№ 92
гр. Варна , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100502276 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – гр. Варна,
предявена от юрисконсулт Б.Й., против решение № 2586/ 24.06.2020г. по гр.д. № на 17793
/2019г. на Районен съд- Варна, с което е осъдена да заплати на Д. Н. Х. сумата 435.10лв. –
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, за периода
31.10.2016г. 30.03.2017г., 01.01.2019г.- 30.09.2019г. със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска- 31.10.2019г., на основание чл. 178, ал. 1 т.3 вр. чл. 187,
ал.5 т.2 от ЗМВР. Присъдени са държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78,
ал.6 и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Счита постановеното решение за незаконосъобразно, поради неправилно приложение
на материалния закон, немотивирано. Излага правни аргументи за неоснователност на иска,
предвид обвързаността на страните по делото със служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове по неговото приложение.
Поддържа становището, че нормите на КТ, Наредба за структурата и организацията на
работното време, и на ЗДСл, не следва да се прилагат субсидиарно, защото ЗМВР е
специален и урежда изчерпателно статута на държавните служители, различен от статута на
лицата, работещи по трудово правоотношение при условията на Кодекса на труда. Искането
по същество е за отмяна на решението изцяло като неправилно и необосновано, и
постановяване на друго, с което исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни. В
условията на евентуалност – да бъдат отхвърлени частично за периода 01.01.2018г.-
16.07.2019г., предвид отсъствието на действаща нормативна уредба относно
преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции, на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл.23, т.1 от Наредба за
правната помощ.
В срока за отговор е депозирано становище от Д.Хр. Оспорва жалбата като
1
неоснователна по направените възражения срещу решението, като в подкрепа на доводите
посочва решенията на касационния съд по аналогични случаи. В съдебно заседание
процесуалният представител поддържа искането за потвърждаване на оспорения съдебен акт
и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
В предмета на разглеждане е осъдителен иск на ищеца Д.Н.Хр. за сумата 361.73лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 30.10.2016г.-30.03.2017г., 01.01.2019г.-30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 31.10.2019г.
Ищецът твърди и от представената кадрова справка се установя ва, че през исковия
период е полагал труд на длъжността „ст.полицай“ в „Етапно конвойно звено“ , при ОД на
МВР-Варна, на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР,
регламентиран от нормите на ЗМВР. Работното време на работещите на 8-, 12- и 24-часови
смени, е изчислявано сумирано за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от МВР, и на
основание чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 70 часа на отчетен период. Счита,
че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд
при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Общо за периода са положени 2160 часа нощен труд, които
приравнени с коефициент 1.143 възлизат на 2468.88 часа. Получената разлика от 308.88 часа
следва да бъде допълнително заплатена от ответника.
Ответникът оспорва претенциите за допълнително възнаграждение за положения
труд през нощта и мораторна лихва като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни работни смени,
определени със заповед № 365з-3139/ 31.08.2016г. относно разпределение на работното
време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР
на ЗИД на ЗМВР /ДВ. Бр. 14 от 2015г./. В Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016г. няма норма, която регламентира преизчисляване на нощния труд в
дневен. При надвишаване нормата работни часове, на ищеца е изплащан извънреден труд,
на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗМВР. За изчисляване на отработеното от ищеца време,
съответно за компенсиране на положеният извънреден труд, са прилагани разпоредбите на
специалния Закон за МВР, и подзаконовите нормативни актове – Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с която е отменена действащата до този момент
разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-4-7/ 11.08.2014г., за отчитане на отработените
часове нощен труд с коефициент 0.143. Развива правни съображения за приложима
нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно
правоотношение в държавната администрация – чл. 187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67,
ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд
към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с оглед
различната продължителност на дневния и на нощния труд, регламентирана в Кодекса на
труда.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:
Между страните няма спор, че в периода 30.10.2016г.-30.03.2017г., 01.01.2019г.-
30.09.2019г. са били в служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР. Ищецът е
2
изпълнявал длъжността „ старши полицай“ на група“ Организация и контрол на охраната на
обществения ред“ , сектор „ Охрана на обществения ред и териториална полиция“, към
„ОП“ при ОД на МВР-Варна, с 12- часови дежурства.
Според приобщените платежни документи към основното трудово възнаграждение са
начислявани допълнителни суми за отработените часове нощен труд, на официални
празници и извънреден труд, по отчетени периоди.
Съдът преценява заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните и прието без възражения, като обективно и непротиворечиво дадено за посочените
в т.1 / приложение 1- кол.5,6,7 и 8 данни/ -отработени нормочасове за периода при отчитане
на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, установени в
размер на 2040 часа; т.2 и т.3 - отработени за всеки отчетен период часове- 2128 часа, от
които 171 бр. 12 – часови смени от 2052 часа, и 76 часа извън графика при часова норма 2040
часа ; отчетен извънреден труд -88 часа и получени възнаграждения общо в размер на
629.57лв.; т.4- дължимо възнаграждение от 435.10лв., за 61 часа, определени по периоди в
приложение1 кол.21, след преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1.143.
На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция с
увеличаване на размера от 361.73лв. на 435.10лв.
По основателността на исковата претенция:
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.
178, ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности,
извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със
закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от
27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на
смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-
часов период. С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила
от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на
общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2. Следващите две
наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и
Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., не регламентират аналогично отчитане
на отработените часове нощен труд с коефициент.
В периода на разглежданите отношения са е в сила Наредба № 8121з-776/
3
29.07.2016г., считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., която с §4 от ЗР отменя наредба №
8121з-407/ 11.08.2014г. Единствено отменената Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., въвежда
с чл. 31, ал.2 правилото, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
нощен труд за съответния период да се преизчислява с коефициенти, полученото число да се
сумира с броя отработени часове за отчетния период. Останалите наредби – от 2015г. и от
2016г., предвиждат ред за отчитане на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без
превръщането на нощните часове в дневни.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси
на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи
длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.
Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР
и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия
разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, какъвто е Кодекса на труда, по
отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на
работното време.
Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР за длъжни да бъдат
на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната
длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална закрила по
Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат преодолени
евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители назначени
по трудов договор и по служебно правоотношение, се прилагат субсидиарно правилата на
общия закон.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/
НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на
настоящия.
Според чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при
сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят
на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната
часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.
Установено е, че отчитането на отработеното работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се
извършва с протокол по заповед на МВР, въз основа на който се изчислява общият брой
часове положителен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да определи
часовете положителен нощен труд от служителя, в случаите на 9,12,24-часови дежурства,
съобразно изискванията на чл.187, ал.1 ЗМВР, за нормална продължителност на работно
време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните часове да
не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период –чл. 187, ал.3 ЗМВР, т.е. полаганият
труд през нощта в интервал 22.00ч. – 6.00ч., поради спецификата на служебните
задължения.
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време
при 5 дневна работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
пред нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност
на работното време през нощта, посочвайки единствено, че нощен е трудът в интервала
4
между 22.00ч.-6.00ч., то следва да се приеме, че установената в основния закон
продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва и
работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време
извънреден труд представляват всички часове / след превръщане на нощните часове в
дневни/, които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането въведено с
чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
С оглед констатациите на ССЕ ответникът дължи стойността на отработените часове
нощен труд, получени след преизчисляване с коефициент 1.143, в размер на 435.10лв., за
периода 30.10.2016г.- 30.03.2017г., 01.01.2019г.- 30.09.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3
вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Решението, с изложените фактически и правни съображения за основателност на
предявения иск, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 360 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, фактурирано с начислен ДДС, съответно на искането направено с
отговора на въззивната жалба и молбата по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 271 и чл. 280, ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2586/ 24.06.2020г. по гр.д. № на 17793 /2019г. на
Районен съд- Варна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, да заплати на Д. Н. Х., ЕГН-
**********, сумата 360лв. / триста и шестдесет лева/ - съдебни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5