К., да заплати на
А. Б. И. с ГЕН **********, с адрес: гр. Велинград ул. „П.“ № 98В, ет. 5, ап. 42
на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата 22 000 лева /двадесет и две
1
хиляди лева/ - представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на счупване на горния край на
раменната кост и последвала хирургична интервенция, вследствие на
претърпян инцидент на 23.02.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪДЕНА Е Община Велинград с ЕИК *********, с адрес: гр.
Велинград, бул. Хан Аспарух № 35, представлявана от Кмета д-р К. К., да
заплати на А. Б. И. с ГЕН **********, с адрес: гр. Велинград ул. „П.“ № 98В,
ет. 5, ап. 42 на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата 1577,80 лева
/хиляда петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ -
представляваща обезщетение за имуществени вреди за медицински
разходи, за което е издадена фактура от 29.02.2024 г. от МБАЛ „Здраве –
Велинград“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 29.02.2024 г.
ОСЪДЕНА Е Община Велинград с ЕИК *********, с адрес: гр.
Велинград, бул. Хан Аспарух № 35, представлявана от Кмета д-р К. К., да
заплати на адв. Р. А., АК Пазарджик, със служебен адрес: гр. Велинград, ул.
Винчо Горанов № 32 с ЛН ********** сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪДЕНА Е Община Велинград с ЕИК *********, с адрес: гр.
Велинград, бул. Хан Аспарух № 35, представлявана от Кмета д-р К. К., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград
сумите от 943,11 лв. /деветстотин четиридесет и три лева и единадесет
стотинки/ държавна такса, и 884,68 лв. /осемстотин осемдесет и четири лева и
шестдесет и осем стотинки/ – платени възнаграждения на вещите лица, както
и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С определение рег.№640 от 03.09.2025г. по същото дело, същият съд е
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение №
227/22.07.2025 г., постановено по гр. д. № 80/2025 г. по описа на РС Велинград
в частта за разноските, инкорпорирано в Молба с вх. № 5390/29.07.2025 г. от
адв. Р. А., АК Пазарджик, пълномощник на ищцата А. Б. И..
Обжалвани са съответните срокове и двата съдебни акта.
Жалбоподателят Община Велинград, БУЛСТАТ *********
представлявана от кмета К. К., че пълномощника си юрисконсулт С. Б. -
2
служител с юридическо образование обжалва изцяло съдебно решение рег.
№227 от 22.07.2025г.на Велинградски районен съд с доводи за порочност като
неправилно поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Във
въззивната си жалба с вх.№5725 от 15.08.2025г. се твърди, че ищецът не е
доказал при условията пълно и главно доказване, че е налице причинно
следствена връзка между настъпването на инцидента и реализирането на
претендираната травма, като в тази връзка нямало събрани категорични
медицински доказателства, че именно твърдяното падане е допринесло за
счупването на горния край на раменната кост. Според жалбоподателя,
описаният в исковата молба механизъм на настъпилият деликт не давал точно
описание за настъпване на процесния инцидент и неговата причина, а
алтернативни варианти на последния. Решението било постановено при
непълнота на доказателствата при допуснато процесуално нарушение
състоящо се в непроизнасянето по искането наведено с отговора на исковата
молба за представяне на цялата медицинска документация за ищцата за
периода от 23.02.2024г. до 29.02.2024г. от личния й лекар и това водело до
неговата необоснованост. Счита за неправилен и изводът на
първоинстанционния съд, че не е налице твърдяното с отговора на исковата
молба съпричиняване за претърпените болки и страдания от страна на ищцата,
защото видно от медицинската документация ищцата е следвало да извърши
два контролни прегледа и тяхното неизвършване несъмнено е допринесло за
нормалното протичане на възстановителния и процес.Като последен довод се
сочи, неправилност на извода на съдът в обжалваното решение, че ищцата
има неприятните усещания при климатичните промени, който е в
противоречие с отговора на въпрос 5 от комплексната съдебна експертиза по
делото, който момент несъмнено обуславял нуждата от намаляване на
присъденото обезщетение от съдът. Отделно от това частта на експертизата в
психологичната и част не показвала претърпени качествени изменения във
връзка с претърпения инцидент. Смята, че в случая присъденото обезщетение
не покрива критериите за справедливост по чл. 52 от 33Д и е чувствително
завишено. Моли, да отмени обжалваното първоинстанционно решение като
неправилно и отхвърлите ищцовата претенция като недоказана по основание
и размер или алтернативно да се намали присъденото обезщетение като съдът
счете предвид твърдяното съпричиняване, както и поради необоснованост на
контролирания от въззивният съд съдебен акт. Претендира присъждане на
3
сторените по делото разноски. Направено е ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО
ИСКАНЕ: на основание чл. 266, ал. З от ГПК, да се изиска цялата медицинска
документация за ищцата за периода от 23.02.2024г. до 29.02.2024г. от личния й
лекар, като в тази връзка се моли да се задължи РЗОК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната по спора страна А. Б. И. чрез пълномощника си адв. Р. А.
от АК – Пазарджик, в който жалбата се квалифицира изцяло като
неоснователна по същество Поддържа се, довод за правилност и
законосъобразност в мотивите си, на постановеното Решение на ВРС с
посочените в него причини и обстоятелства поради които е осъден ответника
и на базата, на какви доказателства, като се поддържат изцяло тези доводи
базирани на свидетелски показания, експертизи и писмени доказателства ,
неслучайно кредитирани като достоверни и непротиворечащи на събраните по
делото доказателства за постановяване на своя съдебен акт. Акцентира се, че
процесната злополука е станала на тротоар, предназначен за придвижване на
пешеходците, в района на спирка на градския транспорт на центъра на кв.
Чепино, пред будка за вестници и маса за продажба на плодове и зеленчуци. и
на място, от където минават много хора и на място, където са ставали и други
подобни инциденти. Изтъква се и факта, че към момента на инцидента не е
имало обозначение, че в този участък на тротоара има разместени и неравни
плочки, и че има опасност от спъване, съответно, че е необходимо
пешеходците да се движат с повишено внимание; Че Служителят на Общината
и посочен от ответника за свидетел заявил, че са знаели за процесното място,
но нищо не правили, тъй като имали проблем с други институции, заради
кореновата система на това дърво и че Този тротоар е част от Общинската
пътна мрежа на гр. Велинград, т.е. собственост е на ответната Община, който
факт е приет за безспорен между страните. Допълва, че в процесния случай
претърпените от ищцата неимуществени вреди се установяват от разпитаните
по делото свидетели, имащи пряко наблюдение и лични възприятия за
изключителните болки и страдания в следствие на процесната злополука.
Смята, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на причинените болки и страдания, което било
направено при първоинстанционното разглеждане на делото. Според
въззиваемата страна анализът на показанията на свидетелите, заключението
на вещите лица водело до извод, че правилно съдът съобразно критерия за
4
справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следвало да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. И че тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; и т.н. Допълва, че при преценка размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът отчете най-вече липсата на пълно
възстановяване - близо година и половина след инцидента и обстоятелството,
че болките при промяна на времето ще останат до живот. Освен това
пострадалата е предприела действия да направи и пластична операция на
носа, при д-р А. в УМБАЛ Пловдив, който я е уведомил, че за целта трябва да
се подложи на операция и за заплати сумата от 8 500 лева, която операция не
се покрива от здравната каса. Моли да се потвърди Решение №227 от
22.07.2025 год. на РС Велинград, като правилно и законосъобразно и в тяхна
тежест да възложите и направените съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция за възнаграждение на един адвокат. Моли за даване на
възможност в съдебно заседание да представи допълнителни писмени
доказателства, да изложим и допълнителни доводи и аргументи, в подкрепа на
твърденията ни.
Постъпила е въззивна частна жалба с вх.№6246 от 15.09.2025г. от
пълномощника на ищцата А. Б. И., а именно адв. Р. А. от АК-Пазарджик
против определение №640 от 03.09.2025г. постановено от Велинградски
районен съд по същото дело гр.д.№80/2025г. по реда на чл.248 от ГПК с
доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалноправните и процесуално-правните норми. Поддържа
се, че в производството е предявен иск по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на увреждането; че по делото ищцата е
била представлявана от адв. А., осъществил процесуално представителство в 4
броя съдебни заседания, депозирал и Писмена защита по съществото на спора,
като в законоустановения срок и ред поискал присъждане на разноски,
съгласно Молба - Списък по чл. 80 от ГПК, включващ адвокатско
възнаграждение. Поддържа се, че Постановеният съдебен акт е неправилен,
5
тъй като първоинстанционният съд е осъдил ответника да му заплати сумата в
размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение, поради обстоятелството, че
процесуалното представителство по делото е с Договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, в която е предвидено, че адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка,
материално затруднени лица, роднини, близки или друг юрист. Позовава се на
нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, както и правомощието на съда да определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Акцентира и на практиката
на Съда на Европейския съюз- Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2О15
,решение от 09.03.1978 г. по дело N2 106/1977г. на Съда на ЕО. , Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16, че Съдът на Европейския
съюз е тълкувал чл. 101, S 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, S З ДФЕС в смисъл, че
национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от
ГПК, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в по- нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет /България/ и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по - нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член
101, параграф 1 ДФЕС. Прието е, че запитващата юрисдикция следва да
провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна
уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели. Цитира, че съгласно Решение на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело С438/22/ и предимството на първичното общностно
право - чл. 101, 5. 1 от ДФЕС пред националното ни законодателство и на
основание чл. 633 от ГПК, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в частта й,
предвиждаща минимален размер, определен от Висшия адвокатски съвет, под
който адвокатско възнаграждение не може да бъде определено, не следва да
бъде прилагана. Заключава, че по всяко дело, по което следва да се определи
такова, Националният съд следва да извърши преценка на правната и
фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в
Наредба №1 от 9.07.2004г . минимален размер, включително и броя на
6
съдебните заседания. Единственото ограничение би могло свързано с
преследваната от наредбата цел, а именно да се гарантира, че
високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в
зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой
/отрицателен/ резултат влошаване качеството на предоставяните правни
услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ. Смята, че в
конкретния казус материалните интереси по делото, с оглед предявените и
уважени искове са високи, като следва да се посочи, че ответникът не ги
призна., наложителността за назначаването на експертизи, изслушването на
вещи лица и т.н.
От друга страна не може да се игнорира, че в случая защитата на ищцата
е организирана, като съм положил много труд и време. Акцентира, че
размерът на възнаграждението не може да бъде по нисък от предвидения в
Наредба №1 от 2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Заключава, че неправилно решаващият състав е слязъл под минималния
размер, присъждайки сумата в размер на 800 лева за адвокатско
възнаграждение, което е в разрез с действащото ни законодателство, като е
отказал да се съобрази и с броя на проведените заседания, подробна и
обстойна Писмена защита и други. Моли да измени атакуваното
Определение, като му се присъди дължимото адвокатско възнаграждение в
минимален размер по смисъла на Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения и да осъди ответника да му заплати адвокатското
възнаграждение, съгласно представените документи по делото - Молба,
Списък по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно, където съвсем ясно и своевременно е посочено, как, и на какво
законово основание е осъществено процесуалното представителство по
делото. Коментира се възнаграждението на ПП на Община Велинград, и какво
е направено от тяхна стана по делото и справедливо ли е определеното му
възнаграждение от първоинстанционния съд да е в пъти по-малко. Заключава,
че по този начин би се стигнало до различно прилагане на закона, обусловено
от личността на субекта, в чиято правна сфера лежи отговорността за
разноски, което законът не допуска. Моли да се отмени обжалваното
Определение и постановите тяхното присъждане в претендирания размер,
включващ адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство,
осъществено от упълномощения адвокат.
7
Няма постъпил писмен отговор от насрещната страна по частната жалба
страна по спора.
Адв. М.: - Поддържам въззивната жалба и обективираното в нея
доказателствено искане. Не съм дал отговор на частната жалба. Няма да е
етично, предоставям на съда.
Адв. А.: - Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на
въззивната ни жалба. Считам, че доказателственото искане е ирелевантно и
преклудирано. Още повече, че назначената експертиза от РС-Велинград беше
изключително изчерпателна във връзка с възстановителния период, с лечение
и с абсолютно всичко. Нямам доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Съдът след съвещание намира, че направеното доказателствено искане
във въввъззивната жалба следва да се остави без уважение.
От една страна съдът приема, че делото е изяснено от фактическа страна
и процесната документация не е необходима с оглед изясняване на спора от
фактическа страна. Още повече, че страната, която иска събирането на това
доказателство не е посочила неговото конкретно значение за изясняване на
спора от фактическа страна. Действително е направено доказателствено
искане за събиране на медицинска документация от личния лекар, но съдът не
се е произнесъл с нарочен диспозитив дали уважава или отхвърля искането.
Независимо от това по делото са проведени няколко съдебни заседания и този
въпрос не е бил повдигнат повторно от ответника по исковата молба и да е
изискано изрично произнасяне по отношение на това доказателствено искане.
В последното съдебно заседание представителят на Община Велинград е
заявил, че няма да сочи повече доказателства, че няма доказателствени
искания и моли да се приключи производството. Предвид изложеното съдът
намира, че е настъпила преклузия по искането за събиране на това
доказателство, защото страната не е поддържала в хода на целия процес, както
събирането му, така и неговата относимост към предмет на спора. Нещо
повече в РС е изслушана съдебномедицинска експертиза по медицинската
документация, която е била съставена от момента на постъпването на
пострадалата в лечебно заведение до приключване на лечението и при
изслушване на това заключение не е бил поставен въпроса за проверка на
медицинската документация при личния лекар.
8
Предвид изложеното съдът намира, че следва да остави без уважение
направеното доказателствено искане във въззивната жалба, предвид на което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане във
въззивната жалба..
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите съдебен акт, с
който да уважите жалбата и отмените първоинстанционното решение и
отхвърлите ищцовата претенция при условията на алтернативност да
постановите нов съдебен акт да намалите присъденото обезщетение, като
неотговарящо на критериите за справедливост. Моля за срок за писмени
бележки. Моля да ни присъдите разноски съобразно евентуално
отхвърлителната част и пълно уважаване на жалбата. Списък съм представил.
Адв. А.: Представям списък с разноски. Уважаеми окръжни съдии,
считам, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен
изключително добре обоснован. Единствено е несправедливо в частта за
разноските в какъвто смисъл е и депозираната частна жалба. Прави чест и на
колегата при положението, че като е заплатено възнаграждение 2600 лв. съдът
е определил 800 лв., което не е отразено с оглед съдебните заседания, труда,
който съм положил. Моля да ми бъде даден срок да изложим подробни
писмени. Поддържам всичко, което съм депозирал подробно описано. В този
аспект моля за вашето решение.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА срок на адв. С. М. до 15.12.2025 г., включително за представяне
на писмената защита с препис за връчване на другата страна.
ДАВА срок на адв. А. до 17.12.2025 г. за представяне на писмена защита.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
10.01.2026 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:27 часа.
9
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10