Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.
Велико Търново, 05.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет
и трети септември две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар
Албена Шишманова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 858 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327
ал. 1 ТЗ.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдения, че е сключил с ответника
неформален договор за търговска продажба, по силата на който му е доставил
стоки, които подробно са описани по марки, количество и партидни номера в издадената
от него фактура № **********/07.12.2018г. на стойност 2607, 84 лв. с ДДС.
Ищецът сочи, че задължението на ответника за плащане е с падеж на 06.01.2019г.,
като признава, че последният е извършил частично плащане на сумата от 1107, 84
лв. Предвид изложеното отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати
остатъка от дължимата главница по фактурата от 07.12.2018г. в размер на 1500
лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба – 21.04.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски,
включително и тези извършени в производството по обезпечаване на иска.
Препис
от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл.
131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50 вр. чл. 45 ГПК. В указания му едномесечен срок ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не изпраща представител и не
се представлява в първото по делото съдебно заседание, за което е надлежно
призован отново по реда на чл. 50 вр. чл. 45 ГПК, нито
е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
С
нарочна молба преди съдебно заседание пълномощника на ищеца е отправил искане за произнасяне с
неприсъствено решение по делото. Съдът е намерил това искане за
основателно, поради което с протоколно определение от 23.09.2020г. е постановил,
че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият
състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238
и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор
на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при
наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в
съдебно заседание. Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за
вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения
и представените към нея писмени доказателства. Представените от ищеца документи
установяват количеството на продадените и доставени
стоки, предмет на продажбеното правоотношение, както и тяхната стойност. При
липсата на твърдения, а и на доказателства, че ответникът е изпълнил претендираната от него част от задължението си за плащане
на цената им, същият следва да бъде осъден да заплати процесната
сума.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна направените в
настоящото производство разноски за платена държавна такса в размер на 60 лв. и
за платен адвокатски хонорар в размер на 486 лв. или общо в размер на 546 лв. С
оглед резултата по спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените от последния разноски във връзка с обезпечаването иска, допуснато с
определение на съда по ч.гр.д. № 309/2020г. по описа на РС – Нови Пазар /арг. от т. 5 от ТР № 6/2013г. по тълк.
дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. От представените от ищеца доказателства се
установява, че същият е заплатил адвокатски хонорар в размер на 441 лв. за
образуване и водене на изпълнително дело, такси за образуване изпълнителното
производство и за извършени изпълнителни действия в размер на 82, 50 лв., както
и 40 лв. – държавна такса за образуване на обезпечително
дело пред РС Нови Пазар. Не доказано се явява претендираното
възнаграждение за един адвокат за обезпечителното
производство в размер на 360 лв. Не са ангажирани каквито и да е доказателства
за реалното му заплащане. В тази връзка доказаните разноски за обезпечение на
предявения иск са в размер на 563, 50 лв. и същите следва да се понесат от
ответника.
Водим
от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„НИТРО ТРАНС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Павел,
общ. П. Тръмбеш, ул. „Осемнадесета” № 7 ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРИМЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Каспичан, ул. „Ропотамо” № 7, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ, СУМАТА 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/ – представляваща неплатен остатък от дължима цена на доставени
стоки по неформален договор за търговска продажба от 07.12.2018г., подробно
описани във фактура № **********/07.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба – 21.04.2020г. до окончателното й
изплащане .
ОСЪЖДА
„НИТРО ТРАНС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Павел,
общ. П. Тръмбеш, ул. „Осемнадесета” № 7 ДА ЗАПЛАТИ на
ПРИМЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Каспичан, ул. „Ропотамо” № 7, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, СУМАТА от 546 лв. /петстотин четиридесет и шест лева/, представляваща общ
размер на направените в исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и СУМАТА от 563, 50 лв. /петстотин шестдесет и три лева и
50 стотинки/, представляваща сторените за обезпечение на иска разноски.
На
основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: