Решение по дело №237/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юни 2018 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20187140700237
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

309/11.06.2018 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове: Соня Камарашка

                                                                                                            Бисерка Бойчева

 

при секретаря А*** Л*** и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 237 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение от 06.03.2018 г. по АНД № 466 по описа за 2017г. на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено наказателно постановление ********** от 22.11.2017 год. издадено от Кмета на община Берковица, с което на „ЧЕЗ Разпределение България” АД , ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С***, район М*** , бул. „Ц*** шосе”№* представлявано заедно от Т*** П*** и П*** Х*** – членове на УС, за нарушение по чл. 14 ал.1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500.00 лева /петстотин/, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

Касационният жалбоподател ЧЕЗ „Р*** Б***” АД , ЕИК * , редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на делото.

Ответника по касационната жалба Кмета на община Берковица, редовно призован не се явява, прилага доказателства – длъжностна характеристика на гл. Експерт и ръководител звено „Местни приходи” и издадено предупреждение, в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят на извода за извършено административно нарушение, като санкционния акт е бил постановен при спазване на процесуалните правила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, с което е наложено административно наказание, съставът на Районен съд Берковица е приел, че в производството е доказано извършено от търговското дружество нарушение по чл.14, ал.1 във вр. чл.123, ал.1 от ЗМДТ, като от фактическа страна е установил, че с пощенско клеймо от 13.10.2017 г. административно наказаното търговско дружество ЧЕЗ „Р*** Б***” АД с ЕИК * е изпратило в Община Берковица декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх. № **********/19.10.2017год. относно придобит недвижим имот, находящ се в землището на с.М*** , местност „Т*** ” –строително-конструктивна част на трансформаторен пост, съставляващ сграда разположена в североизточната част на поземлен имот №000685, със застроена площ от 16кв.м., придобит чрез покупко-продажба с нотариален акт №28, том 1, рег.№256, н. дело №19 от 09.02.2017год. На 01.11.2017 г., като констатирал, че декларацията се представя след изтичане  на установения двумесечен срок от датата на придобиване т.е. срокът е изтекъл на 09.04.2017г., гл.експерт и ръководител звено „Местни приходи” при Община Берковица, в присъствието на упълномощен представител на търговското дружество, съставя АУАН № ********** с посочено нарушение по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, състоящо се в деклариране след установения двумесечен срок на новопридобит имот. Въз основа на съставяния АУАН от кмета на Община Берковица е издадено и обжалваното НП ********** от 22.11.2017 г., по което на търговското дружество е наложено имуществена санкция в размер на 500.00лева.

От правна страна съдът е приел, че при провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по съответния процесуален ред гласни доказателства по отношение на разпитаните свидетели, чийто показания е кредитирал като последователни и непротиворечиво и е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.

В съответствие със събраните писмени и гласни доказателствени средства, са фактическите и правни изводи на въззивният съд, че административнонаказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, съгласно разпоредбите на ЗМДТ.

Настоящият състав не споделя доводите изложени от касационния жалбоподател, тъй като, видно от приложените доказателства в касационното производство в длъжностната характеристика на главен експерт и Ръководител звено „Местни приходи” гр.Берковица е вменено задължение по съставяне на АУАН за неподаване на декларации или подаване след изтичане на определения срок по ЗМДТ.

Правните изводи на районния съд са в съответствие с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните доводи, като е даден отговор на инвокираните възражения. Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни. Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за нарушение по чл. 123, ал.1 предл. 2 от Закона за местните данъци и такси за неподаване на декларация по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ в законоустановения двумесечен срок. От събраните по делото доказателствени средства се установява по безспорен начин извършването на релевираното административно нарушение, изразяващо се в бездействие – неизпълнение в срок на нормативно установено задължение за деклариране на придобит недвижим имот. Правото на собственост в случая е придобито от ЧЕЗ „Разпределение България” АД, въз основа на нотариален акт за покупко - продажба №28, том 1, рег.№256, н. дело №19 от 09.02.2017год. Правото на собственост е преминало в патримониума на приобретателя на имота от датата на нотариалния акт 09.02.2017год., когато е изповядана и сделката по покупко – продажба на недвижимия имот, като крайната дата за изпълнение на задължението на търговското дружество е предвиденият от законодателят двумесечния срок за подаване на данъчната декларация, а именно до 09.04.2017год., след която дата бездействието на касатора съставлява административно нарушение по чл. 123, ал.1 от ЗМДТ. Доколкото е безспорно, че данъчната декларация е подадена на 13.10.2017 г. /датата на пощенското клеймо/, изпълнителното деяние под формата на бездействие, е съставомерно след 09.04.2017г. В акта и в НП е налице ясно разграничаване на датите на извършване и на установяване на деянието, като доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. От формална страна, се констатира наличие и на останалите задължителни реквизити от съдържанието на АУАН и на НП, вкл. посочване на нарушената законова норма и идентификацията на нарушителя в достатъчна степен с посочване на ЕИК* * Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно административнонаказващия орган е наложил предвиденото в приложимия материален закон административно наказание, което е в рамките и границите предвидени в санкционната норма, при точно отчитане на степента на обществена опасност на нарушението. Настоящият касационен състав споделя изводите на въззивния съд, че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на защитимия интерес.

По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53 ал.2 ЗАНН за налагане на административно наказание.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон в случая ЗМДТ или съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Берковица, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 06.03.2018 г. по АНД № 466 по описа за 2017г. на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено наказателно постановление ********** от 22.11.2017 год. издадено от Кмета на община Берковица.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: