№ 274
гр. Ловеч, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20214310102243 по описа за 2021 година
иск по чл.45 от ЗЗД с цена 4000,00 лева – неимуществени вреди:
Подадена е искова молба от ЗДР. СТ. СТ., ЕГН **********, Затвора-Ловеч, чрез
адвокат Б.Ц. Ц.-Адвокатска колегия-Ловеч, назначен като особен представител на осн. чл.95
ГПК , със съдебен адрес: гр. **** против Д. Хр. Б., по която се твърди, че на 05.10.2021
година около 11.35 часа в Затвора Ловеч, от ответника-ИСДВР в Затвора Ловеч е извикан за
разговор по личен въпрос, относно настаняването на децата му, които са родени от
съжителството му със ****, в приемни семейства. По време на разговора е споделил, че ги
сънува, а тя му казала, че е таласъм и напуснал стаята обиден и огорчен от това. На
06.10.2021 година около 14:30 часа пребивавал в клуба за среща с пастора на Затвора, и при
излизането си в коридора срещнал ответника Б., която се обърнала към него с обидни думи:
„ти си грозен и си изрод", "прибирай се таласъм, че ме плашиш", което много го разстроило.
Поискал да се прибера в килията като вследствие на стреса който изживял, искал да сложа
край на живота си, което било предотвратено от надзирателя. На 07.10.2021 година около
14:00часа пребивавал в клуба, като към 16:00часа ответника Б., му заявява да си събира
багажа, защото ще бъде преместен от 11 група 211 килия в килия 108 на първия етаж, при
което на същия ден около 16:25часа си нарязъл вените на ръката си и със сила го свалят в
108 килия на първия етаж, за да не го виждала, че бил грозен. Вследствие на изживеният
стрес на 08.10.2021 година направил повторно опит за самоубийство, но надзирателите го
спрели. На 11.10.2021 г. около 8:55часа след поредната си среща с ответника, когато
минавала да вземе пощата при въпроса му към Б., каква и е причината за това да го
1
преместят в друга килия, отново го нарекла с обидни думи: „ти си грозен", при което той
заявява, че ще се нареже и същата му заявява да се нареже и той в това състояние, си
нарязва вените с ножче, вследствие на което го настаняват в болницата на Затвора. На
основание горното се поражда правният му интерес да предяви настоящата искова
претенция като моли да се постанови съдебно решение, с което се осъди Д. Хр. Б., с адрес
за призоваване: ****, ИСДВР Затвора Ловеч да му заплати на основание чл.45 от ЗЗД
сумата в размер 4000 /четири хиляди/ лева за това, че вследствие на извършените от нея
действия на 05.10.2021 година около 11.35 часа, на 06.10.2021 година около 14:30часа. на
07.10.2021 година около 16:00 часа и на 11.10.2021 година около 8:55 часа в Затвора Ловеч,
за ищеца са настъпили болки и страдания, чувство на срам, унижение и обида от
отправените към него обидни думи, което го довело до психически и емоционален срив,
вследствие на което извършил нееднократни суицидни опита, както и законната лихва върху
претендираната сума от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното и
изплащане.
В срока е постъпил отговор на ИМ чрез пълномощник адвокат П.Г. П. - Ловешка
адвокатска колегия, със съдебен адрес за получаване на съобщения, призовки и книжа по
делото: **** който твърди, че Д. Хр. Б. не е проявявала противоправно поведение и не е
причинявала вреда на ищеца ЗДР. СТ. СТ., т. е., че не са налице настъпили вреди за
последния, които вреди да са резултат на твърдяното в уточняващата искова молба
противоправно поведение от страна на доверителката му. Твърди, че е изцяло невярно
твърдението, че Д. Хр. Б. е отправяла обидни думи към ищеца ЗДР. СТ. СТ., от които думи
за последния са настъпили болки и страдания, чувство на срам, унижение и обида, което го е
довело до психически и емоционален срив, вследствие на което е извършил нееднократни
суицидни опита. Твърдяни от ищеца, но недоказани от същия според него, са и настъпилите
болки и страдания, чувство на срам, унижение и обида, което са го довели до психически и
емоционален срив. Моли за възможност за становище след доклада.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично и поддържа иска си
чрез назначения му процес.п-л на осн. чл.95 ГПК-адв. Ц., който, моли за уважаването на
исковете
Ответникът се представлява лично и чрез адв. П. , който счита,че фактическия състав
на непозволеното увреждане не е доказан и изтъква множество доводи за това.
От допуснатите, приети и вложени по делото писмени доказателства, от показанията
на разпитаните по делото свидетели, производството по чл.176 ГПК , от становищата на
страните и техните процесуални представители, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното:
ищеца, търсейки защита на причинените му неимуществени вреди от действията на
ответницата, следва да установи комулативната наличност на следните предпоставки за да я
ангажира: действие, вина, противоправност, вреди, причинна връзка като деянието следва да
е конкретизирано в своите обективни и субективни признаци с оглед принципа, че всеки
2
носи отговорност / гражданска в случая/ за своите действия, за които се твърди, че именно с
тях е причинено увреждането. Вменил е в ищцова тежест и доказване на вредите, кой ги е
причинил, т.е авторството на деянието, причинно следствената връзка между деянието и
вредоносния резултат; да проведе пълно и главно доказване на същите; също на размера им,
с оглед допустимите по ГПК доказателствени средства.
Безспорно е, че ищеца изтърпява присъда “лишаване от свобода“, пребивава в Затвора
от 2011г., разпределен в 11 група от 2017г. като информация за миналите му осъждания и
какво търпи в момента се получава от писмо рег. №ИЗ-733/16.03.22 на МП „ГДИН“ Затвора-
гр. Ловеч, подписано от ст. *****, но тъй като същия направи възражение съда да не цени
миналите му осъждания и прояви сочи само присъда №239 от 11.07.2017 по внохд 371/2016
на АС-В. Търново, с която се отменя присъда №61/23.10.2014г. по нохд №351/2014г. на ОС-
Плевен, с която е признат за невиновен и го оправдава по обвинението му по чл.116,ал.1,
т.12 НК като вместо това се признава същия за виновен в това, че на неустановен ден през
месец август 2008г. на територията на Р Гърция в планинската зона , в района на „livaditsa“,
умишлено умъртвил Красимира Г. С.а като деянието е изършено при условията на опасен
рецидив, поради което на осн. чл.116,ал.1, т.12 НК го осъдил на доживотен затвор при
първоначален специален режим на изтърпяване като с решение №3 /12.12.2017 по кнд
№1112/2017, изменя присъдъта като намалява обезщетенията за неимуществени вреди на
гр.ищци и прис.д.т. и оставя присъдата в останалата част. След комулация е определно едно
най-тежко наказание-доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване
и присъединена и наложена му глоба като началото на наказанието е 2011г. когато на
28.01.2011г. е постъпил в Затвора-ЛОВЕЧ.
В същото е отбелязано, че след пореден опит за самонарязване, от 07.10.2021г. е
преместен в килия 108, на първия етаж в Корпуса на Затвора, в зоната за повишена
сигурност за да бъде по-близко до постовия надзирател. Килията е оборудвана със сигнален
бутон.
Видно от справка настанявания и промени на режима към 08.02.21г. е бил на
специален режим, рецидивист, група 11.
Съгласно Заповед Л-1619/18.04.2022г. е наредено преместване в Затвора- гр. Стара
Загора.
Ответницата, считано от 11.09.2019г. е назначена на длъжност“Инспектор VII-ма
степен /социална дейност и възпитателна работа/ като според длъжностната характеристика,
основна цел на длъжността, е осъществяване дейности по обезпечението на правния и
социалния статус и ресоциализацията на лишените от свобода и задържаните лица по НПК в
затвора с оглед приобщаването им към ценностите на обществото и законосъобразния начин
на живот и за изпълнението й са й вменени множество преки задължения: изготвя оценка на
правонарушителя, планира дейности за адаптиране в институцията, изготвя доклади от
третирането, анализира съответната затворническа група, реализила програмите за
въздействие, последничи между ЛС и администрацията, участва при решаване на
конфликти в екстремни ситуации, настанява ЛС по спални помещения, контролира
3
хигиенно състояние, организира и планира времето на поверената група, работи с
документи и информация за ЛС и множество други. Т.е извършва множество дейности и
има възможност за ежедневни контакти с ЛС и преки наблюдения на поведението им и е
запозната с реакциите им като пълномощника й поясни, че работи на 8ч. работно време и е
със свободен достъп до всички помещения и до килите.
За доказване на иска се сочат писмени доказателства, потвърждаващи опитите за
самонараняване на ищеца, гласни доказателства , производство по чл.176 ГПК.
Ответникът от своя страна пледира недоказаност на иска: не е проявявано
противоправно поведение от доверителката му и не е причинявала вреда , невярно и
недоказано според него е твърдението за отправяне на обидни думи, причинили му срам и
унижение, довели го до психически и емоционален срив, вследствие на тях да е извършил
суицидни опити за самоубийство, липса на причинна връзка. Счита, че следва да се съобрази
медицинска документация от Специализирана болница за активно лечение на лишени от
свобода, Психиатрично отделение и от Медицински центар при Затвора – Ловеч, касаеща
С.-Епикриза от 21.03.2011 год., издадена от Специализирана болница за активно лечение на
лишени от свобода, Психиатрично отделение и Епикриза от 29.08.2017 год., издадена от
Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, Психиатрично
отделение, в частта им Диагноза е отбелязано: "Личностно разстройство - емоционално
нестабилен тип у примитивна личност. Разстройство в адаптацията с преобладаващо
засягане на поведението." Повод за постъпването в двете епикризи е посочено, че споделя
авторегресивни намерения с мотив, че му е наложена несправедлива присъда. В частта
"история на заболяването" в двете епикризи е посочено, че още от началото на престоя му, в
затворите, се наблюдава конфликтност с другите лишени от свобода, невротична
симптоматика и многократни самонаранявания, капризност и претенциозност. В частта
"Психичен статус" на двете епикризи, отбелязва: "...не се долавя същинска суицидна
нагласа. Споделените автоагресивни мисли са по-скоро от типа "зов за помощ" и целящи
получаване на облаги.". Аналогични според него са изводите и в третата представена
Епикриза - тази от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода,
Психиатрично отделение от 08.02.2021 год. свобода, за наличието на невротична
симптоматика и многократни самонаранявания, капризност и претенциозност.
Съдът като съобрази приложените амболаторни листи от 12.02.2020г. прави извода за
здравето му и психичното състояние по прегледи, свързани със стомах, туберколозно
заболяване, бронхити, сърце-повишаване на кръвно, хипертонично заболяване със сърдечна
недостатъчност, хепатит, кожни проблеми, стенокардия, а от епиекризите от
специализираното психиатрично отделение-СБАЛЛС-Ловеч са му определени диагнози след
постъпване: личностово разстройство-ЕНС у примитивна личност-2011г.; "Личностно
разстройство - емоционално нестабилен тип у примитивна личност. Разстройство в
адаптацията с преобладаващо засягане на поведението"-след лечение на 21.08.2017г.,
личностово разстройство-емоционално нестабилен тип у примитивна личност; смесено
личностово разстройство-емоционално нестабилен тип и дисоциалност у примитивна
4
личност-02.02.21г. Потвърждава се и суициден опит-медикаментозен на 21.06.2018г. като в
анамнезата е отбелязано,че на 18.06.2018г. е направил опит да пререже вените на лява
предмишница.
Самата ищца е била автор на следващите й се, съгласно длъжността докладни записки,
за които се съдържа информация за поведението на С.: от: 18.12.20г.-гладен протест по
причина отказ за възобновяване на делото му от ОП-Плевен и подаване на декларация за
отказ от храна, 25.01.21г.-съобщава за предаване на прощално писмо, поради пореден отказ
за възобновяване на дело, по което се обявява за невинен, което е било предмет и на доклад
от инспектор-психолог М. Венев; 03.02.21г. –уведомена от Иинсп. Ив. Д. за опита му да се
самообеси като при разговор й споделил, че никой не вярва, че е невинен и не иска да му
помогне, не е виждал децата си от 11г.; 25.03.21-отправил закана за самонарязване поради
дискриминация-не изведен на работа, няма пари, цигари, подигравки, че събирал фасове;
като с изх. №1473/01.04.2021г. тя дава справка за поведението му-един от проблемните
затворници, всички са му виновни, склонен към автоагресия, неприема алтернативни
варианти, емоционален, заплахи за постигане на целите си, стремеж към получаване на
внимание,фантазирал, със собствен критерии за справедливост; описва и дисциплинарните
му нарушения, обобщени като вземане на храна допълнително, саморазправи и заплахи към
друг ЛО, притежава чужди или неразрешени вещи, неизпълнение на разпореждания,
неуважително отношение към служители.
С. изразява, в о.с.з. на 29.03.2022г., несъгласие с медицинската документация и
описаното от администрацията и твърди, че нарязването му от 11.10.2021 г. сутринта в 8,45
ч., е точно заради ответницата защото при свободна килия в зона с повишена сигурност го
преместили от 213 килия, а имало свободна килия и никой не я обитавал на втория етаж в 11
група-доживотна, а него го преместили в 108 килия за да се настани човека който дошъл от
Варна като на 07.10.2021 г. го свалили, а той бил много години в тази килия и не искал да го
местят сам. Твърди, че за периода, в който станало преместването, не бил направил нищо.
Те, преди това, не искали да го свалят долу, защото не смеели да го оставят сам, за да не се
нарани и да се обеси, защото бил несправедливо доживотен осъден, която присъда и до днес
протестира. Сподели, че това е постоянен психически тормоз към него-викат му „мангал,
какъв си грозен“. Не ответницата. Питал я, а тя му викала какво да направи и дала заповед да
го преместят долу. Тя му създала психически тормоз. Преди това бил доволен от нея, но от
както дошъл Илиян Русков от Варна, тя не проявила никакво отношение към него. Твърди,
че пред нея се нарязал, а дните които го е обиждала са посочените: 5, 6, 7, 8. Имало случай
когото й казал, че ще си нареже вените и тя му казала да си ги нареже. Сряда на 04.08.2021 г.
имал ножчета дето се бръснел с тях. Твърди,че си имал записки и защото не ги скъсал, тя го
намразила и го преместила в друга килия. Многократно му казвала“грозен“ от както дошъл
затворника от Варна.
Писмени и гласни доказателства касаещи процесните дати 05-11.10.21 г. не се събраха
по делото нито в подкрепа на твърдението, че са отправени обиди и именно те са причинили
в него срам и унижение срив: психически и имоционален и суицидни опити.
5
Твърдението за преместването му в друга килия на долен етаж е доказано и според
него това е причина и за самонарязването му на 11.10.2021г. и то именно е в причинна
връзка на нейните действия.
Очевидно е, че суицидните опити на ищеца са чести и администрацията е събирала
обтоятелства и е имала будност и нагласа за тях за тях, включвала се е винаги за
разсейването и преустановяване на поведението му, включая Б., но идеята за невинността му
по присъдата и липсата на среща с децата очевидно е постояяно владееща мисленето му и
дълбок мотив за различни видове външни прояви при различни засягания на емоционалната
му сфера-на стр.45 от делото е приложено известие от инсп. В.Весков, че С. на 14.01.22г. е
прекратил гладна стачка, т.е той отново, посягайки на здравето си е изразил несъгласие.
Свидетеля Д., потвърди, че ответницата като социален работник им обръщала голямо
внимание, вземали я даже на подбив за това и не я е чувал да го обижда и не говорила така.
Според него имала положително отношение към **** и много му обръщала внимание и с
каквото може му е помагала, а той редовно си се режел, тъй като при тях стояли бигчета за
бръснене и той ги вадил като твърди,че му казвал да престане с глупостите за да не стане от
играчка плачка. Вземал му той лично ножчетата, водили го на психолог. Лично
предодвратил, преди процесния период и опита му за самообесване.
Затова според съда, не може да се вмени във вина на ответницата и преместването му в
друга килия и аргумент за този извод на съда дава обстоятелството, че справката за
поведението му, изготвена от Б., е към 05.04.21г., т.е преди процесните дати и не се доказа в
хода на производството, че именно в негова вреда или в своя лична/ или на другиго полза е
инициирала преместването му към месец октомври 2021г. или в нарушение на функциите й
според длъжностната й характеристика. Тя е съобщила за ескалиране и недоволство. На
следващо място-в цитираното по-горе писмо на Н-ка на Затвора до съда е посочено, че след
поредния опит за самонарязване от 07.10.21г. , ответника е преместен в килия №108, на
първия етаж в Корпуса на Затвора, в зоната за повишена сигурност за да бъде по-близо до
постовия надзирател, т.е преместването е предизвикано именно от тази му проява, с цел
съхранение на целостта му и постоянно наблюдение.
Не се доказаха и твърдяни лични подбуди на Б. за обиди и преместването. При
отговорите по чл.176 ГПК, Б. заяви, че същото е съобразено с чл.27,ал.1ППЗИНС, изготвена
докладна записка от нея като ИСВДР на 3 и 11 група рег. №4975/06.10.2021г. с резолюция
на Началника на затвора, в килия 108-спално помещение, оборудвано със сигнален бутон, в
зоната за повишена сигурност. Отрече твърденията му, че е преместен в карцер, на килията
бил направен ремонт през 2019г. и не е метър на метър, има прозорци, съобразени са 4 кв.м.
А на втория етаж нямало камери и бутон.
Обяснява случилото се на 05.10.21г. – С. обявява гладна стачка, оплакъл се,че никой
не му обръща внимание, станало му зле,чукал на вратата на килията, а старшината не
дошъл, изготвена и докладна записка 4975/06.10.21г. като разговаряла с него за
оплакванията му. На 11.10.21г.,08,46, при отваряне на килията забелязала кръв по пода и
увит парцал на дясната му ръка и тя уведомила МЦ, изпратила го там, изготвена докладна
6
записка №531. Отрича да е имала лично отношение към него като твърди, че в крайна сметка
тя му осигурила работа тъй като имало оплакване,че не работел, но правил това в
помещение с постоянно наблюдение с оглед склоностите му към посегателство на себе с А
така също, че по празници кафе, цигари и безалкохолно за добри резултати са им
осигурявани, а не само лично на него.
Или съдът счита, че не е доказан фактическия състав на непозволеното увреждане и
при двете въведени изпълнителни деяния: обиди и преместване в друга килия от Б., довели
до опитите за самоубиство. Не е налице пълно и главно доказаване на твърдяните факти,че
именно на 05.10.21г. в 11,35 часа ответницата го обидила „грозен, таласъм“ и др., че се
страхувала от него като го огорчила по този начин както на 06.10.21г. при среща в коридора
в 14,30 часа се обърнала към него с обидни думи и вследствие на тях се прибрал разстроен в
килията си и искал да си сложи край на живота като към 16,00 часа тя му съобщила за
преместването му като към 16,25 часа си прерязъл вените и със сила го свалили в килия
108, именно поради това да не го гледа тя, че бил грозен като на 08.10.21-ри опит направил,
но го спрели надзирателите и на 11.10. 21г. той й заявил като минавала, че ще се нареже и
тя му казала да се нареже и го сторил и в това състояние го настаняват в болницата.
Приема за осъществили се самонараняванията както ги твърди С. и преместването на
С., като в хода на производството се доказа, че второ е против волята му и в негова вреда,
но, не се установи те да са в резултат на виновното противоправно поведение на Б. или на
действия, извън правомощията й, а и не се твърди въобще противоправност в действията й,
а по скоро лични/собствени мотиви и подбуди за извършването им.
Не се събраха преки или косвени доказателства и не могат да се вменят във вина на Б.,
че многократните суицидни опити в този период са в пряка и причинна връзка само и
единствено в резултат на нейно неетично поведение-обиди, подигравки и незачитане на
личността му и себеуважението му. Обратното- установи се съобразяване със спецификата
на поведението му и проблемите му като инспектор социални дейности.
Затова и недоказването на елементите на фактическия състав – конкретно деяние,
вина, противоправност причинната връзка, водисъда до извод за отхвърляне на така
предявения иск като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищцата претендира да е направила разноски по делото в размер на 500 лева-адв. в-е,
съгласно списък и съответно на стр. 30 е приложен ДПЗС, в който е посочена сумата и че е
платена в брой при подписването му и следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от ЗДР. СТ. СТ., ЕГН **********, Затвора-Ловеч, чрез
адвокат Б.Ц. Ц.-Адвокатска колегия-Ловеч, назначен като особен представител на осн. чл.95
7
ГПК, със съдебен адрес: гр. **** против Д. Хр. Б. ЕГН-**********, с адрес за призоваване:
****, ИСДВР Затвора Ловеч, иск по чл.45 ЗЗД, да се постанови съдебно решение, с което се
осъди Д. Хр. Б., с горните данни, да му заплати, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата в размер
4000 /четири хиляди/ лева за това, че вследствие на извършените от нея действия на
05.10.2021 година около 11.35 часа, на 06.10.2021 година около 14:30часа. на 07.10.2021
година около 16:00 часа и на 11.10.2021 година около 8:55 часа в Затвора Ловеч, за С. са
настъпили болки и страдания, чувство на срам, унижение и обида от отправените към него
обидни думи, което го довело до психически и емоционален срив, вследствие на което
извършил нееднократни суицидни опита, както и законната лихва върху претендираната
сума от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното и изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗДР. СТ. СТ. , с горните данни, да заплати на Д. Хр. Б., с горепосочените
данни, разноските им по делото в размер на 500,00 лева-адв. в-е.
Решението подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8