РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Бяла, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20254510100466 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Постъпила е искова молба от М. И. С., чрез адвокат Д. Г. против „ТИ БИ
АЙ БАНК“ ЕАД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата в размер 8,806.00 лв. - заплатени при изначална липса на
основание суми, предвид недействителността на сключения между тях
договор за потребителски кредит № **********/01.09.2023г.
Счита, че договорът за кредит е недействителен, поради неточно
посоченото в него ГПР. Поддържа, че е недопустимо под формата на
„застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми,
различни от лихвата и да прилага лихвения процент върху тях. Включването
на въпросните разходи в размера на главницата, олихвяването на цялата сума,
но посочвайки ГПР без въпросните разходи за застраховка счита за
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна
обуславя недействителност на договора по смисъла на чл.22 от
ЗПК.Поддържа,че до предевяване на иска е погасила предсрочно
задълженията си, за което е платила обща сума в размер на 18,806 лв.,с оглед
на което претендира сумата в размер 8806.00 лв., представляваща заплатена
1
при изначална липса на основание сума по недействителния договор.
Претендира разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА.
В срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, (наричано по-долу за краткост само
„Банката“) чрез юрисконсулт Красимир Запрянов - пълномощник, с който се
заема становище за неоснователност на исковата претенция, по съображения
подробно изложени в отговора. Поддържа, че застрахователната премия като
цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“
по договора за кредит, защото сключването на застраховка не е условие, което
следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит.
На следващо място счита, че в процесния договор ясно са посочени и
компонентите - главница и лихва, като тези разходи в договора са представени
по ясен и недвусмислен начин, с оглед и на което процесният договор бил в
унисон с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Моли, в полза на „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ
във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в
размер на 360.00 лева.
В случай, че съдът приеме за доказано извършването на разноски от
ищеца по настоящето дело, прави възражение за прекомерност на основание
чл.78, ал.5 от ГПК и моли съдът да намали адвокатския хонорар до
справедливия минимум. В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли
за присъждане на разноските в полза на ответника по съразмерност и след
компенсация, като при положение „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД бъде осъден да
заплати разноски по делото, моли съдът да задължи ищцовата страна да
посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
За основателността на осъдителния иск по чл.55, ал.1, предл. първо от
ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: наличие на определено
2
имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил
някакво имуществено благо; липса на правно основание за това имуществено
разместване, т.е. начална липса на основание; липса на връщане на полученото
от страна на ответника до предявяване на иска.
Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва освен
посочените предпоставки да установи и стойността на полученото от
ответника.
В случая твърдението на ищцата е за заплащане без основание на сума
по сключен между страните договор за заем, който е недействителен,съгл.
чл.22 от ЗПК, явяваща се разликата между заплатената от нея сума и
дължимата такава чиста стойност на получения кредит.
Безспорно е установено в хода на исковото производство, а и видно от
представените по делото доказателства, че между страните е сключен
Договор за кредит №********** от 01.09.2023г. по силата, на който
ответникът предоставил на ищцата потребителски кредит в общ размер на
10000.00 лева, със срок на издължаване до 05.09.2027г., чрез 48 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 489.28 лв. и последна изравнителна в
размер на 489.57лв. Според чл.7 от договора размера на главницата се
формира от отпусната в заем сума от 10 000лв. и застрахователна премия по
застраховка „Bank защита на кредита“ в размер на 3503.97 лв. , а размерът на
премията е разделен на равен брой вноски и е част от месечната погасителна
вноска. Съгласно чл.10 от договора годишният процент на разходите /ГПР/ е
изчислен съгласно нормативните изисквания и допускания като същият
възлиза на 34.71 %.,а общата сума дължима по кредита е 23485.73 лв.
Установява се, че ищцата е включена в застрахователни програми
„Защита на кредита“ на кредитополучателите по потребителски кредити,
предоставени от “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга
„Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International,
съобразно представената декларация и застрахователен сертификат. При
сключването на договора за застраховка,ответникът е действал в качеството си
на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA,
Франция. В тази връзка в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият
размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 3503.97 лева.
В чл. 7.2.3 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато
3
потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща
дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата
сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си
нареждане с подписването на договора. Съгласно чл. 19 от договора за кредит,
при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва
застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да
сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на
застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за
сключването на договора.
По делото не е налице спор, а и от видно от представените преводни
нареждания задълженията по кредита са предсрочно погасени от ищцата, като
същата е заплатила на ответника сума в общ размер на 18 806.00 лв.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, то
кредитополучателят се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл.
9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна
потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско
дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята
професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и
от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя,настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви,комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредита, включително застрахователни премии, в случаите, когато
4
сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР,
настоящия състав приема, че са застрахователните премии. По своята същност
застрахователните премии представляват разход, свързан с кредита, доколкото
са уговорени с цел да се обезпечат вземанията на банката по процесния
договор за кредит и следва да се включат в ГПР, ако са условие за получаване
на кредита.
Действително в чл. 19 от договора за кредит и в декларация към
него/л.36 от делото/ е регламентирана възможност кредитополучателят да се
възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от
кредитора, които не са условие за сключване на договора. Тази клауза
настоящия състав приема, че е поставена от банката с цел да се заобиколят
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК без възможност от кредитополучателя
действително да влияе на същата и без да има реален избор дали да сключи
застраховките или не. В чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване
на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката
като кредит, тоест, за да се усвои кредита е необходимо размера на същия да
се увеличи със застрахователните вноски, които следва да се заплащат по
договора за кредит.
Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който
представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително
обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на
договора, а не избрано свободно от потребителя.
С оглед даденото разрешение, съдът приема, че посоченият в договора
ГПР не отговаря на действителния такъв, доколкото с включването на
застрахователните премии размерът на така посоченият ГПР би бил в пъти над
допустимия по закон, предвид размера на застрахователната премия, който е
над 35 % от размера на кредита, а именно 3503.97 лв.
С оглед изложеното като не са включени застрахователните премии в
размера на ГПР е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за
кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК./ В
този смисъл е Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022, III
ГО на ВКС./
5
Същевременно настоящият състав намира, че уговорката в чл. 7.1. от
процесния договор е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна, тъй като с нея се цели и се постига скрито оскъпяване на
кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя в
противоречие с добрите нрави. Застрахователните премии са винаги разход по
кредита – без значение задължителен или не, а не главница. Главницата по
кредита е само чистата негова стойност – предоставените заемни средства.
Клаузите от процесния договор, свързани със застраховката оскъпяват
сумата,нужна от потребителя с почти 35 %, а срокът на договора е
относително кратък. Съдът приема, че подобна клауза, трудно би се приела
като равноправна (действителна), без наличие на изрично допълнително
съгласие от страна на потребителя и/или установяване от страна на
финансовата институция на индивидуално договаряне, което да обясни
практически интерес от нея. При нужда самият потребител би застраховал
кредита си при определен от него застраховател, без това да се контролира от
банката.Вероятно оскъпяването на сделката в тази ситуация би било
минимално.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че съдържанието на
процесния договор за кредит по отношение на изпълнението на задължението
за оповестяване по разбираем начин на ГПР, не покрива изискуемо такова по
чл.19, ал. 1-3 от ЗПК. Ето защо и на основание чл.19, ал. 4 от ЗПК процесният
договор се явява недействителен, респективно потребителя не дължи
погасяване на стойността на застрахователната премия.
В т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г., по дело
С-714/22. е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
В случая по делото е установено, че ищцата е извършила плащания по
договора за кредит в общ размер на 18806.00лв. Това обстоятелство не се
6
оспорва от ответника.
Следователно, прилагайки разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съдът приема,
че ищецът – кредитополучател дължи връщане на кредитора единствено и
само чиста стойност на получения кредит – 10000.00лв., като не дължи
заплащане на никакви лихви /договорни и мораторни/, вземания за
застраховки, такси и др. подбни плащания, поради недействителността на
процесния договор за потребителски кредит.
В конкретиката на казуса разликата между платеното /18806.00лв./ и
дължимото /10000,00лв./ възлиза на 8806.00лв. и се явява недължимо платена,
т.е платена при начална липса на основание и подлежи на връщане от
кредитора.
Ответника не твърди и не е установява връщане на получената без
основание парична сума,поради което предявения осъдителен иск по чл.55,
ал.1,предл. първо от ЗЗД, вр. чл.23 от ЗПК е основателен и доказан и като
такъв следва да се уважи изцяло.В петитума на исковата молба липсва
въведена претенция за присъждане на законна лихва,с оглед на което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски,като доказани се явяват разноските за заплатена държавна такса в
размер на 392.00лв.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно
който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА,
а размера на претендираното адвокатско възнаграждение е 1416.72лв. с ДДС.
За присъждане му е достатъчно е да е представен договор за правна помощ и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл.38, ал. 1 ЗА,
като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ./ в този
смисъл Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023
г., определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, І г. о. на
ВКС,определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, ІV г. о.
на ВКС/.
7
По възражението на ответното дружество за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение,съдът намира същото за
основателно.
Както се посочи по-горе на ищеца е предоставена безплатна правна
помощ, на основание чл. 38 ЗАдв. В този случай определянето на размера на
адвокатското възнаграждение е предоставено на съда при приключване на
производството. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022
г., Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения няма задължителен характер за съда при определяне размера
на адвокатското възнаграждение, като условие за това е насрещната страна да
е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При
определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата
инстанция, счита че следва да вземат предвид следните
критерии:фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от
предмета му, вида и обема на извършените процесуалните действия, както и
продължителността на производството.
В конкретиката на казуса по делото е проведено едно съдебно заседание,
на което и двете страни не са се явили и не са изпратили процесуален
представител.Производството не е с правна и фактическа сложност. Същото е
решено на базата на представените с исковата молба и отговора към нея
доказателства, като в първото и единствено открито съдебно заседание
процесуалните представители на страните не са се явили.
При съобразяване предмета на предявения иск и липсата на фактическа
и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира,че в полза на
адв. Д. Г.. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 708.36
лв. с ДДС. Същото съдът намира за съразмерно на материалния интерес,
фактическата и правна сложност, и качеството на предоставената услуга. Не
без значение е и обстоятелството, че делото, за участие в което процесуалния
представител на ищцата претендира адвокатското възнаграждение по реда на
чл. 38 от ЗА е едно от множеството еднотипни дела с хомогенна позиция,
както на страните по него, така и вече формирана устойчива съдебна
практика.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Д. Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на М. И. С.
с ЕГН **********, сумата в размер на 8806.00 лв./осем хиляди осемстотин и
шест лева / - заплатена без основание по Договор за потребителски кредит
№********** от 01.09.2023г. и представляваща разлика между заплатената от
ищцата сума/18806.00лв./ и дължимата такава чиста стойност на получения
заем/10000.00лв./, както и сумата в размер на 392.00лв./триста деветдесет и
два лева/ - разноски в производството за заплатена д.т.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Д. Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на адвокат
Д. Г., вписан в АК – Ловеч с № 19000173355, сумата от 708.36лв. с
ДДС/седемстотин и осем лева и 36 стотинки/, адвокатско възнаграждение за
предоставена правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
9