№ 542
гр. Пловдив , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330201577 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. А. С., действащ чрез пълномощника си адв.
С.Х. против Електронен фиш Серия К, № 4058849, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на жалбоподателя е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ
и моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като
правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски, прави
възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакувания
ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в
тази насока са следните:
Процесният електронен фиш е издаден за това, че на 11.10.2020 г. в 10,32
часа в град Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111 в посока бул. „Дунав“, е
извършено нарушение за скорост с МПС Форд Ескорт, Лек Автомобил, с рег.
№ *** установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 –
M 546, при ограничение на скоростта в населено място – 50 км. / ч.,
установена стойност на скоростта 81 км/ч. и превишаване на
разрешената скорост с 31 км/ ч.
Установеното било определено като нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за
което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна
инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност
се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че регистриран собственик на процесното МПС е Р. А. С..
Въпреки гореизложеното обаче и при съблюдаване на основните принципи в
административно-наказателния процес за законоустановеност на
нарушението и законоустановеност на наказанието, настоящият състав
намира, че процесният електронен фиш е издаден при съществено нарушение
на процесуалните правила.
Видно от описанието от фактическа страна на нарушението,
2
административно-наказващият орган е посочил, че нарушителят се е движил
със скорост от 81 км/ч. при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км./ч. Същевременно обаче, санкционната разпоредба,
която е посочена в обжалвания електронен фиш, е тази по чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва за
превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.
В случая, във фиша е посочено превишение на скоростта от 31 км/ч., тоест
такова, попадащо в посочената санкционна норма, но същата би била
приложима в случай, че нарушението беше извършено извън населено
място, а не в населено, какъвто е процесния случай. Правилната
санкционна норма е тази по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че предназначението
на санкционната разпоредба в процеса не се изчерпва с посочването на две
числа, които да опишат границите за индивидуализиране на имущественото
наказание. В случая с прилагането на неотносима към казуса санкционна
норма е нарушен принципа за законоустановеност на административното
наказание, което нарушение е съществено и неотстранимо.
Съгласно регламента на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е
такова деяние, което е обявено за наказуемо с административно наказание. От
своя страна правната норма, описваща състава на нарушението, е единство от
хипотеза, диспозиция и санкция. В тази връзка предназначението на
санкционната разпоредба е да посочи освен вида и размера на приложимото
наказание, то също и субекта, спрямо когото може да бъде наложено това
наказание, предпоставките за неговото налагане, както и наличието на
законово основание за санкциониране на конкретното нарушение на
жалбоподателя.
Без значение е и причината поради която се е стигнало до неправилно
посочване на санкционната разпоредба. Дори и да се касае за техническа
грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на
санкционираното лице – да разбере какво е наложеното му наказание, на
какво основание се налага и на кое нарушение съответства то, а оттук
неправомерно е ограничено и правото му да организира адекватно и в пълен
обем защитата си.
3
Административнонаказателното производство е строго формално, но тази
завишена формалност не е самоцел, а гаранция за законосъобразното развитие
на процеса. Съблюдаването на установените гаранции е необходимо, тъй
като при налагането на административно наказание държавата упражнява
репресивната си функция, която дейност се осъществява при предварително
определени правила. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната практика
разбирането, че в рамките на въззивното производство съдът не разполага с
правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало да положи
необходимата грижа да установи и приложи релевантната спрямо
извършеното административно нарушение санкционна норма. Вместо това е
допуснато явно несъответствие между нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят, и наложената санкция. Недопустимо е обаче извличането по
тълкувателен път на волята на наказващия орган, а още по-малко от наказания
да се изисква сам да направи това предвиждане. Посоченото обуславя извод
за наличие на съществено процесуално нарушение, което опорочава
издаденият ЕФ, влече неговата незаконосъобразност и представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
Предвид този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно
направена, като по делото надлежно е представено пълномощно, както и
договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са
договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева, което и било изплатено
изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени
в полза жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4058849, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Р. А. С., ЕГН ********** е наложена на основание чл.
4
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 300,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. С., ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5