Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 3180 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Б.П.Б.“ АД, ЕИК*********чрез
адв. Д. Ш.-Л.е предявил иск за установяване, че “Н.Б.” ЕООД, ЕИК
*********“С.К.” ЕООД/впоследнствие производството против този ответник е
прекратено на основание чл.637,ал.2 ТЗ/ и С.П.С., ЕГН ********** дължат на банката сумата от 1 199 284.19 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № 195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него, сумата от 82 389.87 лева, представляваща
възнаградителна лихва по чл. 5, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит №
195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него за периода от 31.12.2011г. до
30.03.2013г., сумата от 42 553.97 лева, представляваща наказателна
лихва за забава по чл. 7, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит № 195/2006 от
12.06.2006г. и анекси към него за периода от 01.10.2012г. до 12.06.2013г.,
сумата от 1820.56 лева, представляваща административна
такса имуществена застраховка във връзка с чл.15 от Раздел IV от Договор за
кредит № 195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него за периода от 01.10.2012 г.
до 12.06.2013г. и сумата от 500 лева, представляваща административна
такса по чл. 2 от Анекс А27-195/2013 сключен на 26.02.2013 год. към Договор за
кредит № 195/2006 от 12.06.2006г и анекси към него за периода от 28.02.2013г.
до 30.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.06.2013г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е предоставил на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ “Н.Б.”
ЕООД кредит в размер до 900 000 лева, съгласно чл.1 от Раздел I “Предмет и цел
на договора”. Кредитът е с целево предназначение, посочено в чл. 2 от Договора
за кредит. Средствата по кредита са предоставени на кредитополучателя „ Н.Б.”
ЕООД по съответна заемна сметка и усвоени изцяло.
Съгласно чл.1 от Анекс
А4-195/2008 от 15.09.2008 год. размерът на съществуващият кредит е увеличен с
300 000 лева до общо 1 200 000 лева ,а съгласно чл.6 от Анекс А18-195/2012 от
27.02.2012 год. просрочената главница в размер на 399 997,75 лева е
капитализирана, с оглед на което размерът на съществуващият кредит се увеличава
до 1 199 997.75 лева.
Със сключването на Анекс
А18-195/2012 от 27.02.2012г., съгласно чл.1 от същия, е уговорена солидарна
отговорност по смисъла на чл.121-123 от ЗЗД между Банката и “С.К.” ЕООД и С.П.С.
в качеството им на СОЛИДАРНИ ДЛЪЖНИЦИ,като последните са встъпили в дълга на
първоначалния длъжник „ Н.Б.” ЕООД по Договор за кредит № 195/2006 и всички
сключени анекси към него, включително и за заплащане на всички дължими суми до
окончателното му погасяване.
На 13.06.2013 г. “Б.П.Б.” АД е подала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по повод на
което е образувано ч.гр.д.№ 25398/2013 г. по описа на СРС, 59 с-в. По същото
била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочените суми. Ищецът излага, че срещу издадената заповед
за изпълнение са подадени възражения от длъжниците, по повод на което на
11.03.2015 год. е предявил настоящия иск за установяване на вземането си по заповедта
за посочените суми, като моли съдът да го уважи изцяло и да му присъди
разноските за настоящето производство и за исковото такова.
Ответникът „ Н.Б.” ЕООД не е
депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище по делото.
Ответникът С.П.С. е депозирал в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Прави възражение за погасяване
на субективното материално право на банката спрямо него като поръчител по
кредита и оспорва да е придобил качеството на солидарен длъжник по този
договор, тъй като нито в предходен момент нито със самия Анекс № А 18-195/ 2012
г. от 27.02.2012 г. се пораждат множество на облигационните връзки, които са
необходими за да възникне солидарност. Моли съда да отхвърли така предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендира сторените в делото разноски.
Производството против “С.К.”
ЕООД е прекратено поради липса на правен интерес за ищеца,тъй като е
установено,че последният не е подол възражение по чл.414 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че по силата на Договор за кредит № 195/2006 г. „Б.П.Б.”
АД е предоставила на “Н.Б.” ЕООД кредит в размер до 900 000 лева. Поръчители по
договора са три физически лица,сред които С.П.С..
От представения по делото анекс
А4-195/2008 от 15.09.2008 год. към договора за кредит се установява, че размерът
на същия се увеличава с 300 000 лева до общо 1 200 000 лева .
Съгласно чл.6 от Анекс
А18-195/2012 от 27.02.2012 год. просрочената главница в размер на 399 997,75
лева се натрупва и начислява към
остатъка от редовната главница , с оглед на което размерът на съществуващият
кредит се увеличава до 1 199 997.75 лева . Със същия анекс е уговорена солидарна отговорност между Банката
и “С.К.” ЕООД и С.П.С. в качеството им на солидарни длъжници, които се
задължават спрямо Банката да отговарят за изпълнението на задължението на
кредитополучателя по Договор за кредит № 195/2006 и всички сключени анекси към
него, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното му
погасяване.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е уговорен на 30.03.2013 г., съгласно чл.1 от
Анекс А27-195/2013 от 26.02.2013г. и тъй като на тази дата и след това дългът
не е върнат,банката е подала заявление по чл.417 ГПК от 13.06.2013 год. за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги
от 13.06.2013 год. съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 25398/2013 г. на СРС, ГО, 59 с-в в полза на
заявителя и ищец по настоящото дело „Б.П.Б.“ АД против длъжниците Н.Б.” ЕООД, “С.К.”
ЕООД и С.П.С. сумата от 1 199 284.19 лева, представляваща главница по Договор
за кредит № 195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него, сумата от 82 389.87
лева, представляваща възнаградителна лихва по чл. 5, ал.1 от Раздел II от
Договор за кредит № 195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него за периода от
31.12.2011г. до 30.03.2013г., сумата от 42 553.97 лева, представляваща
наказателна лихва за забава по чл. 7, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит №
195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него за периода от 01.10.2012г. до
12.06.2013г., сумата от 1820.56 лева, представляваща административна такса
имуществена застраховка във връзка с чл.15 от Раздел IV от Договор за кредит №
195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него за периода от 01.10.2012 г. до
12.06.2013г. и сумата от 500 лева, представляваща административна такса по чл.
2 от Анекс А27-195/2013 сключен на 26.02.2013 год. към Договор за кредит №
195/2006 от 12.06.2006г и анекси към него за периода от 28.02.2013г. до
30.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.06.2013г. до окончателното й изплащане.
Срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в срок е подадено възражение от всички длъжници,
поради което СРС е указал с на заявителя да предяви установителен иск относно
вземането си по реда на чл. 415 ГПК и на 11.03.2015 г. заявителят „Б.П.Б.“ АД е
депозирал искова молба с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно
и професионално. От същото се установява, че неиздължената сума за главница по
Договор за кредит № 195/12.06.2006 г. е в размер на 1199 284,19 лева. Неиздължената сума за възнаградителна лихва по
Договор за кредит № 195/12.06.2006 г. и анексите към него, за периода от
31.12.2011 г. до 30.03.2013 г., е в размер на 82 389,87 лева.Общият размер на начислените и неиздължени суми за
наказателни лихви за периода от 01.10.2012 г. до 12.06.2013 г. е 42 553,97 лева. Дължимата такса,
съгласно чл. 2 от Анекс № 27/26.02.2013 г. е в размер на 500 лева за периода от 28.02.2013 г. до 30.03.2013 г. Дължимата
сума за административни такси имуществена застраховка Договор за кредит №
195/2006 от 12.06.2006 г. и анекси към него е в общ размер 1 820, 56 лева, както следва:
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Производството по делото е
образувано по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от кредитора „Б.П.Б.“ АД в заповедното производство за
установяване съществуване на вземанията му срещу длъжниците, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Съдът намира, че искът е
основателен, поради следните съображения:
Не се спори между страните, че
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за
кредит № 195/2006 г. , сключен между ищецът по делото „Б.П.Б.“ АД като кредитор
и “Н.Б.” ЕООД – като кредитополучател. Договорът е сключен в предвидената от
закона форма (чл. 430, ал. 3 от ТЗ) и съдържа съществените елементи за този вид
договор. Поръчител по договора е С.П.С..
На практика няма спор относно твърденията
на ищеца да получаване на паричните средства от кредитополучателя и това,че на
уговорения с последния анекс краен срок дължимите суми не са върнати.
Спорно по делото е носили
отговорност за дълга С.П.С. като поръчител с оглед преклузивните срокове по
чл.147 ЗЗД и дали същия е придобил качество на солидарен длъжник по процесния
договор и анексите към него.
Според настоящия състав от
подписването на договора до подписването на Анекс А18-195/2012 от 27.02.2012 г.
С.П.С. е бил поръчител на кредитополучателя “Н.Б.” ЕООД. След подписването на
анекса С.П.С. доброволно е встъпил в дълга на “Н.Б.” ЕООД към Банката по
правилата на чл.101 ЗЗД и е придобил качеството на солидарен длъжник,като е
загубил това на поръчител.
Това е така,тъй като по делото
е установено категорично, че след сключването на договора през 2006 год. страните
са сключили към него множество анекси,като с Анекс А18-195/2012 от 27.02.2012 г.
третите лица “С.К.” ЕООД и С.П.С. са встъпили в дълга на “Н.Б.” ЕООД към „Б.П.Б.“
АД и са придобили качеството на солидарни длъжници, наред и заедно с
първоначалния такъв по Договор за кредит № 195/2006 и всички сключени анекси
към него.
Фактът,че е налице неизпълнение на задълженията на
длъжниците по горния договор, а именно за заплащане на месечните вноски по него
са установява от нарочния документ-извлечението от счетоводните книги.
Във връзка с изложените правни
изводи съдът намира, че предявеният иск е основателен.
По
неговия размер:
От заключението на приетата
експертиза по делото се установи, че неплатеният остатък на главницата по Договор
за кредит № 195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него към 13.06.2013 г. е идентичен
със сумите посочени от ищеца в петитума на исковата молба,респективно в
заявлението до СРС,което е било уважено изцяло.
Поради изложеното, съдът намира
предявеният от ищеца установителен иск за дължимост на посочените суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за основателен и
доказан по размер, поради което следва да се уважи изцяло, ведно със законна
лихва върху посочената главница от 13.06.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските в заповедното производство, вкл. и когато не изменя разноските по
заповедта като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното
производство са били направени разноски в общ размер на 27130.97 лв., които с оглед изхода на производството, ответниците
следва да заплатят изцяло на ищеца.
В исковото
производство ищецът е направил разноски за държавна такса – 26 531 лв., 700 лв.
– за експертиза и 15918.58 лв. - за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в общ размер на 43149.58 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
че “Н.Б.” ЕООД, ЕИК ********* и С.П.С., ЕГН
********** дължат при условията на
солидарност на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК*********чрез адв. Д. Ш.-Л.сумата от 1 199
284.19 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № 195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него, сумата от 82 389.87 лева, представляваща
възнаградителна лихва по чл. 5, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит №
195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него за периода от 31.12.2011 г. до
30.03.2013 г., сумата от 42
553.97 лева, представляваща наказателна
лихва за забава по чл. 7, ал.1 от Раздел II от Договор за кредит № 195/2006 от
12.06.2006г. и анекси към него за периода от 01.10.2012г. до 12.06.2013г.,
сумата от 1820.56 лева, представляваща
административна такса имуществена застраховка във връзка с чл.15 от Раздел IV
от Договор за кредит № 195/2006 от 12.06.2006г. и анекси към него за периода от
01.10.2012 г. до 12.06.2013 г. и сумата от 500 лева, представляваща
административна такса по чл. 2 от Анекс А27-195/2013 сключен на 26.02.2013 год.
към Договор за кредит № 195/2006 от 12.06.2006г и анекси към него за периода от
28.02.2013г. до 30.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.06.2013 г. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. 25398/2013 г., по описа
на СРС, 59 състав от 13.09.2013 год. поправена по реда на чл.247 ГПК на 16.01.2014 г.
ОСЪЖДА “Н.Б.” ЕООД, ЕИК
********* и С.П.С., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК*********на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство в размер на
27130.97 лв., както и сумата от 43149.58 лв. - разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: