№ 14
гр. Петрич, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. М. Г., ЕГН-**********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 24-0314-000193 от 15.04.2024 г., издадено от Началник РУ- Петрич
при ОДМВР - Благоевград, с което на И. М. Г. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно, съставено в нарушени на административно-производствените правила и
на материалния закон.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и представлява от
надлежно упълномощен адвокат.
За въззиваемата страна, редовно призована, процесуален представител не се явява и
не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от
проведени съдебни заседания на 18.06.2024 г., 12.09.2024 г., и на 21.01.2025 г., разпитани
бяха свидетелите Б. К. И., Г. Й. П., М. Г. Е., Д. Г.ев В., С. Х. Н..
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 31.03.2024 г. в 05:01 ч. в гр. Петрич, по ул. „Генерал Тодоров“, в района на
училище „Христо Смирненски“ в посока Гранична Полиция жалбоподателят И. Г.
управлявал лек автомобил „А.Р. 159“ с рег. № *****, собственост на К. И.а Г. от гр. Петрич,
като бил поканен да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-
0699, но същия отказал да даде проба за употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско
изследване № 126750, който жалбоподателят подписал, за да удостовери отказа си, но
отказал да получи.
За отказа му на място бил съставен АУАН серия GA№ 961900 от 31.03.2024 г., в
който било посочено, че при покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-0699, но водачът отказва и му е издаден талон за
медицинско изследване № 126750. Възражения срещу АУАН не били направени нито на
място, нито в предвидения от закона срок.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление
(НП) № (НП) № 24-0314-000193 от 15.04.2024 г., издадено от Началник РУ- Петрич при
ОДМВР – Благоевград , с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и
административно наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП.
Препис от същото е връчен на 08.05.2024 г. на жалбоподателя, като още на същия
ден е депозирана жалба пред АНО /на 08.05.2024 г./
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Б. К. И., Г. Й. П., М. Г. Е., Д. Г.ев В., С.
Х. Н..
В показанията си полицейския служител - свидетеля Б. К. И. сочи, че съставил АУАН,
против жалбоподателя, тъй като в хода на полицейска проверка отказал да даде проба за
алкохол. Излага твърдения, че получили сигнал за лице, което е употребило алкохол и
управлява автомобил. Видели на мястото, където направили проверката - на ул. „Генерал
Тодоров“, затворената улица до комплекс „Авалон“ как въпросния автомобил потегля, но
след като водачът вижда патрулната кола, дал рязко назад и паркирал автомобила си в реда
на паркирани автомобили от страна на училище „Христо Смирненски“. Водачът им заявил,
че не управлява автомобила, а седи и си почива. Свидетелят И. в съдебно заседание лично
заявява, че възприел движение на автомобила.
Свидетелят Г. П. в съдебно заседание казва: “… пред нас се появи автомобил, който
мигновено даде назад като видя патрулката и се отби в страни. Там имаше две коли, успя да
мушне неговата кола между колите… Аз лично възприех движението на автомобила…“.
Свидетелят сочи още, че в колата на шофьорското място е бил жалбоподателят във видимо
нетрезво състояние.
Свидетелката М. Е. в съдебно заседание сочи, че жалбоподателят дал ключовете за
2
колата на свидетеля Д. В., за да не шофира, защото бил пил. Качили се в колата двамата,
защото трябвало да вземат вещи от автомобила, говорели си. И. седял на шофьорското
място. Тогава минал патрулният автомобил и и полицаите ги видели.
Свидетелят Д. В. в съдебно заседание заявява, че въпросната вечер били на дискотека
с жалбоподателя и неговата приятелка – М.. Взел ключовете за колата на И. Г. още в
дискотеката, защото се бил напил. Видял светлинни сигнали на патрулен автомобил и
отишъл да види какво се случва, тогава видял, че И. Г. седи в колата. Излага твърдения, че Г.
във въпросната вечер и на мястото на проверката е бил без ключове за автомобила. Като
отишъл до колата на Г., за да види какво се случва, същият бил извън колата. Твърди, че не
чул форсиране на автомобила на Г..
Свидетелят С. Н., който е бил оперативен дежурен на въпросната дата, споделя, че
изпратил патрул да извърши проверка по сигнал за водач на лек автомобил, който ще тръгне
от горния паркинг на „Авалон“ след употреба на алкохол. Докладвано му е, че водача бил
спрян, но отказал да бъде тестван за алкохол.
По делото са изискани справки от Общинска администрация –Петрич и от Директора
на 4-то ОУ „Христо Смирненски“ – гр. Петрич относно наличие на видеонаблюдение в
района, като е върната информация, че такива няма.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие трима
полицейски служители. Показанията и тримата свидетели са логични, взаимно допълващи се
и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не намери
основание да не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност. Независимо
от служебната връзка между полицейските служители и АНО, първите нямат никакъв личен
мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват нарушение, което той не е извършил.
Ангажираните гласни доказателства от страна на жалбоподателя за оборване на
констатираното нарушение, внасят съмнение и не се покриват с останалия доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя запълва състава на вмененото му административно нарушение. Последното е
доказано по един несъмнен и категоричен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
3
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е
определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за
движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че за нарушението на чл. 174, ал. 3 предл.1 от ЗДвП, касаещи отказ
от изпробване с техническо средство за употреба на алкохол, са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 от ЗАНН.
Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на
вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на деянието, датата на
извършването и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на представяне на
относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН
и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но
ясно отразяване на относимата фактология за нарушението напълно удовлетворява
изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление. Жалбоподателят не е имал никаква пречка да
разбере какво нарушение му е вменено в отговорност.
Административно-наказателната отговорност на въззивника И. М. Г. е ангажирана за
нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
4
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 31.03.2024 г. в 05:01 ч.
в гр. Петрич, по ул. „Генерал Тодоров“, в района на училище „Христо Смирненски“ в посока
Гранична Полиция жалбоподателят И. Г. управлявал лек автомобил „А.Р. 159“ с рег. №
*****, собственост на К. И.а Г. от гр. Петрич, като бил поканен да бъде изпробван с
техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-0699, но същия отказал да даде проба
за употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 126750, който
жалбоподателят подписал, за да удостовери отказа си, но отказал да получи.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Действително,
текстът на цитираната норма въвежда няколко алтернативи, изпълнението на всяка от които
обаче, дадено в деятелността на конкретно лице, самостоятелно обуславя съставомерност на
нарушение по посочения текст. (ТР № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I
и II колегия). В случая не се касае за сложен фактически състав на едно единствено
нарушение. Обективираният отказ на водача във всяка от алтернативите на текста на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП представлява осуетяване на проверка и именно в тази си форма той се явява
укорим и наказуем. Наличието или липсата на проведено медицинско изследване или тест с
доказателствен анализатор по никакъв начин не разколебава твърдението на наказващия
орган досежно факта на реализираното административно нарушение. В разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДВП, както бе споменато и по-горе, са въздигнати няколко самостоятелни и
независими един от друг състави на нарушения - отказ да бъде изпробван водачът за
употреба на алкохол с техническо средство, отказ да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози или неизпълнение на задължението за медицинско
изследване или изследване чрез доказателствен анализатор на концентрацията на алкохол в
кръвта или наркотични вещества и техни аналози. Реализацията на който и да било от тях
обосновава предпоставки за ангажиране на отговорност за неизпълнение императива на
цитираната правна норма на самостоятелно основание.
В настоящия случай от събраните в хода на административно-наказателното
производство доказателствени материали се установява отказ на жалбоподателя-водач да
бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.
Същевременно, с отказа си да посети посоченото му лечебно заведение той се е лишил и от
възможността да обори възникналите съмнения у контролните органи относно наличието на
употребени наркотични вещества. Следва да се има предвид, че нарушението е довършено с
обективиране на отказ за тест на мястото на проверката от служителите на МВР и именно
тогава за възникнали всички предпоставки за ангажиране на административно-наказателната
5
отговорност на лицето. Нормата не предвижда избор на водача дали да бъде тестван тест на
място или чрез даване на кръвна проба и отказът от тест с техническо средство на мястото
на проверката е самостоятелно нарушение, като върху обществената опасност на същото би
могло хипотетично да се отрази последващото съдействие чрез даване на кръвна проба. В
този смисъл следва да се има предвид, че отказът за даване на кръв в лечебното заведение,
респективно неявяването му в указаното му в талона за медицинско изследване лечебно
заведение за провеждане на изследване не е елемент от фактическия състав на нарушението
на чл.174, ал.3 от ЗДвП в инкриминираната хипотеза - отказ от тест с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, а е самостоятелно отделно нарушение, за
което жалбоподателят не е наказан.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред за
установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на моторни
превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП в горецитираната
Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата при извършване на проверка на
място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест, а съобразно чл. 3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство; т.
2. лицето не приема показанията на техническото средство; т. 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест - (относно
употребата на наркотични вещества или техни аналози) - с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване. В конкретната ситуация поради наличие на отказ
от тест за употреба на алкохол, проверяващият полицейски служител е пристъпил към
оформяне по указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон за изследване
по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., като при спазване на чл.
6, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал в него обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., мястото, където следва да се извърши медицинското
изследване и срока за явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от Наредба №
1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. да
връчи препис от талона на нарушителя. Обстоятелството, че след подписването на талона,
респективно след запознаване със съдържанието му, жалбоподателят е отказал да получи
физически документа не го освобождава от задължението му да се яви в указаното лечебно
заведение и да даде биологичен материал за медицинско изследване. Въпреки това следва да
се отбележи, че обстоятелството дали е съобразен изборът на лицето за провеждане на
допълнително изследване чрез доказателствен анализатор, медицинско или химическо
изследване, дали е съобразен часовият интервал, в който се указва посещение в съответното
болнично заведение или структура на МВР за целта, дали са връчени всички стикери,
прилежащи към талона за изследване и дали е съставен протокол за провеждане на
изследване с доказателствен анализатор в случая са ирелевантни, доколкото в тази си част
разпоредбите на горецитирания подзаконов нормативен акт не са относими към хипотезата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разглежда единствено отказа на водача да се подложи на
съответен вид изследване.
6
От своя страна, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и за нарушението, която
предвижда отговорност за водач, който откаже да му бъде извършена проверка за
установяване употребата на алкохол в кръвта, или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон е приложен правилно.
Нарушението, квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 пр.2 от ЗДвП, е извършено
виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на
деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и
пряко е целял извършването му, в частност осуетяването на проверката на контролните
органи за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
По отношение на наложените наказания "Глоба в размер на 2 000, 00 /две хиляди/
лева и лишаването от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца, съдът намира за
необходимо да отбележи, че не съществува юридическа възможност за тяхното редуциране,
тъй като предвидената от законодателя санкция е абсолютно определена (арг. от чл. 27, ал. 5
от ЗАНН). Правилно за нарушението е наложено и кумулативно предвиденото наред с
глобата наказание "Лишаване от право на управление на МПС". Жалбоподателят е
правоспособен водач и би могъл да бъде лишен от права, които притежава.
Що се отнася до тезата, дали жалбоподателят е имал качеството на водач по смисъла
на парагр. 6, т. 25 от ДР на ЗДвП съдът изцяло споделя констатациите, отразени в АУАН,
който е официален документ, и същите се считат за верни до доказване на противното.
Констатациите в АУАН се подкрепят от показанията на полицейските служители, които
както спомена по –горе съда, ги приема за достоверни, непротиворечиви, логични и
съответстващи с останалия доказателтсвен материал. Служителите на РУ на МВР-Петрич са
станали очевидци на деянието при изпълнение на служебните си задължения и не могат
показанията им да не се зачитат като такива за сметка на показанията на втората група
свидетели, които като приятели на наказания не могат да бъдат безпристрастни и обективни.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че въззивникът по жалбата е привел
автомобила в движение, същият се е намирал на шофьорската седалка, полицейските
служители ясно и категорично споделиха, че не само са чули, но и са видели движнието на
автомобила. Трайната практика на ВСК, приема, че привеждането в действие на двигателя
на автомобила е действие по управление на същия. Понятието "управление" на автомобил
включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането
му в движение. Затова съдът счита, че жалбопадателя Г. има качеството "водач" по см. на т.
25 от § 6 на ЗДвП и следва да се ангажира отговорността му по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП .
7
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл. 28 от
ЗАНН. Разглежданият случай не би могъл да се квалифицира като маловажен, поради
високата обществена опасност нарушението, изводима от масовата разпространеност на
подобен род противообществени прояви и категоричната обществена нетърпимост към
същите в съвременните условия на живот, намерила израз и в измененията на разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното завишаване на предвидените наказания. В
допълнение настоящото нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол или наркотици е
поведение със значителна обществена опасност за всички участници в движението по
пътищата, включително и самият нарушител. Поради това законодателят е предоставил на
служителите на МВР с оглед контролната и охранителната им функция правомощие да
проверяват водачите на МПС за употреба на алкохол и наркотици и съответното задължение
на водачите на МПС да окажат съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства
установяването дали нарушителят управлява МПС под влияние на алкохол и му предоставя
възможност да избегне наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Нарушението на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността на
транспорта, като И. Г. е осуетил възможността своевременно и законосъобразно да бъде
установено, дали шофира под въздействието алкохол. В справката за нарушител/водач са
отразени и други нарушения на правилата за движение по пътищата, което дава информация
за отсъствието на инцидентност на проявите му. По тези аргументи следва да се приеме, че
бездействието на жалбоподателя да се подложи на тест се отличава с достатъчен интензитет,
за да бъде възприета проявата му като административно нарушение и да се санкционира по
предвидения ред.
Отделно от това ЗДвП съдържа специална уредба, която изключва приложението на
чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този
закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН.
По изложените по- горе съображения, издаденият санкционен акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, Петричкият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № (НП) № 24-0314-000193 от
15.04.2024 г., издадено от Началник РУ- Петрич при ОДМВР - Благоевград, с което на И. М.
Г. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и
административно наказание "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
8
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9