№ 293
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503565 по описа за 2021 година
при участието на секретар Мария Крайнова, за да се произнесе, взе предвид
следното. Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение 262431 от
13.04.2021 г., постановено по гр.д № 6208/2017. СГС, I ГО- 5 състав е осъдил Ж. В. Р. да
заплати на Р. Х. А. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 9000 лева със законната лихва от 23.05.2012 г. до плащането, като е отхвърлил
иска до предявения размер от 50 000 лева.
Подадена е въззивна жалба от адв. Н. Х. от името на ответника Ж. В. Р.. Поддържа се, че
решението в осъдителната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Изложени са съображения, че никой от очевидците на инцидента не е потърсил помощ от
полицията или от Спешна помощ, жалбата до МВР е подадена три години след събитието,
неправилно са кредитирани показанията на свидетелите на ищцата и искът е останал
недоказан.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Б.Б. от името на ищцата Р. Х. А., в който се
поддържа неоснователност на жалбата. Твърденията в исковата молба са доказани, вредите –
установени, а обезщетението – справедливо определено.
Жалбата е депозирана от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт. Няма направени доказателствени искания пред настоящата
инстанция. В съдебно заседание представителят на ответника по жалбата поддържа нейната
неоснователност.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията във въззивната
жалба, са следните. Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Спорни са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: дали
1
соченият от ищцата делинквент е извършил деянието, неговата противоправност,
причинната връзка между вредите и поведението на ответника.
От събраните пред първата инстанция писмени и устни доказателства се установява
следното. На 23.05.2012 г. ищцата, заедно със съпруга си, дъщеря си /на 7 години/, своята
майка, и приятелката си – св. С. В. пътували към семейната й вила в Бобошево. По пътя
спрели на бензиностанция „Шел“, намираща се на автомагистрала „Струма“ (по това време
магистрала „Люлин“). Ищцата заедно с дъщеря й слезли от автомобила, за да купят
сладолед за детето, а съпругът й седнал да пуши под един от чадърите на паркинга. Майката
на ищцата и св. В. останали в автомобила. Прозорецът на превозното средство бил свален.
След като купили сладолед, Р. и дъщеря й тръгнали към автомобила. В този момент много
близо до тях минал л.а “Ауди“, черен на цвят, с рег. № ********”, управляван от млада
жена. Ищцата дръпнала дъщеря си. От автомобила слязъл мъж на около 30 и няколко
години, с тъмна коса, среден на ръст, „нормално слаб“. Той бил много агресивен, започнал
да обижда Р., нарекъл я е „селянка“, ударил я в лицето и тя е паднала на земята. Тогава към
тях се приближил съпругът на ищцата и двамата мъже са се сбили в края на паркинга. От
лекия автомобил “Ауди“ излязла млада жена, която се затичала към биещите се мъже и е
извикала „Ж., какво правиш ?!“. Ищцата записала номера на л.а „Ауди“ на листче хартия с
окървавените си ръце. След като отишли на семейната вила на пострадалата тя повръщала,
поради което три дни след инцидента /на 26.05.2012 г./ отишла в Спешно отделение в
болница в Благоевград. Лекарите искали да я оставят в болницата, но ищцата отказала, тъй
като работела в банка и трябвало да предаде служебните си ключове. Направили й снимка и
установили, че има счупване на носа, както и кръвонасядания по клепачите. Установява се,
че собственик на л.а „Ауди“ с посочения номер е И. Е. З., която живее на семейни начала с
Ж. В. Р..
Три години след инцидента ищцата подала молба до Районна прокуратура Перник за
издирване на ответника и осъждането им за нанасяне на средна телесна повреда.
Образуваната по молбата преписка 369600-1862/2015 г. на Второ РПУ е приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
Разпитани са и св. М. П. и Б. П., от чиито показания обаче не могат да се установи факти
относно спорния въпрос за връзката на ответника с противоправното деяние.
Свидетелят М. П. заявява, че е очевидец на инцидента на бензиностанция „Шел“. Твърди, че
на 23.05.2012 г. била на „Макдоналдс“, близо до бензиностанцията. Валял дъжд. Излязла да
пуши навън и видяла на паркинга как станал боят. Ищцата била окървавена. Свидетелката
се притеснила и й се обадила 3-4 дни след случая. Инцидентът станал на 30-40 метра от нея.
Свидетелката не се приближила до ищцата, тъй като трябвало да се грижи за детето си,
което било малко. Не се обадила веднага, защото била с компания.
Свидетелят П. разказва, че притежава къща за гости в Добринище. Преди няколко години Ж.
му казал, че от полицията в Перник са го търсили за някаква случка. Не знаел за какво го
търсят, някаква жена претендирала нещо, но нямало „нищо такова“. През м.март свидетелят
научил от ответника, че тази жена е завела съдебно дело срещу него за инцидент на
бензиностанция близо до Перник. В процеса на разговора станало ясно, че в деня на
инцидента, ответникът бил на гости в семейния хотел на свидетеля. На 21 май ответникът и
приятелката му И. З. пристигнали в Добринище. Един ден след тяхното пристигане било
земетресението в Перник, затова свидетелят запомнил датата. Ж. и И. стояли два дни,
защото на 24 май имали резервация за Гърция. На 23 май вечерта /два дни след
пристигането си/, към 20-21 часатръгнали за Гърция, защото трябвало да хванат сутринта
ферибота и нямало смисъл да тръгват по-рано. В Добринище пристигнали с автомобила на
Ж. „Опел Корса“. Обикновено, когато пътували двамата, Ж. управлявал колата, но понякога
и И. карала. Тя притежавала „Ауди“, което и двамата карали. На 23.05.2012 г. тръгнали за
остров Закинтос. През деня ходили на хижа „Безбог“, после отишли в една механа да
вечерят и след това потеглили за Гърция.
Показанията на св. С. В. от с.з. 06.03.2019 г. и от с.з. на 14.10.2020 г. са безпротиворечиви и
плод на лично възприятие, както и в синхрон с приетите писмени доказателства и
2
заключения на СМЕ и СПЕ, поради което на тяхна основа е приета описаната по-горе
фактическа обстановка.
Показанията на другия свидетел на ищцата М. В. П. правилно не са кредитирани от СГС
като очевидец, тъй като дори и да е присъствала на инцидента, същата е била на 30-40 метра
по нейните думи, не е отишла при ищцата, обадила й се е няколко дни след инцидента и не
е посочена като очевидец от ищцата в досъдебното производство. Като очевидци са
посочени разпитаната и по настоящото дело С. В. и Л. П., майка на ищцата.
Правилно не са кредитирани и показанията на св. Б. П. относно връзката на ответника с
инцидента. От тях се установява само, че И. З. има черно „Ауди“ и че живее на семейни
начала с Ж.Р.. В обясненията, дадени от ответника и от И. З. в досъдебното производство не
се споменава, че на същата дата са били в Добринище и са тръгнали към Гърция късно
вечерта, а само, че не помнят на тази дата дали са били в България. Впоследствие по повод
настоящото дело, както самият ответник, така и свидетелят са си спомнили седем години
след описаната от ищцата случка, че са били заедно на друго място. Наред с това, дори и да
се приеме, че на 23.05.2012 г. ответникът и приятелката му И. са били на гости на свидетеля
в Добринище, това не изключва възможността те да са били в същия ден, надвечер на
бензиностанцията, посочена от ищцата. По делото не се установява автомобилът да е
управляван от друга жена, различна от приятелката на ответника и от него да е слязъл друг
мъж на име Ж..
Ето защо, следва да се приеме, че ответникът е нанесъл на ищцата удар и за нея са
настъпили вреди в пряка връзка с този удар. За установяване на вредите в причинна връзка с
инцидента са приети заключения на СМЕ от д-р Х. М. и на СПЕ от клиничен психолог И.
М..
Според заключението на СМЕ, обективно и компетентно изготвено, три дни след
инцидента /на 26.05.2012 г./ на пострадалата са извършени прегледи, изследвания, вкл. и
рентгенография, при които са установени контузия на носа със счупване на носни кости и
кръвонасядания на клепачите на двете очи. Според вещото лице, при неразместено счупване
на носните кости, в началото се наблюдава кървене, болка и оток на носната лигавица,
водеща до затруднено носово дишане. Кървенето от носната лигавица, ако не е обилно,
обичайно спира спонтанно за 1-2 дни. В конкретния случай кървенето е спряло за 1-2 дни и
това е регистрирано при прегледа на ищцата 3 дни след инцидента. Силните болки в носа са
намалели и изчезнали до 2-3 седмици. През това време е спаднал отокът на носната
лигавица и се е възстановило носовото дишане. Счупените носни кости са зараснали с
образуване на калус до 30 - 45 дни. На 29.05.2012 г. при преглед на ищцата са регистрирани
хипертонична болест, флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните
крайници. Тези болестни състояния нямат връзка с причинената травма на главата.
Дискоординационният синдром, който е регистриран на 01.06.2012 г., може да е последица
от преживяна черепно-мозъчна травма. За това състояние обаче липсва клинично
проследяване и е възможно то да е следствие и от хипертоничната болест на ищцата.
Болничните листове от 01.10.2012 г. и от 11.10.2012 г. са по повод на вирусно заболявне –
„херпес зостер“, което не е в причинно-следствена връзка с травмата на главата. При липса
на проследяваща документация, дори ищцата да има някакви оплаквания от по-късен
период, те не могат да се свържат с травмата. Според вещото лице телесните повреди,
установени при прегледа на 26.05.2012 г. /контузия на носа със счупване на носни кости и
кръвонасядания на клепачите на двете очи/, могат да се получат по време и начин, описани в
исковата молба, а именно - при нанесени удари по лицето и главата на 23.05.2012 г., поради
което експертът е приел, че е налице причинно-следствена връзка между удари по главата на
пострадалата и посочените увреждания. Не може да се установи черепно-мозъчна травма
поради закъснялото търсене на медицинска помощ. Неправилно е да се поставя диагноза
„мозъчно сътресение“ няколко дни по-късно и то на базата единствено на оплаквания на
пострадалата. Ето защо, на обезщетение подлежат получените в резултат на удара контузия
на носа със счупване на носни кости и кръвонасядания на клепачите на двете очи.
Според заключението на СПЕ, която съдът възприема като компетентно изготвена, при
3
ищцата се наблюдават симптоми, характерни за разстройство в адаптацията, изразено в
тревожно-депресивна реакция. Стресът в психологията е състояние на силно нервно
напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие, като
най-вече това се отнася до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект
върху физиката, емоциите и умствената концентрация. При ищцата се отчитат нарушения
на всички тези нива. Вещото лице заявява, че не би могло да определи срока за
възстановяване на г-жа А., тъй като той зависи както от нейните индивидуални ресурси за
справяне, така и от подкрепата на средата, в която живее. Експертът е приел, че би могло
да има причинно-следствена връзка между нанесени на ищцата удари, обиди, закани и
получените от нея психически
увреждания. При изготвяне на
експертизата вещото лице е използвало три методики: скала на Аарон Бек за оценка на
степента на депресия, теста на Уилям Цунг за депресия и самооценъчна скала за тревожност
на Спилбъргър. Резултатите от тях са допълнени от диагностично интервю. В него ищцата е
разказала с точни и подробни детайли за наблюденията си и за преживяванията си от
инцидента, което, според вещото лице, сочи на достоверност на разказа й. Тя си е спомнила
точно с какво е била облечена, какво е било времето и т.н. Резултатите от тестовите
методики са показали типичните реакции на човек в състояние на стрес и дезадаптация –
ищцата е заявила, че трудно заспива, има нарушения на съня, при нея се наблюдава лесна
раздразнителност и избухвания, трудна концентрация и усилено бодърстване, проявява се
засилено чувство на тревога, настъпила е и значителна промяна в теглото й - напълняла е с
26 кг. Според психолога, това може да се дължи както на състояние на стрес, така и на
медикаменти, които са били предписани на пострадалата от психиатър след инцидента.
Когато Р. се връща към спомените си от събитието, често се разплаква. Емоциите й в
ежедневието са почти изцяло в негативния спектър. При диагностичното интервю тя е
съобщила и за често сърцебиене, както и за уморяемост, без причина, при извършване на
ежедневни задължения, които преди е осъществявала с лекота; споделила е, че по-трудно
взима решения от преди и че има по-малко енергия - отнело й е месеци, докато се
организира да заведе детето си на стоматолог. Животът на ищцата се е променил - вече не
изпитва удоволствие от занимания, които преди са й харесвали. Затворила се е в себе си,
страхува се да излиза от къщи, с пазаруването основно се занимава дъщеря й, не се вижда с
приятелки, не ходи на рождени дни, нито на разходки с дъщеря си. Това отдалечаване от
другите и очевидното снижаване на интересите и на участието в значими прояви е
характерно за състояние на посттравматичо стресово разстройство (ПТСР). Настъпили са
промени и в светогледа на ищцата - не вижда добри перспективи за бъдещето си и е без
очаквания да има нормален живот по-нататък.
В съдебно заседание вещото лице заявява,
че А. описва състоянието си след побоя по много точен начин, който отговаря на
разстройство на адаптацията, изразено в тревожно-депресивна реакция. В живота на
пострадалата има и други травматични събития – съпругът й е с два инсулта и след
събитието е получил трети инсулт, а след това е бил ампутиран и кракът му.
Психологическите тестове, които е използвало вещото лице/проективна методика/, са
разкрили както преживяванията на ищцата, свързани с други травматични събития в живота
й, така и преживявания, свързани с физическо насилие над нея. Думите, които е използвала
пострадалата при интервюто, и нейното поведение са дали основание на вещото лице да
приеме, че е налице връзка между насилието, което е преживяла, и сегашното й
състояние.
Показанията на М. В. П. следва да бъдат кредитирани в частта относно претърпените
неимуществени вреди, доколкото са в синхрон със СПЕ. Децата на свидетелката и ищцата
посещавали една и съща детска градина и семействата им живеели наблизо. Свидетелката
заявява, че се е грижила за ищцата и мъжа й след случая на бензиностанцията, тъй като Р. не
можела сама да прави това. Свидетелката ходела да пазарува, чистела, готвела. Ищцата била
в стрес, не можела да говори. Мъжът й имал два инсулта, получил и трети инсулт след боя
на бензиностанцията, после му ампутирали и крака. Ищцата не била в състояние да работи.
4
Преди работела в банка. След инцидента изпаднала в депресия. Виело й се свят, не можела
да осъществява нито домакинска, нито служебна работа. Не можела да стои на краката си.
Дълго време продължило това състояние, не искала да излиза навън, затворила се в себе си,
било я страх да излиза на улицата. Депресията й продължавала. След инцидента не работела
на старата си длъжност, тъй като се лекувала дълго време и понастоящем не била добре.
Постъпила в болница в Благоевград, но трябвало да се върне след празниците, защото
ключът от банката, от трезора, от СОТ, всичко било в нея. Предишната й работа била в клон
на банка на ул. „Жолио Кюри“, но със синините по лицето не можела да работи.
Свидетелката я видяла няколко дни след инцидента. Лицето й било синьо, рамото - също,
едва пристъпвала. Не можела да готви и да домакинства, тъй като й се виело свят. След това
се разболяла и от херпес зостер, както и от лупус.
Очевидно е, че самата ищца свързва автоимунните си заболявания по-късно същата година с
този инцидент и в тази връзка са и показанията на св. П.. Поради липсата на медицинска
документация и при заключението на СМЕ по делото обаче, правилно е прието, че липсва
причинна връзка между поведението на ответника и установените заболявания на г-жа А.,
като на обезщетение подлежат освен посочените по-горе физически увреди, преживеният
стрес, преминал в посттравматично стресово разстройство. Безспорно е, че това
разстройство не се дължи изцяло на инцидента на бензиностанцията, а и на заболяванията
на съпруга, за когото трябва да се грижи и размерът на обезщетението отразява този факт.
При описаните по-горе факти относно връзката на ответника с инцидента, както и неговото
отражение върху физическото и психическото здраве на ищцата, искът се явява
основателен.
Основните оплаквания в жалбата се свеждат до твърдението, че ищцата е потърсила
съдействие от полицията едва три години след събитието и поради това представените
доказателства не водят до несъмнен извод за авторството на деянието. Факт е, че ищцата е
подала сигнал до РПУ Перник три години след инцидента. Видно от приложеното
досъдебно производство, то е прекратено поради факта, че причинената вреда е лека телесна
повреда и се преследва по тъжба на пострадалия и няма данни за престъпление от общ
характер. От този факт обаче не може да се направи извод за неоснователност на иска. За
пострадалия от побой е възможна както наказателноправната, така и гражданскоправната
защита и неизползването на едната възможност не отхвърля другата. Подаването на
исковата молба ден преди изтичане на погасителната давност за търсеното вземане също не
навежда към симулация.
Неоснователно е оплакването, че съдът е кредитирал противоречиви свидетелски показания
на св. П.. СГС е откроил в решението си коя част от нейните показания кредитира и приема,
че последната не е била очевидец на инцидента.
Не може да бъде споделен доводът, че обяснението защо ищцата не е хоспитализирана е
неправдоподобно, поради което вредите не са доказани. В представения пред СГС лист за
преглед на пациент в спешно отделение от 26.05.2012 г. от МБАЛ Благоевград АД изрично е
записано, че Р.Х. е отказала хоспитализация. В случая е без значение дали е отказала
хоспитализация, тъй като държи ключ от трезора на банковия клон, в който работи или по
друга причина. Вредите, за които е присъдено обезщетението, са доказани от св. показания
на очевидец, медицинските документи и заключение на СМЕ. Те не включват т.нар. в
жалбата изключително тежки наранявания и нямат връзка с отказаната хоспитализация.
Доводите относно многобройните и несъответни на побоя наранявания, както и комичните
до абсурдност твърдения за херпес зостер и лупус във връзка с него, са неотносими към
предмета на въззивната проверка, тъй като СГС е приел, че телесната повреда, подлежаща
на обезщетение, е контузия на носа с неразместено счупване на носни кости и
кръвонасядания на клепачите на двете очи. Съдът е приел, че тези увреди са довели до
временно разстройство, неопасно за живота; периодът на интензивни болки и страдания –
кървенето от носната лигавица е спряло спонтанно за 1-2 дни, силните болки в носа са
намалели и изчезнали до 2-3 седмици, като през това време е спаднал отокът на носната
лигавица и се е възстановило носовото дишане, а периодът на възстановяване от травмите е
5
продължил 30 - 45 дни, през които счупените носни кости са зараснали с образуване на
калус. От друга страна, е отчетен силният стрес, който е преживяла пострадалата по време
на инцидента, както и обстоятелството, че при нея се наблюдават симптоми, характерни за
разстройство в адаптацията, изразено в тревожно-депресивна реакция. Животът й се е
променил – затворила се е в себе си, страхува се да излиза на улицата, раздразнителна е,
често избухва в плач, не изпитва удоволствие от занимания, които е имала преди, трудно
взима решения и със затруднение върши обичайни дейности в ежедневието си, които преди
са й отнемали по-малко време. Прието е, че при инцидента не е доказано ищцата да е
получила черепно-мозъчна травма, както и че останалите заболявания на ищцата като
херпес зостер не са във връзка с него.
Основателното според въззивната жалба съмнение за достоверност на доказателствата не
обуславя по-различни изводи от тези, до които е стигнал СГС. Доказателствата са правилно
обсъдени от първоинстанционния съд, като мотивирано е обяснено защо някои показания са
кредитирани, а други – не. Въз основа на непрекъсваемата верига от косвени доказателства
съдът е приел частична основателност на иска, като нито едно от доказателствата, на които е
базирал решението си, не е недостоверно.
Срещу определения по справедливост размер на обезщетението няма оплакванията, поради
което съдът не следва да се произнася. Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед оставянето на
въззивната жалба без уважение и представения договор за правна защита и съдействие в
полза на процесуалния представител на ответника по нея на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева
според предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за материален интерес от 9 000 лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262431 от 13.04.2021 г. по гр.д № 6208/2017 г. СГС, I ГО- 5
състав.
ОСЪЖДА Ж. В. Р. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Б. Б. Б. хонорар за
въззивното производство в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6