№ 174
гр. Пловдив, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500333 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развИ. по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №345 от 28.03.2025г., постановено по гр.дело №763/2024г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, Община-Пловдив е осъдена да заплати на Г.
Т. Т. с ЕГН:**********, от гр.П, ул. В Т № *, сумата от 20000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/,
претърпени при инцидент на 02.09.2022г. в гр.Пловдив, на ъгъла на улиците
„В Т“ и „Е Й“, при който отчупен клон от дърво е паднал върху него,
причинявайки му следните увреждания: контузия на главата, лекостепенно
мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата в
лявата теменно-слепоочна област, охлузване по главата над лявата вежда,
драскотина по лявото крило на носа, контузия на гръден кош, охлузвания по
задната повърхност на лявата предмишница в долната трета, контузия на
лявата лакътна област, охлузване по предната повърхност на лявата колянна
става, увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел, ведно със
1
законната лихва от 02.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като
иска за разликата над присъдения размер от 20000лв. до пълния предявен от
29500лв. е отхвърлен и са отхвърлени предявените искове за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за сумите: 880,18лв. – стойност на
закупени диоптрични очила; 50лв. – стойност на платен медицински преглед
на 19.12.2022г. в клиника по очни болести; 50лв. – стойност на доплащане на
лазерна операция на очите на 13.02.2023г., и Г. Т. Т. с ЕГН:**********, от
гр.П, ул. В Т № *, е осъден да заплати на Община-Пловдив сумата от 100лв. –
възнаграждение за юрисконсулт, а Община-Пловдив е осъдена да заплати на Г.
Т. Т. с ЕГН:**********, от гр.П, ул. В Т № *, сумата от 3293,37лв. разноски,
съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
Община-Пловдив, която, чрез пълномощника главен юрисконсулт И. К., го
обжалва в частта му относно присъденото обезщетение от 20000лв. за
неимуществени вреди със законна лихва от 02.09.2022г. като постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и
необосновано поради неправилно определена правна квалификация и
разпределена доказателствена тежест, с оглед липсата на твърдения от ищеца
за противоправно действие или бездействие и липсата на ангажирани от него
за такова доказателства, както и по съображения присъденият размер на
обезщетението да е силно завишен, прекомерен и несправедлив. Претендира
за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска,
евентуално за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, както и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.
ВъззИ.емата страна Г. Т. Т. е депозирал чрез пълномощника адв.Е. А.-Х.
писмен отговор на въззивната жалба с развити в него съображения за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на решението. Претендира за
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Ищецът Г. Т. твърди на 02.09.2022г., около 19,45 часа, движейки се пеша
по тротоара на ул.“В Т“, гр.Пловдив, заедно с д-р П В, за да стигнат до
2
паркиралия си автомобил, да е бил повален на земята от счупил се и паднал
върху него голям клон от дърво, разположено на ъгъла с ул.“Й Е“, който го
ударил по главата и вследствие на това получил – контузия на главата,
мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана и драскотини по главата,
контузия на гръден кош, охлузвания на левия горен крайник, контузия на лява
лакътна област, охлузване по левия долен крайник, а на по-късен етап се
установило и увреждане на двете очи, изразяващо се в повишаване на
диоптъра, лазерна операция на дясното око заради частично отлепване на
ретината и често главоболие. Бил откаран по спешност до ЦСМП-Пловдив,
където обработили раните и била зашита раната на главата, като за целта се
наложило мястото да бъде обръснато, което му причинило неудобство, а,
поради усложнения от раната, на 08.09.2022г. бил хоспитализиран по
спешност в „У х“-гр.П, където било проведено оперативно лечение във връзка
с кожни дефекти от различно естество, налагащи пластично възстановяване.
Претърпяното сътресение на мозъка протекло със степенно разстройство на
съзнанието /зашеметяване/, а всички останали травми довели до болки и
страдания. Клонът засегнал очите на ищеца, вследствие на което изпитвал
силна болки, обхванали цялата глава, и седмици наред зрението му било
размазано, усещал силно напрежение и не можел да стои на светлина. По
лекарска препоръка трябвало да стои поне месец на тъмно в легнало
положение, а за болките да приема нестероидни противовъзпалителни
средства, което го препятствало да изпълнява служебните си ангажименти на
лекар по дентална медицина, доктор по „Пародонтология“, професор в МУ-
Пловдив, преподавател, екзаминатор, лектор на множество международни
конференции по специалността „Пародонтология и заболявания на оралната
лигавица“, както и му попречило през този месец да се самообслужва. Поради
продължаващите болки в очите, около два месеца след инцидента при преглед
се установило, че е получил периферни ретинални дегенерации, както и
завишен диоптър на двете очи, а при втори преглед два месеца по-късно се
установило допълнително увеличаване на стойностите на диоптъра, а след
още два месеца му била извършена лазерна операция, поради начален стадий
на отлепване на ретината. Преди инцидента бил активен, но вследствие на
него претърпял в продължителен период и голям обем физически болки и
страдания, придружени с негативни чувства, които продължават и към
момента. В деня на инцидента времето било спокойно, топло, нямало буря,
3
дъжд и чужда намеса или други предпоставки, които да доведат до отчупване
и падане на клона от дървото, разположено в имот – публична общинска
собственост, с оглед на което ищецът счита, че ответната община не е спазила
задължението си чрез своите органи да се грижи за озеленяването и
поддържането на растителността в града, да селектира дърветата и да ги
поддържа в състояние, което да гарантира защита на гражданите, вменено й от
посочени разпоредби, поради което да носи отговорност за причинените
вреди от виновното противоправно бездействие на натоварените от нея с
поддръжката на зелената система в града лица. С оглед на така изложените
обстоятелства, ищецът претендира за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от 29500лв. и на обезщетение за имуществени вреди,
свързани с разходи за лечение на очите, от общо 980,18лв., ведно със
законната лихва от 02.09.2022г.
С отговора на исковата молба ответната Община-Пловдив е оспорила
изцяло изложените в нея фактически обстоятелства.
С първоинстанционното решение е прието въз основа на събраните
доказателства настъпването на инцидента по описания в исковата молба
механизъм и причиняване вследствие на него на сочените в същата телесни
увреждания с изключение на тези, касаещи здравословното състояние на
очите на ищеца. Прието е, че дървото, от което се е отчупил клона, се намира
на ул.“Й Е“ в гр.Пловдив, която по силата на пар.7,ал.1,т.4 от ЗМСМА е
собственост на ответната Община-Пловдив, и същото е част от уличното
озеленяване, обособено на територията на общината на основание чл.61,ал.2
от ЗУТ, като, съгласно чл.6,ал.1,т.1 и 2 от Правилника за устройството и
дейността на общинско предприятие „Градини и паркове“ към Община-
Пловдив, на това предприятие е възложена дейността по поддържане на
общинските зелени площи, включително извършване на санитарни резитби, а
в чл.31,ал.2,т.2 от Наредба на Общински съвет-гр.Пловдив за развитие,
поддържане и опазване на зелената система е предвидено, че резитба на
декоративна растителност в терени общинска собственост се извършва при
изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, както и
на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на
движението, сградите, пътната и техническата инфраструктура. Прието е, че
отчупването на голям клон от дървото е резултат от неизпълнение на тези
4
задължения, тъй като озеленяването следва да се поддържа във всеки един
момент в състояние, което да е безопасно и не може да става дума за случайно
събитие, тъй като полагането на дължимата грижа от страна на собственика,
респективно неговите служители, би изключило възможността от злополучни
инциденти с пострадали хора, а и ответникът не е представил доказателства за
това кога за последен път преди 02.09.2022г. въпросното дърво е било
проверявано и са били взети мерки за обезопасяването му, с оглед на което да
е налице противоправно бездействие от служителите, на които общината е
възложила работа по поддържането на дърветата на територията на Община-
Пловдив, както и предпоставките за ангажиране на гаранционно
обезпечителната й отговорност по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД. За
справедлив размер на дължимото обезщетение е приет присъдения от
20000лв., а исковете за обезщетения за имуществени вреди са отхвърлени, тъй
като не е доказано по безспорен начин увреждането на зрението на ищеца да е
в причинно-следствена връзка с претърпения инцидент.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му
част и за допустимо. Противно на оплакванията на жалбоподателя, в исковата
молба са ясно, подробно и коректно очертани обстоятелствата, на които се
основават претенциите за обезщетяване на вреди като претърпени вследствие
именно на бездействието на натоварените от ответната община с
поддържането на дърветата в безопасно състояние лица, които обстоятелства и
кореспондиращ им петитум сочат на правна квалификация на иска за
обезщетение на неимуществени вреди по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, а не
на такава по чл.50 от ЗЗД за вреди от вещ, на каквато се настоява във
въззивната жалба. При това положение правната квалификация на иска е
правилно определена от първоинстанционния съд, а с постановеното от него
решение е разгледано по същество именно наведеното от ищеца основание за
ангажиране на отговорността на ответника, съобразно изложените
обстоятелства, очертаващи предмета на спора, поради което произнасянето му
е допустимо.
Във въззивното производство не е повдигнат спор по фактите, касаещи
установения механизъм на инцидента с показанията на ангажираните от
ищеца Т. свидетели-очевидци - П В, придружавал го в момента, в който е бил
5
съборен от отчупилия се клон на дървото на ъгъла на ул.“В Т“ и ул.“Й Е“, и Я
Д, който, прибирайки се от работа, го видял на посоченото място паднал до
огромен клон. Няма спор, че разположеното на улицата дърво е част от
уличното озеленяване, съставляващо, съгласно чл.3,ал.2,т.1 от ЗОбС във
връзка с пар.7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.61,ал.4 във връзка с ал.2 от ЗУТ,
публична общинска собственост. За собственика съществува общото
задължение за полагане на грижата на добрия стопанин за поддържане на
имуществото в такова състояние, че да не създава опасност или да накърнява
личната или материална сфера на други лица. Досежно зелените площи
изрично регламентирана е в чл.31,ал.2,т.2 от Наредба на ОбС Пловдив за
развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив
дейността по извършване на резитба, премахване или преместване на
дълготрайна декоративна растителност в терени общинска собственост в
случаите на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена
растилност, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите,
безопасността на движението, сградите, пътната и техническата
инфраструктура, която дейност е възложена на общинско предприятие
„Градини и паркове“. В тази връзка оплакванията във въззивната жалба по
същество се свеждат до липсата на твърдяното от ищеца противоправно
бездействие във връзка с поддръжката на процесното дърво и на причинно-
следствена връзка между такова бездействие и отчупването на клона от
дървото. Действително по делото не са събрани преки доказателства,
включително чрез ангажиране на специалните знания на вещо лице, относно
конкретната причина за счупването на клона на дървото. Според показанията
на ищцовите свидетели, в момента на инцидента не е валяло, но е било мокро.
Не се установява откършването на клона да е вследствие на буря като
природно явление. Според св.В, внезапно се е чул пукот и клонът е паднал,
при което не е била налице човешка намеса. Според свидетелите, дървото е
много високо и достига до върха на 6-7 етажни блок, до който е разположено,
като свидетелят Д, който ежедневно преминава по въпросната улица на път за
работа и обратно, не помни дърветата по нея, включително процесното, някога
да са били подрязвани. От страна на ответника доказателства за извършване
на резитба в този участък не са ангажирани. При това положение независимо
дали клонът се е счупил от тежестта си, с оглед установените значителни
габарити на дървото, или защото е бил изсъхнал или изгнил, във всички
6
случаи при липса на доказателства някога дървото да е било окастряно в
изпълнение на задълженията за извършване на резитба на изсъхнали и болни
или застрашаващи сигурността на гражданите дървета, причината е свързана с
бездействие на натоварените с поддръжката на зелената система от общината
лица, което обосновава обективната гаранционно обезпечителна отговорност
на ответника по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Спорът във въззивното производство се концентрира и около
справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с
оглед конкретните обстоятелства и съгласно чл.52 от ЗЗД. От представените
медицински документи и приетото заключение от 11.11.2024г. на СМЕ с вещо
лице д-р М И се установява, че вследствие на удара и събарянето му от
отчупилия се клон ищецът е претърпял следните травматични увреждания:
контузия на главата, лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана в окосмената част на главата в лявата теменно-слепоочна област,
охлузване по главата над лявата вежда, драскотина по лявото крило на носа,
контузия на гръден кош, охлузвания по задната повърхност на лявата
предмишница в долната трета, контузия на лява лакътна област, охлузване по
предната повърхност на лявата колянна става, увреждане на
междупрешленните дискове в шиен отдел. С влязлото в сила в тази му част
като необжалвано първоинстанционно решение искът за обезщетяване на
имуществени вреди под формата на разходи за лечение на очите е отхвърлен,
като е прието за недоказано зрението на ищеца да е увредено вследствие
инцидента. Според експертът, описаните травматични увреждания са
причинили на пострадалия от леки на моменти до умерени по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния
процес са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване.
Контузията на главата не е довела до тежка черепно-мозъчна травма.
Мозъчното сътресение е било в лека степен, като Т. е бил объркан и
неадекватен, според отразеното в картата за оказана спешна медицинска
помощ и показанията на свидетелите. Разкъсно-контузната рана на главата е
била обработена, но вследствие на усложнения – изтичане на бистър серум от
раневите ръбове от леквифизиран хематом на мястото на травмата и частична
некроза на раневите ръбове, шест дни по-късно е приет в „У Х“-гр.П, където
на 08.09.202г. е опериран, според представената епикриза. Според
представения амбулаторен лист №110 от 19.12.2022г., във връзка с
7
увреждането на междупрешленните дискове в шиен отдел и по повод
оплакванията от болки и ограничени движения в шиен и горен гръден дял,
ехографски обективно се открИ. възпаление на фастите в шиен дял и е
назначено извършване на мануална терапия и физикално лечение, за каквото е
издадена физиопроцедурна карта на ищеца. През първите 24 часа след
инцидента за Т. се погрижил св.В, тъй като той сам не бил в състояние, не
искал да говори, притеснявал се, че има превръзка на главата, както и, че
трябва да отсъства от работа, а имал много ангажименти в качеството му на
лекар по дентална медицина и професор в Медицински университет-Пловдив,
свързани с преподавателска, екзаминаторска и лекторска дейност, към която
се завърнал месец по-късно, според св.Д, с когото се засекли в началото на
учебната година, когато все още бил с превръзка на главата си.
При така установените обстоятелства е видно, че, макар и нито една от
претърпените от ищеца вследствие на инцидента травми да не е
животозастрашаваща и да не е довела до необратима или трайна увреда, се
касае до множество такИ., част от които, изключая охлузванията, са довели до
разстройство на здравето. Същите са привели Т. в безпомощно състояние –
неадекватен, с рана на главата и контузии и охлузвания по тялото, налагащо
чужди грижи и помощ в първите 24 часа след като се е прибрал в къщи от
спешното отделение, като е изпитвал от леки до умерени по сила и интензитет
болки и страдания, продължили във връзка с увреждането на
междупрешленните дискове в шиен отдел и към м.декември.2022г.,
вследствие на което и движенията му в тази област са били силно ограничени.
Настъпилите усложнения от раната на главата са наложили оперативна
интервенция. Към датата на инцидента ищецът е бил в активна 43-годишна
възраст с множество професионални ангажименти, свързани с публични изяви
и контакти, от които е бил принуден да се откъсне през време на
оздравителния период, и заради които е изпитвал неудобство от превръзката
на главата, която е следвало да носи. Обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента – изневиделица пада масивен клон от дървото, който се стоварва
върху спокойно преминаващият по тротоара на улицата ищец и го поваля на
земята, обосновават преживян значителен стрес. При това положение и
съобразявайки икономическите условия в страната към датата на инцидента,
настоящата инстанция намира за справедлив размер на дължимото
обезщетение такъв от 20000лв., какъвто правилно е определен и присъден с
8
обжалваното в тази му част първоинстанционно решение, което относно нея
следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззИ.емия за присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски, каквито му се дължат, съдът констатира, че такИ. той е заплатил за
адвокатско възнаграждение в размер на 2300лв. по представен договор за
правна защита и съдействие от 25.04.2025г., които следва да му се присъдят за
сметка на жалбоподателя.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №345 от 28.03.2025г., постановено по гр.дело
№763/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която Община-
Пловдив е осъдена да заплати на Г. Т. Т. с ЕГН:**********, от гр.П, ул. В Т №
*, сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, претърпени при инцидент на 02.09.2022г. в гр.Пловдив,
на ъгъла на улиците „В Т“ и „Е Й“, при който отчупен клон от дърво е паднал
върху него, причинявайки му следните увреждания: контузия на главата,
лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в окосмената част
на главата в лявата теменно-слепоочна област, охлузване по главата над лявата
вежда, драскотина по лявото крило на носа, контузия на гръден кош,
охлузвания по задната повърхност на лявата предмишница в долната трета,
контузия на лявата лакътна област, охлузване по предната повърхност на
лявата колянна става, увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел,
ведно със законната лихва от 02.09.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Община-Пловдив, гр.Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“№1,
да заплати на Г. Т. Т. с ЕГН:**********, от гр.П, ул. В Т № *, сумата от
2300лв. /две хиляди и триста лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10