РЕШЕНИЕ
№ 10747
гр. С., 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110168395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против Т.К.А с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
124,08 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за стопански
нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), помещение/магазин, аб.№ 373431,
за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.06.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 22,53 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 31.12.2020 г. до 14.06.2023 г., сумата 10,18 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.06.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 2,26 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 14.06.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 22491/01.08.2023 г. по ч. гр. д. №
34420/2023г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, която е връчена на длъжника по
реда и при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Направено е искане сторените от ищеца
съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди ищцовото
дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените
услуги. Процесуалният представител на страната поддържа, че с Общите условия на
дружеството за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е определен реда и срока,
в които купувачите са длъжни да заплащат месечните задължения за топлинна енергия, а
именно до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница същият дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат К. Ш.Н. С отговора не
са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че между страните по спора в процесния
период е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, по силата на което (ФИРМА) е доставила топлинна
енергия до процесния търговски обект на сочената в исковата молба стойност, както и е
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като е заявено признание
на исковата претенция в сочената част. С отговора са оспорени вземанията за обезщетение за
забава, като особеният представител поддържа, че ищецът не е представил доказателства за
поставяне на ответника в забава. Посочено е, че липсват доказателства ищецът да е
изпращал на ответника фактури за отделните месечни вземания, респ., че до него са
отправяни покани за плащане. Особеният представител поддържа, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, поради което и доколкото претенцията за главница не се
оспорва разноските по делото следва да бъдат разпределени по правилото на чл. 78, ал. 2
ГПК. С отговора е направено искане съдът да се произнесе по спора в частта относно
главницата при признание на иска, а в останалата част исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на клиент на топлинна енергия за
небитови нужди.
При съобразяване на становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване, че в процесния период
между страните по спора е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който ищецът е
доставил топлинна енергия за процесния имот за исковия период на посочена в исковата
молба стойност, както и че за имота е предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия на посочена в исковата молба стойност.
Предвид изложеното предявените искове за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение се явяват основателни.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът
намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението. С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че не сочи и не представя
доказателства в подкрепа на поддържаните в исковата молба твърдения за връчени на
ответника данъчни фактури за месечните суми за топлинна енергия.
В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно приложимите към процесния
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от (ФИРМА) на потребители
в гр. С. по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката Общи условия на ищцовото
дружество купувачите на топлинна енергия, в това число и ответника, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Съобразно
диспозитивното начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да
изпадне длъжникът в забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/,
доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е изпратил, респ. ответникът е
2
получил издадените за месеците, включени в процесния период, фактури за главници.
Независимо от обстоятелството, че с доклада по делото изрично е указано на ищеца, че не
сочи и не представя доказателства в подкрепа на твърденията си за връчени на ответника
данъчни фактури за начислените задължения за топлинна енергия, страната не е представила
никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, предвид което и съдът приема, че без
доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на установената
главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката на въззивната
инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на СГС, Решение
по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното предявеният
установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от (ФИРМА) съдебни разноски съразмерно на уважената
част от предявените искове. Сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство възлизат на сумата в размер на 75 лева, от която сумата в размер на 25 лева
внесена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата в размер на 63,31 лева. Направените от ищеца разноски в настоящото
производство възлизат на сумата в размер общо на 425 лева, от която сумата в размер на 25
лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 300 лева внесен депозит за
назначаване на особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата в размер на 358,75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (ФИРМА), ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. (адрес), срещу Т.К.А, ЕГН **********, с адрес
в гр. С., (адрес), установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер на 124,08 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), помещение/магазин, аб.
№ 373431, за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
21.06.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 10,18 лева, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
3
30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 22491/01.08.2023 г. по ч. гр. д. №
34420/2023г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата в размер на 22,53 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 31.12.2020 г. до 14.06.2023 г. и за сумата в размер на 2,26
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 01.07.2020 г. до 14.06.2023 г.
ОСЪЖДА Т.К.А, ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „(адрес), да заплати на
(ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 63,31 лева, представляваща сторени в
заповедното производство съдебни разноски и сумата в размер на 358,75 лева,
представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма) ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. б“ – ниска сграда до бл. 132, в качеството на трето лице-
помагач на страната на ищеца (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. (адрес).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 34420/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 127 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4