Р Е Ш Е Н И Е №
260496
гр.Пловдив, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия
Василев гр.дело № 382/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.М.Я.
с ЕГН **********, чрез адв.П.Т. *** срещу решение № 260484/21.09.2020г. по
гр.д. № 5952/2019г. на РС Пловдив, с което е признато за установено, че А.М. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес:*** дължи в полза на
„Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление:
гр. София ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София,
сграда № 6 чрез адв. З.Ц. сумите за които
е била издадена заповед № 949 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2019г. по ч.гр.д. № 24/2019г. по описа на
РС – Пловдив както следва: 136,83 лева – представляваща месечни такси, други такси
и цена на предоставени услуги за периода от
15.09.2016г. до 14.12.2016г.; 537,44- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора и двете по договор
за мобилни услуги № ********* от
01.03.2016г. и допълнително
споразумение от 21.04.2016г. за мобилен номер ***; 113,30 лева- представляваща месечни такси, други такси и цена на предоставени услуги за периода
от 15.09.2016г. до
14.12.2016г.; 537,44 лева – представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете
по договор за мобилни услуги
№ ********* от 01.03.2016г., приложение
към договора и допълнителното споразумение от 21.04.2016г. за мобилен номер
***, 54,94 лева- представляваща
месечни такси, други такси и цена
на предоставени услуги за периода
от 15.09.2016г. до
14.12.2016г.; 425,66 лева- представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете
по договор за мобилни услуги
№ ********* от 30.05.2016г. за
мобилен номер ***, 56,57 лева- представляваща месечни такси, други такси и цена
на предоставениуслуги за периода от
15.09.2016г. до 14.12.2016г., 484.80 лева /четиристотин осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/- представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и двете по договор за
мобилни услуги № ********* от 09.08.2016 г. за мобилен номер ***; 10.77 лева /десет лева и седемдесет
и седем стотинки/- представляваща стойността на три падежирали
лизингови вноски; 53.85 лева /петдесет и три лева и осемдесет
и пет стотинки/- предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски и двете по договор за
лизинг от 21.04.2016г. за устройство Telenor Smart Plus
II White; 14.97 лева /четиринадесет
лева и деветдесет и седем стотинки/- представляваща стойността на три падежирали
лизингови вноски; 74.85 лева /седемдесет и четири лева и осемдесет
и пет стотинки/- предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски и двете по договор за
лизинг от 21.04.2016г. за устройство Lenovo A6010 White;
ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на постъпване на
заявлението в съда–
31.12.2018 г. до окончателното
й погасяване;
Решението се обжалва само в частта
относно присъдените четири неустойки, две по 537,44 лева, една в размер на
425,66 лева и една в размер на 484,80 лева. Сочи се че тези неустойки противоречат на принципите за
добросъвестност, недопускане на неоснователно обогатяване, противоречат на
самата същност на неустойката и са извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и са в необосновано
висок размер, с което се нарушава чл.143 т.5 от ЗЗП. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част, отхвърляне на исковете за неустойка, алтернативно
частичното уважаване до определен размер. Претендират се разноските по делото.
В
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Теленор България“ ЕАД, с който
жалбата се намира за неоснователна. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, не е внесена е дължимата държавна такса за
въззивно обжалване, защото жалбоподателката е освободена от държавна такса от
РС Пловдив и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е
доказано, че между страните са налични валидно сключени следните договори. Договор за мобилни услуги №
********* от 01.03.2016г., договор за мобилни услуги № *********/30.05.2016г.,
договор за мобилни услуги № ********* от 09.08.2016г. и допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 21.04.2016г. с предмет
предоставянето на далекосъобщителни услуги чрез процесните
телефонни номера ***, ***, *** и ***. Безспорно е по делото, че и четирите
горепосочени договора за мобилни услуги са прекратени поради вина на
потребителя, изразена в неплащане на задълженията му по договорите. В
договорите има предвидени стандартни неустойки в полза на мобилния оператор в
случай на прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка СИМ карта до края на договора.
Основателна е жалбата за
нищожност на тези клаузи за неустойки. Така уговорените неустойки в случай на
прекратяване на договорите по инициатива или при вина на потребителя се намират
от въззивният съд за нищожни. Съобразно Тълкувателно решение № 1/2009г. по т.д.
№1/2009г. на ОСТК неустойката е нищожна ако единствената цел, за която е
уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Като преценката за тази нищожност се прави към момента на сключване на
договора, като критериите за това са различни и са примерно посочени от ВКС. В
настоящият казус става дума за компенсаторна неустойка за прекратяване на
договора. Какво се компенсира от тази неустойка не е ясно посочено в договора
за мобилни услуги. Евентуално може да се предположи, че това което се
компенсира е печалбата на оператора до края на срока на договора за мобилни
услуги. Каква е тази печалба за оставащия срок до края на договорите в казуса
не е ясно, пък и това е само предположение на съда. При което се получава така,
че едната страна по договора няма да изпълнява своите задължения по договора и
да предоставя мобилна услуга, но ще иска от другата страна -потребителя да
плати пълната цена за тези непредоставени услуги до края на срока на договора,
при това веднага, а не на месечни вноски, както би било, ако му се престираше
услугата до края на договора. Тоест в казуса мобилния оператор се поставя в
много по-добра позиция отколкото, ако договорът не бе прекратен и продължаваше
да се изпълнява, а и ще получи по-бързо цялата сума по договора без да предоставя
нищо като насрещна престация. Тоест компенсаторната неустойката в казуса
превишава многократно действително очакваните вреди на кредитора и е
несъизмерима с тях. Поради което тя е в несъотстветствие с основните принципи
на които е изградена правната система, а именно добросъвестност в гражданския
оборот и недопускане на неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо тази
неустойка е нищожна като нарушаваща добрите нрави по силата на чл.26 ал.1 от ЗЗД. В тази насока е и решение №148/25.02.2020г. по т.д. №219/2018г. на ВКС, ІІ
т.о. Този правен извод напълно се потвърждава и от нормата на чл.143 ал.2 т.5
от ЗЗП, според който договорната неустойка задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано висока неустойка е неравноправна клауза в
потребителски договор и е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Ето защо решението е неправилно
само в обжалваната му частт, в която се признава за установено, че ответницата А.Я. дължи на „Теленор България“
ЕАД следните неустойки по договори за мобилни услуги. 537,44 лева -
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете по
договор за мобилни услуги № ********* от 01.03.2016г. и допълнително споразумение от 21.04.2016г. за мобилен номер ***; 537,44 лева – представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и двете по договор за мобилни услуги №
********* от 01.03.2016г., приложение към договора и допълнителното споразумение от 21.04.2016г. за мобилен номер
***, 425,66 лева- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора и двете по договор за мобилни услуги № ********* от 30.05.2016г. за
мобилен номер ***, 484.80 лева /четиристотин осемдесет и четири лева и
осемдесет стотинки/- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора и двете по договор за мобилни услуги № ********* от 09.08.2016 г. за
мобилен номер ***. В тази му част решението следва да се отмени и да се
отхвърлят исковете. Решението в останалата му част е влязло в сила като
необжалвано.
С оглед променения изход на
делото следва да се отмени същото и в частта относно разноските, като същите се
присъдят съобразно резулатата от делото от настоящия съд. Предвид изхода на
делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В казуса исковете са уважени в размер на 20,63 % и отхвърлени в
размер на 79,37 %. В тези пропорции следва да се разпределят разноските по
делото между страните. В заповедното производство разноските на ишеца са в
размер на 431,09 лв. за държавна такса и адвокатски хонорар от тях се дължат от
ответницата съразмерно 88,93 лв. За първата инстанция ищецът е направил
разноски за 249,97 лв. държавна такса и 486,12 лева за адвокатски хонорар и 270
лв. за вещо лице или общо 1006,09 лева, от които по съразмерност се дължат
207,56 лв. За втората инстанция на въззиваемия – ищец в първата инстанция
разноски не се дължат с оглед резултата от делото. Общо разноски за ищеца
296,49 лева.
Жалбоподателя-ответник не е
направил разноски по делото в първата инстанция, защото е бил защитаван
безплатно от адвокат по силата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, видно от договорза
праван помощ /л.91/. Ето защо на основание
чл.38 от ЗА на адвокат П.Т. се дължи
възнаграждение за положения от него труд определян от съда по императивната
разпоредба на чл.38 ал.2 от ЗА в рамките на предвидения в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, а именно 405
лв. От този размер по съразмерност му се присъждат за първата инстанция –
321,45 лева. За въззивната инстанция му се определят с оглед на интереса по
обжалването хонорар в размер на 368,95 лева. Общо разноски в размер на 690,40 лева.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 260484/21.09.2020г. по гр.д. № 5952/2019г. на РС Пловдив, ЧАСТИЧНО, в
частта в която е признато за установено, че А.М.
М. с ЕГН ********** със
съдебен адрес:*** дължи в полза на
„Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление:
гр. София ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София,
сграда № 6 чрез адв. З.Ц. сумите за които
е била издадена заповед № 949 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2019г. по ч.гр.д. № 24/2019г. по описа на
РС – Пловдив както следва: 537,44- представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и двете по договор за
мобилни услуги № ********* от 01.03.2016г. и допълнително споразумение от 21.04.2016г. за мобилен номер
***; 537,44 лева – представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете
по договор за мобилни услуги
№ ********* от 01.03.2016г., приложение
към договора и допълнителното споразумение от 21.04.2016г. за мобилен номер
***; 425,66 лева- представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете
по договор за мобилни услуги
№ ********* от 30.05.2016г. за
мобилен номер *** и 484.80 лева /четиристотин осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/- представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и двете по договор за
мобилни услуги № ********* от 09.08.2016 г. за мобилен номер ***; ведно
със законната лихва върху сумите,
считано от датата на постъпване
на заявлението в съда– 31.12.2018 г. до окончателното й погасяване и в частта относно разноските, в която А.М.
М. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***
е осъдена да заплати в полза на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със
седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София,
сграда № 6 чрез адв. З.Ц. сумата от 1 437,18 лева разноски за първата инстанция
и за заповедното производство, като вместо това:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК ,********* със
седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.
Младост № 4, Бизнес парк София, сграда
№ 6 чрез адв. З.Ц. срещу
А.М. М. с ЕГН ********** със
съдебен адрес:***, за това, че последната дължи в полза на
ищеца сумите за
които е била издадена заповед № 949 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2019г. по ч.гр.д. № 24/2019г. по описа на РС – Пловдив в частта както следва:
537,44- представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора и двете по договор за
мобилни услуги № ********* от 01.03.2016г. и допълнително споразумение от 21.04.2016г. за мобилен номер
***; 537,44 лева – представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете
по договор за мобилни услуги
№ ********* от 01.03.2016г., приложение
към договора и допълнителното споразумение от 21.04.2016г. за мобилен номер
***; 425,66 лева- представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и двете
по договор за мобилни услуги
№ ********* от 30.05.2016г. за
мобилен номер *** и 484.80 лева /четиристотин осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/- представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и двете по договор за
мобилни услуги № ********* от 09.08.2016 г. за мобилен номер
0893 640 224; ведно със
законната лихва върху сумите, считано
от датата на постъпване на
заявлението в съда–
31.12.2018 г. до окончателното
й погасяване.
ОСЪЖДА А.М.
М. с ЕГН ********** със
съдебен адрес:*** да заплати в полза на „Теленор България“
ЕАД с ЕИК ,********* със седалище
и адрес на управление: гр. София ж.к. Младост
№ 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. З.Ц. сумата
от от 296,49 лева за
разноски пред първата инстанция и в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК ,********* със
седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.
Младост № 4, Бизнес парк София, сграда
№ 6 чрез адв. З.Ц. да
заплати на адвокат П.С.Т. с ЕГН ********** *** сумата от от 690,40 лева за разноски за безплатна защита на А.М. М. с ЕГН ********** пред
първата и въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.