О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
03.10.2019 г.
Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, пети състав,
в закрито заседание на 03.10.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 4415 по описа на РС Стара
Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
Искането за назначаване на съдебно-
икономическа и за съдебно – техническа експертиза е основателно и следва да се
уважи с оглед изясняване на предмета на спора.
Следва да се назначат исканите
съдебно- счетоводна и съдебно – техническа експертиза с въпроси в исковата
молба.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Следва
да се приемат представените писмени доказателства.
По отношение на искането по чл. 219,
ал .1 от ГПК за привличане на трето лице, като подпомагаща страна в процеса на
страната на ответника, съдът намира, че същото няма правен интерес да встъпи да
помага на страната на ответника. Третото лице помагач ще е обвързан от
съдебното решение, само доколкото в действителност са били налице
предпоставките за конституирането му вкл. интереса му от това действие. Видно
от представените доказателства ответника е застрахован при „Уника“ АД при
следното застрахователно покритие: обща гражданска отговорност за нанесени щети
на трети лица, вследствие на застрахователно събитие; отговорност като
работодател; отговорност по отношение замърсяване на околната среда, както и
всички разноски във връзка с дела, водени по гореизброените рискове. Настоящото
производство е образувано по твърдения за неоснователно обогатяване на ответника
т.е. нееквивалентно разместване на имуществени блага между ищеца и ответника,
вследствие на което дружеството – ответник се е обогатило, като не би могло да
се приеме, че при уважаване на иска, застрахователят би бил обвързан от
съдебното решение.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза със задача: вещото лице
след като извърши съответните справки и проверки в счетоводствата на двете
страни, да даде отговор на следните въпроси:
По
искане на ищеца:
а/Издадена
ли е от ответника фактурата, изброена като Доказателства № 2 към настоящата
искова молба?
б/Платена
ли е тази фактура от ищеца, кога и с какви документи?
в/Да
се изчисли начислената във фактурата цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект ПС„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033,
и да се посочи какъв е общият размер на платените по тази фактура суми за цена
на ел. енергия по ел. разпределителна мрежа до обект ПС„КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", ИТ № 2939033.
г/
Каква е цената на ел. енергията до обект на средно напрежение за процесния
период по цени на свободния пазар, съгласно сключения договор от 28.05.2013г.
между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност" АД?
д/Да
се изчисли стойността на дължимата цена на ел. енергия за процесния обект по
цени на свободния пазар съгласно сключения договор от 28.05.2013г. между ВИК
ЕООД и „Енергийна ефективност" АД? Налице ли е разлика между платената на
ответника цена на ел. енергията за процесния период на обекта с дължимата цена
на ел. енергията по цени на свободния пазар?
е/Ако
се приеме, че ищеца не дължи цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа
до обект на ниско напрежение - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ
№ 2939033, за процесния период, а дължи цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Помпена станция
„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033 по цени на свободния пазар какъв е
размера на недължимо платените от ищеца суми за цена на ел. енергия за този
обект за процесния период?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението по сметка на РС Стара Загора, като в същия срок следва да се
представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Пламена
Стоянова, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето на
депозита.
ДОПУСКА съдебно – техническа експертиза със задача: вещото лице,
след като се запознае с доказателствата по делото, при необходимост извърши
проверка на място и навсякъде, където е необходимо, и да даде отговор на
следните въпроси:
1.Къде
се е извършвало през периода 23.11.2014г. - 22.12.2014г., измерването за
потребената от ищеца ел. енергия по процесиите фактури за обект ПС„КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, и по какъв начин се извършва това измерване?
2. В кой най-близък обект и
електрическа уредба може да бъде поставено измервателното средство, ако се
приеме, че Електропровод „Венеция" 20 кw е собственост на ищеца?
3.Ако се приеме,
че измервателното устройство следва да бъде поставено на ниво Средно напрежение
в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 кV, имал ли е възможност ищеца да
премине на свободния пазар за обект ПС„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ №
2939033, за съответния период?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на РС Стара Загора, като
в същия срок следва да се представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Никола
Димитров Денев, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето
на депозита.
НАСРОЧВА делото за 18.11.2019г.
от 10.00ч., за която дата да се
призоват страните и вещите лица след внасяне на депозита.
ОТХВЪРЛЯ искането за конституиране на трето лице помагач на страната
на ответника.
Определението
по отношение на искането по чл. 219 от ГПК подлежи на обжалване пред ОС Стара
Загора в едноседмичен срок от съобщението от ответника.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявени
е осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД срещу „ЕВН
Електроразпределение Юг“ ЕАД и в условията на евентуалност срещу „ЕВН България
Електроснабдяване “ ЕАД.
Ищецът „Водоснадбяване и
канализация" ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", Община Тополовград, който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със
старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД / е еднолично
акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив,
ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, притежава
Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г. издадена
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН
ЕР, и осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните
с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
Е/1ЕКТРОРАЗПРЕДЕ/1ЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №С)У-014 от
10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на
пренесената му електрическа енергия.
Ответникът
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление
4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК
*********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004г.. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на
чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение
на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за пренос
по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване"
АД.
През
периода от 23.11.2014г. до 22.12.2014.Г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ"
ЕООД е заплатил на ответното дружество следната сума, представляваща цена на
ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА" , намираща
се в общ. Тополовград:
-за
м. декември 2014г. е заплатена сумата
10235,19 лв. по фактура №
**********/31.12.2014 г., представляваща начислена от ответника
във фактурата цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение.
По посочената фактура ищецът е
заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма
претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Представя
като доказателство Фактура №**********/31.12.2014 г. и платежно нареждане от
14.01.2015г., ведно с извлечение по сметка от 15.01.2015г.
Посочените по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба
суми, са измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна
на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20
к\//киловолта/ в Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА". Считаме, че
измерването по този начин, и конкретно на това място, води увреждане на ищеца,
изразяващо се до начисляване за заплащане на по-големи суми.
Съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване
на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Мрежовите
услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване
на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната. съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В
конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград" 20 к\/,
след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция"
20 к\/. Този електропровод е с дължина от около 7,700 км., започва от
Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 кУ /киловолта/ на Помпена станция „Капитан
Петко Войвода", като от същия електропровод има отклонение с дължина от
700 метра, достигащо до ЗРУ 20 кУ /киловолта/ на Помпена станция
„Орешник". И електропровода „Венеция" 20 кУ, и посочените две ЗРУ
/закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ,
са собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.
С
оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград" 20 кУ и Електропровод „Венеция" 20 кУ., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и
ПС „Кап. Петко Войвода".
Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправило
няколкократни писмени искания от първия ответник / тогава с наименование „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото
на измерване.
С
Писмо изх. № 1784/23.10.2008г., в отговор на изпратено от първия ответник
писмо, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е изпратило писмо за промяна на
мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
-Подстанция
„Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод
„Венеция"/;
-Извод
„Рила"
-Вик-Зимница
-ПС
Ханчето
Отбелязва,
че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод
„Венеция" това не е сторено.
Във
връзка с това „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е изпратило и следващо
Писмо изп. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочва, че желае да
бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите
обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са посочени
изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е изисква промяната:
-ИТ
№ 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТ
2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.
На
това негово искане първият ответник изпраща Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с
което ги уведомява, че ищецат следва да им предостави документи за собственост
на Електропровод 20 кУ извод „Венеция". Ищецът счита това искане е
необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1784/23.10.2008г., е изпратил по
отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи.
„Водоснабдяване
и канализация" ЕООД е собственик Електропровод „Венеция" 20 кУ, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са приложени и
съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и
съоръженията. Независимо, че дружеството ни е собственик на имотите и
съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на
Ст.Н, първият ответник не изпълнява задълженията си и продължава за измерва ел.
енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период.
Намира
за безспорно, че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 к\/, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ.
Твърди,
че същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в
капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството става по силата
на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на
основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД
гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който
тези активи са предадени на дружеството ни.
За
тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №261/09.09.1995г.
4.1.Заповед
№ 135/12.12.1995г. на Кмета на гр.Тополовдград,
4.2.Акт
за приемане и предаване на основни средства;
4.3.Инвентаризационен
опис за земя, сгради и съоръжения на ПС„Капитан Петко войвода".
4.4.Характеристика
на ДМА - Трафопост „капитан Петко войвода".; 4.5.Акт обр.16 за Електропровод
„Венеция" 20 М, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, 4.6.Разрешение
за ползване № 261/09.08.1995г; 4.7 Скица на електропровод Венеция
Пазарът
на електроенергия в Република България се състои от два сегмента - сегмент с
регулирани цени и сегмент със свободно договорени цени или т.нар. свободен
пазар.
На
регулирания сегмент цените на електроенергията се определят от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), а потребителите се обслужват от крайните
снабдители (дъщерни дружества на електроразпеделителните компании) разпределени
на териториален принцип. На свободния сегмент клиентите могат да сменят своя
доставчик на електроенергия без географското им местоположение да влияе на
това. На свободния пазар КЕВР не определя цената на електроенергията. Комисията
има единствено роля на регулатор, който осъществява контрол над пазарните
участници. Тя има правомощията да определя Правилата за търговия с електрическа
енергия (ПТЕЕ), размера на мрежовите такси и цена „Задължения към
обществото". Енергията за свободен пазар, се закупува от търговците и
крайните индустриални потребители по свободно договорени цени или от
платформите на Българска независима енергийна борса.
Съгласно
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР не определя цени за
електроенергия за клиенти, чиито обекти са присъединени на ниво средно
напрежение. Тези клиенти следваше да изберат доставчик на свободния пазар в
срок до 01.10.2013 г. В случай че клиентите, снабдявани на регулиран пазар от
Е\М България Електроснабдяяване като краен снабдител, не са се възползвали от
правото си на избор, след тази дата се снабдяват от дружеството в качеството му
на Доставчик от последна инстанция.
На
свободния пазар цените на електрическата енергия се определят на пазарен
принцип и се договарят между клиента и неговия доставчик. КЕВР регулира само
цените на мрежовите услуги, които са едни и същи както за свободен, така и за
регулиран пазар.
Във
връзка с промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР и чл.6 и чл.7,
от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи ВИК между страните започва да се води
кореспонденция за излизане на обектите на средно напрежение на ищеца на
свободния пазар от 01.07.2013г. ВИК ЕООД подава заявление за регистрация на
пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД, с
което ВИК желае да прехвърли отговорността за балансиране на обекти: ВИК ЕООД
КЕЦ 40 ИТН 2117011, с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр. Казанлък с ИТН
2008237; Пречиствателна станция въвод Ръжена с.Овощник с ИТН 2011685;
Пречиствателна станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269; Пречиствателна
станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528; Пречиствателна станция за
отпадни води изв.радио с ИТН 4097535; Помпена станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ
ПС Ханчето с ИТН 2939127.
С
писмо с изх. №2867/05.06.2013г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ВИК е
уведомено, че ВИК ЕООД отговаря на изискванията за регистрация на балансиращия
пазар по отношение на чл.7, ал.1, т.2 от Правилата за условията и реда за
достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.
Вследствие
на излизането на обектите на ищеца на балансирания пазар между ВИК, в качеството
си на Възложител и Енергийна финансова група АД в качеството си на Изпълнител
на 28.05.2013г. е сключен Договор №ДЗ-14/28.05.2013г. за възлагане на
обществена поръчка, съгласно който Възложителят възлага, а Изпълнителят приема
да извършва доставка на определени, съгласно ал.2 количества нетна активна ел.
енергия по цена в размера и при условията уговорени в договора. С писмо с
изх.№ЦУ-788-3/21.06.2013. ВИК изпраща писмо до първия ответник ЕВН България
Електроразпределение ЕАД с което ги уведомява, че считано от 01.07.2013г. ще
регистрира график на обектите за достъп и пренос на ел. енергия, като ги
уведомява, че новия доставчик на ел. енергия и координатор на балансиращата
група е „Енергийна финансова група" АД
Следва
изрично да се отбележи, че от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото за признаване на собствеността а именно Извод „Рила", Вик -
Зимница и ПС Ханчето, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване,
като енергията се измерва на ниво СН, вследствие на което за тези обекти ВИК
ЕООД заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар съгласно сключения
с „Енергийна финансова група" АД договор .
Предвид
гореизложеното е безспорно доказано, че по отношение на всички останали обекти
на ВИК ЕООД на средно напрежение са регистрирани на балансиращия пазар и за тях
ВИК ЕООД заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, като съгласно
сключения договор между ВИК ЕООД и „Енергийна финансова група АД" от
28.05.2013г. цената на ел. енергия е 73,85лв./ М\W/h.
„ВиК”
ЕООД счита, че ако „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД е изпълнил
законовите си задължения и е уважил искането му за промяна на мястото и нивото
на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на
ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба
на Подстанция „Тополовград" 20 кw,
ВиК ЕООД и за този обект ВИК ЕООД щеше да премине на балансирания пазар и да
заплаща и за тях цена на ел. енергия по цени на свободния пазар въз основа на
сключения с „Енергийна финансова група АД" от 28.05.2013г. По този начин
ВИК ЕООД е щял да заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар, като
за процесния период дължимата от ВИК за цена на ел. енергията за процесния
период за процесния обект щеше да бъде в размер на 6863,76лв. и платената цена
на ел. енергията над тази сума се явява за ВИК имуществена вреда. В този случай
сумата 3371,43лв., представлява за ВИК ЕООД имуществена вреда.
„ВиК”
ЕООД счита, че ако„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД е изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането му за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение
в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 кУ, заплатената от
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД цена на ел. енергията до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко
войвода" , ИТ № 2939033 е нямало да бъде дължима и съответно - заплатена,
а дължима е щяла да бъде да цената на ел. енергията до обект средно напрежение
по цени на свободния пазар, съгласно сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна
ефективност" АД договор от 28.05.2013г., като за процесния период тази
сума е в размер на 6863,76лв.
Ако
се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния
период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно
напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение до втория ответник и ниво средно напрежение по цени на свободния
пазар, съгласно сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност" АД
договор от 28.05.2013г. се явява недължимо платена, като тази сума е в размер
на 3371,43лв. Тази сума за ВИК ЕООД представлява имуществена вреда, тъй като с
тази сума ищеца е увреден.
Съгласно
съдебната практика, съда приема за безспорно, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение /в този см. Решение №922/07.08.2018г.
по гр. дело №499/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора и съгласно Решение
№30 от 14.01.2019г. постановено по т. дело №1327/2018г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора/.
„ВиК”
ЕООД счита, че ако първият ответник е изпълнил законовите си задължения и е
уважил искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода",
на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград" 20 к\/, заплатената от „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, е нямало да бъде дължима и съответно - заплатена,
а дължима е щяла да бъде цената на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа
до обект на средно напрежение по цени на свободния пазар, собственост на ищеца
- Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, съгласно
сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност" АД договор от 28.05.2013г.
Твърди,
че посочената сума в размер на 3371,43лв. безспорно представлява претърпяна от
ВИК ЕООД имуществена вреда в резултат на неизпълнение на законовите си
задължения и не уважаване на искането ни за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС
„Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на
Подстанция „Тополовград" 20 к\/, като по този начин ВИК ЕООД е лишено от
възможността да премине на свободния пазар и да заплаща по ниски цени на ел.
енергия.
С
оглед на горното намира за безспорно, че е налице непозволено увреждане по
смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД:
-налице
е противоправно поведение - неизпълнение на законови задължения от страна на
първия ответник.
-налице
е увреждане - в резултат на неизпълнение на задълженията си от страна на първия
ответник ВИК ЕООД заплаща по високи цени на ел. енергия
-налице
е и причинната връзка между противоправното поведение и уврежданията, тъй като
е безспорно, че в случай, че първият ответник беше изпълнил законовите си
задължения и беше уважил искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене
на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап.
Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на
Подстанция „Тополовград" 20 к\/, съгласно промените в Закона за
енергетиката от 17.07.2013г., КЕВР не определя цени за електроенергия за
клиенти, чиито обекти са присъединени на ниво средно напрежение и ВИК ЕООД щеше
да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, които е установено,
че са в по - малки стойности.
-налице
е и вина, доколкото същата се предполага до доказване на противното.
Счита,
че при това положение за дружеството възниква правен интерес да предяви против
първия ответник иск за заплащане на платените суми представляваща нанесена на
ищеца имуществена вреда.
Твърди,
че тъй като всички процесии суми са заплащани от ищеца на втория ответник, в
случай че съдът отхвърли иска против първия ответник, за него възниква правен
интерес да иска втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да
бъде осъден да заплати /да върне/ платените му суми, представляваща нанесени на
ищеца имуществени вреди, които е получил от ищеца, като иска против втория
ответник предявяваме при условията на евентуалност - ако бъде отхвърлен иска ни
против първия ответник.
Настоящата
искова претенция предявява на основание чл.113 ГПК пред съда по седалище на
ищеца. Намира, че нормата на чл.113 ГПК е приложима по следните съображения:
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД има качеството на „потребител" по
смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение е
налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС
категорично приема, че когато ищецът има качеството „потребител на енергийни
услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката,
възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за
потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на
потребителите, а следва да намери приложение „за всички спорове между
потребители и доставчици на услуги". /Определение № 172 от 08.03.2013г.,
постановено по т.дело № 1143/2013г., на ВКС II т.о., и Определение № 607 от
23.11.2015г. по ч.т.дело № 2314/2015г. на ВКС, I т.о./
С
оглед на изложеното намира, че правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК е предявил настоящата искова претенция пред Старозагорския Районен съд - по
седалище на ищеца.
Моли
да бъдат призовани на съд и след като докаже основателността на исковата си
претенция, да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
да осъди ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата
3371.43 лв. /три хиляди триста седемдесет и един лева и 43 стотинки/,
представляваща платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ №
2939033, за периода 23.11.2014г. - 22.12.2014г., по фактура
№**********/31.12.2014 г., представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В
случай, че съдът отхвърли искова претенция към първия ответник, моли да бъде
постановено решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди
втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата
3371.43 лв. /три хиляди триста седемдесет и един лева и 43 стотинки/,
представляваща платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ №
2939033, за периода 23.11.2014г. - 22.12.2014г., по фактура
№**********/31.12.2014 г., представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, в който исковата молба се оспорва като неоснователна.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но
неоснователи, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по
размер. Твърди, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима. Считаме,
че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумата
недължима.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството
си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г.
и влезли в сила на 27.0б.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността
„снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според
разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006г., отм., бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012г.) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила
от 17.07.2012г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане."
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с
кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е
измервателната точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1
от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния
период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за
стойността на доставената ел. енергия и предоставените мрежови услуги е издало
фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която
съставлява исковата сума.
Действително,
ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива
снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни
общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
по силата на общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа.
Доставената електрическата енергия, описана в процесната
фактура, е остойностена, съгласно действащото в процесния период решение на
КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 17 ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба
на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД фактурира
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издава обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от
КЕВР цени. В ал. 3 е посочено съдържанието на фактурите и от приложената към
делото фактура, е видно, че тя отговаря на изискванията на ОУ' или процесната
сума е дължима, тъй като обектът на ищеца е присъединен на ниво ниско
напрежение, ползва електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и
разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД. След като е сключил договор и е приел ОУ, ответникът
има правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият
оператор и крайният снабдител изпълняват одобрените им от КЕВР общи условия.
Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД са лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която
изисква да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия
оператор, и на крайния снабдител са съобразени с логиката, по която е изграден
и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа
енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е
създала задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от отменените ПТЕЕ,
КЕВР последователно въвежда и утвърждава правилото че:
-
потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи
при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния
снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия
Твърди,
че обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа,
собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение.
Присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн.,
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди
влизане в сила на чл.16. ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, нивото на присъединяване и мястото на измерване
на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове
ред[1] или в договора за
присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба
за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000г., отм., бр. 34 от
19.04.2005г.[2], аналогично на
действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014г.[3], а е безспорен фактът,
че процесиите обекти са присъединени през 1995г. Видно е, че принципа залегнал
както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, е че нивото на
напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определя/дотоваря към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към
момента на присъединяване на обекта.
Оспорва
твърдението на ищеца, че по въпроса къде е следвало да бъде мястото на
измерване в процесния обект се е произнесъл в мотивите си РС И ОС - Стара
Загора в решенията, постановени по воденото между ищеца и „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД съдебно производство по гр.д.№ 449/2018г. на РС -
Стара Загора и в.гр.д.№ 1327/2018 г. на ОС - Стара Загора, с предмет -
дължимостта на цена за пренос за периода 6.02.201 Зг. - 13.08.201 Зг. Твърдим,
че коментираното съдебно производство не само че касае друг период -
23.07.2014г. - 22.08.2014г., които няма нищо общо с процесния, но е и за друго
място на измерване - обект с ИТН 2939032 - помпена станция „Орешник".
Счита,
че независимо от становището на страните, а и на съда, по въпроса къде е
следвало да бъде мястото на измерване на електрическата енергия за процесния
период, предявените в настоящото производство искове остават са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, тъй като къде е мястото на измерване на
електрическата енергия в обекта няма отношение към цената на електрическата енергия
в контекста, в който ищецът е произвел претенцията си - разлика между
регулирани цени и свободно договорени цени.
Счита
за абсолютно правилна информацията изложена в т. II. 5 от исковата молба
свързана с пазара на електроенергия в Република България. Не оспорва фактите така,
както са изложени от ищеца, Но не е съгласен и оспорва твърдението, че
действията на "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД са причина за настъпване на твърдените в
исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в цената за електрическа енергия,
заплатена от ищеца по цени на регулирания пазар, вместо по свободно договорени
цени.
Твърди,
че не съществува норма в българското законодателство, касаеща пазара на
електрическа енергия, която да забранява на потребителите, чийто обекти са
присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за процесния период е бил
ищецът, да се регистрират на свободния пазар на електрическа енергия в
Република България и да купуват електрическа енергия по свободно договорени
цени. Твърди, че не му е известно защо ищецът не е предприел стъпки в тази
посока, но категорично твърдим, че нито едно от дружествата-ответници не е
извършвало действия, които да препятстват регистрацията на ищеца на свободния
пазар на електрическа енергия, т.е. твърдим, че не е съществувала и не
съществува законова забрана или друга пречка ищецът, чийто обект е присъединен
на ниво ниско напрежение, да сключи договор, да купува електрическа енергия и
да я заплаща на избран от него доставчик на свободния пазар, вкл. и на
„Енергийна ефективност"АД, стига да пожелае това. Обстоятелството, че клиентите, чиито обекти са присъединени
на ниво средно напрежение са били задължение да изберат доставчик на свободния
пазар в определен срок, след изтичането на който неизбралите получават доставки
от Доставчик от последна инстанция по никакъв начин не влече след себе си
правило или извод, че клиентите, чийто обекти са присъединени на ниско ниво на
напрежение не могат да подадат заявление за регистрация на свободния пазар и да
купуват енергия от избран от тях доставчик по свободно договорени цени, каквито
множество случаи са налице. Не разбира защо ищецът не е между тях. Не разполага
с данни за процесния период ищецът да е подавал заявление за регистрация на
свободния пазар за обект с ИТН 2939033, нито с данни Дружествата да са
отказвали да извършат регистрацията.
Заявленията,
които ищецът е правил имат за предмет единствено искане за промяна на мястото
на измерване на обект с ИТН 2939032 от ниско на средно напрежение
Не му е известно и не може да предположи защо ищецът не е
предприел действия за регистрация на свободния пазар по отношение на обект с
ИТН 2939033, но определено твърдим, че обстоятелството, че измерването на
електрическата енергия на обекта е било на ниво ниско напрежение, не е пречка
за настъпване на пререгистрацията.
Поради тази причина твърди, че претендираните в исковата
молба щети, представляващи (доколкото можем да разберем) разликата между
платената от ищеца цена на електрическата енергия по регулирани цени, съгласно
определената от КЕВР цена за потребители на регулирания пазар и тази, която
евентуално ищецът щеше да заплати, ако се бе регистрирал на свободния пазар,
остойностени съгласно сключени от него договор от 28.05.2013 г. с „Енергийна
финансова група"АД, касаещ други обекти на ищеца, са последица от
собственото му поведение (непредприемане на действия за регистрация на
свободния пазар), а не поради действията на ответниците или трети лица (отказ
за регистрация или др.).
Твърди, че щетите са настъпили именно поради
непредприемането на действия за регистрация на свободния пазар а не поради
факта, че измерването на електрическата енергия е било на ниско ниско
напрежение, тъй като това обстоятелство не е пречка за пререгистрация.
Счита, че без значение е и факта за колко други обекта и
кога ищецът е подал заявление за регистрация на свободния пазар, както и какви
цени на електрическата енергия е заплащал по договорите сключени с доставчиците
на електрическа енергия в тези обекти, тъй като те не касаят обектът, предмет
на настоящия спор - помпена станция „Орешник", ИТН № 2939032. Релевантни
за настоящия спор са единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния
обект ищецът не е подал заявление за регистрация на свободния пазар и не е
сключил друг договор, както и факта, че не е получавал отказ за регистрация,
вкл. и такава поради това, че обектът е присъединен на ниво ниско напрежение.
Твърди,
че не разбира каква точно отговорност търси ищеца от ответниците и защо счита
процесиите суми за недължими.
Счита,
че изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на
предявените искове, поради което моли да бъде постановено решение, с което съда
да ги отхвърлите.
При
отхвърляне на предявените искове, моли да му бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски, съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК.
При
уважаване на предявените искове - възразява срещу присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер, по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че
ако бъде претендирано възнаграждение в такъв размер пред настоящата инстанция,
то е прекомерно и моли да бъде намалено до минималния размер съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 на
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Правната квалификация на предявения
иск за главница е чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Съгласно
чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. В случая в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на сумата от
3371, 43 лева, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването на сумата, респ. за задържането й.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: