Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                16.12.2019 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               І-ви Въззивен  граждански  състав

На      10    декември    2019   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар  Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №175  по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на А.Я.М., действащ чрез пълномощника си адв. В.К. *** против Решение №252/11.04.2019г. постановено по гр.д.№4316/2018г. по описа на ЯРС, с което е развален на основание чл.28 ал.2 вр. с чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ сключеният на 27.08.2015г. договор за аренда между М.П.У. и А.Я.М., вписан в Службата по вписванията под вх.№7177/28.08.2015г., и въззивникът е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 400лв.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на ответника. На следващо място се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е било постановено по невписана ИМ. Твърди се, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест по делото, тъй като съгласно чл.95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме или не окаже съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Когато кредиторът бил в забава, рискът преминавал върху него, ако длъжникът е бил в забава той се освобождавал от нейните последици. В настоящият случай неизпълнението на задължението се дължало на виновното неизпълнение на кредитора т.е. ищеца е трябвало да окаже съдействие на длъжника си, с оглед възможността същия да изпълни. Налице било виновно поведение от страна на ищеца, което го поставяло в забава. Според въззивника, настоящото дело ищецът е следвало да докаже, че е изправна страна по договора, че е оказал необходимото съдействие на длъжника си да изпълни задължението си, но същото е останало неизпълнено. Претендира се, постановяване на решение, с което да се отмени решението на ЯРС и да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Оспорени са твърденията за допуснати от съда нарушения на чл.142 ГПК, както и за нередовност на ИМ. Твърди се, че дори и да се приеме, че изпълнението непременно следва да е в натура трайната съдебна практика установявала, че ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, но в случая опити за изпълнени в пари не е имало и не се твърдят такива. Твърди се, че не е имало нито плащане, нито някакви действия от страна на ответника с цел извършването им. Тези обстоятелства били посочени в исковата молба, и не били оспорени от ответника в срок. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По делото е приложен договор за аренда на земеделска земя от 27.08.2015г., сключен между въззиваемия М.П.У. и въззивника А.Я.М., по силата на който първият е отдал под аренда за срок от 15 стопански години нива от 20,150 дка, представляваща имот №023070, находящ се в м."ВАКЪВА", в землището на с.Недялско обл. Ямболска. Процесният договор е бил сключен на 27.08.2015г. за срок от 15 години, считано от 01.10.2015г. В чл.4 от договора за аренда е уговорено, че арендното плащане е дължимо в пантура или парична равностойност на съответните килограми земеделска продукция, а съгл. чл.5, дължимата рентеа за стопанската година се заплаща най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година.  

По делото не са събрани и гласни доказателства, пред първата инстанция.  Такива не са събрани и от въззивнета инстанция въпреки дадената от съда възможнист, с оглед направено в жалбата доказателствено искане от въззивника.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предявения иск е с правно основание чл. 28 ал.2, вр. чл. 27 ал.1 т.2 от ЗАЗ.

С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане. Процесният договор е сключен на 27.08.2015г. за срок от 15 години, считано от 01.10.2015г.

Съгласно чл.28 от ЗАЗ, арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред.

Процесният договор за аренда е сключен за срок от 15 години, поради което съгласно чл.28 ал.2 от ЗАЗ развалянето му става по съдебен ред.

В процесния договор в чл.5 е уговорено, че арендното плащане се извършва най-късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Твърденията на ищеца са за липса на арендни плащания за три стопански години: 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г. По делото няма доказателства за извършено арендно плащане от арендодателя за тези стопански години. Освен това, както правилно е посочил първоинстанционния съд в тежест на ответника-арендатор е било да докаже, че е извършвал плащания в пари или натура по договора за аренда, което не е сторено по делото. Ето защо, предявеният иск за разваляне на договора за аренда по чл.28 ал.2 от ЗАЗ е основателен и доказан и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

Що се отнася до твърденията за забава на кредитора, с оглед не оказване на съдействие на длъжника за предаване на рентата в натура, наведени за пръв път с въззивната жалба: От една страна, въпреки дадената от съда възможност, тези твърдения останаха недоказани по делото, а от друга съдът счита, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на уговорената рента, тъй като, съгласно нормата на чл.97 от ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът, т.е. ответната страна може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, а ал.2 на същия член доуточнява, че когато предаването за пазене на дължимото е съпроводено със значителни разноски или неудобства, като следва да се има предвид, че съхраняването на зърно, или друга земеделска култура, следва да се извършва при определени условия и помещения, то длъжникът след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да бъде внесена в банка на името на кредитора, т.е. като не е изпълнил това си задължение, ответникът се явява неизрядна по договора страна, което обуславя възможността на ищеца да реализира потестативното си право да развали договора по смисъла на чл.28 ал.2 от ЗЗД.

Ако въззивникът е искал да изпълни задължението си в пари /тъй ката в случая няма спор между страните, че плащането е могло да стане в натура или в пари - чл.4 от договора/, то нищо не му е пречело да изпрати на ищеца пощенски запис. Отделно, от това начина, по който длъжника би могъл да избегне правните последици от забавата е предвиден изрично в закона - чл.97 ал.1 от ЗЗД. Съобразно чл.97, ал.1 изр. второ от ЗЗД, е посочено, че пари могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешението на съда- напълно достатъчно е да се открие банкова депозитна сметка, в която присъдените суми да се вложат на името на кредитора. Кредиторът би могъл да разполага със сумата по такава сметка, след представяне на документ за самоличност. При това положение не може да се говори, че е налице забава на кредитора, поради липса на съдействие от негова страна.

Относно възражението за недопустимост на решението: Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително- защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо / т.2 от ТР №3/19.07.2010г. по тълк. дело №3/2009г. на ОСГК/.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200лв.

Ето защо ЯОС

                                                        Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №252/11.04.2019г. постановено по гр.д.№4316/2018г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА А.Я.М., с ЕГН-**********,***, и съдебен адрес:***, чрез адв. В.К. *** да заплати на М.П.У., с ЕГН-**********,***, и съдебен адрес:***, чрез адв.Д.С. *** сумата 200лв.- разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1  ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.