Решение по дело №543/2021 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 95
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20215150100543
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Момчилград, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100543 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл.318 вр.чл.чл.327 от ТЗ вр. чл.79
ал.1 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба на ЕТ “********.“- с.Кирково, общ.Кирково, ЕИК-
*********, представляван от ВЛ. Б. ИВ., се твърди, че с ответника „*****“
ЕООД-Момчилград, ЕИК- *******, представляван от управителя АХМ. Ч.,
сключил търговски сделки- продажба на материали и стоки и е извършил
транспортна услуга, за които сделки бил издал данъчни фактури, приети от
ответника, както и му е предал стоките и материалите, както и е извършил
услугата, а именно:
1/ Ha 13.01.2020г. е продал на ответника гипсокартон, различни видове
и размери на ст-ст 17 781,24 лева с начислен ДДС . Предал му закупената
стока и е издал данъчна фактура № ********** от 13.01.2020г. , която той е
приел. Стоките не били заплатени, въпреки отправените покани, като за
забавеното плащане ответникът му дължи мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 13.01.2020г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 245,08
лева.
2/ На 08.02.2020г. е продал на ответника гипсокартон, различни видове
1
и размери на ст-ст 6 886,65 лева с начислен ДДС . Предал му е закупената
стока и е издал данъчна фактура № ********** от 08.02.2020г., която той е
приел. Стоките не са били заплатени, въпреки отправените покани, като за
забавеното плащане ответникът дължал мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 08.02.2020г. до 01.11.2021г. в размер на 1 208,99
лева;
3/ На 10.02.2020г. е продал на ответника пелети на ст-ст 18 595,50 лева
с начислен ДДС. Предал му закупената стока и издал данъчна фактура №
********** от 10.02.2020г. , която той е приел. Стоката не била заплатена,
въпреки отправените покани, като за забавеното плащане ответникът е
дължал мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 10.02.2020
г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 254,21 лева;
4/ На 12.03.2020г. е извърши на ответника по делото транспортна услуга
по направление гр. Гоце Делчев - гр. Момчилград на стойност 240 лева с
начислен ДДС, за която е издал данъчна фактура № ********** от
12.03.2020г. която е била заплатена, въпреки отправените покани за плащане.
Ответникът е дължал, освен главницата и мораторна лихва за забавено
плащане в размер на 39,93 лева за периода от 12.03.2020г. до 01.11.2021г.
Ищецът твърди, че общото задължение на ответника е в големи
размери, задълженията са били възникнали преди повече от една година,
поради което за него е бил налице правен интерес от предявяването на
настоящите обективно съединени искове.
Предвид горното иска постановяване съдебно решение, с което да се
осъди ответника да му заплати следните суми: 1/ сумата в размер на 17
781,24 лева с начислен ДДС за закупени строителни материали по данъчна
фактура № ********** от 13.01.2020г. и лихва за забавеното й плащане за
периода от 13.01.2020г. до 01.11.2021г. в размер на 3 245,08 лева, както и
законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане; 2/ сумата в размер на 6 886,65 лева с начислен
ДДС за закупени строителни материали по данъчна фактура № **********
от 08.02.2020г., и лихва за забавеното й плащане за периода от 08.02.2020г.
до 01.11.2021г. в размер на 1 208,99 лева , както и законна лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;
3/ сумата в размер на 18 595,50 лева с начислен ДДС за закупени
2
отоплителни материали по данъчна фактура № ********** от 10.02.2020г.
и лихва за забавеното й плащане за периода от 10.02.2020 г. до 01.11.2021 г. в
размер на 3 254,21 лева; както и законна лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане; 4/ сумата в размер на
240 лева с начислен ДДС за извършена транспортна услуга по данъчна
фактура № ********** от 12.03.2020г. и лихва за забавеното й плащане
размер на 39,93 лева за периода от 12.03.2020г. до 01.11.2021г., както и
законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски. С
исковата молба представя;Заверено копие от данъчна фактура № **********
от 13.01.2020г.;Заверено копие от данъчна фактура № ********** от
08.02.2020г.;Заверено копие от данъчна фактура № ********** от
10.02.2020г. и Заверено копие от данъчна фактура № ********** от
12.03.2020г.
С исковата молба се правят и доказателствени искания; Назначаване на
съдебно- икономическа експертиза с вещо лице счетоводител, което след като
се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводствата на
ищеца и ответника да даде заключение заплатени ли са от ответника
получените стоки и услуга по данъчни фактури № № ********** от
13.01.2020 г.; № ********** от 08.02.2020 г.; № ********** от 10.02.2020 г.;
и № ********** от 12.03.2020 г., както и какъв е размера на мораторната
лихва за забава по всяка една фактура поотделно, считано от датата на
издаване на фактурата /датата на която е следвало да се извърши плащането/
до 01.11.2021г.
Ответникът, уведомен за постъпилата исковата молба, не е
представил отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание не се явява и не се преставлява и не изразява
становище по иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца- адв.Н.П.
от АК-Кърджали поддържа предявената искова молба, и молии на осн. чл.238
от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение. Моли ответника да бъде
осъден да заплати исковата претенция така както е описана в молбата, както и
да бъдат присъдени съдебните разноски и адвокатски хонорар.
3
Съдът счита, че доколкото съобщенията да ответника се смятат за
редовно връчени, същият не е дал отговор по чл. 131 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, налице и хипотезата на
чл.239 ал.1 т.2 предл.1 от ГПК, поради което и на основание разпоредбите на
чл.239 ал.2 от ГПК, са налице предпоставките за произнасяне на съдебно
решение по ред, и без да се мотивира по същество.
По делото със представените данъчни фактури, както и назначената и
извършена съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ищецът- ЕТ
“********.“- с.Кирково, общ.Кирково, ЕИК- *********, представляван от ВЛ.
Б. ИВ., и ответника „*****“ ЕООД-Момчилград, ЕИК- *******,
представляван от управителя АХМ. Ч., са сключили търговски сделки-
продажба на материали и стоки и за извършване на транспортна услуга, за
които сделки ищецът е издал данъчни фактури, приети от ответника, както и
му е предал стоките и материалите, както и е извършил транспортната услуга,
а именно:
1/ Ha 13.01.2020г. е продал на ответника гипсокартон, различни видове
и размери на ст-ст 17 781,24 лева с начислен ДДС . Предал му закупената
стока и е издал данъчна фактура № ********** от 13.01.2020г. , която той е
приел. Стоките не са били заплатени, въпреки отправените покани, като за
забавеното плащане ответникът му дължи мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 13.01.2020г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 245,08
лева./ в заключението на в.л. размерът е по-голям и е изчислен до датата
на подаване на исковата молба, но няма изменение на иска в тази част/.
2/ На 08.02.2020г. е продал на ответника гипсокартон, различни видове
и размери на ст-ст 6 886,65 лева с начислен ДДС . Предал му е закупената
стока и е издал данъчна фактура № ********** от 08.02.2020г., която той е
приел. Стоките не са били заплатени, въпреки отправените покани, като за
забавеното плащане ответникът дължал мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 08.02.2020г. до 01.11.2021г. в размер на 1 208,99
лева; /в заключението на в.л. размерът е по-голям и е изчислен до датата
на подаване на исковата молба, но няма изменение на иска в тази част/.
3/ На 10.02.2020г. е продал на ответника пелети на ст-ст 18 595,50 лева
4
с начислен ДДС. Предал му закупената стока и издал данъчна фактура №
********** от 10.02.2020г. , която той е приел. Стоката не била заплатена,
въпреки отправените покани, като за забавеното плащане ответникът е
дължал мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 10.02.2020
г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 254,21 лева; /в заключението на в.л.
размерът е по-голям и е изчислен до датата на подаване на исковата
молба, но няма изменение на иска в тази част/.
4/ На 12.03.2020г. е извърши на ответника по делото транспортна услуга
по направление гр. Гоце Делчев - гр. Момчилград на стойност 240 лева с
начислен ДДС, за която е издал данъчна фактура № ********** от
12.03.2020г. която е била заплатена, въпреки отправените покани за плащане.
Ответникът е дължал, освен главницата и мораторна лихва за забавено
плащане в размер на 39,93 лева за периода от 12.03.2020г. до 01.11.2021г. /в
заключението на в.л. размерът е по-голям и е изчислен до датата на
подаване на исковата молба, но няма изменение на иска в тази част./
Предвид на това съдът приема, че искът е основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи изцяло.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице са процесуалните и
материални предпоставки на чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата
молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно
правилата на ГПК, му е указан срок да депозира писмен отговор, който да
съдържа становище по допустимостта и основателността на претенциите,
предявени срещу него, указани са и последиците от неподаването на отговор
и неявяването в съдебно заседание. Страната е редовно призована за открито
съдебно заседание на посочения в исковата молба адрес, при условията на
чл.142 ал.1 от ГПК вр. чл.46 ал.1 от ГПК /лично на управителя на ответното
дружество/. Всички фактически обстоятелства, описани в исковата молба и
представените с нея писмени доказателства, сочат на вероятна основателност
на претенциите. Представените писмени доказателства- описаните фактури и
заключението на вещото лице, са годни и относими към предмета на делото.
Същите сочат на извода, че към датата на завеждане на исковата
молба ответникът не е изплатил ищеца претендираната искова сума, описани
по издадените фактури, и посочените размери в тях.
5
Извършената преценка на доказателствата като годни, относими и
значими за установяване на наведените с исковата молба факти и
обстоятелства, налагат извода на съда за доказаност по основание и размер на
претенциите на ищеца за заплащане посочената по-горе сума в цитираните и
претендираните размери.
Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищеца следните
суми: 1/ сумата в размер на 17 781,24 лева с начислен ДДС за закупени
строителни материали по данъчна фактура № ********** от 13.01.2020г. и
лихва за забавеното й плащане за периода от 13.01.2020г. до 01.11.2021г. в
размер на 3 245,08 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане; 2/ сумата в размер на 6
886,65 лева с начислен ДДС за закупени строителни материали по данъчна
фактура № ********** от 08.02.2020г., и лихва за забавеното й плащане за
периода от 08.02.2020г. до 01.11.2021г. в размер на 1 208,99 лева , както и
законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане; 3/ сумата в размер на 18 595,50 лева с начислен
ДДС за закупени отоплителни материали по данъчна фактура №
********** от 10.02.2020г. и лихва за забавеното й плащане за периода от
10.02.2020 г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 254,21 лева; както и законна
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното
й изплащане; 4/ сумата в размер на 240 лева с начислен ДДС за извършена
транспортна услуга по данъчна фактура № ********** от 12.03.2020г. и
лихва за забавеното й плащане размер на 39,93 лева за периода от
12.03.2020г. до 01.11.2021г., както и законна лихва върху главницата, считано
от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
От събраните по делото доказателства- посочени по-горе, се
установява по един категоричен начин обстоятелството, че между страните
има възникнали облигационни отношения, изразяващи се доставка на стоки и
извършване на услуги, за които са издадени фактури. По делото се
установи, че ответникът не е изпълнил своето задължение за плащане на
горната сума в срок, поради и което ищецът е подал настоящият иск.
Със представените доказателства се установява вероятната
основателност на иска. Предвид на гореизложеното, съдът приема, че
фактите, посочени във исковата молба и приложените към същата писмени
6
доказателства, както и събраните във съдебно заседание доказателства,
обосновават основателността на исковата претенция, така, както е предявена-
и посочена по-горе.
Следва при този изход на делото и на осн.чл.78 от ГПК ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 198,74 лева-
направени в хода съдебно производство разноски- заплатена държавна такса в
размер на 2 498,74 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева и
хонорар за вещо лице в размер на 300 лева.

Водим от изложеното и на осн.чл.238 и сл. от ГПК съдът,

РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД-Момчилград, ЕИК- *******,
представляван от управителя АХМ. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ
“********.“- с.Кирково, общ.Кирково, ЕИК- *********, представляван от
ВЛ. Б. ИВ., следните суми: 1/ сумата в размер на 17 781,24 лева с начислен
ДДС за закупени строителни материали по данъчна фактура № **********
от 13.01.2020г. и лихва за забавеното й плащане за периода от 13.01.2020г. до
01.11.2021г. в размер на 3 245,08 лева, както и законна лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;
2/ сумата в размер на 6 886,65 лева с начислен ДДС за закупени строителни
материали по данъчна фактура № ********** от 08.02.2020г., и лихва за
забавеното й плащане за периода от 08.02.2020г. до 01.11.2021г. в размер на
1 208,99 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане; 3/ сумата в размер на
18 595,50 лева с начислен ДДС за закупени отоплителни материали по
данъчна фактура № ********** от 10.02.2020г. и лихва за забавеното й
плащане за периода от 10.02.2020 г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 254,21
лева; както и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното й изплащане; 4/ сумата в размер на 240 лева с
начислен ДДС за извършена транспортна услуга по данъчна фактура №
********** от 12.03.2020г. и лихва за забавеното й плащане размер на 39,93
7
лева за периода от 12.03.2020г. до 01.11.2021г., както и законна лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД-Момчилград, ЕИК- *******,
представляван от управителя АХМ. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ
“********.“- с.Кирково, общ.Кирково, ЕИК- *********, представляван от
ВЛ. Б. ИВ., направените по делото разноски в размер на 5 198,74 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.239
ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8