РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Петрич, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20251230200320 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0314-000654 от 25.11.2024 г., издадено
от началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 185 от ЗДвП и чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, на И. С. Д., с ЕГН-********** от гр.
Петрич, ул. „З.“ № *, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на по 20
лева за всяко едно нарушение, или общо 40 лв. за двете нарушения.
Недоволен от НП е останало наказаното лице, което, който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 12.11.2024 г., в 09:20 ч., в гр. Петрич, по ул. „Полковник Дрангов“, жалбоподателят като
водач лек автомобил „Ф.Г“ с рег. № ****, собственост на Ж.Т.М. от гр. Петрич, не е
представил ППС на ГТП към часа и датата на проверката, както и не спира на знак „Б-2“ –
Стоп, с което виновно е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на материалите по преписката, началникът на РУ – Петрич издал обжалваното
НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП и чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от
1
ЗДвП, на жалбоподателят И. С. Д., с ЕГН-********** от гр. Петрич, ул. „З.“ № *, са
наложени административни наказания „Глоба“ в размер на по 20 лева за всяко едно
нарушение, или общо 40 лв. за двете нарушения.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
като намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички доказателствени
източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития.
Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност
и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е подадена в срока по чл. 59 и сл. от
ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 20.05.2025 г. и е обжалвано на 02.06.2025 г.
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и
активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен
спиращ изпълнението и деволутивен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по
същество.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл.
34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.
57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния
закон.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от
закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това
правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен.
От показанията на свидетелите Б. К. И. и К. Н. Ц. се установява, времето, мястото и начинът
на извършване на нарушенията и неговия автор. Съдът дава вяра на показанията на тези
свидетели. Това е така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно
дадени, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с
2
другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за критика по
отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на въззиваемата страна, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе
посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени
гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти
на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези
свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи
се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.
Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят
с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно
мястото, времето и начинът на извършване на нарушението. Гореизложената фактическа
обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността
въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай,
констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност,
изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя, присъствал при съставянето на
АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че
действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП
подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, лично е подписан от него,
от актосъставителя и от свидетеля при съставянето му. Предоставена е възможност на
нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е охранено
3
правото на защита на наказания субект.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл. 42, ал. 1, т. 1 до т. 10 от ЗАНН,
законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа АУАН. В
конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички изискуеми реквизити- посочено е
собственото, бащиното и фамилно име на актосъставителя, датата на съставяне на акта,
датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени,
собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и единен
граждански номер. Спазени са изискванията посочени в чл. 43, ал. 1 и сл. от ЗАНН, като
при съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един от свидетелите
посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го
подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя. Издаденото наказателно постановление
съдържа и всички посочени в чл. 57, ал. 1, т. 1 до т. 13 от ЗАНН, задължителни реквизити.
Правилно и законосъобразно е проведена цялата административнонаказателна процедура по
ангажиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и
налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени
нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност
нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП –
Посочената за нарушена норма регламентира, че МПС подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
От констатациите в АУАН и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Б.
К. И. и К. Н. Ц. се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил
представен на годишен технически преглед.
Свидетелят Б. И. в съдебно заседание сочи: „Извършена беше справка в служебния таблет и
се установи, че автомобила е без технически преглед“. Същото в разпита сочи и другия
свидетел Ц.: „При проверката се установи, че няма технически преглед автомобила, като
направихме справка в системата, с таблета“.
Наказващият орган правилно е приел, че е налице нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 185, от ЗДвП, за нарушение
4
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Вярно е, че МПС не е
собственост на жалбоподателя, както и обстоятелството, че автомобилът следва да бъде
представен на технически преглед е задължение на собственика, или съответното
длъжностно лице, но в случая е установено категорично извършване на нарушение по чл.
147, ал. 1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на
технически преглед. По делото е установено по несъмнен начин, че управляваното от
жалбоподателя МПС не е било представено на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност /годишен технически преглед/. По делото не се
сочи, като не са представени и доказателства, че е налице представяне на МПС за годишен
технически преглед. Действително жалбоподателят не е собственик, а водач на МПС, но той
като правоспособен водач е бил длъжен, предприемайки управление на чуждо моторно
превозно средство, да се убеди, че то е технически изправно за движение, респективно, че е
представено на годишен технически преглед. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо.
По отношение на извършеното нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП, доказателствата по делото
обосновават по безспорен начин факта на извършване на това административно
нарушение от страна на жалбоподателя. Преценени поотделно, помежду си и в съвкупност с
писмените доказателства, показанията на свидетелите – полицейски служители сочат, че на
посочените по-горе дата, място и час, същият, като водач на МПС, каквото е управлявания
от него лек автомобил по смисъла на параграф 6, т. 12 от ДР на ЗДвП, и участник в
движението по смисъла на т. 28 от същия параграф, не е съобразил поведението си с
поставения пътен знак относно предимството - Б2, който съгласно чл. 45, ал. 2 от
ППЗДвП има наименование "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", а е
завил без да спре и да се огледа, като е продължил в посока ул. „Полковник Дрангов“, т.е. не
е пропуснал движещия се по пътя с предимство патрулен автомобил. Това е така, тъй като
правилата на предимството, определящи реда за преминаването на ППС, очертани в
разпоредбите на ЗДвП и на чл. 45, ал.2 ППЗДвП са императивни и безусловни , като
задължават водачите, идващи от път без предимство, спратк и да пропуснат тези, които се
движат по пътя с предимство.
За съда е безспорно установено, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на чл. 183, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП.
За неспиране на пътен знак "Спри!" Пропусни движещите се по пътя с предимство!".
Нормата на чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда административно наказание Глоба в
размер на 20 лева. В тази законова рамка наложеното на жалбоподателя наказание се явява
правилно определено по вид и размер. Тъй като размерът на глобата е фиксиран, липсва
законово основание за изменяване на НП чрез намаляване размера на санкцията.
Съдът не намери основание и за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като счете,
5
че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от този вид, имайки обстоятелствата, че жалбоподателят е шофьор от
2020 г. /виж справка за нарушител водач/ и е нарушил основно правило за движение по
пътищата, както и това, че същият е многократно наказван по административен ред за
нарушаване на тези правила с налагане на глоби и с фишове.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно, обосновано и издадено в съответствие с материалния и процесуалния
закон и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, на основание въззиваемата страна има право на разноски, но
такива не са поискани, не са направени и не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 63 ал.2 т.5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН,
Петричкият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 24-0314-
000654 от 25.11.2024 г., издадено от началник на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград, с
което на И. С. Д., с ЕГН-********** от гр. Петрич, ул. „З.“ № *, на основание чл. 53 от
ЗАНН за науршение на чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на по 20 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6