№ 269
гр. Бургас, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200540 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. Ж., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-4058-001045/23.12.2024 г., издадено от началник на сектор
„Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл.
104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв.
Жалбоподателката, редовно уведомена, се явява и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. По
делото е изразено писмено становище за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.11.2024 г., около 14:10 часа, в гр. Бургас, на ул. Я... К....., на паркинга пред
сградата на сектор СПС, жалбоподателката управлявала лек автомобил М.... с рег. № ......,
като по време на управление използвала мобилен телефон без устройство, освобождаващо
ръцете.
На жалбоподателката е съставен акт за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
На 23.12.2024 г. е издадено и атакуваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на
актосъставителя, който установи, че жалбоподателката е използвала мобилен телефон докато
1
управлява МПС.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинена и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против нея.
Съдът намира, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП,
въвеждаща забрана за използване на мобилен телефон по време на управление на МПС,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.
В случая безспорно се установява, от събраните доказателства, че на посочената дата
и място жалбоподателката е управлявала МПС, като е държала мобилен телефон и го е
използвала, без освобождаващо ръцете устройство. Това поведение се явява противоправно
и правилно е било квалифицирано като нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
За нарушението чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 50
лв., като именно такова наказание е наложено на жалбоподателката. Размерът на
наказанието е фиксиран от законодателя, поради което не подлежи на изменение.
Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение".
2
Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат на АНО, но доколкото не е
направено искане за присъждане на такива, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4058-001045/23.12.2024 г.,
издадено от началник на сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР -
Бургас, с което на жалбоподателката С. С. Ж. е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3